Р Е
Ш Е Н И Е-41
Гр.В.
30 .04. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в открито заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : А. П.
Членове :1. Д. М.
2.Г. Й.
при секретаря ................................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. дело №129
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №
4/11.02.2019г. по гр.д.№
846/2018г. по описа на Районен съд-В. е признато за установено по
отношение на И.К.П. с ЕГН ********** ***, че дължи на „А. ЗА С. НА В." ЕАД
с ЕИК…. със седалище и адрес на управление гр. С… сумата от 868.17 лева -
неплатена главница по Договор за заем Сгеdi Home+ № 1161-10140200 от 07.09.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 29.09.2017г. до окончателното изплащане, сумата от
134.51 лева -договорна лихва за периода от 03.10.2016г. до 03.09.2017г, както и
сумата от 26.28 лева. представляваща лихва за забава върху неизплатената
главница за периода от 04.10.2016 г. до 29.09.2017 г. по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2946- РЗ от 05.10.2017г.
по ч.гр.д. № 2854/2017г. по описа на РС – В.
Отхвърлен е предявеният
от „А. ЗА С. НА В." ЕАД с ЕИК… със седалище и адрес на управление гр. С.
против И.К.П. с ЕГН ****** установителен иск по чл. 422 от ГПК в частта за
установяване дължимостта на сумите по Договор за допълнителни услуги към заем Сгеdi
Home+ № 1161-10140200 от 07.09.2016г., както следва: сумата от 712.80 лева -
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
03.10.2016г. до 03.09.2017г, сумата от 85.56 лева - сума за пакет услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.10.2016г. до 03.09.2017г. и
сумата от 20.92 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 04.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда -
29.09.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 2946- РЗ от 05.10.2017г. по ч.гр.д. № 2854/2017г. по описа
на РС – В., като неоснователен и недоказан.
Решението в тази му част не е обжалвано ,влязло е в
сила и не е предмет на въззивен контрол.
Осъдена е И.К.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на „А. ЗА С. НА В." ЕАД с ЕИК… със
седалище и адрес на управление гр. С. сумата от 48.42 лева - разноски по
заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д. № 2854/2017г. по описа на РС- Видин, както и сумата
от 359.97 лева - разноски в исковото производство.
Така постановеното от първоинстанционния съд
решение е обжалвано от Адв.Б. К.- особен представител на И.К.П.,ЕГН **********,
пост. адрес: ***;,К.. със съдебен адрес:*** .Поддържа се ,че решението на Видински районен съд е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната
му част.В мотивите си ВРС не споделил направеното възражение, че ответникът И.К.П. не е редовно
уведомена за извършената цесия. Според ВРС уведомлението за извършената цесия
било приложено към исковата молба и същото било достигнало до длъжника с
връчването на препис от исковата молба, което представлявало надлежно
съобщаване на цесията.Исковата молба и приложените към нея доказателства обаче
били връчени не на длъжника, а на адвоката в качеството му на особен представител.
Предвид на това той нямал никаква връзка
с ответника и до същият не би могло да
стигне изявлението за извършената . След
като ответникът се представлявал от назначен особен представител по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК, без самия ответник да е получил лично копие от исковата
молба и от уведомлението за извършената цесия, не било спазено изискването на чл.99, ал.З и ал.4 от ЗЗД , цесията не била породила действие
в отношенията между новия кредитор и длъжника. Длъжникът следвало да бъде уведомен лично за
извършената цесия. Видно от приложеното по делото Решение №
74/27.07.201г. по ВТД№
154/2017г. на Апелативен
съд- Б. до
фактическо връчване на
книжата, сред които
и уведомленията за
прехвърляне на вземането с
материално - правен ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД не се било стигнало и
получаването на същите от процесуален представител
не можело да се приравни на уведомяване на длъжника поради особения характер на представителството.
В мотивите към Решение № 7/08.02.2019г. ,постановено
по гр.д. № 3250/2019г. на ВРС се приемало, че връчването на особен представител
не се приравнява на връчване на ответника, поради невъзможност от извършване на
фактически действия от страна на представителя, които съответно да доведат до
знанието на длъжника за цесията. Представителната власт на особения
представител се изчерпвала с осъществяването единствено на процесуалното
представителство,поради което се приемало,
че извършената цесия не е произвела действието си спрямо ответника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД поради
липса на валидно уведомяване от страна на цедента за прехвърляне на вземанията
на нов кредитор.
С оглед на
гореизложеното се иска да се постанови решение, с което да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно Решение № 4/11.02.2019г., постановено по гр.д.№
846/2018г. на ВРС в обжалваната му част
и се отхвърлят изцяло като неоснователни
и недоказани предявените от „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД искове.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба в писмени бележки.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното :
Делото е образувано по искова молба от „А.
за с. на в." ЕАД - гр. С. чрез пълномощника юрисконсулт Б. Н. Р. против И.К.П.
***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240
от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 10.01.2017г. е подписано
приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.01.2015г. , сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране
на вземания"ООД и М. К." АД, по силата на който вземанията на „М. К."АД
срещу ответника, произтичащи от Договор за заем СгеdiHome+ № 1161-10140200 и Договор за допълнителни услуги към
заем Сгеdi
home+ № 1161-10140200, и двата от дата
07.09.2016г. са прехвърлени изцяло на ищцовото дружество. Поддържа се, че
ответникът е уведомен за извършената цесия чрез препоръчано писмо с обратна
разписка, получено лично на 23.03.2018г. Поддържа се също, че ответникът не е
изпълнил поетите по договора задължения да погаси кредита в срок до
26.11.2015г. на 12 равни месечни вноски, с включена договорна лихва, всяка по
88.14 лева. Посочва се също, че ответникът се е задължил да заплаща пакетна
цена за допълнителни услуги в размер на 85.56 лева, платима на 12 равни месечни
вноски, всяка в размер на 7.13 лева, както и застрахователна премия по
застраховка „Защита'" към ЗК „У. Ж. " в размер на 712.80 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от
1848.24 лева, от които главница 868.17 лева, договорна лихва по договора за
заем в размер на 134.51 лева за периода от 03.10.2016г. до 03.09.2017 г.,
сумата от 712.80 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 03.10.2016г. до 03.09.2017г., сумата от 85.56 лева - сума
за пакет услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.10.2016г. до
03.09.2017г., сумата от 26.28 лева - лихва за забава за периода от 04.10.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда и сумата от 20.92 лева - лихва за забава
по договор за допълнителни услуги за периода от 04.10.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
В срока за отговор по делото е подаден такъв от
назначения особен представител адв. Б. К., с който е оспорил предявения иск
като неоснователен, поради това, че ответникът не е уведомен за извършената
цесия по надлежния начин.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена
и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 2854/2017г.
по описа на РС –В.
С оглед данните по делото, въззивният съд намира следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представеното заверено
от ищеца копие на договор за заем Сгеdi Home+ № 1161-10140200 от 07.09.2016г,
сключен между „М. К."АД и ответницата, е видно, че на последната е
предоставен заем в размер на сумата от 900.00 лева, от която сума е приспадната
еднократна такса в размер на 45.00 лева, като е рефинансиран заем със сумата от
557.67 лева или чистата получена сума от ответницата е 297.33 лева. Уговорено
е, че общата сума за плащане от ответника е 1057.68 лева, платима на 12 месечни
погасителни вноски, всяка по 88.14 лева, платима на 3-то число от месеца с дата
на първо плащане - 03.10.2016г. Посочено е в договора също, че фиксирания
лихвен процент е 30.91%, а ГПР е 49.97%.
С Договор за допълнителни услуги към заем Сгеdi Home+№
1161-10140200 от 07.09.2016г., сключен между „М. К."АД и ответницата, е
уговорено „М. К."АД да предостави на ответницата пакет от допълнителни
услуги „Комфорт", включващ 1. Посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска, 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банковата сметка на „М. К."АД. 3. Безплатно внасяне на вноска директно
в офис на „М. К."АД. 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема. 5.
Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, всичко за срок 12
месеца, месечна вноска 7.13 лева, ден на плащане 3-то число на месеца.
Договорена е и застраховка Защита пакет „ Премиум Злополука" за срок от
12месеца, месечна вноска 59.40 лева, ден на плащане 3-то число на месеца.
Не
е спорно сключването на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г., сключен между ищцовото дружество, чиято правноорганизационна
форма към този момент е била ООД и кредитора „М. К."АД. В договора е
посочено, че покупната цена на всяко вземане се посочва в описа, съгласно
Приложение № 1, представляващо неразделна част от този договор. Описът към
всяко приложение е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името
на ответника и размера на вземането по договора.
Ищцовото дружество е преупълномощено с пълномощно от
изпълнителния директор на „М. К." АД да уведоми от името на „М. К."
АД всички длъжници за сключения рамков договор на 16.01.2015г. по силата на
който са цедирани вземанията.
По делото е представено уведомително писмо до ответницата
от 22.03.2018г. за извършената цесия. В представената обратна разписка към товарителница
№ 67730204 от „Л. Е.", се сочи ,че е изпратена пратка от ответницата до ищеца с адрес на доставка от
гр. В. до гр. С. ,която според въззивния съд е доказателство за надлежното връчване на
уведомлението от ищеца до ответницата,тъй като е очевидно ,че се касае за
техническа грешка ,при която куриерската
фирма е разменила имената на подателя и получателя –очевидно е ,че
уведомителното писмо за извършената цесия /л.25 от делото/ се изпраща от
заемодателя на заемопоучателя,който няма как да знае точният изходящ номер на
писмото.При визуално сравнение на подписите ,положени под обратната разписка и
под договора за сключване на кредит се установява ,че те са изпълнени без
всякакво съмнение от едно и също лице .
С връчване на исковата молба и книжата към нея, на
ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и чрез назначения особен представител, видно от
отрязъка от съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба и
доказателствата.
Вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че ответницата, освен една
погасителна вноска в размер на 55.00 лева, платена на 26.10.2016г., не е
извършвала други плащания по договорите за кредит. С тази вноска е погасена
главница в размер на 31.83 лева и договорна лихва в размер на 23.17 лева.
Според заключението на вещото лице, след приспадане на платената главница,
дължимият остатък е в размер на 868.17 лева, а дължимата договорна лихва е в
размер на 134.51 лева.
Не се спори относно издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответницата за процесиите суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2854/2017г. по
описа на ВРС, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Именно заради е предявен и настоящия
установителен иск.
При тази
фактическа обстановка Видинският окръжен съд прави следните правни изводи:
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалби се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
По Договора за заем Сгеdi Home+ № 1161-10140200 от
07.09.2016 г.
Вземанията на ищеца се основават на договор за
потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Не се спори, че договорът поражда
задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на
ответницата. Не се спори също, че ответницата не е извършила плащания по заема
съгласно уговорения погасителен план. Според писмените доказателства
неплатената главница е 868.17 лева, която е безспорно, че ответницата дължи на
ищцовото дружество.
От договора е видно, че между страните е била
уговорена договорна /възнаградителна/ лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата
на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чийто нейният
размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/
и времето на ползването му. В случая, страните са се уговорили дължимата
договорна лихва да се заплаща заедно с главницата на месечни вноски в общ
размер от 134.51 лева за периода от 03.10.2016г. - падежа на първата
погасителна вноска до 03.09.2017г. - падежа на последната погасителна
вноска.Основателна се явява и претенцията за лихва за забава върху неплатената
главница от 868.17 лева за периода от 04.10.2016г.- до подаване на заявлението
в съда - 29.09.2017г. в размер на 26.28 лева.
Вземането по процесния договор за заем е цедирано на
ищеца. Същото е точно индивидуализирано в представеното Приложение 1 към Анекс
№ 1 от 11.12.2015г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. Посочени са
трите имена на длъжника, договорът, от който произтича, както и размерът на
вземането. Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за
извършената цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез пълномощник
цесионера, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява
надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото.
В този смисъл е постоянната практика на ВКС.
ОТНОСНО НАВЕДЕНИТЕ ОТ ВЪЗЗИВНИКА ДОВОДИ
Единственият наведен от въззивника довод е относно
това ,че не е налице валидно уведомяване
на ответника за извършената цесия, поради това, че книжата по делото и
уведомлението за цесията са връчени на неговия особен представител, а не лично
на длъжника. Назначаването на особен представител на ответницата е вследствие
на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на известните ѝ
адреси, така и по месторабота. В т.23 от общите условия към договора за
заем фигурира клауза ,съгласно която
всички съобщения ,опрвавени от заемодателя към заемополучателя ,се считат за
връчени и узнати от заемополучателя,ако бъдат изпратени на адреса ,посочен от
заемополучателя в искането за заем.Заемополучателят е посочил адрес ж.к. К.,съобщението за извършената цесия е
връчено на горния адрес и е получено лично от ответницата ,поради което
прехвърлянето на цесията е произвело своето правно действие.
Районният съд е изложил подробни доводи относно това
,че фигурата на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК се припокрива с тази на упълномощения
процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и
връчване на препис от решението и т.н.,които праври изводи изцяло се споделят и
от въззивната инстанция .Въззивният съд намира за необходимо да отбележи
,че прехвърлянето на вземане не е правно действие с оглед на личността (intuit personae ) ,поради което не съществува пречка всички правни действия ,свързани със сключването,прекратяването
,изпълнението и пр.на договора да се извършват от прадставители ,включително и
особени представители ,назначавани по реда на процесуалния закон.
С оглед установеното, че към 29.09.2017 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
2854/2017г. по описа на ВРС, ответникът е дължал по договор за заем Сгеdi Home+
№ 1161-10140200 от 07.09.2016г. сумата
от 868.17 лева, представляваща неизплатена главница, то предявеният
установителен иск за главницата следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със
законната лихва, считано от 29.09.2017г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането,заедно с дължимата възнаградителна лихва в размер на 134.51 лева за периода от
03.10.2016г. до 03.09.2017г.,лихвата за
забава върху неизплатената главница от 868.17 лева за периода от 04.10.2016г.
до 29.09.2017г. в размер на 26.28 лева.
По отношение на
Договора за допълнителни услуги към заем Сгеdi Home+ № 1161-10140200 от 07.09.2016г. районният съд
е изложил убедителни доводи относно недължимост на претендираните суми ,като
решението не е обжалвано в тази част,влязло е в законна сила и не е предмет на
въззивна проверка.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С ОГЛЕД ИЗХОДА НА ДЕЛОТО И.К.П. с ЕГН ********** *** следва да бъде
осъдена да заплати на „А. ЗА С. НА В." ЕАД с ЕИК.. със седалище и адрес на
управление гр. С. сумата от 48.42 лева 710 лв. разноски пред въззивната
инстанция ,от които 360 лв.за внесен депозит за особен представител и 350 лв.
юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4/11.02.2019г. по
гр.д.№ 846/2018г. по описа на Районен
съд-В. .
ОСЪЖДА И.К.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „А.
ЗА С. НА В." ЕАД с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр. С. сумата
от 48.42 лева 710 лв. разноски пред въззивната инстанция ,от които 360 лв.за
внесен депозит за особен представител и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/