Р Е
Ш Е Н И Е № 113
гр. Пловдив, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7029 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Д.С.М. и М.С.К.
срещу И.И.Т., за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от наследодателя
С. И. Б., починал на ******, на общо 11/12 идеални части от УПИ ******, КВ.**по КРП
на село *****, одобрен със заповед № *****, цялото с площ от 775 кв.м., с
приложена регулация, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сгР. със
застроена площ от 54 кв.м., полумасивна сгР. с площ от 48 кв.м., полумасивна сгР.
с площ от 68 кв.м., навес с площ от 18 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения в имота, при граници: от запад- УПИ *****, от юг – УПИ *****и УПИ *****,
от север УПИ *****, от изток – улица. Претендират и отмяна в съответните квоти
за разликата от 1/12 идеална част до ½ идеална част на нотариален акт за
право на собственост по обстоятелствена проверка №***** на нотариус *****,
вписан в СВ Пловдив под акт № *****
Ищците
твърдят, че са наследници на С. И. Б., починал на ******, който е брат на
ответника. Посочват, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за обстоятелствена
проверка от 11.03.2013 г., с който е признат за собственик на ½ идеална
част от процесния имот. Твърдят, че поземлен имот № *** в село *****, бил
записан в разписната книга, съхранявана в общинска администрация – *****, на
името на И. Х. В., почина на *****, последният наследодател на С. И. Б. и И.И.Т..
Поддържат, че са собственици на 11/12 идеални части от процесния имот, а
ответникът бил собственик на 1/12 идеална част, а не на ½ идеална част,
за която бил признат за собственик с нотариалния акт за обстоятелствена
проверка. С нотариален акт за продажба ***** наследодателят на ищците С. И. Б.
придобил от И. С. Б. 2/3 идеални части от дворното място, построената в него
къща и стопански постройки, като И. Б. от своя страна се легитимирал като
собственик на 2/3 идеални част по силата на нотариален акт за собственост,
придобит по давностно владение от 1989 г. С посочения нотариален акт наследодателят
на ищците С. Б. също бил признат за собственик на 1/6 идеална част от имота,
поради което след продажбата през 1989 г. станал собственик на общо 5/6 идеални
части от имота, от които 1/6 идеална част – по наследство и давностно владение,
и 2/3 идеални части – по силата на договор за покупко-продажба. Останалата 1/6
идеална част била собственост на И. Х. В., като след неговата смърт и тази на ******му
Е. Р. В., починала на *****, тази 1/6 идеална част преминала в собственост на
единствената му ***** Д. И. Б., починала на *****. След нейната смърт и тази на
***** й И. С. Б., починал на *****г., собствеността върху 1/6 идеална част от
имота, преминала общо в наследственото имущество на ***** й – И.И.Т.
(отвентика) и С. И. Б., починал на ****** и оставил за свои наследници ищците,
поради което ответникът придобил по наследство 1/12 идеална част от имота, а
наследодателя на ищците имал 11/12 идеални части. Ищците твърдят, че ответникът
никога не е осъществявал владение по отношение на спорните идеални части,
поради което не ги е придобил по давност. По изложените съображения предявяват
настоящите искове, молят за тяхното уважаване и присъждане на сторените по
делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника И.И.Т.. В
откритото съдебно заседание ответникът не оспорва предявените искове. Заявява,
че процесният имот е наследствен и всеки от наследниците има наследствен дял.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № *****, придобит по давностно владение И. С. Б., ЕГН: **********
е признат за собственик на 2/3 идеални части от следния недвижим имот, а
именно: къща със застроена площ от 56 кв.м., със стопански постройки и дворно
място от 768 кв.м., находящо се в село *****, съставляващо парцел **, имот пл. №
*** от квартал ** по плана на селото, а С. И. Б., ЕГН: ********** е признат за
собственик на 1/6 идеални части от описаните имоти.
От нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ****се установява, че И. С. Б. продава на С. И. Б. 2/3 идеални
части от описаните по-горе недвижими имоти.
С нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № ****г. И.И.Т. е
признат за собственик по наследство и давностно владение, продължило повече от 10
години и изтекло в полза на И. Х. В., на следните недвижими имоти, а именно:
½ идеална част от: УПИ ******, КВ.**по КРП на
село *****, одобрен със заповед № *****г., с площ от 775 кв.м., ведно с
построените в имота сгради: двуетажна жилищна сгР. с площ от 54 кв.м., полумасивна
сгР. с площ от 48 кв.м., полумасивна сгР. с площ от 68 кв.м., навес с площ от 18
кв.м.
Видно от удостоверение за
наследници изх. № *****г., издадено от кметство село *****, община *****, И. Х.
В. е починал на *****, като е оставил за свои законни наследници ***** Е. Р. В.,
починала на ***** и ***** Д. И. Б., починала на *****. След смъртта си последната
е оставила за свои законни наследници ***** И. С. Б., починал на *****г., ***И.И.Т.
(ответника) и ***С. И. Б., починал на ****** и оставил за свои законни
наследници двете си ***** (настоящите ищци) Д.С.М. и М.С.К..
От удостоверение изх. № ***** от
22.04.2019 г., издадено от Община *****, се установява, че УПИ **** по КРП на
село *****, одобрен със Заповед № *****г. е с административен адрес: село *****,
ул. *****.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. От показанията на разпитания на ищците свидетел Д. С.
М. (***** на ищцата Д.М.) се установява, че Р.на ищците С. и Р. след смъртта на
****на ищците отишли да живеят в процесния имот, за да се грижат за нейния ****.
Те живеели там до 2008 г., когато се преместили да живеят в гр. *****.
Свидетелят изяснява, че ответникът не живеел в имота, а имал къща в края на
село *****, както и че не посещавал имот – последно го видял през 1992 г. на
погребението на ***му.
От показанията на свидетеля Б.
Н. Б. се установява, че не е виждал ответника в имота, а последният се е
стопанисвал и поддържал от ****и ****то и от **** ищците. Не е виждал ответника
в имота, той никога не е обитавал жилищната сграда.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост, с
който ищците търсят защита на правото си на собственост с твърденията, че са
собственици на процесните идеални части от имота на основание нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ****и наследствено правоприемство от наследодателя С.
И. Б., починал на ****** От своя страна, ответникът И.И.Т. се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка от 11.03.2013 г., с който е признат
за собственик на ½ идеална част от процесния имот на основание
наследствено правоприемство и давностно владение.
При спор за собственост, когато
и двете насрещни страни претендират да са собственици, било по наследствено
правоприемство или с нотариални актове - констативни или такива за правна
сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. В посочения
смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Затова съдът е указал с доклада на всяка
от страните да установи претендираното си право на собственост на наведеното
основание.
По делото е безспорно, а и се
установява от събраните доказателства (разписен лист, л.25 от делото), че
процесният имот в село ***** е бил собственост на И. Х. В., починал на *****,
наследодател на страните по делото. Впоследствие, след неговата смърт,
наследникът И. С. Б., се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно
владение за 2/3 идеални части от имота, които в последствие е отчуждил в полза
на *** си С. И. Б.. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника. Спорът се
концентрира около това дали ответникът (***и наследник на И. С. Б.) е придобил
на основание давностно владение идеалните части на останалите съсобственици
(сънаследници).
Наведеното
от ответника придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и
предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен
от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално
дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са
обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният
(animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт
върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи
дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В
случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на
собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В повечето
случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че
съсобственикът, упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее
собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите
съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на
съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия
съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези
случаи презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и доказателствената тежест се
размества.
По делото се установи, че
наследодателят на ищците – С. Б. е придобил по силата на правна сделка –
нотариален акт за продажба от ********* г., 2/3 идеални части от процесния
имот, които след неговата смърт са станали собственост на двете му *****
(настоящите ищци). Освен това С. Б. се легитимира за собственик на основание
давностно владение съгласно нотариален акт № ***г. по отношение на 1/6 идеална
част от имота. От това следва, че той е бил собственик на общо 5/6 идеални
части от процесния имот. Останалата 1/6 идеална част е била собственост по
наследство на ***на С. Б. и ответника – И. Б., която след неговата смърт е
станала собственост на неговите наследници – двамата му ***, като всеки от тях
е придобил по 1/12 идеална част. От това следва, че след смъртта на ***си И. Б.
през 1992 г., наследодателят на ищците С. Б. е станал собственик на основание
правна сделка, давностно владение и наследствено правоприемство на общо 11/12
идеални части. След неговата смърт през 2018 г. правото на собственост по
отношение на тези идеални части е преминало в патримониума на неговите две *****
– настоящите ищци, които се легитимират за собственици на 11/12 идеални части
от имота.
По делото не се установи ответникът
да е упражнявал лично или чрез другиго фактическа власт по отношение на
недвижимия имот с намерение за своене. Установи се, че той е посещавал имота
периодично, като е бил със ясното съзнание, че това е наследственият имот на
неговия ****. Отделно от това, той е живял и живее в друг имот в село *****,
като за процесния не е полагал грижи. Такива са полагани от наследодателят на
ищците, а след неговата смърт – и от тях самите. Не се установи ответникът да е
противопоставил на останалите съсобственици намерението да владее имота в
повече от придобитата по наследство 1/12 идеална част.
Предвид така изложените
съображения, съдът приема, че процесният имот е собственост на ищците до
претендирания размер от 11/12 идеални части. Ответникът е придобил по
наследство 1/12 идеални части, а не и по давност общо ½ идеална част.
Поради това, предявените субективно съединени искове следва да се уважат, като
ищците бъдат признати за собственици на процесния имот до размера на общо 11/12
идеални части, придобити по наследство от техния ***С. И. Б., починал на ******
Като последици от уважаването на
иска е отмяната на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № ****г., над
притежаваната от ответника по наследство 1/12 идеална част до ½ идеална
част, за която е признат за собственик с нотариалния акт. Така - ТР № 3/2012 г.
на ОСГК на ВКС.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ищците на
основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер
от общо 952,59 лв., съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, които следва да се
възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на И.И.Т., ЕГН: **********,***
че Д.С.М., ЕГН: **********,*** и М.С.К.,
ЕГН: **********,***, са собственици на
основание наследствено правоприемство от
наследодателя С. И. Б., починал на ******, на общо 11/12 идеални части от УПИ
******, КВ.**по КРП на село *****, одобрен със заповед № *****, цялото с
площ от 775 кв.м., с приложена
регулация, ведно с построените в
имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. (по скица – 58 кв.м.), полумасивна сграда с площ от 48 кв.м. (по скица – 58 кв.м.),
полумасивна сграда с площ от 68 кв.м.
(по скица - 88 кв.м.), навес с площ от 18
кв.м. (по скица – 21 кв.м.), ведно с всички подобрения и приращения в
имота, при граници: от запад- УПИ *****, от юг – УПИ *****и УПИ *****, от север
УПИ *****, от изток – улица.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК И.И.Т., ЕГН: ********** да
заплати на Д.С.М., ЕГН: ********** и М.С.К., ЕГН: ********** сумата от 952,59 лв. (деветстотин петдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) –
разноски в първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ на основание
чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка № ****г., вписан в СВ Пловдив под акт № *****., В ЧАСТТА МУ над 1/12 идеална част до ½
идеална част от процесните имоти.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.