Решение по дело №2026/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 777
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220202026
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№.............     

 

31.12.2019 год., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 09.12.2019 година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 2026 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.И. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-003137 от 27.08.2019г. на началник група в сектор ”ПП” при ОД на МВР -Пазарджик, с което на основание чл.638 ал.1, т.1 във вр. с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е  наложена  глоба  в  размер  на  250  /двеста и петдесет/  лева.

Фактът на извършеното  нарушение  не се оспорва в подадената въззивна жалба, но се иска отмяна на НП. Не е казано изрично, но от изложеното в жалбата се извлича довод за  това, че деянието е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла  на  чл.28  от  ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата  си  като  моли  да се отмени  НП.

Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован не изпраща представител, но заедно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска да се остави без уважение въззивната жалба.

Районният съд като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.08.2019г. на път Трети клас с № 3704, км. 4+000, в посока от гр.Пазарджик за с.Бошуля, обл.Пазарджик, в 21.40 часа, е управлявал МПС – л.а. „Сузуки Суифт” с ДК№  ****, негова собственост, което е било регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, във връзка с чието притежание и използване няма валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Това било нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, установено от актосъставителя – св.А.Л., който пристъпил към съставяне на АУАН против жалбоподателя.  Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателя на 10.09.2019г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 17.09.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с  оглед  на което  е  процесуално  допустима.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на показанията на св.Л. и писмените доказателства, приети по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Разгледана по същество жалбата против НП е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът намира, че в хода на АНП по категоричен начин бе доказан фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.638 ал.1, т.1 във вр. с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ. Самото нарушение – управлението на процесния л.а. на посочените в НП дата, час и място, без действащ договор за задължителна застраховка „ГО”, не се оспорва и от страна на жалбоподателя.

Установи се от неопроверганите твърдения на жалбоподателя, че преди констатиране на нарушението той е имал сключен договор за застраховка „ГО”, който обаче бил на разсрочено плащане. Поради това, че жалбоподателят забравил да плати една от вноските по договора, неговото действие било прекратено няколко дни преди датата на нарушението. Това се установява и от елементарна справка в сайта на Гаранционния фонд на Р България, където може да се види, че за автомобила е имала действаща застраховка по договор със ЗД „Евроинс” АД, която е била сключена на 12.10.2018г. и е прекратила действието си на 26.07.2019г., т.е. 7 дни преди датата на нарушението.

При това положение е несъмнено, че с поведението си жалбоподателят  формално  е  осъществил  състава  на административното  нарушение по чл.483 ал.1, т.1 във вр. с чл.638 ал.1, т.1 от КЗ, но същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.  В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение тази, дадена в чл.93, т. 9 от НК, а именно: извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена  опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да се приеме за осъществен състав на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба, та дори и  минимален размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. 

За да направи този свой извод съдът съобрази твърденията на жалбоподателя, като отчете съвсем краткото време, от прекратяването на действието на старата застраховка до момента на нарушението, през което той не е имал валидно сключена застраховка. Следва да се отчита и това, че няма никакви данни жалбоподателят да е управлявал въобще автомобила си в периода от 26.07.2019г., когато е била прекратена застраховката, до момента на установяване  на нарушението. Няма дъднни също в този период да е извършил каквото и да е  произшествие с колата по принцип. Следва да се отчита също, че  от липсата на застраховка не са настъпили никакви реални вредни последици, а и фактът, че веднага след констатиране на нарушението, жалбоподателят е сключил валидна застраховка. Отчетено беше и тежкото материално положение на жалбоподателя, който е пенсионер, на 82 години, а също и влошеното му здравословно състояние.  

По гореизложените съображения и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП № 19-1006-003137 от 27.08.2019г. на началник група в сектор ”ПП” при ОД на МВР -Пазарджик, с което на Б.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.638 ал.1, т.1 във вр. с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е  наложена  глоба  в  размер  на  250  /двеста и петдесет/  лева.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: