Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. София, 21.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на
22.12.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Ц.. Павлова разгледа докладваното
от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 158 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С Решение № 186 от 19.01.2011 г.,
постановено по гр.дело № 200/2009 г. по описа на Районен съд - гр. С., е било прекратено като
недопустимо производството по иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл.
второ и трето от ЗЗД за прогласяване на нищожността на съдебната спогодба,
сключена на 27.04.1976г. по гр.д. № 202/1975г. на Сливнишкия районен съд между А.Е.М.,
А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц. и Е. Е..
Със същото
решение е бил отхвърлен като неоснователен искът с правна квалификация чл.
108 от ЗС, предявен от А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц.,
А. А.М., В.Е.Е. и М Е. Е. срещу В. В. А., А. С.А. и Т.С.А.,
за предаване на владението върху ½ част от поземлен имот, целият с площ
1248 кв.м., съставляващ УПИ Х-861 от кв. 56 по плана на гр. С. при граници ул.
„А.К.“, УПИ II-862, УПИ IХ-858,
УПИ ХIII-859 и УПИ ХIХ,
заедно с втория етаж от построената в имота двуетажна жилищна постройка с площ
127 кв.м. и източната половина от стопанска сграда с площ 96 кв.м., построена в
имота.
Това
решение е било отменено с Решение № 559/28.12.2012г., постановено по в.гр.д. №
545/2012г. на Софийския окръжен съд, само в частта, с която е прекратено производството по иска с правна
квалификация чл. 26, ал. 2, предл. второ и трето от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на съдебната спогодба, сключена на 27.04.1976г. по гр.д. №
202/1975г. на Сливнишкия районен съд между А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц. и Е.
Е., а делото е върнато на Сливнишкия районен съд за разглеждане на този иск по
същество. В мотивите на решението е посочено, че спорът за нищожността на
спогодбата е преюдициален по отношение на иска по чл. 108 от ЗС, поради което
Софийският окръжен съд може да се произнесе по него едва след като се разреши
спора за нищожността на съдебната спогодба.
С Решение №
27/29.04.2020г., постановено по гр.д. № 200/2009г. на Сливнишкия районен съд, е
отхвърлен искът с
правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. второ и трето от ЗЗД за прогласяване
за нищожна на съдебната спогодба, сключена на 27.04.1976г. по гр.д. №
202/1975г. на Сливнишкия районен съд между А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц. и Е.
Е..
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба срещу горното решение. Като жалбоподатели са посочени А.Е.М.,
Ц. Д.Ш., М Е. Е., Д. Ц.И. и В.Е.М., чрез адв. К., но, доколкото първите четири
лица са починали преди подаването й, а наследниците им не са упълномощили
подалия жалбата адвокат, респ. не фигурират като жалбоподатели, съдът приема,
че надлежен жалбоподател е единствено В.Е.М., чието пълномощно за адв. К. се
намира на л. 6 от първоинстанционното дело. Поради това производството по
жалбата на останалите четирима жалбоподатели следва да бъде прекратено.
Жалбоподателят В.М. счита
решението за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при
неизяснена фактическа обстановка, като в него не били обсъдени доводите,
възраженията и оспорванията на страните. Оспорва изводите на съда относно
подписите под процесната спогодба. Изтъква, че подписите на Н.
Ц. и О.Д. не били положени от тези лица. Позовава се на заключението по СГЕ. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
е подаден отговор от ответниците Л.А., В.П. и С.А., с който жалбата се оспорва.
Подалите отговора въззиваеми оспорват жалбата и молят съда да остави в сила обжалваното решение. Считат
доводите на жалбоподателите за голословни и неконкретизирани, като не било
посочено, кои техни искания, възражения и доказателства не били обсъдени.
Подчертават, че предмет на произнасянето на съда е само искът по чл. 26, ал. 2
от ЗЗД, поради което правилно не са били обсъждани доводите във връзка с другия
предявен иск. Анализират подписите под спогодителния протокол, като изтъкват,
че О.Д. не е присъствала лично, а е била представлявана от адвокат, който е
подписал протокола от нейно име. Позовават се на обясненията на вещото лице
относно подписа на Н. Ц., дадени в открито съдебно заседание, съгласно които
несъответствията на този подпис може да се дължат на възрастови изменения.
Намират, че в тази част заключението е изготвено без годен сравнителен
материал. Считат, че обжалваното решение е мотивирано. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят В.М. не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител
е постъпила молба, която дословно преповтаря въззивната
жалба. С молбата се прави възражение за прекомерност на претендирания
от въззиваемите адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите,
с изключение на Е.Ш., конституиран като страна по делото на мястото на
починалата му наследодателка Ц. Ш., не се явяват. Въззиваемият Е.Ш. заявява, че
не желае да участва в делото. Въззиваемите Л.А., В.П., С.А. и Т.А., се
представляват от адв. Х., която оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като остави в сила решението
на районния съд. Анализира процесната съдебна
спогодба. По спорния въпрос за подписа на Н. Ц. се позовава на дадените в
съдебно заседание обяснения от вещото лице, че различията между подписа,
положен в процесния протокол по съдебната спогодба, и
материала, който е представен, се дължат вероятно на големите възрастови
интервали от порядъка на 30 години. Твърди, че, според вещото лице, в единия
случай тя се подписвала като Н. Ц., а в другия случай - като Н. М., като
най-вероятно това се дължало на обстоятелството, че в единия случай не е била
омъжена, а в другия случай е била омъжена. Прави извод, че, с оглед
неопровергаването по безспорен начин на подписа на Н. Ц., спогодбата е валидна
и следва да бъде потвърдена като такава. Претендира разнО.за
платен адвокатски хонорар. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред Сливнишкия
районен съд доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното
производство не са събирани доказателства, а служебно допуснатата експертиза за
проверка на автентичността на подписа на Н. Ц. е била заличена поради
неизпълнение на указанията на съда във връзка с нея.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.
І. По валидност
Обжалваното в
настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и
допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а
първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Искът за прогласяване на претендирана от ищците нищожност на съдебната спогодба от 27.04.1976г.
по гр.д. № 202/1975г. на Сливнишкия районен съд е с правна квалификация по чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, доколкото единственото изтъкнато основание за така
формулираната претенция е липсата на валидни подписи под спогодителния протокол.
Независимо че въз основа на същото обстоятелство ищците са претентирали
и наличие на хипотеза по предл. 3 от същия нормативен
текст, настоящият съдебен състав намира, че иск с такава правна квалификация
въобще не е бил предявяван, доколкото ищците не са изтъкнали нито различно
фактическо основание, нито са формулирали различен петитум,
а само са претендирали, че вече посоченото от тях основание покрива и
хипотезата на нищожност поради липса на форма. Сочената от страните правна квалификация,
обаче, не обвързва съда, който има служебно задължение да квалифицира
предявения иск.
Заверено
копие от съдебния протокол, в който е инкорпорирана съдебната спогодба, се
намира на л. 151 – 152 от първоинстанционното дело.
От него се установява, че протоколът е подписан от петимата съделители.
Назначена
е експертиза за проверка на автентичността на техните подписи Съгласно
заключението на в.л. Лозан Рангелов, (л. 380 – 386 от първоинстанционното
дело), подписът под № 1 е положен от Е. Е.М., подписът под № 2 е положен от А.Е.М.,
подписът под № 3 е положен от А.Е.М., подписът под № 4 не е положен от Н.Е. Ц.,
и подписът под № 5 не е положен от О.Е.ова Д..
Разпитано
в открито съдебно заседание на 18.02.2016г., в.л. Рангелов е заявил, че изводът
му за подписа на Н. Ц. е формиран въз основа на наличния сравнителен материал,
като, въпреки положените усилия и личната му инициатива за проверка по БДС, той
не е успял да се снабди с друг такъв. Поддържа, че е възможно, за период от 30
години да се е получило разстройство, както и че транскрипцията и графичните
признаци на подписите са различни.
Въззивният съд е констатирал, че
в частта за подписа на Н. Ц. заключението се базира на хронологически
несъпоставим сравнителен материал, което го прави недостатъчно обосновано, а и
дава основание за нееднозначното му тълкуване. Поради това и за пълноценно
изясняване на делото от фактическа страна, с определението си за насрочване на
делото във въззивната инстанция, съдът служебно е
допуснал експертиза за проверка на автентичността на подписа на Н. Ц., като е
указал на жалбоподателите да внесат депозит за изготвяне на заключението и да
представят сравнителен материал от период, близък до 1976г. Указанията
не са били изпълнени, поради което в откритото съдебно заседание на
22.12.2021г. съдът е отменил определението си за допускане на експертиза.
Други
доказателства във връзка с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД не са били
събирани.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
1.
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД
Независимо от липсата на мотиви,
Решение № 27/29.04.2020г., постановено по гр.д. № 200/2009г. на Сливнишкия
районен съд, е правилно по своя краен резултат, поради следните съображения.
Съгласно заключението на в.л.
Рангелов, първите три подписа под спогодителния протокол са положени от лицата,
сочени за техни автори. По отношение на петия подпис,
вещото лице е дало заключение, че същият не е положен от О.Д., сочена като
негов автор. Независимо от това, съдът намира, че този факт не опорочава
спогодбата и не обуславя липса на съгласие за нейното сключване от страна на съделителката Д., тъй като, видно от съдебния протокол от
27.04.1976г., в това заседание по гр.д. № 202/1975г. на Сливнишкия районен съд,
тя не се е явила лично, а е била представлявана от адв.
Г.. Поради това не може да се очаква, Д. да е подписала спогодителния протокол
лично. Същевременно, не са били оспорени нито представителната власт на адв. Г., нито неговият подпис, поради което следва да се
приеме, че този процесуален представител надлежно е изразил съгласие за
сключване на спогодбата от името на представляваното лице. В подкрепа на
горното е и фактът, че спогодбата е сключена в открито съдебно заседание пред
съда и е одобрена от него, което дава основание за извод, че упълномощаването
на адв. Г. и обемът на представителната му власт са
били надлежно проверени от съдебния състав. Поради това, по отношение на тези
четири лица не е налице претендираната от ищците
липса на съгласие, която би довела до нищожност на спогодбата.
По отношение на подписа на Н. Ц.,
писменото заключение по СГЕ е в смисъл, че той не е положен от лицето, сочено
за негов автор. От друга страна, обаче, в открито съдебно заседание вещото лице
е изразило становище, че е възможно, несъответствията между този подпис и
използвания сравнителен материал да се дължат на възрастови изменения или на
сключване на брак, в резултат от който лицето започнало да се подписва с
брачната си фамилия. Тези противоречиви изявления на експерта водят до
неопределеност и необоснованост на заключението в тази му част, а това допуска
за нееднозначни изводи по този решаващ въпрос за изхода на делото. Във възивното производство служебно е допуснатата повторна
експертиза за изясняване на делото от фактическа страна, в частта му, касаеща автентичността на подписа на Н. Ц., но определението
за допускането й е било отменено поради неизпълнение на указанията на съда във
връзка с нея.
Така, други доказателства във връзка
със спорния въпрос за подписа на Н. Ц. не са били събирани, а правните
последици от неговото неизясняване следва да се определят с оглед
разпределението на доказателствената тежест. В
случая, Н. Ц. е оспорила собствения си подпис, поради което в нейна тежест е да докаже претендираната
от нея неавтентичност на документа в тази му част. Пълно доказване на това
обстоятелство, обаче, не е проведено, доколкото писмените и устните изявления
на в.л. Рангелов не дават категоричен отговор на въпроса, а оспорващата страна
(респ. нейните правоприемници) не са положили необходимите процесуални усилия
за изясняването му - въпреки служебно предоставената им от съда възможност за
това. От друга страна, следва да се има предвид, че големият период от време
между момента на полагане на процесния подпис и
моментите на създаване на подписите, използвани като сравнителен материал,
поставя под съмнение тяхната съпоставимост и компрометира експертното
заключение, поради което и на основание чл. 202 от ГПК съдът не го цени. По
тези съображения, оспорването на подписа на Н. Ц. под процесната
спогодба е останало недоказано. Следователно, и по отношение на това лице не се
опровергава изразеното от него (чрез полагане на подпис) съгласие за сключване
на спогодбата.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че не е налице претендираното
от ищците основание за нищожност на съдебната спогодба от 27.04.1976г. Искът по
чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД е неоснователен и
правилно е бил отхвърлен, а обжалваното Решение
№ 27/29.04.2020г., постановено по гр.д. № 200/2009г. на Сливнишкия районен съд, следва да бъде потвърдено.
2.
По иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС
Както се
посочи по- горе, с Решение №
559/28.12.2012г., постановено по в.гр.д. № 545/2012г. на Софийския окръжен съд,
е отменено Решение № 186 от 19.01.2011 г., постановено по гр.дело № 200/2009 г. по описа на
Сливнишкия районен съд само в частта му, с която е било прекратено
производството по иска за нищожност на съдебната спогодба. Посочено е, че този
иск е преюдициален по отношение на иска по чл. 108 от
ЗС, поради което Софийският окръжен съд ще се произнесе по жалбата срещу първоинстанционното решение в тази му част едва след разрешаване
на спора за нищожността на съдебната спогодба.
С настоящия
съдебен акт се потвърждава Решение № 27/29.04.2020г., постановено по гр.д. №
200/2009г. на Сливнишкия районен съд, с което съдът се е произнесъл именно по
иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, т.е. настъпва
условието за произнасяне по все още висящата жалба срещу Решение № 186 от 19.01.2011г. по гр.дело №
200/2009 г. на
Сливнишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС,
предявен от А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц., А. А.М., В.Е.Е.
и М Е. Е. срещу В. В. А., А. С.А. и Т.С.А., за
предаване на владението върху ½ част от поземлен имот, целият с площ
1248 кв.м., съставляващ УПИ Х-861 от кв. 56 по плана на гр. С. при граници ул.
„А.К.“, УПИ II-862, УПИ IХ-858, УПИ ХIII-859 и
УПИ ХIХ, заедно с втория етаж от построената в имота
двуетажна жилищна постройка с площ 127 кв.м. и източната половина от стопанска
сграда с площ 96 кв.м., построена в имота.
Необходимо, но
недостатъчно, условие за уважаване на ревандикационен
иск е кумулативно да се установи, че ищецът е (съ)собственик
на процесната вещ, както и че ответникът я владее или
държи. В случай, че тези две предпоставки са налице, искът би бил основателен,
ако ответникът не докаже годно правно основание за упражняваното от него
владение или държане, респ. би бил неоснователен – ако докаже такова основание.
Въпреки че
това не е заявено изрично, от документите на л. 150 - 151 от първоинстанционното дело може да се направи извод, че
ищците претендират право на собственост върху процесния
имот по наследство от общия им наследодател Е. М., твърдейки, че съдебната
спогодба от 27.04.1976г. за делба на това наследство е нищожна поради липса на
съгласие, и не е породила правно действие, т.е. съсобствеността върху
наследственото имущество не е прекратена и ищците са все още негови
съсобственици.
Настоящият
съдебен състав намира, че ищците (респ. техните наследници, конституирани в
хода на процеса) не притежават претендираното от тях
право на собственост върху процесните имоти, поради
следните съображения.
Както се
обоснова по- горе, искът по чл. 26, ал. 2, предл.
второ от ГПК е неоснователен. Това означава, че съдебната спогодба от
27.04.1976г. за делба на наследството на Е. М. е действителна и е породила
целените с нея правни последици, вкл. с поставяне на процесните
недвижими имоти в дял на А.Е.М..
От
заверения препис от съдебно решение от 29.05.1991г. по гр.д. № 83/1991г. на
Сливнишкия районен съд, влязло в сила на 04.10.1991г. (л. 90 – 91 от първоинстанционното дело) се установява, че, в последващ делбен процес, процесните имоти са били възложени на В. А. М.на основание
чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.).
Въз основа
на това решение, М.се е снабдила с констативен нотариален акт № 59/17.07.1996г.
за собствеността си върху тези имоти (л. 99 – 100 от първоинстанционното
дело).
Горните доказателства за правото на собственост на М.върху
имотите не са оспорени, нито опровергани.
Ищците не твърдят и не доказват, впоследствие да са
придобили правото на собственост върху същите имоти по някой от законоустановените начини за това.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищците не са доказали
претендираното от тях право на собственост върху процесните имоти.
Поради липса на първата от кумулативно изискуемите
предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен
иск, същият следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се изследват
останалите предпоставки за неговата основателност.
Тъй като този правен резултат съвпада с постановения от първоинстанционния съд, обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че,
независимо от съществуването на решение № 66/29.11.2006г. по гр.д. № 58/2006г.
на Сливнишкия районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС на А.Е.М.
срещу С. А. М. по отношение на същия имот, настоящият ревандикационен
иск със същия предмет не е недопустим, тъй като:
-
по делото няма данни, дали това решение е влязло в сила.
-
видно от мотивите към решението, не е налице обективен и
субективен идентитет между настоящия иск и иска,
предмет на гр.д. № 58/2006г. на СлРС. Последният,
макар с идентичен петитум, почива на различно правно
основание, тъй като ищецът А.М. е поддържал, че е собственик на имота по силата
на съдебна спогодба от 27.04.1976г., докато в настоящия процес ищците (вкл. А.М.)
извеждат претендираното от тях право на собственост
върху същия имот от различно фактическо основание – недействителност на същата
спогодба.
ІV. По разноските
С
оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на въззиваемите Л.Д.А. с ЕГН **********, В.А.П. с
ЕГН **********, С.А.А. с ЕГН ********** и Т.С.А. с ЕГН ********** следва
да се присъдят направените от тях разнО.във въззивното производство, каквито се
установяват в размер на 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно
договора за правна защита и съдействие на л. 104 от делото.
С оглед разпоредбата на чл. 7,
ал. 5 от НМРАВ, както и обстоятелството, че адв. Х. е защитавала интересите на четири
лица, съдът намира за неоснователно възражението на адв. К. за прекомерност на
адвокатския хонорар, съдържащо се в молба вх. № 264514/07.06.2021г.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по въззивната жалба срещу
Решение № 27/29.04.2020г. по гр.д. № 200/2009г. на Сливнишкия районен съд,
подадена от името на А.Е.М., Ц. Д.Ш., М Е. Е. и Д. Ц.И., чрез адв. К..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27/29.04.2020г.,
постановено по гр.д. № 200/2009г. на Сливнишкия районен съд, с което е
отхвърлен искът за
прогласяване за нищожна на съдебната спогодба, сключена на 27.04.1976г. по
гр.д. № 202/1975г. на Сливнишкия районен съд между А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е.
Ц. и Е. Е..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186 от 19.01.2011 г.,
постановено по гр.дело № 200/2009 г. по описа на Районен съд - гр. С., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл.
108 от ЗС, предявен от А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц.,
А. А.М., В.Е.Е. и М Е. Е. срещу В. В. А., А. С.А. и Т.С.А.,
за предаване на владението върху ½ част от поземлен имот, целият с площ
1248 кв.м., съставляващ УПИ Х-861 от кв. 56 по плана на гр. С. при граници ул.
„А.К.“, УПИ II-862, УПИ IХ-858,
УПИ ХIII-859 и УПИ ХIХ,
заедно с втория етаж от построената в имота двуетажна жилищна постройка с площ
127 кв.м. и източната половина от стопанска сграда с площ 96 кв.м., построена в
имота.
ОСЪЖДА В.Е.М. с ЕГН ********** да
заплати на Л.Д.А. с ЕГН **********, В.А.П. с ЕГН **********, С.А.А. с ЕГН **********
и Т.С.А. с ЕГН ********** разнО.във въззивното производство в размер на 500 лв.
– адвокатски хонорар.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.