ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София
12.08.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-10 СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова гражданско дело № 1277/2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от ГПК вр. чл.415,ал.1 и чл.417, т.2 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба на КТБ АД /н./ за признаване на установено по
отношение на ответника „Г.е.Б.“ ЕООД (н), че последният дължи на КТБ АД /н./
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 09.11.2015 г. въз основа
на документ по чл. 417, т. 6 ГПК по ч.гр.д. № 56773 по описа на Софийски
районен съд, 56 състав за 2015 г. - вземания, произтичащи от договор за банков
кредит от 03.11.2008 г. с кредитополучател „Е.Б.Б.Д.“
ООД с ЕИК *********и договор за заместване в дълг от 24.08.2010 г. с поемател „Н.22“ ООД с ЕИК *********, обезпечени с договорна
ипотека, учредена с нотариален акт № 39 от 13.11.2008 г., том V, per. № 14540,
дело № 760 от 2008 г., с ипотекарен длъжник „Г.е.Б.“
ЕООД.
В ИМ се твърди, че на 03.11.2008 г. е бил сключен договор за
банков кредит между банката и Ей Би Джи ООД. На 24.08.2010 г. бил сключен
договор между КТБ АД (н) като кредитор, Н.22 ООД като поемател
и Г.Е.Б. ЕООД като трето лице - ипотекарен длъжник, с
който Н.22 ЕООД заместил длъжника Е.Б.Б.Д. ООД в
задълженията му към банката по договора от 03.11.2008 г. в общ размер от
3 778 547,03 лева. Договорът станал изискуем на 20.09.2014 година.
Заместилият в дълг поемател “Н.22” ООД е в забава за изпълнение на
задълженията си по договора за банков кредит от 03.11.2008 г., считано от
27.01.2014 г., която дата е падежът за заплащане на договорни лихви. С
настъпване на уговорения с анекс № 6/19.10.2013 г. към договора за заместване в
дълг от 24.08.2010 г. краен падеж по договора, а именно 20.09.2014 г., целият
кредит е станал изискуем.
Банката подала заявление по чл. 417,
т. 6 от ГПК срещу „Г.Е.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№56773/2015 по описа на Софийски районен съд, II ГО, 56
състав.
СРС издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 09.11.2015 г., с който „Г.Е.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати
на банката сумата от 3 749 778.42 лева - просрочена главница с настъпил падеж
на вноските в периода от 21.07.2014 г. до 22.04.2015 г., ведно със законна
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 18.09.2015 г. до окончателното
й плащане; сумата от 223 424.28 лева - просрочени лихви върху редовна главница
за периода от 27.01.2014 г. до 25.09.2014 г.; сумата от 431 554.25 лева - просрочени лихви върху просрочена главница
за периода от до 25.03.2015 г.; сумата от 53 434.34 лева - текущи лихви върху просрочена главница за
периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 53 268.01 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода
от 27.01.2014 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 18 750.00 лева - дължими такси по кредита, както и сумата от
68 483.14 лева - възнаграждение за
юрисконсулт.
Длъжникът „Г.Е.Б.“ ЕООД депозирал възражение на 15.05.2019 г., с
което е заявил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
С оглед подаденото възражение от
страна на „Г.Е.Б.“ ЕООД предявява и
иска, по който е образувано производството.
Ищецът излага, че предявява иска,
тъй като СРС му е дал указания да представи доказателства за предявен иск по
чл. 422 от ГПК, но се твърди, че възражението на „Г.Е.Б.“ ЕООД обаче е
депозирано след изтичане на срока по чл.414.ал.2 от ГПК, поради което заповедта
за изпълнение е влязла в сила.
Въз основа на издадения по ч.гр.д. №
56773/15г. по описа на СРС изпълнителен лист от 09.11.2015 г. било образувано изп.д. № 2015838041061 по описа на ЧСИ М.Б., който е
изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника „Г.Е.Б.“ ЕООД на
19.11.2015 година. Съобщението до длъжника се върнало в цялост, тъй като същият
не бил намерен на адреса, поради което частният съдебен изпълнител е разпоредил
да се залепи уведомление.
Връчителят е залепил уведомление на 23.11.2015
г. на адреса на управление на „Г.Е.Б.“ ЕООД, ***, като е отразил в разписката,
че е посетил адреса на 19.11.2015г., 20.11.2015г. и 23.11.2015 г. в различни
часове на деня, но не е открил служител на дружеството, който да получи
поканата за доброволно изпълнение.
Твърди се, че поканата за доброволно
изпълнение, ведно с заповедта за незабавно изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№56773/15г. по описа на СРС, са връчени на длъжника редовно, при
условията на чл.50,ал.4 от ГПК чрез залепване на уведомление. Срокът по чл.
414, ал. 2 от ГПК бил изтекъл преди повече от три години, поради което
възражението от 15.05.2019 г. на „Г.Е.Б.“ ЕООД било просрочено, а заповедта за изпълнение е влязла
в сила, на основание чл. 416, предл. 1 от ГПК.
Ответникът Г.Е.Б. ЕООД поддържа в ОИМ, че възражението е подадено в
срок, тъй като не се установявало, че
разписка за залепване на уведомление от 23.11.2019 г. от призовкар
Е.Х.се отнася към покана за доброволно изпълнение по изп. дело 2015838041016. В
ДИМ се поддържа, че призовкарят не е посочил кои лица са отказали получаване на
съобщението, не било точно посочено, че дружеството не може да бъде открито на
адреса, а имало само твърдение, че призовкарят не е открил служител на
дружеството, който да получи книжата. Твърди се, че на този адрес има
много дружества, а връчителят не бил
посочил, че е посетил точно офиса на ответното дружество.
Поддържа се и, че неправилно е
издадена заповед за незабавно изпълнение и ИЛ върху договор за учредяване на
договорна ипотека срещу ипотекарния длъжник, тъй като същият не е лично
задължен.
Установява се, че с решение № 22 от
14.02.2020 г. по т. дело № 160/2019, на ОС – Враца е открито производството по
несъстоятелност на „Г.Е.Б.“, като с решение № 260046 от 29.12.2020г. по т. дело
№ 160/2019 на ОС-Враца с правно основание: чл. 710 от ТЗ, е обявен в
несъстоятелност.
По делото е приобщено в оригинал
ч.гр. дело 56773/2015 г. по описа на СРС, 56 състав.
От частен съдебен изпълнител С.Я.е
изискано заверен препис от разписка за връчване на покана за доброволно
изпълнение по изп. дело 20158380410161.
Извадките са от стр. 97-108 по изп. дело 20158380410161 по описа на ЧСИ С.Я., образувано
по искане на КТБ АД (н) във връзка с издаден изпълнителен лист от 09.11.2015 г.
по гр. дело 567773/2015 г. по описа на СРС, 56 състав. Установява се от представените извадки –
заверени стр. 98-108 по ИД, че ПДИ е изпратена до длъжника на 19.11.15
година.
На разписката, приложена в заверен
от ЧСИ препис се установява, е отбелязано от призовкаря,
че е посетил адреса (гр. София, ул. *********) на 19.11.2015 г. в 16,00 часа,
на 20.11.2015 г. в 10,00 часа и на 23.11.2015 г. в 14, 00 часа, като не е
открил служител на Г.Е.Б.ЕООД, който да получи поканата.
Съгласно т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува
при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за
надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК
предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на
заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед
на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от
законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая
произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от
длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е
ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно
извършено процесуално действие на ответника
служебната проверка на съда, разглеждащ установителния
иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по
заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство,
изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не
обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
В конкретния случай, след извършване
на тази служебна проверка, Съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е
недопустим, тъй като възражението от
15.05.2019 г. е подадено след изтичане на преклузивния
двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК, изтекъл още на 21.12.2015 година.
Съгласно чл. 50, ал.3 и ал. 4 връчването
на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши
на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, а когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери
някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.
47, ал. 1. А според чл. 47, ал.1 от ГПК (в редакцията, в сила към процесния момент (ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г.)) уведомлението
се залепва на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в
нея.
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЧСИ
частните съдебни изпълнители са лица, на които държавата възлага принудителното
изпълнение на частни притезания. Според чл. 43 от ЗННД частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в
неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда
на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
С оглед така възложените функции на
служителите на ЧСИ по връчване на книжа до страните в изпълнителното
производство, следва да се приеме, че същите действат като длъжностни лица по
смисъла на чл. 179 от ГПК при осъществяване на тази дейност.
Поради това и на извършеното в
конкретния случай от призовкаря Е.Х.при ЧСИ М.Б. (ИД
е преместено след това при ЧСИ С.Я.) удостоверяване в рамките на тези служебни
функции (по връчване на книжа по реда на ГПК) е придадена материална доказателствена сила,
тъй като е извършено от длъжностното лице в кръга на службата му по
установените ред и форма и на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК и представлява доказателство, освен за
изявленията и за извършените пред него действия във връзка с връчването, и за
извършените от самия връчител действия при
осъществяване на тази му функция.
Материална доказателствена
сила на разписката на ЧСИ обвързва съда и го задължава го да приеме за
осъществили се фактите, предмет на удостоверяването (в случая удостоверените
действия на призовкаря), до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на обстоятелството, че
удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на
действителното фактическо положение (аргумент от решение № 60096 от 18.09.2021
г. по гр. д. № 654/2021 г., ГК, І ГО на ВКС).
При оспорването на съдържанието
адресатът на връчването - ответникът в
настоящото производство носи тежестта да опровергае удостовереното с тях.
Ответникът „Г.Е.Б.“ ЕООД (н) обаче излага противоречиви твърдения – от
една страна твърди, че на посочения адрес има много дружества, поради което е следвало призовкарят да удостовери, че е посетил точно офиса на
ответното дружество, което не било направено, а от друга страна твърди, че този
адрес всъщност е производствено предприятие, имотът е изцяло ограден с метална
ограда, на която няма монтирани пощенски кутии, а само звънец за връзка с
портиера, който е там 24 часа, и има задача да приема кореспонденцията.
Представен е договор за наем на офис
2 на ул. *********.
С оглед редакцията на чл. 47 в този
момент, Съдът намира, че не се установява нарушаване на процедурата при
оформяне на разписката.
Неоснователен е довода, че няма
доказателства, че разписката се отнася за конкретното изпълнително дело. От
изисканото заверено копие от изпълнителното дело в частта, засягаща връчване на
ПДИ, се установява, че именно тази разписка следва хронологично реда в
изпълнителното дело и следва извода, че се отнася за връчване на ПДИ по
конкретното дело.
Относно довода, че на адреса е имало
24 часа в денонощието портиери, които е следвало да приемат кореспонденцията,
твърдението не бе подкрепено с достатъчно доказателства, които да опровергаят
материалната доказателствена сила на разписката. Представеният писмен договор
за наем сочи на създадено задължение за едно трето лице за настоящия спор –
т.нар наемодател по договора от 01.03.2015 г. (самият договор с недостоверна
дата) да осигури присъствие на портиери, но не и на реално изпълнение на това
задължение, както и че на точно посочените дни тези портиери са били на работа.
Други доказателства не са
ангажирани.
Поради това, доколкото материалната доказателствена сила на разписката не е опровергана, следва
да се приеме, че действията, извършени от призовкаря по
изп. дело 20158380410161 са осъществени така както са
удостоверени – посещаване на адреса на трите посочени дати (следва да се
отбележи,че относно юридическите лица няма такова задължение, а е достатъчно
еднократно посещение и ненамиране на служител на когото да се връчи ненамиране
на служител на дружеството който да получи (не е нужно изрично да се уточнява
дали изобщо има служители, или има служители, но са отказали), залепване на
уведомлението.
Поради това, Съдът приема, че
длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист
най-късно на 21.12.2015 година. Възражението е подадено на 15.05.2019 година.
Както бе посочено, подаването на
възражение в срок е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно
упражняване на правото на иск срещу възразилия длъжник. Доколкото в конкретния
случай не се установи ответникът да е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК
в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, производството по установителния иск срещу него е недопустимо, тъй като
заповедта за изпълнение е вляза в сила.
Настоящото производство е следва да
се прекрати.
Водим от горното, СГС, ТО, VI-10
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по т. дело 1277/2019 г. по описа на СГС, VI -
10 състав, образувано по иск на КТБ АД (н) срещу „Г.е.Б.“ ЕООД (н) като недопустимо.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред САС от съобщението
от ищеца.
СЪДЪТ УКАЗВА, че при
обжалване на определението дължи държавна такса в размер на 15 лева, вносима по сметка на САС.
Препис
от определението – на страните, на ответника – чрез синдика.
СЪДИЯ: