Присъда по дело №1661/2023 на Районен съд - Благоевград

Мотиви на присъда № 8/31.01.2025г. по НЧХД № 1661/2023г. по описа на Районен съд
Благоевград.
Делото е образувано с тъжба от Р. Ж. М. срещу В. Р. М., и двамата от гр. Благоевград, за
това, че В. М. като родител на М. Р.ов М., роден на 01.07.2019г., при условията на
продължавано престъпление в периода от 04 юни 2023г. до 22 септември 2023г.
включително, не е изпълнила съдебно решение № 372/30.06.2022г. по гр. дело № 2574/2021г.
на РС Благоевград относно личните контакти на бащата Р. М. с детето М. М., като не е
предоставила детето на баща му в дни, определени в съдебното решение - през първата и
третата събота и неделя в месеца - на 04.06.2023г., 17.06.2023г., 18.06.2023г., 01.07.2023г.,
02.07.2023г., 15.07.2023г. и 16.07.2023г., 05.08.2023г., 06.08.2023г., 19.08.2023г. и 20.08.2023г.,
02 и 03.09.2023г., 16 и 17.09.2023г., 22.09.2023г., като по този начин е извършила
престъпление по чл. 182, ал.2 вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
В съдебното производство тъжителят се явя лично и се представлява от повереник, който
поддържа обвинението като доказано и пледира за наказване на подсъдимата. В. М. се явява
лично и със защитник, дава обяснения по обвинението, като твърди, че не е препятствала
срещите на детето М. с баща му Р. М., но е настоявала първоначално това да става в нейно
присъствие, тъй като детето се е страхувало да остане само с баща си, при всеки опит за
среща насаме между тях, М. е бил много разстроен, плачел и се е криел, а тя не е можела да
му обясни, тъй като възрастта не му е позволявала да разбере правилно действителността.
На съда са представени писмени и гласни доказателства, чиито анализ дава основание да
бъдат направени следните фактически и правни изводи:
Р. Ж. М. и В. Р. М. са били съпрузи и имат дете М. Р.ов М., роден на 01.07.2019г. През 2021г.
отношенията между родителите се влошили и през есента се разделили, а бракът им е
прекратен с Решение № 372/30.06.2022 г. на Районен съд Благоевград по гр. дело № 2574/21
г., като упражняването на родителските права върху детето М. М. е предоставена на майката,
а на бащата е определен режим на лични отношения с детето - през първите три месеца,
считано от датата на влизане на решението в сила бащата е имал право да осъществява
контакт с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч до 17:00
на съботния ден и от 10.00 до 7.00 ч в неделния ден без преспиване, като взима и връща
детето от и в дома на майката в гр. ж.к "Еле. След изтичане на този период и занапред до
промяна на обстоятелствата, бащата има право да осъществява контакти с детето във всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя, с преспиване при бащата, като взима и връща детето от и в дома, където то живее,
както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката. Уговорените са възможности за срещи в празничните дни и рождения ден на детето
в четните и нечетните години. Този режим на лични контакти е потвърден с Решение №
695/23.1.2022 г. на Окръжен съд Благоевград, постановено по въззивно граждански дело №
835/2022 г. по описа на съда. Решението е обжалвано от майката В. М. в частта относно
издръжката и определеният режим на лични контакти, като тя е възразила срещу даденото
право на бащата за срещи в уикендите с право на преспиване на детето в неговия дом, но
съдът е допуснал предварително изпълнение на решението по делото и в полза на бащата е
издаден изпълнителен лист за принудително изпълнение на решението относно режима на
контакти между него и детето М. М..
Тъй като М. М. е живял заедно с двамата си родители до 2 години и 4 месеца и след
раздялата им живее с майка си и нейните родители, той се е отчуждил от баща си Р. М. -
между тях не е имало срещи около две години, до влизане в законна сила на решението за
развод и определяне на режима на личен контакт между бащата и детето. Това време е било
достатъчно за отдалечаване на детето от бащата и когато през юни 2023г. М. е поискал да се
срещнат насаме, детето се е уплашило, че ще бъде разделено от майка си и много се
1

разстроило - плачело, опитало да се скрие, започнало да заеква. Поради това В. М. обяснила
на бащата Р., че детето се страхува да остане насаме с него и трябва първоначално тя да
присъства на срещите им, но М. отказвал и настоявал да се изпълни точно съдебното
решение, като бил решен в случай на липса на доброволно изпълнение, да поиска
съдействие на полицията и на съдебен изпълнител. Родителите не постигнали съгласие и
срещи между детето и баща му не се провели в нито един от определените от съда дни в
периода от месец юни до септември 2023г. Поради влошеното психологическо и
емоционално състояние на детето, майката провела консултация с психолог и психотерапевт
д-р Ели Мустакли, която пред съда потвърждава, че през месец юни 2023г. е провела среща с
В. М. и нейния син, като е разбрала, че детето се намира във влошено емоционално
състояние, свързано със срещите с баща му Р. М.. След разговор и извършване на специални
изследвания е установено, че детето М. М. е отчужден от баща си и че изпитва тревога, тъга
и раздразнение. Препоръчани са редовни срещи с психолога в присъствие на и двамата
родители, за да се постигне постепенно намаляване на тревогата на детето от срещите с
бащата и за да му се даде възможност за свикне и да ги приеме като нормални. Тази
препоръка не е изпълнена. По жалба на Р. М. до Дирекция за закрила на детето към Община
Б са извършени проверки и са дадени становища, а по искане на съда е изготвен социален
доклад, от който се установява, че е извършено социално проучване от страна на ОЗД/ДСП -
Благоевград, включващо индивидуални разговори с майката и детето, както и индивидуален
разговор с бащата на 10.01.2025г. При проверените разговори с В. М. и детето М. М. в
началото на месец януари 2025г. е установено, че детето М. Р.ов М. е на 5 години и 7 месеца
и е в добро здравословно състояние. Отглежда се от майката В. М., която задоволява
основните здравни, образователни и емоционални потребности на детето. В този процес
участва и бащата Р. М., който редовно плаща месечна издръжка в размер на 260 лв.
Установено е, че от лятото на 2024г. бащата не е осъществявал контакт с детето, а последната
им среща се е осъществила в центъра на гр. Благоевград. В. М. е отрекла да настройва
детето против баща му, като е обяснила, че в действителност се опитва да го стимулира към
такива срещи, но детето М. не ги желае. При проведения разговор с бащата Р. М. той е
обяснил, че последната среща между него и сина му е била през лятото на 2024г и тогава
детето го е нагрубило и си е тръгнало бързо от срещата. М. е пояснил също, че тъй като
работата му е свързана с пътувания в чужбина, той е затруднен да бъде в България в
определените дни за лични контакти и да се среща със сина си. М. не общува с родителите
на баща си. Образователните потребности на детето М. М. са задоволени, тъй като той
редовно посещава детска градина "С и се справя добре, като не е имало оплакванията от
поведението му в детската градина. Детето М. е в добро общо здравословно състояние, не
страда от тежки хронични заболявания, няма увреждания. Личен лекар на семейството е д-р
С която е извършила всички задължителни имунизации на детето за съответната възраст. От
информация на бащата Р. М. е установено, че той живее с родителите си в квартал "Грамада"
в гр. Благоевград в къща на три етажа, в която той живее в отделно жилище, в което са
създадени добри условия за живеене на детето при срещите му с бащата. Доходите на
бащата са по-високи от тези на майката, тъй като той работи във фирма, която се занимава с
международен транспорт и работата му като шофьор е добре платена, но той отсъства от
страната продължително време, включително и в дните, които са определени за срещите му
със сина му. Затова когато е в България, той е молил майката да се срещне с М., но тя не му
позволява. Установено е също, че между майката и детето е налице силна емоционална
връзка, тъй като те живеят заедно и са неразделни. Силна е емоционалната връзка на М. с
нейните родители, в чиито дом живеят всички заедно. В дома им не се говори лошо за
бащата Р., но въпреки това М. не желае да се среща с него. След установяването на тези
съществени обстоятелства, двамата родители са информирани и консултирани, че за
цялостното израстване на детето в негов интерес е то да контактува с двамата си родители и
с членове на разширения семеен кръг и по майчина и по бащина линия. Майката В. М. е
2

заявила, че не желае да възпрепятства срещите между детето и бащата и е съгласна те да се
срещат редовно, но при условие, че те ще се провеждат в нейно присъствие, докато М.
свикне с баща си.
По делото са разпитани Райчо Петров - бащата на В. М. и Наталия Тугулска - майката на Р.
М.. Тугулска потвърждава, че няколко пъти е придружавала сина си при опитите му да се
срещне със сина си М., но това е било невъзможно, тъй като майката В. М. не е предавала
детето. Тя свидетелства, че е имало срещи в присъствие на майката, но от поведението на
детето е било явно, че е настроено срещу баща си, като използва обидни думи за него. Тя
самата също не общува с детето след раздялата на сина й с В. М.. Райчо Петров
потвърждава, че той и съпругата му живеят заедно с дъщеря им В. М. и сина й М. М. и се
грижат за тях, като помагат за отглеждането на детето с всичко, което могат. Те знаят за
влошените отношения на В. М. с Р. М. и че той не се среща с детето, но го отдават на
отчуждението между тях, като считат, че за да бъде изградена отново връзката между М. и
сина му, е необходимо той да прояви търпение и разбиране, тъй като детето е малко и се
страхува от срещите с баща си. Петров потвърждава, че след като Р. М. е опитал да вземе М.
за да се срещнат без майката, детето се е изплашило и е променило поведението си у дома и
в детската градина. Промяната е била явна и станала повод за разговори с учителките на М.
и за провеждане на срещи с психолог. Той потвърждава, че В. е много грижовна майка на
сина си М. и полага за него всеотдайни грижи. Тя разбира, че е важно детето и баща му да се
срещат и да общуват и е съгласна да сътрудничи за това, но не може да допусне това да
доведе до емоционално страдание на детето и затова тя и нейните родители се опитват да
убедят бащата на детето Р. да приеме срещите им с детето да се провеждат в присъствие на
майката, докато детето свикне и разбере, че нищо не го заплашва.
Обясненията на В. М. потвърждават установените от съда факти, като тя обяснява
обстоятелствата, при които е настъпила раздялата им с тъжителя. Тогава синът им е бил на
малко повече от две години, малко неща е разбирал, а след това М. и детето са се преместили
в дома на нейните родители и М. не е виждал баща си в продължение на около две години.
През това време той е живял непрекъснато с майка си и силно се е привързал към нея.
Когато през лятото на 2023г. се е срещнал с баща си, първоначално го е приел добре и тъй
като майка му е била наблизо, той е бил спокоен, но когато е разбрал, че на следващия ден
бащата ще го вземе сам и ще заведе в своя дом, М се е уплашил силно, че ще бъде разделен с
майка си, и нейните опити да го успокои са били безрезултатни. Детето е било много
разстроено, плачело и се криело, за да не отиде на тази среща. Това се е повтаряло всеки път,
когато е трябвало да се проведе среща с баща му. В. е завела детето на психолог като опит да
бъде преодоляно това състояние и е молела Р. да не настоява за срещи с детето в нейно
отсъствие, тъй като това много разстройва М., но не е срещнала неговото разбиране, което е
видно и от представена кореспонденция между родителите в програмата "Viber". По време
на обясненията поведението на В. М. потвърждаваше голямата й загриженост за детето,
както и силното вълнение, което тя изпитва, когато говори за тревогата и уплахата на М., за
нейните опити да му повлияе, както и отчаянието й, че не може да постигне съгласието на Р.
М. за провеждане на съвместни срещи на тях тримата, поне докато М. свикне да се вижда с
баща си и престане да се страхува от това.
Анализ на установените по делото факти е дал основание на съда да признае подсъдимата В.
Р. М., родена на ********** година в гр. Благоевград, с адрес гр. Благоевград, ж.к.
„Еленово“ 217, вх. Б, ет. 4, ап. 7, ЕГН ********** за невинна в това, че като родител на М.
Р.ов М., роден на 01.07.2019г., при условията на продължавано престъпление в периода от 04
юни 2023г. до 22 септември 2023г. включително, не е изпълнила съдебно решение №
372/30.06.2022г. по гр. дело № 2574/2021г. на РС Благоевград относно личните контакти на
бащата Р. Ж. М. с ЕГН ********** с детето М. М., като не е предоставила детето на баща му
в дни, определени в съдебното решение - през първата и третата събота и неделя в месеца -
на 04.06.2023г., 17.06.2023г., 18.06.2023г., 01.07.2023г., 02.07.2023г., 15.07.2023г. и
3

16.07.2023г., 05.08.2023г., 06.08.2023г., 19.08.2023г. и 20.08.2023г., 02 и 03.09.2023г., 16 и
17.09.2023г., 22.09.2023г., като съдът е преценил, че деянието не е престъпно поради явната
незначителност на обществената си опасност, макар и формално да осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление по чл. 182, ал.2 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, заради което и
на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по това обвинение.
Престъплението по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс се извършва от родител или друг
сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно
решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, за
което се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки
случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Анализ на фактите по делото е довел съда до извод, че макар формално да са установени
всички елементи на това престъпление, като е доказано, че подсъдимата В. М. е майка на
детето М. Р.ов М., роден на 01.07.2019г. и със съдебно решение № 372/30.06.2022г. по гр.
дело № 2574/2021г. на РС Благоевград й е предоставено упражняване на родителските права
върху детето, а на бащата Р. Ж. М. е определен ред за осъществяване на лични контакти с
детето. Съдебното решение е задължително за всички и В. М. е била длъжна да предоставя
детето М. М. за срещи с баща му на посочените от съда в присъдата дати в периода от месец
юни до месец септември 2023г., но тя не го е направила. По този начин тя не е изпълнила
съдебното решение относно личните контакти на бащата Р. М. с детето М. М., но съдът
установи, че поради извънредните обстоятелства на случая, деянието се отличава от
обичайните престъпления по чл. 182, ал.2 от НК и от него са настъпили явно незначителни
общественоопасни последици. Съдът посочва, че причината за неизпълнение на съдебното
решение е обстоятелството, че срещите с бащата предизвикват у детето силен страх и
безпокойство, което е създало мотив на майката да не изпълни съдебното решение.
Изпитваните от детето чувства към бащата са естествен резултат от възрастта на М., който в
инкриминирания период е бил на около 4 години и вече около две години не е живеел с Р.
М.. Поради това е настъпило естествено отчуждаване и М. се е страхувал да се среща с баща
си и да остава насаме с него, като се е боял, че ще бъде разделен от майка си, към която е
силно привързан. Тези чувства са били силни и са довели до промяна на поведението на
детето, като не са преодолени въпреки професионалната помощ от психолог, която по
инициатива на майка си М. е получил. Тя се е оказала недостатъчна, за да бъде преодолян
страхът му от срещи с бащата и той не се е съгласявал доброволно да се срещне с Р. М. на
установените от съда дати в инкриминирания период, а майка му не е искала против волята
на детето да го предава на бащата, защото е била загрижена за емоционалното състояние на
М., който много тежко е преживявал подготовката за тези срещи и винаги е бил силно
разстроен. При тази ситуация В. М. е взела съзнателното решение да защити сина си и да не
изпълнява съдебното решение. Съдът посочва, че действително запазването на отношенията
между М. М. и неговия баща е съществено условие за правилното емоционално развитие и
порастване на детето и именно поради това със съдебното решение е предвиден режим на
личните им контакти. Но целта на съдебното решение за запазване на връзката между
бащата и сина чрез поддържане на лични контакти между тях не може да бъде постигната,
ако срещите предизвикват толкова силен емоционален стрес у детето. За да бъдат възможни
лични отношения, бащата трябва да се ползва с доверието и обичта на сина си, а тези
чувства не могат да бъдат създадени с насилие върху волята на детето, вместо това е
необходимо внимателно и грижовно отношение, което да бъде разбрано от детето и то да се
убеди, че бащата не застрашава обичайния му начин на живот и връзката му с майката.
Инициатива за това следва да има бащата, който да намери подходящия подход и да изгради
отново загубената близост със сина си. Това не се е случило до инкриминирания период и е
довело до разбираемо поведение на майката В. М., която се е противопоставила на
насилствени срещи между бащата и детето. Поради това съдът приема, че макар формално
по този начин да е извършено деяние по чл. 182, ал.2 от НК, неговите общественоопасни
4

последици са незначителни и поради това то е маловажно. Общественоопасните последици
от неизпълнението на съдебно решение относно личните контакти на родител с дете се
състоят именно в прекъсване на връзката между тях и лишаване на детето от родителската
обич и подкрепа, както и в лишаване на родителя от възможността да участва в живота на
детето си. Поведението на М. е допринесло незначително за настъпване на тези
общественоопасни последици, тъй като в действителност отношенията между детето и
бащата са били прекъснати след раздялата на родителите и не са изградени отново не по
вина на майката, но тя е направила всичко по силите си, въпреки раздялата да се грижи
добре за детето, така че то да има дом и семейна среда, в която да живее. Поради това съдът
приема, че от деянието за детето са настъпили незначителни вредни последици, а в голяма
степен поведението на бащата е довело до настъпилите за самия него вредни последици,
като поведението на В. М. е имало несъществен принос към това. Предвид тези мотиви
съдът е приел, че деянието не е престъпно поради явната незначителната си обществена
опасност и на основание чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимата.
Това са мотивите на на присъда № 8/31.01.2025г. по НЧХД № 1661/2023г. по описа на
Районен съд Благоевград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:....................
5

Номер на акта:	8
Дата:	31 януари 2025 г. (в сила от 18 февруари 2025 г.)
Съдия:	Калинка Костадинова Иванова

Дело:	20231210201661
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 ноември 2023 г.

Присъда по дело №1661/2023 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите