Решение по дело №394/2012 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 115
Дата: 13 септември 2012 г. (в сила от 28 септември 2012 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20124330100394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

   

Град Тетевен, 13.09.2012 година.

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На тридесети август

През две хиляди и дванадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: К.Х.

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 394 по описа на Районен съд-Тетевен за 2012 година,със страни:

Ищец:  Ц.Х.Й. ***,действаща като майка и законна представителка на малолетното дете  ххххххххх

Ответник: К.С.К. ***,

И  за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Предявен е иск за присъждане издръжка на малолетно дете за минало време-периодът от 01.08.2011г. до предявяване на исковата молба/на основание чл.149,в-ка с чл.143 от СК/ и за в бъдеще-от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменяване или отменяване/на основание чл.143,ал.2 от СК/,ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска-правно основание чл.86 от ЗЗД.

            Ищцата твърди,че с ответника живели заедно на съпружески начала през ххххххи от фактическото им съжителство имат родено едно дете-малолетният им син ххххххххххх.,роден на ***г ,ЕГН:**********.

            От хххххххх се разделили с ответника и оттогава и до настоящия момент живеят разделени,всеки в своя дом в град Тетевен.От раздялата им непрекъснато малолетното им дете се отглежда единствено от ищцата и живее в дома на същата.От раздялата им ответникът не дава следващата се по закон издръжка за малолетното им дете,като ищцата изцяло е поела всички грижи по отглеждането на детето,като помощ получава и от майка си,с която живеят в един дом.

            Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка на малолетния си син хххххххх в размер на 100 лева месечно,начиная от 01.08.2011г до настъпване на законна причина за нейното изменяване или отменяване,ведно със съответната законна лихва върху всяка просрочена вноска.

            Позовава се на писмени и гласни доказателства.

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който същият изразява становище,че искът е основателен и допустим.Възразява по предявения размер на иска,тъй като е безработен и няма доходи.Счита,че е справедливо и няма да противоречи на закона и морала ако се определи издръжка в размер на 80 лева.Възразява по искането за присъждане на издръжка за една година назад от 01.08.2012г.,тъй като през този период не се е дезинтересирал от детето,взимал го е,купувал му е дрехи,обувки,играчки според възможностите си.В къща е създал идеални и дори луксозни условия на живот и не счита,че има вина майката да не желае да живее при него.Позовава се на писмени доказателства.

            От Дирекция „Социално подпомагане”-град Луковит/ищцата към моментна на развитие на производството изпълнява длъжността хххххххх/е депозиран социален доклад,в който е изразено становище,че за осигуряване най-добрия интерес на детето  следва д а бъде определена месечна издръжка в размер на 100 лева,заплащана от бащата К.К.,считано от 01.08.2011г.

            От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелката хххххххх ,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Малолетното дете  хххххххххх. е родено на ***г.,с ЕГН:**********,като  негови родители са Ц.Х.Й. и К.С.К.,*** на детето живели на фактически семейни начала в град хххххх,в жилище на ответника К. до ххххххх.,от която дата живеят във фактическа раздяла.След тази дата ищцата и детето ххххххх живеят в жилище на ищцата в град ххххххх,като майката/ищцата/ е тази,която полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

            За периода на фактическата раздяла ответникът/бащата на детето хххххххх/ е заплатил на ищцата средства за издръжка на детето в размер на 100 лева,както и е осигурил дрехи/втора употреба/ на детето,които си е получил обратно на 15.07.2012г.

            Ищцата работи в хххххххх и получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 650 лева,както получава и помощи по чл.7 от ЗСПД в размер на 35 лева месечно.

            При така изложената фактическа обстановка съдът намира за основателен предявеният осъдителен иск както в частта за определяне на издръжка за в бъдеще,така и в частта за определяне на издръжка за минало време/за периода от 01.08.2011г. до датата на предявяване на исковата молба/за малолетното дете на страните  Ххххххххх,която следва да бъде заплащана от ответника/негов баща/К.С.К. *** за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,които я дължат-чл.142,ал.1 от СК.Алинея втора на чл.142 от СК посочва,че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата,която към момента на постановяване на съдебния акт е в размер на 290 лева,съгласно ПМС №300,обн.Дв.Бр.91 от 18.11.2011 година,в сила от 01.05.2012 година.Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

От данните по делото се установява,че  малолетното дете хххххх живее само с майката Ц.Й. от 18.02.2010 година и тя е тази,която полага ежедневните нужди за неговото отглеждане и възпитание.За периода след раздялата между страните ответникът не е ангажирал безспорни доказателства,че е осигурявал ежемесечна издръжка за детето си в пари или в натура,в който смисъл е заявил правноизключващи възражения в отговора на исковата молба.От показанията на хххх се установява,че за този период същият е осигурил само 100 лева за издръжка на детето,както и дрехи-втора употреба,които обаче си е поискал и получил обратно на 15.07.2012г.,като в  становището си по съществото на спора ищцата признава този факт.Съобразно изложеното,ответникът дължи издръжка както за минало време,така и за в бъдеще/последното задължение се признава от ответника,но същият оспорва размера на исковата претенция/.

Като съобразява от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете-на 2г.,икономическите условия на живот в страната  и протичащите инфлационни процеси и от друга материалните възможности на родителите,съдът намира,че за цялостната месечна издръжка на детето понастоящем са необходими и възможни общ обем парични средства в размер на 130 лева.От този размер ответникът следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще/след предявяване на исковата молба/сумата от 80 лева/малко над установения минимален размер на дължимата издръжка/,а останалата част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от майката,която независимо че полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето,също има задължение да го издържа,както и поучава семейните помощи за детето,а и доходите и значително превишават тези на бащата на детето.

            Задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно,като обстоятелството,че ответникът е регистриран като безработен с начална дата на регистрация от 14.09.2012г. е ирелеватно досежно основателността на исковата претенция.Същият е в работоспособна възраст,липсват данни да има здравословни проблеми или алиментни задължения към други лица от кръга на визираните в чл.141 от СК,поради което съдът приема,че би могъл да реализира месечни доходи в размер поне на установената за страната минимална работна заплата/290 лева/,от който може да осигурява и заплаща на детето си издръжка за в бъдеще в определения по-горе размер от 80 лева месечно.В отговора на исковата молба ответникът декларира възможност за заплащане на месечна издръжка за детето,за в бъдеще,именно в определения от съда размер от 80 лева.

            За разликата до заявения размер на издръжката за бъдеще време от 100 лева,искът следва да бъде отхвърлен в тази му част,като неоснователен и недоказан.

            По отношение на дължимата издръжка за минало време,на основание чл.149 от СК:          При доказаната фактическа раздяла между родителите на детето от 18.02.20102г., безспорно бащата дължи издръжка и за миналия период,като съдът,съобразявайки по-ниската възраст на детето през този период и промяната в законодателството касаеща размера на дължимата издръжка,приема,че за миналия период-от 01.08.2011г до датата на предявяване на исковата молба ответникът следва да заплати по 70 лева месечна издръжка за детето си ххххххкато общата сума на издръжката за минало време се изчисли за 11 месеца и 20 дни/като глобална сума-по този въпрос Решение  №280/2011г по гр.д. №1654/2010г,ІІІ г.о. на ВКС и др./,на база определения месечен размер на издръжката от 70 лева.От този размер,който представлява сумата от 816,66 лева/за 11 месеца  х 70 лева =  770 лева + 20 дни по 2,33лв. на ден = 46,66 лева/следва да бъдат приспаднати средствата,които ответникът е заплатил на ищцата за издръжка на детето и които са в размер на 100 лева.Или общия глобален размер на дължимата издръжка за минало време възлиза на сумата от 716,66 лева.Върху така определения размер на издръжката за минало време се дължи и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба.

            За разликата до пълния претендиран размер на иска,в частта за издръжка за минало време-до сумата от 100 лева месечно или над определения от съда размер на издръжката за минало време от 70 лева месечно,искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметката на Районен съд-Тетевен държавна такса върху размера на определената издръжка за минало време и за в бъдеще,в общ размер на 143,87 лева,а на ищцата следва да заплати разноски в размер на 100 лева.

            Мотивиран от горното,съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА К.С.К.,ЕГН:********** *** заплаща на Ц.Х.Й.,ЕГН:********** ***,действаща като майка и законна представителка на малолетното дете  ххххххх,ЕГН:**********,на основание чл.143,ал.2 от СК,ежемесечна издръжка за детето в размер на 80/осемдесет/лева,начиная от 20.07.2012г до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,а за разликата до претендирания размер на издръжката за в бъдеще-до сумата 100 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.С.К.,ЕГН:********** *** заплати на  Ц.Х.Й.,ЕГН:********** ***,действаща като майка и законна представителка на малолетното дете хххххх.,ЕГН:**********,на основание чл.143,ал.2,в-ка с чл.149 от СК,сумата от 716,66/седемстотин и шестнадесет лева и шейсет и шест ст./лева,представляваща дължима издръжка за детето за периода от 01.08.2011г до 20.07.2012 година,изчислена за 11 месеца и 20 дни,в размер на 70 лева месечно,заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 716,66 лева,начиная от 20.07.2012г до окончателното и заплащане,а за разликата над определения размер от 70 лева до заявения размер от 100 лева,отхвърля иска в частта за присъждане на издръжка за минало време,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.С.К.,ЕГН:********** *** заплати на Ц.Х.Й.,ЕГН:********** *** от 100/сто/лева,представляващи сторени разноски в производството,а по сметка на РС-Тетевен да заплати държавна такса в размер на   143,87/сто четиридесет и три лева и осемдесет и седем ст./лева.

            На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението,в частта на присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок считано от 13.09.2012г.,съгласно 315,ал.2 от ГПК,а в частта на допуснатото предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок,считано от 13.09.2102г..

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: