РЕШЕНИЕ
№ 260342 /11.10.2021
година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд, Четвърти граждански
състав,
на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш
Цветанов
секретар: Евелина Генинска
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 849 по описа на
съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна искова
молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК: ********* против Р.М.Д. с
ЕГН **********. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията, за които е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 384/2020г. по
описа на РС-Пещера: 274,88 лева - стойността на доставена и потребена
електрическа енергия за периода 23.09.2019г. – 22.11.2019г, 8,02 лева -
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 12.11.2019г.
– 09.03.2020г., както и законна лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.03.2020г. до изплащането
на вземането. Претендира и присъждане на направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати цената на доставената и потребена електроенергия за
посочения период. Претендираните задължения са начислени като задължение на
ищеца на основание чл.98а от ЗЕ, чл.7, т.1, чл.11, т.1 и чл.27, ал.1 от
публично известните общи условия на ответното дружество.
На ответника са връчени преписи от исковата
молба и приложенията на основание чл.47,
ал.5 от ГПК. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК назначеният му особен
представител представя писмен отговор, с който оспорва иска по основание и
размер. Сочи, че поради липсата на представени доказателства относно
публикуването на общите условия на ищеца и одобряването им от ДКЕВР не се
установява влизането им в сила и в този смисъл – наличието на облигационно
правоотношение между страните. Твърди за недоказано реалното потребяване на
осчетоводената от ищеца ел.енергия и начина за нейното отчитане, и оспорва
верността на издадените от ищеца фактури за размерите на претендираните суми.
Съдът,
като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК допустими обективно кумулативно съединени установителни искове с
правни квалификации чл. 79, ал.1 предл.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД – относно претендирани вземания по сделка с електрическа
енергия, касаеща обект с ИТН 3184627, находящ се в гр. Пещера, на ул.
„Едиверен“.
Съгласно нормата на чл.92 от ЗЕ (изм. и доп. –
ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни
по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа
енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент;
оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа;
търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор
на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия.
Понятието „краен клиент“ е определено в §1 т.27г
(обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието
„клиент“ – в §1 т.27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително
предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се съобрази и
дефиницията, дадена в §1 т.2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), според която „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Освен от Закона за енергетиката процесното
правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, приети на
основание чл.98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ – 13/10.05.2008г.
Според чл.1, т.4 от Общите условия на ЕВН, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ”ЕВН
България Електроразпределение” съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.
Въпреки че с доклада по делото на ответника ясно и
конкретно е възложено в доказателствена тежест установяването на наличието на
облигационното отношение с ответника, на база на което претендира процесните
права – не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Твърденията на
ищеца, че обектът с ИТН 3184627, находящ се в гр. Пещера, на ул. „Едиверен“, е
„на ответника“ обективно не се установяват по никакъв начин от материалите по
делото. Не са представени нито документи, установяващи право на собственост на
ответника върху имота, нито договор, съгласно който той го ползва, нито
заявление за откриване или смяна на партида, нито дори свидетелски показания,
от които да се установява някаква връзка на Р.М.Д. с конкретния
обект. В този смисъл неустановена остава и
причината, поради която дружеството-ищец е открило клиентски номер с титуляр
именно ответника.
Следователно недоказана остава основаната предпоставка за
основателността на исковете, а именно – наличието между страните на
облигационната връзка, на която се основават претенциите.
Макар от приетите като доказателства съдебно-технически
експертизи да се установява количеството и стойността на потребена ел.енергия в
процесния имот за исковия период, начинът и редовността на отчитането на
съответното средство за търговско измерване, както и размерът на дължимите
лихви за забава – обсъждането на тези доказателства, както и на приложените от
ищеца едностранно съставени фактури, се явява безпредметно.
Предвид изложеното претенциите на ищеца подлежат на
отхвърляне, като при този изход на спора разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК:
*********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, иск
срещу Р.М.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, за
признаване за установено по отношение на
Р.М.Д., че „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД има спрямо него, вземания в размери: 274,88 лева – стойност на консумираната електрическа
енергия за периода 23.09.2019г. – 22.11.2019г. в обект с ИТН 3184627, находящ
се в гр. Пещера, ул. „Едиверен“, 8,02 лева –
стойност на законна лихва за забава за периода 12.11.2019г. – 09.03.2020г.,
както и вземания за законна лихва върху главницата от 274,88 лева от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.03.2020г. до
изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /