Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260024
гр. Шумен, 08.02.2021 г.
Шуменски окръжен
съд, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
Моллов
ЧЛЕНОВЕ: 1. З. Иванова
2. мл.
с. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия З. Иванова
в.гр.д. № 12 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.435, ал. 1 във вр. чл. 437 от ГПК.
Делото е образувано по
жалба с вх. № 11176 от 24.11.2020 г., депозирана от „ЕВРОТУР – Т“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Етрополе, ул. Малки Искър № 3,
представлявано от управителя О.Л.Т.– взискател по изпълнението, срещу постановление от 11.11.2020г. на ЧСИ Р.Р.с рег. № 931 по изп. дело № 20189310411291
в частта, в която ЧСИ е отказал да извърши насроченото за 13.11.2020г.
предаване на процесната по изпълнителното дело движима вещ – моторна трошачка „Макрум 4098“ с инв. № 103/89, с посочена в
изпълнителния лист пазарна цена в размер на 307 200лева от
производствената площадка на кариерата за инертни материали в землището на с.
Драгоево, общ. Велики Преслав, като вместо това е постановил преминаване към
събиране на нейната парична равностойност. Жалбоподателят намира постановлението в обжалваната му част за незаконосъобразно,
поради което моли съдът да го отмени, като укаже на ЧСИ да извърши провеждането на отказаното изпълнително
действие. Излага, че единственият довод на ЧСИ да откаже изпълнителното
действие бил, че на производствената площадка на кариерата за инертни материали
в землището на с. Драгоево, се намирали две други трошачни машини от същия тип,
но различни от тази описана в изпълнителния лист. Твърди, че процесната
трошачка е предадена от взискателя на длъжника съгласно договор за оперативен
лизинг от 17.03.2008г., вписана в ЦРОЗ под № 200804110147 и е монтирана и
експлоатирана от длъжника на трошачно – сортировъчна инсталация „Драгоево 3“,
изградена и находяща се на територията на кариера за инертни материали в. с.
Драгоево, общ. Велики Преслав и същата не се води като дълготраен актив в
инвентаризационната книга и по баланса
на дружеството „Кариера Драгоево“ АД, а други две трошачни машини от същия тип,
са включени в инвентаризационната книга с инв. №0024 и с № 0040. Сочи, че към
настоящия момент машината все още не е върната и според наличните данни по
делото тя все още се експлоатирала на ТСИ „Драгоево 3“, изградена и находяща се
на територията на кариера за инертни материали в с. Драгоево или евентуално се
намира в разглобено състояние на обособена площадка на територията на същата
кариера. Излага, че безспорно при наличието на предпоставките на чл. 521, ал. 2
от ГПК, ЧСИ следва да премине към събиране на паричната равностойност на
процесната вещ, която в случая е посочена в изпълнителния лист, но
установяването на тези предпоставки, следвало да се извърши по един несъмнен и
категоричен начин и въз основа на годни и относими доказателства, каквито в
случая липсват и не са събирани по делото, тъй като събирането им можело да се
осъществи само при извършване на отказаното изпълнително действие.
Ответникът по жалбата, длъжникът по изпълнението – „Драгоево“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Преслав № 2, ет. 4, ап. 302, представлявано от управителя П.Д.А. моли жалбата да бъде отхвърлена, а отказа на ЧСИ да извърши исканото
изпълнително действие – потвърден. Излага, че в ГПК не съществува изпълнително
действие от типа „идентификация чрез назначено вещо лице на процесната трошачна
машина, измежду намиращите се на производствената територия на каменната
кариера в с. Драгоево, други две такива машини от същия тип и модел.“ Твърди,
че всички индивидуално определени вещи, каквато е и процесната, си имат строго
специфични производствени индивидуализиращи характеристки за тяхната
идентификация и е недопустимо, съдебният изпълнител тепърва чрез непредвидени в
закона фактически действия да идентифицира една очевидно недостатъчно
индивидуализирана в съдържанието на изпълнителното основаниe, индивидуално определена вещ.
В писменото си становище ЧСИ излага доводи за неоснователност на жалбата, тъй като твърдението
на длъжника, че вещта не е в негово владение, е предпоставка за преминаване към
събиране на равностойността й, съгл. разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК.
Приложеното изп. д.№ 20189310411291, по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № 931 с район на действие ОС - Шумен, е образувано първоначално под № 20158770400919 по описа на ЧСИ Р.Р.с рег. № 877, по молба от 01.10.2015г. от „Евротур-Т“ ЕООД гр. Етрополе, представлявано от управителя О.Л.Т., против „Драгоево“ ЕООД с. Драгоево представлявано от управителя П.Д.А., с приложен към него изпълнителен лист от 25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 414/2010 г. на РС – Велики Преслав, с който длъжникът е осъден да предаде на кредитора следната движима вещ, обременена със залог: Моторна трошачка „Макрум 4098“, инв. № 103/89 с пазарна цена 307 200лв. с ДДС, както и разноски по делото в размер на 6 144 лв. държавна такса и сумата 6 000 лв. адвокатско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден след влизане в сила на решение по гр. д. № 538/2010 г. на ОС - Шумен, с което е признато за установено, че настоящият взискател има вземане срещу длъжника за предаване на процесната моторна трошачка.
На 02.11.2015 г. на длъжника е връчено уведомление, за насрочено за 04.11.2015 г. предаване на процесната движима вещ на взискателя „Евротур-Т“ ЕООД. В уведомлението е посочено още, че към задължението по изпълнителното дело са приети и разноски в размер на 10000лв. По делото е приложено пълномощно за упълномощаването на адв. П.М.от САК и договор за правна защита и съдействие от 05.10.2015г., с предмет процесуално представителство по изпълнителното дело, в който е отразено договорено възнаграждение в размер на 10000лв. Последващо уведомление за насрочено за 25.11.2015 г. предаване на вещта, е връчено на длъжника 10.11.2015 г., поради това, че последният не е бил намерен на адреса на управление. С молба от 24.11.2015г. длъжникът е представил протокол от 09.03.2015 г. за предаване от „Драгоево“ ЕООД на „Евротур-Т“ ЕООД на подробно описани части от Трошачка „Макрум 40.98 /процесна вещ по в.а.д. № 40/2014 г./, подписан от представители на страните. В протокола е направена забележка от „Евротур-Т“ ЕООД в 8 точки касаещи идентичността на частите с предадените по договора за лизинг, липсата на други, повреда и деформация на части от върнатите. Като цяло е заключено /в т.8/, че доставената трошачка не е тази на взискателя.
Междувременно изпълнителното производство е било спряно, съгласно обезпечителна заповед по ч.гр.д. 572/2015 г., впоследствие отменена с определение, влязло в законна сила на 18.06.2020 г.
С молба от 20.08.2020 г. взискателя е поискал допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., като е приложил договор за правна защита и съдействие от 10.08.2020 г. с отразено договорно възнаграждение 4000лв. Приложено е преводно нареждане от 17.08.2020 г. за платени по банкова сметка ***., а остатъка е посочено, че ще бъде платен до 30.09.2020 г.
С разпореждане на ЧСИ Р.Р.от 31.08.2020 г. е насрочено предаване на движимата вещ за 17.09.2020 г., впоследствие отменено и насрочено за 08.10.2020 г.. Изготвена е и покана за принудително изпълнение, връчена на длъжника на 25.09.2020 г..
Видно от представеното с молба на взискателя от 30.09.2020 г. съдебно решение № 69/20.06.2017 г. по т.д. № 107/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на 14.05.2020 г. е отхвърлен предявеният от „Драгоево“ ЕООД, срещу „Евротур-Т“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 и 2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че „Драгоево“ ЕООД не дължи на „Евротур- Т“ ЕООД връщане /предаване на владението/ на следната движима вещ – моторна трошачка тип „Макрум 4098“, предмет на сключен между страните договор за оперативен лизинг на движимо имущество от 17.03.2008 г. с цена на вещта 307 200лв. с вкл. ДДС, за което е и издаден в полза на „Евротур- Т“ ЕООД изпълнителен лист по ч.гр.д. № 414/2010 г. на РС – Велики Преслав, въз основа на който е образувано и се води настоящото изпълнително производство.
На
05.10.2020г. длъжникът е депозирал молба, с искане на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1
от ГПК, производството по делото да бъде прекратено, тъй като вещта предмет на
изпълнението била предадена с приемо– предавателен протокол от 09.03.2015г., по
която молба на 06.10.2020г. ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на
производството.
На насроченото на 08.10.2020г. предаване на вещта, на адреса посочен от взискателя в с. Драгоево, ул. Ст. Стойчев № 2, не е открита моторна трошачка тип „Макрум 4098“ и взискателят е поискал да се осъществи достъп до територията, представляваща производствената площадка на кариерата, с твърдението, че веща предмет на изпълнението се намира в нея. Собственикът на производствената площадка на кариерата - „Кариера Драгоево“ АД, е отказал достъп с твърдението, че на територията на търговското предприятие (в землището на с. Драгоево) няма трошачка, която да е собственост на „Драгоево“ ЕООД и всички намиращи се на територията машини и съоръжения са собственост на „Кариера Драгоево“ АД, за което е депозирал и заявление по делото, заявявайки с него собствени права, по отношение на всички намиращи се на територията на кариерата машини. С оглед направените изявления на страните ЧСИ е отложил изпълнението за 13.11.2020г. от 09ч. до 17ч. на територията на производственото предприятие, представляващо кариера в землището на с. Драгоево.
С молба от
09.11.2020г. длъжникът е поискал на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК
производството по делото да бъде прекратено, позовавайки се на влязло в сила
решение на Арбитражния съд при БТПП по ВАД № 12/2018г..
С
постановление от 11.11.2020г. ЧСИ е отказал да прекрати производството, тъй
като е приел, че не са налице основанията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК (не са
представени нито разписка от взискателя, че си е получил вещта по
изпълнителният лист, нито квитанция от пощенска станция, нито писмо от банка)
нито основанията на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото в представеното
решение на арбитражния съд, на което длъжника се позовава, липсва диспозитив по
силата на който да се отменя акта на съда, въз основа на който е издаден
изпълнителният лист.
Със същото
постановление е отказал да извърши насроченото за 13.11.2020г. предаване на
движима вещ - моторна трошачка тип „Макрум 4098“ на производствената
площадка на трето лице – „Кариера Драгоево“ АД и на осн. чл. 521, ал. 2 от ГПК е
постановил, че преминава към събиране на равностойността на моторна
трошачка тип „Макрум 4098“, определена в приложеният по делото изпълнителен
лист в размер на 307 200 лева. Приел е, че така описаната в изпълнителният
лист, вещ не се владее от длъжника, а посочените от взискателя идентични на
процесната вещ, се намират на производствената площадка на трето на
изпълнението лице „Кариера Драгоево“ АД срещу което няма издаден
изпълнителен лист и срещу същото не може
да се провежда принудително изпълнение.
При така
изнесените обстоятелства и факти съдът намира, че така депозираната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител – отказ за предаване на
движима вещ – моторна трошачка „Макрум 4098“ с инв. №
103/89, с посочена в изпълнителния лист пазарна цена в размер на 307 200
лева от производствената площадка на кариерата за инертни материали в землището
на с. Драгоево, общ. Велики Преслав насрочен за 13.11.2020г., поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е
неоснователна, поради следното:
По молба на взискателя „Евротур- Т“ ЕООД и въз основа на валидно изпълнително основание, ЧСИ Р.Р.е започнал по образуваното по неговия опис ИД № 20189310411291, изпълнителни действия по реда на дял трети "Изпълнение на непарични вземания" Глава четиридесет и седма - "Принудително отнемане на вещи", насочени към принудително отнемане на описаната в изпълнителния лист от 25.07.2012г. движима вещ от длъжника „Драгоево“ ЕООД. Принудителното отнемане на движими вещи е изпълнение, което се провежда, като движимата вещ се отнема от държането на длъжника и се предоставя на взискателя. Тъй като принудителното отнемане по своето съдържание съставлява лишаване на длъжника от държането на вещта /упражняването на фактическа власт върху нея/ и учредяване на държане върху вещта в полза на взискателя, същото предпоставя, вещта да се намира в държането на длъжника в деня на предаването. На насроченото на 08.10.2020г. предаване на вещта, същата не е намерена в държание на длъжника, поради което и предвид изявлението на взискателя, че процесната вещ се намира във владение на трето лице „Кариера Драгоево“ АД, ЧСИ е отложил предаването за 13.11.2020г. на територията на производственото предприятие, представляващо кариера в землището на с. Драгоево, общ. Велики Преслав. С обжалваното пред настоящата инстанция постановление, ЧСИ е отказал да извърши насроченото на 13.11.2020г. предаване, тъй като е приел, че вещта се намира на територията на трето на изпълнението лице.
Настоящия
въззивен състав намира така постановения отказ за правилен. В изпълнителното производство, нито взискателят въз основа на издадения му изпълнителен
лист, нито длъжникът имат
надлежно изпълнително основание спрямо третото лице, в което се твърди, че вещите се намират. Насочването на принудително изпълнение срещу
третото, неучастващо в изпълнителното производство лице, въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, е процесуално недопустимо,
тъй като изпълнителното основание е непротивопоставимо на третото лице, неучастващо в изпълнителния процес. Разнообразието на
живота е наложило уреждането в закона и на хипотеза, при която вещта не се
намира в държане на длъжника, поради възможни различни правни основания за
това. След като е установил че движимата вещ, чието принудително предаване е
било предмет на изпълнителното производство, не се намира в държане на
длъжника, то за ЧСИ не е съществувала законова възможност да пристъпи към
принудително изпълнение, чрез отнемането на тези вещ от трето лице, неучастващо
в изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК е
категорична и ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея е предвидено, че
"ако вещта не се намира у длъжника..., от него се събира паричната и
равностойност", по реда предвиден в ал. 3 на цитирания законов текст.
Ирелевантна
е причината, поради която веща не се намира у длъжника. Тя може да е изгубена,
открадната, унищожена или да е укрита от длъжника. Съдебният изпълнител не
изследва причината за погубването или намаляването на стойността на веща,
достатъчно е длъжникът да знае, че ако не предаде вещта, от него ще се събере
нейната равностойност. Той не може да осуети присъждането на равностойността по
реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК, като сочи другиго за държател. В
закона се държи сметка и за възможността за доброволно предаване на движимите
вещи от третото лице на длъжника, тогава когато срещу тези вещи е насочено
принудително изпълнение. Ако длъжника изрично е посочил пред съдебния изпълнител, че
движимите вещи които се искат от
него да предаде доброволно, се намират в трето неучастващо в изпълнителното
производство лице, то тогава съобразно чл. 507 и чл. 508 от ГПК, за съдебния изпълнител възниква задължението да запита
посоченото трето лице, дали при него се намират описаните в изпълнителният лист движими вещи и готов ли е доброволно
да ги предаде на длъжника, от който са му предоставени, за да бъдат същите
предадени на взискателя. Ако третото лице не заяви самостоятелни права върху
движимите вещи или основания да ги задържи и ги предаде доброволно, то тогова
за съдебния изпълнител
остава възможността да предаде вещите на взискателя и да приключи съдебното
изпълнение. В случай, че
последва отказ от страна на третото лице за предаване на вещите, какъвто именно е и настоящия случай -
третото лице „Кариера Драгоево“ АД
заявява собствени права върху всички машини и съоръжения, намиращи се на
територията на производствената площадка на кариерата в с. Драгоево, за съдебният изпълнител остава само възможността
предвидена изрично в разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК. В разпоредбата на чл. 521 от ГПК
законодателят не е направил изрично разграничение на основанието поради което
вещта се намира в трето лице, различно от длъжника по изпълнителното дело - дали същият е
неин собственик, дали е неин владелец или държател. Единственото обективно
условие предвидено в закона и предпоставящо приложението на нормата на чл. 521,
ал. 2 от ГПК е вещта, чието
предаване е предмет на принудителното изпълнение, да не се намира у длъжника.
При изпълнение на предаване на присъдена движима вещ, преценката за
притежанието й от длъжника не може да се прави от съдебния изпълнител, тъй като
изпълнителният лист го задължава да я отнеме принудително от посоченото от съда
лице.
След
като взискателя е
посочил на съдебния изпълнител, че движимата вещ предмет на предаване се намира у трето неучастващо в
изпълнителното производство лице
- „Кариера Драгоево“ АД и след
като третото лице с изрично волеизявление до съдебния изпълнител, е заявило права върху посочените вещи, идентични на процентата и е
възразило срещу идентичността й с вещта, описана в изпълнителния лист от 25.07.2012г., то за ЧСИ Р.Р.е останала единствената правна възможност, предвидена в разпоредбата на
чл. 521, ал. 2 от ГПК
- да събере от длъжника „Драгоево“ ЕООД паричната
равностойност на движимата вещ, чието принудително предаване се иска от взискателя, както правилно е процедирал ЧСИ с
постановеното на 11.11.2020г. постановление. Следва да се отбележи, че за ЧСИ Р.Р., не са били налице
законови основания да предприема
принудително отнемане на вещта, намираща се не у длъжника, а по твърдение на взискателя - в трето на изпълнението лице, още
по-малко това е можело да бъде извършено при категоричното противопоставяне от страна на третото лице, изрично отразено в разпореждането от 08.10.2020г.. Ирелевантен
в настоящото производство е въпроса за собствеността на движимите вещи и
наведените в жалбата, в тази
връзка доводи на взискателя. При наличието на изричен отказ от третото лице, да предаде доброволно движимите вещи, за
които се сочи, че се намират в негово държане, а още
повече при заявени самостоятелни права по отношение на държаните движими вещи
от третото лице /какъвто е и настоящия случай/, въпроса за правото на
собственост на вещите и за тяхната идентичност с вещта описана в изпълнителният лист,
е въпрос който подлежи на изследване и решаване по исков ред и въз основа на
влязло в законна сила съдебно решение за това. Съдебният изпълнител не
разполага в изпълнителният процес
с установената от закона процесуална възможност, да събере доказателства и при
условията на състезателност и равно участие на страните, да реши със съдебен
акт, въпроса за правото
на собственост на движимите вещи, чието принудително предаване се иска. От
друга страна едва
след съдебно решение, постановено в рамките на исков процес, с което се установява правото на
собственост по отношение на движимите вещи в полза на длъжника, същият би
разполагал с годно изпълнително основание срещу третото лице, за да бъде
насочено срещу него принудително изпълнение за предаване на движимите вещи по
реда на чл. 521 от ГПК.
С оглед
изложеното, правилно ЧСИ е отказал извършване
на исканото изпълнително действие – предаване на движима вещ - моторна
трошачка тип „Макрум 4098“ на производствената площадка на трето лице –
„Кариера Драгоево“ АД, поради което постановлението, в обжалваната му част, като правилно
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 11.11.2020г. на ЧСИ Р.Р.с рег. № 931 по изп. дело № 20189310411291
в частта, в която ЧСИ е отказал да
извърши насроченото за 13.11.2020г. предаване на движима вещ – моторна трошачка „Макрум 4098“ с инв. № 103/89, с посочена в
изпълнителния лист пазарна цена в размер на 307 200лева от производствената
площадка на трето лице – „Кариера Драгоево“ АД, кариера за инертни материали находяща се в
землището на с. Драгоево, общ. Велики Преслав.
На осн. чл.
437, ал. 4 от ГПК, решението е
окончателно и неподлежи на обжалване.
Препис от същото да се
изпрати на ЧСИ Р.Р.с рег. № 931 по горепосоченото изпълнително дело за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.