Решение по дело №1271/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 106
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20211420201271
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Враца, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20211420201271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Пърсънъл Файнанс България“ АД, гр.
София, срещу Наказателно постановление (НП) №К-030317/12.11.2021 г.,
издадено от директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и
Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, оправомощен със Заповед №677/21.08.2019 г. от Председателя
на КЗП, с което на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, за нарушение по чл.5, ал.5 ЗПК, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
В жалбата се твърди, че АУАН и НП са неправилни и
незаконосъобразни, тъй като са издадени в противоречие с материалния
закон. Твърди се да липсва ясно описание на нарушението, както и се изтъква
да е налице липса на каквото и да е нарушение. При това се прави искане за
отмяна на санкционния акт.
В с.з. дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Здр.
Владимиров, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 18.06.2021 г., служители на КЗП извършили проверка в гр. Враца, в
офис, находящ се на бул. Втори Юни №19, стопанисван от „Пърсънъл
Файнанс България" АД. В хода на проверката, представяйки се за клиенти,
1
служителите изискали представянето от кредитора на информация за
потребителски кредит в размер на 1000 лева за срок от 12 месеца. От същия
им било разяснено, че за тази сума е възможно срокът за погасяването й да
бъде за 12, 17, 25 или 32 седмици или на двуседмични вноски в рамките на 2,
4, 5, 7 или 10 месеца и те избрали възможността за 32 вноски, като им било
обяснено че в този случай вноската ще бъде в размер на 56 лева, а сумата,
която трябва да върнат е 1792 лева. Горецитираните суми са били онагледени
с таблици, потвърждаващи устно разяснените им параметри по поискания
кредит. От представителя на кредитора бил попълнен и предоставен СЕФ с
параметри и информация, както следва:
вид на кредита: потребителски;
общ размер на кредита: 1000.00 лв.;
срок на договора за кредит: 32 седмични вноски;
указания за размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски: съгласно Приложение №1 към СЕФ, където е посочено 32
вноски по 35.37 лева.
общата сума, която следва да се заплати /общият размер на кредита,
главницата/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във
връзка с кредита. 1131.84 лв. (при редовно погасяване на дължимите
погасителни вноски на определените падежни дати);
изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да
предоставите по договора за кредит: Запис на заповед и лично
обезпечение - поръчител /солидарен длъжник/;
лихвен процент по кредита : фиксиран лихвен процент - 39.97%;
годишен процент на разходите(ГПР): 48.54%.
Служителите на КЗП установили, че в предоставения СЕФ се съдържат
разминавания в сумите, посоченив таблицата. Установили, че не е попълнена
изцяло задължителната преддоговорна информация, съгласно Приложение
№2 към чл.5, ал.2 ЗПК и липсва информация за разходите, които могат да
възникнат във връзка с кредита - никъде в екземпляра на СЕФ не била
посочена дължимата сума/неустойката в случай, че потребителят не
предостави посоченото в т.8. на част II. обезпечение /солидарен длъжник/,
изискано от страна на кредитора.
На 23.06.2021 г. с ППД № К-0121793 е прието от упълномощено от
кредитора лице становище, в което е посочено, че „сумите посочени в СЕФ са
коректни и точни, но не отговарят на тези в предоставената таблица с
погасителни вноски, защото таблицата, която са гледали е със сумите на
вноските при положение, че заемополучателят не осигури солидарен длъжник
/поръчител/, на основание чл.23 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, в срок от 3 /три/ дни след сключване на договора"
С оглед установеното, на 12.07.2021 г. съставила на дружеството АУАН
№030317, в който посочила, че кредиторът „Пърсънъл Файнанс България" АД
не е изпълнил вмененото му задължение, да посочи в изготвения от него СЕФ
за предоставяне на потребителски кредит задължителна преддоговорна
информация за разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита, с
което е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.5 ЗПК.
2
На 12.11.2021 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.5,
ал.5 ЗПК, на основание чл.45, ал.1 ЗПК, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г. Й.,
Констативен протокол № К-2727924/18.06.2021 г. с описани приложения,
Протокол за проверка на документи № К-0121793/23.06.2021 г. с описани
приложения, както и от останалите приложени по делото писмени материали.
Съдът кредитира така описания доказателствен материал, като счита, че
същият е непротиворечив по отношение на фактите, подлежащи на доказване.
Безспорно се установяват времето и мястото на извършената проверка, както
и направените в хода на същата констатации, при което и доколкото
фактическата обстановка по делото не се оспорва от страните, съдът не счита
за нужно да излага по-подробен поотделно и съвкупен анализ на
доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Разгледайки я по същество съдът приема следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на
констатиране на същото. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът намира, че от
доказателствено обезпечената фактология по безспорен и категоричен начин
се установява, че на 18.06.2021 г., в гр. Враца, в офис, находящ се на бул.
Втори Юни №19, стопанисван от жалбоподателя, във връзка с отпускане на
потребителски кредит, същият е предоставил Стандартен европейски
формуляр, без да е попълнил изцяло задължителната преддоговорна
информация съгласно Приложение №2 към чл.5, ал.2 ЗПК – без да съдържа
информация за разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита.
При това е нарушен чл.5, ал.5 ЗПК, съгласно която разпоредба формулярите,
съдържащи преддоговорната информация по ал.2 от същата норма (тази,
попълваща се във формата на СЕФ) трябва да бъдат попълнени изцяло от
кредитора.
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
3
обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия
дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
Не се споделят изложените в жалбата съображения, че АУАН и НП са
неправилни и незаконосъобразни, тъй като са издадени в противоречие с
материалния закон. Видно е, че при издаването им е спазена предвидената в
закона процедура, като фактическото обвинение е абсолютно ясно и
кореспондиращо си с дадената му юридическа квалификация. Не може да се
сподели и застъпената теза, че не е налице нарушение, тъй като уговорената
неустойка не представлява разход, който да е част от общите разходи по
потребителския кредит и не може да се отчита. Европейският формуляр за
кредит е разделен на няколко части и задължително трябва да съдържа:
информация за кредитора, описание на основните характеристики на кредита,
други важни условия по договора за кредит и допълнителна информация при
предоставяне на финансови услуги от разстояние и разходи по кредита, в това
число лихвения процент, годишен процент на разходите, допълнителни такси
и лихви и др. При това съдът приема, че изложените в тази насока оплаквания
от страна на жалбоподателя и процесуалния му представител са
неоснователни и не са налице основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Правилно е приложена санкционната норма на чл.45, ал.1 ЗПК, съгласно
която „За нарушение на чл.5, 6, чл.7, ал.2, чл.10, чл.10а, чл.11, чл.18, ал.1 и 2,
чл.19, ал.2, чл.25, ал.1-5, чл.26, ал.1, чл.29, ал.1, чл.34, ал.1, 3 и 5, чл.36, ал.3, 4
и 5 и чл.41, ал.4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000
лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000
лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“. В случая дружеството-
жалбоподател е санкционирано със санкция в минимално предвидения
размер. Не може да се обсъжда приложение на чл.28, б.А ЗАНН, тъй като,
макар да не може да се говори за настъпили вредни последици от
разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно е
пристъпено към издаването на НП с налагането на санкция.
По изложените съображения атакуваното НП като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се
остави без уважение.
При този изход на делото, на основание чл.63, ал.5 ЗАНН разноските по
производството и юрисконсултското възнаграждение се дължат от страна на
4
жалбоподателя. Видно е, че се претендира възнаграждение в размер на 160,00
лв., която сума се явява съразмерна и отговаряща на сложността на делото.
Ето защо искането следва да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.9 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №К-030317/12.11.2021
г., издадено от директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана
и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита
на потребителите, оправомощен със Заповед №677/21.08.2019 г. от
Председателя на КЗП, с което на основание чл.45, ал.1 ЗПК, за нарушение по
чл.5, ал.5 ЗПК, на „Пърсънъл Файнанс България“ АД, гр. София, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
ОСЪЖДА „Пърсънъл Файнанс България“ АД, гр. София,
ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за защита на потребителите,
Република България, сума в размер на 160,00 (сто и шестдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.


Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5