Р Е Ш
Е Н И Е
№ 62/15.02.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 41/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 260123/ 09.12.2020 г., постановено по АНД № 1055/2020 г. по описа на РС Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 12-001701/ 09.07.20202 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Х.к.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Т.Б.- Г*** , в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана обжалва решението на съда. В касационната жалба и в с.з. пълномощника юрк.Кръстева, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция. Претендира разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника адв.А*** , с отговор по касационната жалба и в съдебно заседание, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира разноски в производството.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за основателност на жалбата и предлага да бъде отменено обжалваното решение, а потвърдено издаденото НП.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано, че дружеството е извършило нарушение във връзка с разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр.с чл.1, ал.2 от КТ, като е допуснало да работи лицето Х*** А*** И*** като готвач, без предоставянето на работна сила да е уредено като трудови правоотношения и без на лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма. В производството не е установено дали работникът е изпълнявал трудови функции или е работил по допълнително представения в производството консултантски договор, който е представен и не е оспорен в производството пред въззивния съд. Поради което, след като обсъдил всички установени факти и възражения на страните, правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че в случая на лицето е престирало работна сили без сключен трудов договор, т.к. от доказателствата по делото се установява, че към датата 28.05.2020 г. не е сключен трудов договор, а само консултантски. Правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е доказал твърденията си за датата на нарушението относно липса на трудово правоотношение, за което е следвало да има сключен трудов договор. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от ответника. За пълнота следва да се обърне внимание, че в производството пред въззивния съд не е оспорен допълнително представения консултантски договор, нито дали същият е антидатиран.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Доводите в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от касатора становище за наличие на трудово правоотношение между санкционираното дружество и лицето И*** което да е работила по трудово правоотношение, без да и е предоставен трудов договор. Установено е, че лицето е имало и сключен консултантски договор, който не е оспорен във въззивното производство, поради което следва да бъде приет и ценен като годно писмено доказателство. Поради това настоящият касационен състав не приема становището на касатора, че е налице твърдяното нарушение, допуснато лицето И*** да работи, без да и е предоставен сключен трудов договор в писмена форма.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно заявено от страна на пълномощника на ответника по касацията искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, като няма възражение от страна на касатора относно размера на адвокатското възнаграждение, следва да бъде уважено в хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 300/триста/ лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 26.01.2021 г.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 и ал.3 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260123/ 09.12.2020 г., постановено по АНД № 1055/2020 г. по описа на РС Монтана.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ София, дирекция „Инспекция по труда“ Монтана, да заплати в полза на „Х.к.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Т.Б.- Г*** , сумата в размер на 300/триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: