РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 666
гр. Пловдив, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XV състав, в публично съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдия Несторова адм. д. № 2613 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.145 и следв. от Административно-
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.73 ал.4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано
е по жалба от 19.06.2020 г. (л.145 по
делото), депозирана в Министерство на икономиката с вх. № 26-У-30/23.06.2020
г., от Б.С.З., ЕГН **********, в качеството му на управител на „УебВела“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление:***, срещу решение от 05.06.2020 г. на Ръководителя на управляващия
орган /УО/ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020г.“
/ОПИК/, в частта му, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-0969.
С решението е отказано да бъде
предоставена безвъзмездна финансова помощ по подаденото от жалбоподателя на
14.05.2020 г., проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-0969. Мотивите за
отказа са: на първо място, че проектното предложение не отговаря на Критерия за
допустимост на кандидатите по т.11.1, подт. 5 от
Условията за кандидатстване и Критерий № 16 от Критерии и методология за оценка
на проектните предложения (Приложение 4 от Условията за кандидатстване). В този
смисъл е посочено, че съгласно т.11.1, подт. 5 от
Условията за кандидатстване допустими за подпомагане са кандидати, които са
регистрирали спад поне 20% в оборота (нетните приходи от продажби) за месец
април 2020 г., спрямо средния месечен оборот (нетни приходи от продажби) през
2019 г. Съгласно данните в представената от кандидата декларация за финансовите
данни (Приложение 2 към формуляра за кандидатстване) стойността на нетните
приходи от продажби за месец април 2020 г. е 0.00 лева, а нетните приходи от
продажби за 2019 г., съгласно предоставена информация от Националната агенция
по приходите (НАП) са 0.00 лева. По тази причина административният орган е
приел, че не е налице спад от поне 20% в оборота (нетните приходи от продажби)
за месец април 2020 г., спрямо средния месечен оборот (нетни приходи от
продажби) през 2019 г. Като се е позовал на Приложение 4 „Критерии и
методология за оценка на проектните предложения“, и по-точно посоченото на
стр.9, че „при несъответствие с изискванията по т.13 — 23 и т.27, проектното
предложение се отхвърля“.
Другата причина за отхвърляне на
предложението е, че кандидатът не отговаря на изискването на т. 9 „минимален и
максимален размер на безвъзмездна финансова помощ за конкретен проект“ от
Условията за кандидатстване и Критерий № 25 от Критерии и методология за оценка
на проектните предложения (Приложение 4 от Условията за кандидатстване). Посочено
е, че съгласно т.9 от Условията за кандидатстване: „безвъзмездната финансова
помощ, предоставяна по процедурата, може да бъде в максимален размер до 10% от
„нетните приходи за продажби“, декларирани: при лица, които се облагат с
корпоративен данък, в Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г.
(част V, шифър 0110 „нетни приходи от продажби“)" и „Допустими по процедурата
са единствено кандидати с отчетени поне 30 000 лв. „нетни приходи от продажби“
в Годишната данъчна декларация за 2019 г.". Съгласно предоставената
информация от НАП нетните приходи от продажби за 2019 г. са 0.00 лева.
Срещу така постановения отказ /отхвърляне
на предложението/ е постъпила посочената по-горе жалба. Основният довод на
дружеството-жалбоподател е, че е допусната техническа грешка в подадената от
обслужващата счетоводна фирма данъчна декларация вх. № 1600И0869151/21.02.2020
г., , поради което и същата, предоставена по служебен път от НАП е с посочени
нетни приходи от продажби за 2019 г. в размер на 0.00 лв. Грешката се дължи на
обстоятелството, че сумата от 123 462.91 лв. от ред 1, клетка с шифър 0100
„Общо приходи“, не е пренесена на долния ред 1.1, клетка с шифър 0110 „Нетни
приходи от продажби“. Според жалбоподателя, пропускът да се попълни клетка с
шифър 0110 не оказва влияние при определяне на размера на внесения от фирмата
корпоративен данък, каквато е и основната роля на ГДД. Посочено е какъв е
размерът на нетните приходи от продажби за 2019 г., които са в размер на
123 462.91 лв., които са надлежно декларирани в ГДД, в ГФО за 2019 г. и
НСИ и в Приложение № 2 към процедурата – декларация за финансови данни. Жалбоподателят твърди, че в хода на
процедурата не е получил уведомление за нередовности, както и, не е
предоставена възможност за отстраняването им. Грешката е отстранена
своевременно на 08.06.2020 г., непосредствено след установяване на грешката с
декларация № 1600И0956132/08.06.2020 г., с която не се променят данните в
първоначално подадената ГДД, а само и единствено допълва клетка с шифър 0110.
Иска се от съда отмяна на оспореното решение и ново разглеждане на проекта от
административния орган.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Т., като лично се явява и
управителят на дружеството Б.З., като и двамата поддържат жалбата по доводи,
подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендират се
разноски по делото.
Ответният административен орган – Ръководителят
на УО на ОП „ИК“ 2014 -2020 г., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В изпълнение на разпореждане на съда от 15.10.2020 е депозирана
молба от процесуалния представител на ответника, с която се представят
изисканите документи и прави изявление относно жалбата, като се твърди, че
същата е недопустима, неоснователна и недоказана. Иска се от съда да я отхвърли
като неоснователна и недоказана по доводи, подробно изложени в представените по
делото писмени бележки.
След дадени указания и представени допълнително писмени доказателства,
установяващи датата на уведомяване /връчване на оспореното решение/, се установи,
че оповестяването на списъка с отхвърлените проектни предложения по оценителни
сесии, като съответният списък, по първа оценителна сесия е оповестен на
05.06.2020 г. и на същата дата е подписан от ръководителя на УО на ОПИК, за
което свидетелства извлечение от интернет страницата на управляващия орган,
като видно от представените по делото доказателства на 19.06.2020 г. чрез
системата ИСУН 2020 е изпратено възражение. Официалното съобщение до неуспелия
кандидат е публикувано на 21.07.2020 г. чрез ИСУН 2020, като в същото е посочен
срокът на обжалване и органът, пред който подлежи на обжалване отказа.
Съобщението е отворено от „УебВела“ ООД на 22.07.2020 г., а жалбата от 19.06.2020 г.,
депозирана пред УО на ОПИК чрез системата ИСУН 20202, е входирана на 23.06.2020
г.
Следователно,
жалбата е допустима, като подадена в
срок, от лице с правен интерес и срещу акт, подлежащ на оспорване.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
На
14.05.2020 г. Управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (УО на ОПИК) открива процедура за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа за микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията COVIO-19” с краен срок за кандидатстване: 16:30 ч. на
15.06.2020 г.
В „Условия за кандидатстване и
изпълнение с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по ОПИК по процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа за микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията COVlD-19”, наричани по-нататък за краткост „Условията
за кандидатстване“ (л.73 и следв.) изрично са
разписани всички изисквания към кандидатите по процедурата във връзка с
подаваните от тях проектни предложения.
Съгласно т. 11.1, подт.
5 от Условията за кандидатстване допустими за подпомагане са кандидати, които
са регистрирали спад поне 20% в оборота (нетните приходи от продажби) за месец
април 2020 г., спрямо средния месечен оборот (нетни приходи от продажби) през
2019 г. В Условията изрично е посочено, че понятието „нетни приходи от
продажби“ е използвано в смисъла вложен в §1 т.49 от ЗР на ЗКПО във връзка с §1
т.11 от ЗР на Закона за счетоводството. Посочено е също, че средния месечен
оборот за 2019 г. се изчислява като сумата посочена от кандидата в Част V, на
ред 1.1, шифър 0110 от подадената от същия декларация по чл.92 от ЗКПО се
раздели на 12.
Освен това съгласно т. 9 „Минимален и
максимален размер на безвъзмездна финансова помощ за конкретен проект“ от
Условията за кандидатстване „безвъзмездната финансова помощ, предоставяна по
процедурата, може да бъде в максимален размер до 10% от „нетните приходи за
продажби“, декларирани, при лица, които се облагат с корпоративен данък, в
Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. (част V, шифър 0110
„нетни приходи от продажби“)“ и „Допустими по процедурата са единствено
кандидати с отчетени поне 30 000 лв. „нетни приходи от продажби“ в Годишната
данъчна декларация за 2019г.“ на същия ред от декларацията.
Съгласно т.21.2 от Условията за
кандидатстване е посочено, че в съответствие с чл.21 ал.1 т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. по тази конкретна процедура не е предвидено
извършването на техническа и финансова оценка.
Със Заповед N9 РД-16-З81/14.05.2020 г. (л.87
и следв.) на ръководителя на управляващия орган, във
връзка с чл.21 ал.1 т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., са утвърдени Опростени процедурни правила за работа на Оценителната комисия
във връзка с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по горепосочената
процедура (л.25). В тях е посочено, че по процедурата се извършва комплексна
оценка, която включва проверка на съответствието на проектното предложение с
минималните изисквания, предвидени в условията за кандидатстване и документална
проверка дали кандидатът отговаря на изискванията за бенефициент. Съгласно т.
2.8 от Опростените процедурни правила проверката на всяко проектно предложение
се извършва от един член на оценителната комисия с право на глас в съответствие
с утвърдените критерии, като за целта се попълва оценителен лист в ИСУН 2020.
Оценителната комисия представя текущо с докладна записка на вниманието на ръководителя
на УО на ОПИК списъци с проектните предложения, включващи: предложените за
финансиране проектни предложения и предложените за отхвърляне, проектни
предложения, заедно с основанията за отхвърлянето им. В срок от 3 работни дни
РУО одобрява представените му списъци или ги връща за отстраняване на допуснати
нарушения.
„Уебвела“ ООД
е подало проектно предложение с регистрационен № BG16RFOP002-2.073-0969, което
е включено в проверката на оценителната комисия по първа оценителна сесия.
Включено в списък с предложените за отхвърляне проектни предложения. Списъкът (л.98)
е приложен към Доклад с № 93-00-960/05.06.2020 г. (л.19) от председателя на
оценителната комисия относно работата на комисията по първа оценителна сесия.
Съгласно т.2.14 и т. 2.15 от Опростените процедурни правила списъкът е одобрен
от РУО на 05.06.2020 г. с оспореното в настоящото производство решение. За да
постанови отказ административният орган се е основал на постъпилата от НАП
информация и е установил описаните по-горе несъответствия с Условията за
кандидатстване.
В хода
на съдебното производство е изслушана и приета с възражения от ответната страна
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ (л.289), за изготвянето на която, вещото
лице е използвало всички налични по делото документи, както и допълнително
ползвани такива за периода 2018 – 2020 г., подробно описани в експертизата.
Конкретни възражения от страна на ответника не се сочат, като в молбата,
депозирана пред съда на 04.03.2021 г. (л.191) се сочи единствено, че се оспорва
жалбата, а така също и всички представени доказателства, искания, експертизи и
т. н., извън изискуемите пред УО, които са били необходими, съгласно правилата
за оценяване на подаденото от неуспелия кандидат в проектно предложение по
процедурата.
След
анализ на всички посочени документи, съгласно хронологията на с/ка 703 – Приходи от продажби на услуги“, експертът е
установил, че са отчетени приходи в общ размер на 7 892.36 лв., като в
табличен вид е представил фактурите по:
№, дата на издаване, стойност без ДДС и клиент. Установил е, че фактурите са
включени в дневника за продажби за данъчен период м.април 2020 г.; подадена е
СД по ЗДДС за данъчен период м.април 2020 г. с вх. № 16004292943/11.05.2020 г.
с деклариран резултат за период – вноска 1 333.67 лв. ДДС е разчетен с
бюджета с платежно нареждане от 11.05.2020 г. в размер на 1 333.67 лв.
Вещото лице е установило също така, че за
финансовата 2019 г., съгласно представена оборотна ведомост и хронология на с/ка 703 – Приходи от продажби на услуги, дружеството е
отчело приходи от софтуерни услуги в общ размер на 123 462.19 лв. Подадена
е ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0869151:/21.02.2020 г., като са декларирани
следните данни: - общ размер на приходите /шифър 0100/ - 123 462.19 лв.;
декларирани са в т. ч. нетни приходи от продажби (посочени са нетните приходи
от продажби по смисъла на §1 т49 от ДР на ЗКПО във връзка с §1 т.11 от ДР на
ЗСч) /шифър 0110 – 0.00 лв. Деклариран финансов резултат за годината – печалба
след данъчно преобразуване в размер на 7 575.06 лв. Декларираният
корпоративен данък е разчетен с бюджета на 25.02.2020 г. с платежно нареждане в
пълен размер.
Според
вещото лице, така попълнената ГДД по чл.92 от ЗКПО не е коректна, тъй като поле
с шифър 0110 е останало „нулево“, а е следвало да бъде в размер на
123 462.91 лв. и да съответства на поле с шифър 0100 – общи приходи –
123 462.91 лв., тъй като всички приходи, генерирани от дружеството, са
само и единствено от основната дейност, а именно: - приходи от софтуерни
услуги. Вещото лице е установило, че грешката е коригирана , като е подадена
ГДД вх. № 1600И0956132/08.06.2020 г., като всички данни в нея са идентични, с
изключение на поле с шифър 0110, което е попълнено и сумата съответства на
сумата от поле с шифър 0100 – 123 462.91 лв. Към двете декларации е входиран и отчета към НСИ вх. № 14106657/212.02.2020 г.,
който е без промяна.
С
експертизата е констатирано също така, че дружеството-жалбоподател е подало
Декларация за финансовите данни на 14.05.2020 г. (л.31), в която се декларирани
нетни приходи от продажби за м. април 2020 г. – 7 892 лв. и нетни приходи
от продажби по ГДД по чл.92 от ЗДКПО – 123 462.91 лв. Приложена е първата
ГДД по чл.92 от ЗКПО вх. № 1600И0869151/21.02.2020 г., която не е коректна, тъй
като в нея, поле с шифър 0110 – нетни приходи, не е попълнено.
Крайният извод на вещото лице е, че реално, нетните
приходи от продажби на дружеството, по смисъла на §1 т.49 от ДР на ЗКПО във
връзка с § 1 т.11 от ДР на ЗСч, са в размер на 123 462.91 лв., а нетните
приходи от продажби за м. април 2020 г. са в размер на 7 892.36 лв. и
същите съставляват 6.39% от нетните приходи от продажби за 2019 г., т. е.
спазени са изискванията по т.13-23 и т.27 от Приложение № 4 „Критерии и
методология за оценка на проектни предложения“, тъй като е реализиран спад в
дейността с поне 20%.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - административната преписка и преписката, представена пред
Административен съд – София град; писмени доказателства, представени от
ответника на 21.01.2021 г. (л.21 и следв.); писмени
доказателства, предоставени от ответника с молба от 22.01.2021 г. (л.175 и следв.); доказателства представени по опис от жалбоподателя
с молба от 28.01.2021 г. (л.192 и следв.) и доказателства,
представени от ответника по опис с молба от 08.02.2021 г. (л.221 и следв.).
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Относно компетентността на органа, издал оспореното
решение следва да се отбележи, че съгласно чл.38 т.1 от ЗУСЕСИФ в 10-дневен
срок от одобряването на оценителния
доклад, съответно от изтичането на срока по чл.36 ал.2 от ЗУСЕСИФ,
ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за всяко проектно предложение, включено
в списъка по чл.35 т.3. В конкретната хипотеза, както вече бе посочено, със
Заповед № РД-16-381/14.05.2020 г. на РУО на ОПИК са приети опростени процедурни
правила за работа на оценителната комисия. Съгласно т.2.14 от тези правила, в
срок от 3 работни дни, ръководителят на УО одобрява представените му списъци
или ги връща за отстраняване на допуснати нарушения. Според т.2.18 от
опростените правила, кандидатите, на които е отказано предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ /БФП/ се уведомяват посредством ИСУН, като им се изпраща
утвърденият от РУО списък с предложените за отхвърляне проектни предложения.
Съгласно чл.9 ал.5 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган или оправомощено от него лице.
С Решение № 574/13.07.2016 г. на Министерски съвет е
определен за управляващ и сертифициращ орган министерство на икономиката,
съответно за ръководител на УО – министърът на икономиката. Със своя Заповед №
РД-16-5/06.01.2020 г. същият е определил Смилена Костова – главен директор на главна
дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в министерство на
икономиката да изпълнява функции на ръководител на УО по ОПИК.
Оспореният административен акт, а именно решение от
05.06.2020 г. на РУО на ОПИК, с което е одобрен списъкът на предложените за
отхвърляне проектни предложения по първа оценителна сесия, в частта в, която е
отказано на жалбоподателя предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по
подадено проектно предложение BG16RFOP002-2.073-0969 по оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, процедура за подбор на проекти
BG16RFOP002.2.073 „Подкрепа на микро и малки
предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията
COVID-19“, по приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП
на ОПИК, е издадено от компетентен орган.
Съдът намира, че са спазени изискванията за форма на
акта, същият съдържа реквизитите, посочени в чл.59 ал.2 от АПК. Съдържа фактически и правни основания за
издаването му. Като неразделна част от административната преписка е приложен
протоколът за определяне на оценителната комисия, оценителния лист на
оценителя, на който е разпределено проектното предложение, както и списъкът на
оценителната комисия с предложените за отхвърляне проектни предложения по първа
оценителна сесия. В процесния административен акт са посочени конкретни
обстоятелства и правните изводи, въз основа на които издателят му е приел, че
следва да откаже предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектното
предложение на жалбоподателя.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила и материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на
закона, съдът намира следното:
Производството по предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ чрез подбор по процедура BG16RFOP002.2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията COVID-19“ е осъществено изцяло в съответствие с
опростените процедурни правила на работа на оценителната комисия. Съгласно
чл.21 ал.1 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците/ Oбн., ДВ, бр.28 от
24.03.2020 г., в сила от13.03.2020 г., изм. и доп., бр.34 от 9.04.2020 г., в
сила от 9.04.2020 г., доп., бр.38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г.,
изм. и доп., бр.44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., доп., бр.55 от
19.06.2020 г., в сила от 1.07.2020 г., изм., бр.60 от 7.07.2020 г., изм. и
доп., бр.64 от 18.07.2020 г., в сила от 18.07.2020 г./ управляващите органи на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове имат право да:
отпускат безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, включително без
публикуване на покана за набиране на предложения. В случая, на основание т.2.2
от Опростените процедурни правила, по процедурата се извършва комплексна
оценка, която включва проверка на съответствието на проектното предложение с
минималните изисквания, предвидени в условията за кандидатстване и документална
проверка, дали кандидатът отговаря на изискванията за бенефициент. Според т.2.8
от правилата, проверката се извършва от един член на оценителната комисия с
право на глас в съответствие с утвърдените критерии, като за целта се попълва
оценителен лист в ИСУН 2020. В случая правилата са спазени, като липсват
допуснати съществени нарушения, спазен е и тридневният срок за одобрение от
страна на РУО на представените списъци от оценителната комисия. Съгласно чл.26
ал.1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган на програмата утвърждава за
всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за
кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти.
Процедурата по разработване и приемане на тази
документация е посочена в разпоредбите на чл.26 ал.2–9 от ЗУСЕСИФ. Изводът,
който се налага е, че условията за кандидатстване не са сред финализиращите
процедурата актове, но те имат характер на задължителни правила по конкретна
процедура, спрямо които се извършва допускане и оценка на проекти на кандидати
за финансиране. В този смисъл решението на УО, с което се утвърждават условията
за кандидатстване, по своята правна същност представлява изрично волеизявление
на административен орган, с което се създават права и задължения за гражданите
или организации, поради което следва да се квалифицира като административен акт
със самостоятелно правно значение, който определя конкретните правила по дадена
процедура.
Дружеството-жалбоподател е подало Годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № 1600И0869151 на 21.02.2020 г. В
част V, на ред 1, „общо приходи“ шифър 0100 е посочена сумата 123 462.91
лева, на ред 1.1 „в това число нетни
приходи от продажби“ шифър 0110 фигурира сумата 0.00 лева.
При извършване на проверката, съответния
член на оценителната комисия, е изискал от НАП и е получил информация, въз
основа на която е изготвена справка (л.162), от която е видно че дружеството е
декларирало пред НАП „общо приходи“ в размер 123 462.91 лева, и „нетни
приходи от продажби“ в размер 0.00 лева.
Така посочените числа, сочат недвусмислено
на извода, че при попълването на декларацията е допусната грешка. Според
легалното определение за „нетни приходи от продажби“, съдържащо се в §1 т.11 от
ЗР на Закона за счетоводството, към която норма препраща §1 т.49 от ЗР на ЗКПО, това са „сумите от
продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на
предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите
и данъка върху добавената стойност“. Следователно за административния орган е
било пределно ясно, че не е възможно при „общо приходи“ в размер
123 462.91 лева само и единствено от основната дейност на дружеството –
приходи от софтуерни услуги, да се получи размер на „нетните приходи от
продажби“ 0.00 лева. Едно от двете числа е сгрешено.
Горните
обстоятелства се подкрепят от приетата без конкретни възражения от ответника
ССчЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена и която
отговаря изцяло на целите за разрешаване на спора.
Следователно, административният орган е трябвало
да изпълни задължението си по чл.35 от АПК и да издаде индивидуалния си
административен акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая, включително, и чрез изискване на обяснение от подалото заявление за
подпомагане дружество. Сходно задължение за административния орган се съдържа и
в т.2.9. и в т. 2.14. от Опростените процедурни правила, които са задължителни.
Като не е изпълнил посоченото
задължение, административният орган е постановил индивидуален административен
акт, при съществено нарушение на производствените правила, което налага
неговата отмяна.
Независимо
от изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и с оглед нормата на
чл.142 ал.2 от АПК, според която установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания.
По делото е установено, че на 08.06.2020
г. от дружеството е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № 1600И0956132
от същата дата, идентична с първата подадена от дружеството на 21.02.2020 г.,
като корекцията е по отношение на шифър 0110 – „нетни приходи от продажби“ -
посочена е сумата 123 462.91 лева.
Настоящият състав намира, че следва
да бъде съобразено това новонастъпило обстоятелство. Подадената на 21.02.2020 г.
декларация към настоящия момент не е част от правния мир. Валидните данни се
съдържат в коригиращата такава, която,
макар подадена след постановяване на оспореното решение, има значение за това
дали жалбоподателят има право да получи подпомагане или не. Отговорът на този
въпрос е положителен.
След като описаната по-горе грешка в
декларирането е отстранена, става ясно, че проектното предложение на
дружеството-жалбоподател не страда от описаните в решението пороци – т.11.1, подт. 5 и по т.9 от Условията за кандидатстване.
Изпълнено е изискването на т. 11.1, подт. 5 от Условията за кандидатстване, според допустими за
подпомагане са кандидати, които са регистрирали спад поне 20% в оборота
(нетните приходи от продажби) за месец април 2020 г., спрямо средния месечен
оборот (нетни приходи от продажби) през 2019 г. При декларирани 123 462.91 лв.
нетни приходи от продажби за 2019 г., реализирани нетни приходи от продажби за
м. април 2020 г. в размер на 7 892.36 лв., то нетните приходи от продажби
за последно цитирания месец съставляват 6.39% от нетните приходи от продажби за
2019 г., т.е. реализиран е спад в дейността с поне 20%.
Изпълнено е и изискването по т.9 от
Условията за кандидатстване – дружеството е отчело повече от 30 000.00
лева нетни приходи от продажби през 2019 г., а претендираният от дружеството
размер на подпомагане – 10.000.00 лева е по-малък от 10 % от нетните приходи от
продажби за 2019 г., които 10 % възлизат на 12 346.29 лева.
По
изложените съображения, РУО на ОПИК е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде
отменен, а преписката върната за ново произнасяне, при съобразяване с
указанията дадени по-горе в мотивите на настоящото решение.
При този
изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 1 280.00 (хиляда двеста и осемдесет) лв.,
представляващи – 50.00 лв. ДТ за обжалване; 30.00 лв. ДТ, съгласно чл.27 ал.6
от ЗУСЕСИФ, 300.00 лв. депозит за вещо лице и 900.00 лв. адвокатско
възнаграждение. Предявена е претенция и за присъждане на разноски за издаване
на заверено копие на годишен отчет за дейността. Тази претенция обаче, съдът
намира за неоснователна и това е така, тъй като, под разноски в съдебното
производство по смисъла на чл.78 ал.1 от ГПК законодателят разбира разноски за
такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат.
Разноските за такси са заплатени суми за държавните такси, дължими на основание
чл.4 б. "а" и "о" от Закона за държавните такси (ЗДТ) във
връзка с чл.73 ал.3 от ГПК, определени към момента на извършването им по
размери в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс, както и други дължими такси, като таксата за обнародване по чл.9 ал.2
от Закона за Държавен вестник. Разноските по производството включват онези
разноски, които страната извършва във връзка с извършване на определени
процесуални действия по делото, без които не би могла успешно да упражни
правото си на защита, като например: депозити за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и т.н. В случая
направените разноски за копиране на документи по делото, не представляват
такива разноски по производството, които да ангажират отговорността на
ответната страна. Поради това и не следва да се присъждат.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.8
ал.1 т. 4. от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес, размерът на възнаграждението за дело с материален
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Анализът на разпоредбите на
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сочи, че нивата на адвокатските възнаграждения се обосновават с
два обективни критерия – обема и сложността на извършената дейност и величината
на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма,
цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата
критерия. При приема на нормативния акт този подход не е приложен, единствено що
се отнася до предвидените в чл.7 ал.2 и чл.8 ал.1 от Наредбата минимални
възнаграждения, които се дължат при процесуално представителство и защита по
граждански и административни дела на една инстанция и на административни дела с
материален интерес. При създаването на разпоредбата не е направена преценка, че
възприетият едностранчив подход може да доведе до резултати, при които се
наблюдава сериозно несъответствие между обема и сложността на извършената
правна работа и материалния интерес, предмет на правния спор. По този начин
Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по
спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и
противоречи на материалния закон. За да се илюстрира непропорционалността на
посочената подзаконова правна уредба, е достатъчно да се посочи, че Наредбата
предвижда еднакъв размер на адвокатското възнаграждение по
административно-наказателни дела относно имуществена санкция от 50 000.00 лв. и
по данъчни дела относно ДДС за довнасяне в размер на 50 000.00 лв. Сложността
на двата типа дела, а от там и обемът и сложността на работата на адвоката по
тях обаче съществено се различава. Размерът на адвокатските възнаграждения
следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори, когато
е посочено, че е минимален. Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАдв
размерът на възнагражданието трябва да е „справедлив
и обоснован“, като това изискване следва да се прилага и, когато се определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се
обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност,
както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните
размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както
изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява
изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от
27.07.2016 г. по адм.д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от
02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело
1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47
от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения: „В случая разглежданата в главните производства
правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес. В частност, тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие,
отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България)
формулира в решението си от 27 юли 2016 г. И, които се отнасят, по-специално,
до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и
необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството
на предоставяните услуги.“ Освен това, в конкретния случай се касае за дело за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма във връзка
с пандемията от Ковид 19, по която се кандидатства за
сума за подпомагане. Уговореното адвокатско възнаграждение е в размер от 900.00
лв., при определено такова, съгласно сочения по-горе текст в размер на 830 лв.
Предвид изложеното и с оглед фактическа и правна сложност
на делото, броят на проведените съдебни
заседания, в които пълномощникът е участвал, обемът на изследваните
доказателства, по настояване на жалбоподателя е назначена ССчЕ, както и по
негово настояване са изискани допълнително от ответника доказателства, размерът
на помощта, за която се кандидатства, съдът намира за справедлива сумата от
900.00 лв., предвид разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предл.
„второ“ от АПК, Административен съд – Пловдив, XV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 05.06.2020 г. на Ръководителя на управляващия орган
/УО/ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020г.“, в частта му по
т.115, с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-0969.
ИЗПРАЩА преписката на РУО на Оперативна
програма „Иновации и конкуретноспособност 2014-2020 г.“ за ново произнасяне,
при съобразяване с указанията, дадени по-горе в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката с
адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 8, да заплати в полза на „УебВела“ ООД, ЕИК
по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя Б.С.З., ЕГН **********, сумата в размер на сумата от 1280.00 лв.
(хиляда двеста и осемдесет лева), разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/