Решение по дело №314/2020 на Районен съд - Исперих

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№260008         , 24.08.2020г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и първи август през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Анна Василева,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 314 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази следното:

              Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

               Постъпила е искова молба от от К.К.С., ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен адв.Н.Е., съдебен адрес: ***, офис 12, против Р.А.С., ЕГН-********** *** адрес, посочен адрес за призоваване: с.Р, обл.Р, ул.”П” №, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината. Желае след прекратяването на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име Ю. Твърди, че имали непродължителна връзка преди брака от около 3-4 месеца и като семейство заживяли в гр.З.  Преди повече от година заминали в Б, на гости при бащата на ответницата, но след това тя отказала да се върне в Б и заявила нежелание да продължи съжителството със съпруга си. Той се прибрал в Б. Многократно я търсил по телефон, с оглед евентуална промяна в намерението й, но тя била категорична в отказа да се прибере. По този начин повече от година съпрузите били разделени, не поддържали никакви отношения помежду си. От брака си нямали родени деца. При горните обстоятелства ищецът счита, че бракът му с ответницата е непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, с което обосновава и решението си за развод.

               В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответницата Р.А.С., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***, офис 2 (чрез адв.Н.Х.), представя отговор, като не оспорва иска за развод и също заявява желание за прекратяването на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне на съда относно вината за това разстройство. След развода желае да възстанови пребрачното се фамилно име Ю. Оспорва описаните от ищеца фактическа обстоятелства, като твърди, че с него заедно пребивавали в Б, където той работел по трудов договор продължително време. По неизвестни за нея причини напуснал работата си през м.02.2020г. и се прибрал в Б. Той повдигнал въпроса за развод и въпреки молбите й да преосмисли решението си и да я изчака до м.август, за да се видят, да поговорят и евентуално да заживеят отново заедно като семейство, той не се съгласил и завел настоящото дело. Има имуществени претенции към съпруга си за предаване на лични вещи, които се намирали в дома на родителите му в гр.З. Твърди, че напълно се дезинтересирали един към друг, не поддържат никакви контакти, поради което също желае прекратяването на брака.

              Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 0035/18.07.2018г. на Община-З Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си С. вместо предбрачно си фамилно име Ю.

              От брака си страните нямат родени деца.

              От показанията на разпитаните по делото свидетели МХ Ш от гр.З и С С. Д от гр.Ц К, първият семеен приятел на родителите на ищеца, а втората - близка родственица на ответницата, се установява категорично, че съпрузите понастоящем и от началото на годината са в трайна фактическа раздяла. Потвърждават факта, че от брака си нямат родени деца. Твърдят, че решението за развод на съпрузите е окончателно, нямат намерение да се съберат отново заедно като семейство и били категорични в становището се по този въпрос.

              Страните не са предявили претенции за направени по делото съдебни и деловодни разноски, поради което съдът счита за ненужно да ги обсъжда.

              Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че съпрузите са в трайна фактическа раздяла, в периода на която не са правили опити да заживеят отново заедно, не са поддържали каквито и да било контакти помежду си. По този начин съдът приема, че съпрузите са се отчуждили един от друг, вече не поддържат близки отношения, не са проявявали личен интерес, съпричастност и загриженост към проблемите на брачния партньор, което е довело до дълбоко и непоправимо разстройство в брака им. Очевидно нямат  желание да живеят заедно като семейство. Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално свързват брачните партньори – обич, доверие и разбирателство, взаимност, единомислие, съпричастност към интересите и желанията на партньора. Същите не консумират пълноценно брака си. Всеки е устроил живота си по свой начин. При тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

              След прекратяването на брака и съобразно претенциите на страните, съпругата следва да възстанови и да носи занапред предбрачното си фамилно име Ю. Това решение е в духа на трайно установената съдебна практика относно приложението на чл.53 от Семейния кодекс, регламентиращ фамилното име на съпрузите след развода, като поставя това решение изцяло от волята на този съпруг, който е променил фамилното си име и независимо от мнението на другия съпруг.                         При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2, предл. първо от ГПК, направените от страните съдебни и деловодни разноски следва да останат в тежест на всяка от тях, както са ги направили. Двете страни следва бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-И сумата от по 25.00 (двадесет и пет) лева, всеки един от тях, дължима окончателна ДТ по производството, съгласно чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

              Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

              ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № /18.07.2018г. на Община-З, ГРАЖДАНСКИ БРАК между К.К.С., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***, офис 12 (чрез адв.Н.Е.) и Р.А.С., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***, офис 2 (чрез адв.Н.Х.), поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

              ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и занапред съпругата Р.А.С., ЕГН-**********, ЩЕ ВЪЗСТАНОВИ И НОСИ предбрачното си фамилно име Ю.

              ОСЪЖДА К.К.С., ЕГН-********** и Р.А.С., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-гр.И сумата от по 25.00 (двадесет и пет) лева, всеки един от тях поотделно, дължима окончателна ДТ по производството.

              Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: