№248
гр. Силистра, 03.07.2019г.
ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА,
Гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Василева
Кремена Краева
като разгледа
докладваното от съдия Краева в. гр. д. № 179 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена
е въззивна частна жалба от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД срещу Разпореждане № 2195 от 03.06.2019г., постановено по ч. гр. д. №
728/2019г. по описа на Районен съд - Силистра, с което частично е отхвърлено
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П.Л.М. и Г.П.
ГЕОРГИЕВА за сумата от 1629, 60 евро – просрочена наказателна лихва, начислена
съгласно т.10 от сключения между страните договор за банков кредит от
14.12.2011г., вкл. е редуцирал разноските по делото до сумата от 280 лв. –
държавна такса и 81,48лв. – юрк. възнаграждение.
В частната жалба се изразява несъгласие с
констатациите на съда, че клаузата на т.10 от договора за кредит е нищожна на
осн.чл.26 ЗЗД, тъй като противоречи на чл.33, ал.2 ЗПК. Първа инвестиционна
банка е привела изискването и по своите потребителски кредити.
Моли съда да отмени разпореждането и да разпореди да
бъде издадена заповед за изпълнение за сумите, предмет на жалбата.
Като взе предвид становището на жалбоподателя и
материалите по делото, настоящият състав приема за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима като подадена в срок, от
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, като е заплатена
дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба се явява
неоснователна по следните съображения:
От доказателствата и фактическите твърдения, изложени
от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД в подаденото заявление, се установява, че
претендираните вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 ЗПК, както правилно е приел заповедният съд. Според ал.2 на чл. 33 ЗПК,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. В случая, от клаузата на т.10
на договора въззивният съд разбира, че наказателната лихва по договора се
формира от два компонента – договорната лихва по т. 4, раздел II и наказателна надбавка в размер на законната лихва.
Това означава, че общият размер на обезщетението за допусната забава надхвърля
регламентирания в закона. Така клаузата на т.10 от Договора за кредит се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на чл.33,
ал.2 ЗПК.
При тези правни съображения обжалваното разпореждане
се явява правилно и законосъобразно, следователно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2195 от 03.06.2019г.,
постановено по ч. гр. д. № 728/2019г. по описа на Районен съд – Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.