и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 16/11.02.2008 г., постановено по гр. д. № 1159/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е отхвърлен предявения от Сами Юсеин Яха от гр. Момчилград иск против едноличен търговец Махмуд Юсеин Рашид с фирма „Махмуд- Махмуд Юсеин” със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „Васил Априлов” бл. 1 вх. В ет. 3 ап. 39 с правно основание чл. 254 от ГПК във вр. с чл. 97 ГПК. В полза на ответника по иска са присъдени разноски. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбадателя Сами Юсеин Яхя от гр. Момчилград, който го обжалва изцяло като постановено впротиворечие със закона и събраните доказателства. Поддържа се в жалбата, че записа на заповед бил недействителен, поради което сумата по него не се дължала. Не било доказано твърдението на ответника, че е налице каузално отношение- договор за заем, за обезпечаване на който да е подписан записа на заповед, тъй като не било доказано с писмени доказателства, че на 16.01.2006 г. била предадена сумата. Договора за заем бил реален и се сключвал с предаване на сумата, а не с договаряне. Записа на заповед съдържал единствено обещание за плащане, но не и изявление за даване/получаване на сумата. Налагал се извода, че този недействителен документ бил издаден, за да гарантира един несъществуващ договор. Моли да се отмени обжалваното решение като се уважи изцяло иска, така както е предявен. Претендира разноски. Не сочи доказателства. Ответникът по жалбата не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание в чл. 254 от ГПК. Ищецът твърди, че с определение № 26/04.05.2007 г., постановено по ч. гр. д. № 178/2007 г. по описа на районен съд Момчилград, бил осъден да заплати на ответника- ЕТ "Махмуд- Махмуд Юсеин" гр. Кърджали, сумата в размер на 6165 лв. на основание чл. 237 б. "е" от ГПК- на основание запис на заповед от 16.01.2006 г., ведно със законната лихва от 20.12.2006 г., както и разноски в размер на 157.90 лв. По делото бил издаден изпълнителен лист от 31.05.2007 г., въз основа на който било образувано изп. дело № 204/2007 г. на ЧСИ- Росен Сираков с район на действие- района на ОС- Кърджали. Ищецът пропуснал срока за обжалване на определението за издаването на ИЛ, както и за подаване на молба по чл. 250 от ГПК- за спиране на изпълнението. Сумата по записа на заповед от 16.01.2006 г. не се дължала, тъй като в текста на документа не се съдържал израза "запис на заповед", бил негоден да служи като изпълнително основание по смисъла на чл. 237 б."е" от ГПК и въз основа на него не можело да се издаде ИЛ. Записът на заповед бил недействителен съгласно разпоредбата на чл. 535 ал. 1 и чл. 536 от ТЗ, както и ТР №1/2005 г. на ВКС. При липса на валидно възникнало и изискуемо менителнично задължение, липсвало и основание за присъждане на сумата по записа на заповед. Поддържа се, че документ, който не съдържа някой от реквизитите по ТЗ, не бил запис на заповед и не пораждал правни последици. От приложеното като доказателство по делото ч. гр. д. № 178/2007 г. по описа на районен съд Момчилград се установява, че с определение № 26/04.05.2007 г. на основание чл. 237 б. "е" от ГПК, ищецът по настоящото производство е бил осъден да заплати на ответника по делото сумата от 6165 лв. по запис на заповед от 16.01.2006 г., както и разноски по делото в размер на 157.90 лв. От приложения запис на заповед от 16.01.2006 г. се установява, че е издаден от ищеца по делото в полза на ответника, за заплащане на сумата от 6165 лв. с падеж 20.01.2006 г. и място на издаването гр. Момчилград. Ищецът се е задължил неотменимо и безусловно да заплати без протест на ответника по иска сумата в размер на 6165 лв. На записа на заповед е положен подпис на издателя. Въз основа на определението бил издаден изпълнителен лист за посочената сума. Образувано било и изпълнително дело № 204/2007 г. на ЧСИ- Р. Сираков с рег. № 812 и район на действие- Окръжен съд Кърджали. От приложените копия от справка за изпратено уведомление до НОИ- Кърджали на основание чл. 62 ал. 4 от КТ, допълнителен трудов договор от 03.01.2006 г., молба на Сами Юсеин Яхя от 01.07.2003 г., заповед за прекратяване на трудови правоотношения от 03.02.2006 г., длъжностна характеристика на "оператор- крупие в игрална зала", се установява, че между страните по делото са съществували трудови правоотношения в периода от 07.07.2003 г. до 03.02.2006 г. като ищецът е заемал длъжността "оператор- крупие" в игрална зала. В длъжностната характеристика за длъжността е посочено, че същия‗ съхранява и отчита получените суми за залози. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Златка Димитрова, мениджър във фирмата на ответника, се установява, че ищецът бил оператор- крупие в игрална зала "Амиго" гр. Момчилград, като такъв боравел с парични суми и бил материално отговорно лице. Установени били липси в размер на 6165 лв., за които ищецът поел ангажимент да възстанови, но не сторил това и по този повод бил издаден записа на заповед. С оглед на така установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че предявения иск на основание чл. 254 от ГПК за недължимост на сумата от 6322.90 лв., е неоснователен. Безспорно е, че издателят на записа на заповед, ако се стреми да докаже, че вземането не съществува, може да предяви отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК. Предявяването на този иск може да стане при наличието на образувано изпълнително дело въз основа на несъдебно изпълнително основание, по което длъжникът не е направил възражения в 7- дневен срок по чл. 250 от ГПК или искането му за спиране не е уважено. В случая се установява, че въз основа на издадения по записа на заповед изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело и длъжникът не е направил възражение по реда на чл. 250 от ГПК. В исковата молба ищецът се позовава на нищожност на записа на заповед, без да е направил други възражения за недължимост на сумата по записа на заповед и без да сочи какви са били отношенията между него и ответника по повод издадения запис на заповед. Съдът приема, че представения по делото запис на заповед е нередовен от външна страна, тъй като не съдържа изискуемите реквизити по чл. 535 от ТЗ и поради това между страните по делото липсва валидно менителнично правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, записът на заповед съдържа наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Съгласно чл. 536 от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на чл. 536 ТЗ. В представения запис на заповед в текста на документа не се съдържа наименованието “запис на заповед”, което прави нередовен записа на заповед от външна страна и този документ не е запис на заповед. В този смисъл е и ТР № 1/28.12.2005 година на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК, съгласно което, за да е редовен записът на заповед от външна страна, изразът “запис на заповед” следва да се съдържа не само в заглавието, но и в текста на документа. В производството по чл. 254 от ГПК след проверка на формалната страна на записа на заповед, съдът по същество трябва да провери фактите относно съществуването или не на вземането. Именно в това производство, дори и да се установи липса на някой от съществените условия по чл. 535 от ТЗ, което да отнема менителничния характер на записа на заповед, съдът следва да установи дали вземането съществува или не, което е и предмет на иска по чл. 254 от ГПК. Както вече се посочи, представения по делото документ, именован "записа на заповед" не е оформен съобразно задължителните изисквания на закона. Поради това следва да се приеме, че този документ има характер на разписка за заплащане на определена парична сума и установява, че платецът- длъжник се е задължил да плати определена сума пари, нейния размер, датата и мястото на изпълнение на дълга, за което са налице писмени и гласни доказателства. От последните се установява, че ищецът работел при ответника като крупие в игрална зала „Амиго” гр. Момчилград от 2003 година като трудовия му договор бил прекратен на 03.02.2006 г. Ищецът дължал сумата по документа, именован "запис на заповед" за констатирани липси от работата му като МОЛ. Или, следва да се приеме, че между страните е имало трудови правоотношения и ищецът дължи сумата на ответника по настоящия иск на основание причинена вреда на работодателя. Документа, озаглавен “запис на заповед”, съдържа задължение за плащане на определена сума пари от определено лице, с уговорени срок, дата и място на изпълнение, и следва да се приеме, че сумата по записа на заповед се дължи. Поради изложеното предявения отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Като е направил същите изводи за дължимост на сумата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват и не следва да се присъждат, а ответникът по жалбата не претендира такива. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №16/11.02.2008 г., постановено по гр. д. № 1159/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва в 30- дневен срок от съобщението на страните пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: 1/ 2/
|