№ 1434
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. И.а
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501788 по описа за 2022 година
С решение от 29.12.2021 г. по гр. д. № 152/2021 г. ОС Видин ОСЪЖДА
ЗК "Бул Инс" АД да заплати на Д. С. Д. сумата от 30 000 лв. като
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие
на ПТП от 04.11.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума
от 19.03.2021 г. (датата на постановения отказ от страна на застрахователя) до
окончателното изплащане на обезщетението.
Със същото решение се ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, да заплати на ЗД
"Бул Инс" АД, сумата от 15 000 лв., ако и след като ЗД "Бул Инс" АД изплати
обезщетение в размер на 30 000 лв., присъдено по гр. д. № 152/21 г., ОС
Видин, за понесени неимуществени вреди от Д. С. Д., като пострадал при
ПТП от 04.11.2016 г., настъпило и по вина на А. Р. А., като водач на л.а.
"Мерцедес" ********, в условията на съизвършителство с Й. Н. Г., като водач
на л.а. "Фолксваген" с рег. № ********, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба - 11.05.2021 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Д. С. Д., в
която се сочи, че определеният от съда размер следва да бъде завишен от
30 000 лв. на 50 000 лв., тъй като именно тази сума съответства на вида на
1
травмите, търпените болки и периода на възстановяване. Моли решението да
се отмени в обжалваната част и да се присъди допълнително сумата от 20 000
лв., ведно с лихвата, както и разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от третото лице помагач
ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди, че единствения виновен за ПТП е водачът на
„Фолксваген“ – Й. Г.. Сочи, че съдът неправилно не е допуснал исканите
обяснения от третото лице помагач А. А., както и не е уважил искането за
повторна САТЕ (които претенции се поддържат и пред настоящата
инстанция). Счита, че за А. произшествието е било технически
непредотвратимо, поради поведението на другият водач (навлизане в
насрещната лента в опасната зона на А.). Оспорва изводите на съда относно
механизма и наличието на солидарност между двамата водачи. Възразява
срещу определения размер на обезщетение, като го счита за завишен,
несъобразен с практиката и икономическата среда. Поддържа възражение за
принос от пострадалия ищец, поради неизползване на колан.
В писмен отговор Д. Д. оспорва жалбата на третото лице помагач ЗД
„Лев Инс“ АД.
В писмени отговори ЗД „Бул Инс“ оспорва жалбата на ищеца Д. Д., като
поддържа възраженията си за съпричиняване, както и жалбата на третото
лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД, като счита, че е налице солидарност съгласно
чл. 499, ал. 7 КЗ. Прави възражение за адвокатския хонорар на насрещната
страна (ЗК „Лев Инс“ АД като ответник по обратния иск).
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и иск с правно
основание чл. 74 ЗЗД вр. чл. 53 ЗЗД.
Ищецът Д. С. Д. твърди, че на 4.11.2016 г. пострадал като пътник на
задна дясна седалка във л.а. "Фолксваген Голф", управляван от Й. Н. Г..
Посочено е, че водачът се движел с превишена скорост и застигайки
бетоновоз (който намалявал скоростта си) първоначално направил опит за
изпреварване от ляво, а после и от дясно, и при загуба на контрол навлязъл в
насрещната лента, където се сблъскал с л.а. "Мерцедес", управляван от А. А.,
2
движещ се също с превишена скорост. Ищецът получил фрактура на
медиалния бедрен кондил на левия долен крайник, непълна фрактура на
латералния бедрен кондил на левия долен крайник, фрактура на главичката на
фибулата на левия долен крайник, руптура (скъсване) на предна кръстна
връзка на лявата колянна става и на медиалния колатерален лигамент на
лявата колянна става, натъртвания и охлузвания по тялото, главата и
крайниците. Ищецът търпял болки и страдания, движенията му били
ограничени, затруднен бил ежедневния му ритъм на живот. Негативно се
повлияло обучението му като курсант в Академията на МВР, психически се
натоварил. Претендира от ответника ЗК „Бул Инс“ АД, като застраховател на
гражданската отговорност на водача Й. Г., да му се изплати обезщетение на
търпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва от 19.03.2021 г. (датата на постановения отказ), както и разноски.
Посочено е, че е сезиран и друг застраховател ЗК „Лев Инс“ АД (застраховал
гражданската отговорност на независимия съизвършител А. А.).
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва наличието на деликт, механизма,
размера на иска, счита, че е изтекла погасителна давност, въвежда възражение
за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, който не бил с поставен
колан, евентуално - че се е качил в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, употребил алкохол. Отделно от това се твърди, че е
налице независимо съизвършителство от водача на л.а. „Мерцедес“, който се
движел със скорост от 162 км/ч (при разрешена 90 км/ч). Тъй като водачът на
това МПС – А. А., бил със застраховка на гражданската си отговорност при
ЗК „Лев Инс“ АД, последното е конституирано като трето лице помагач.
Срещу него ответникът е предявил обратен иск за евентуално заплащане (в
случай, че ответникът бъде осъден по чл. 432 КЗ) на сумата от 26 000 лв.,
съставляваща съответната част от евентуално присъденото обезщетение, за
която отговаря съизвършителя в условията на солидарност – л. 99, като се
излагат доводи, че в условията на чл. 74 ЗЗД застрахователят-ответникът ще е
платил чуждо задължение.
Третото лице-помагач (на страната на ответника) ЗК "Лев Инс" АД
оспорва обратния иск. Счита го за недоказан, като намира, че водачът А. няма
вина за инцидента и не е имал противоправно поведение. Прави се
възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради липса на колан.
Възразява срещу размер на иска, вида и характера на вредите, наличието на
3
причинно-следствената връзка.
Третото лице помагач А. Р. А. не взема становище.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 4.11.2016 г.
ищецът е пострадал като пътник на задна дясна седалка, в л.а. „Фолксваген“,
управляван от Й. Г., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника ЗК „Бул Инс“ АД. Няма спор, че в инцидента е участвало друго
МПС – „Мерцедес“, управлявано от А. А..
Приетата САТЕ е дала становище, че инцидентът е настъпил на
двупосочен прав път с по една лента за всяка посока, разделени с прекъсната
линия, без пътни знаци. Установява се (видно и от скица на л. 160), че л.а.
„Фолксваген“ се е движел след тежкотоварен автомобил, като е опитал да го
заобиколи от дясната страна, но навлизайки на банкета е загубил
устойчивост и при косо пресичане на пътното платно в ляво (пред
бетоновоза) е навлезнал в насрещната лента, където се е сблъскал с л.а.
„Мерцедес“. Преди момента на удара л.а. „Фолксваген“ е бил със скорост от
113 км/ч, а л.а. „Мерцедес“ със – 162 км/ч, а към момента на самият сблъсък,
съответно със 64 км/ч, и 126 км/ч. В задача 6 е посочено, че ако „Мерцедес“
се е движел с разрешената скорост от 90 км/ч той е можел след възприемане
на нестабилното движение на „Фолксваген“, да предприеме спиране и да спре
на почти 40 м. преди мястото на удара. Според експерта водачът на л.а.
„Фолкваген“, ако се е придвижвал с разрешената скорост от 90 км/ч, е можел
да възприеме започналото спиране на бетоновоза и да спре зад него
своевременно. Обобщено е, че причина за инцидента е превишената скорост
на движение и от двамата участници.
Св. Р. С. Я. разказва, че пътувал на предна дясна седалка в л.а.
„Фолксваген“, който се опитал да изпревари завиващия бетоновоз първо от
ляво, а после от дясно, но колата поднесла и навлезнала в насрещната лента.
Ударът настъпил в дясната част на колата, където пътувал свидетеля.
Св. Р. Д. Р. сочи, в качеството си на рехабилитатор, че бил помолен от
бащата на ищеца за помощ и посетил същия след инцидента. Коляното му
било силно оточно, шинирано (шината се поставяла през деня, а нощем се
4
сваляла), той не можел да отиде сам до тоалетната. След 3 месеца, когато
махнали шините можело да се провежда вече рехабилитация, за която
съдействал свидетеля – пасивни движения, ултразвук, електростимулации,
велоаргуметър и пр. Този процес, който бил съпроводен и с болки,
продължил около 2-3 седмици. След това се възстановила походката, в
момента според свидетеля ищецът може да ходи и да кляка, продължил в
школата за полицаи.
Приетата СМЕ (л. 153) установява, че ищецът Д. е получил политравма,
контузия на главата с разкъсно-контузна рана на дясна задушна област,
охлузвания по кожата на гърба и седалището, контузия на лява коленна става
със счупване на главичката на малкия пищял, счупване на вътрешния кондил
на ляво бедро, линейно счупване на страничния кондил на ляво бедро,
частично разкъсване на предната кръстна връзка, разкъсване на вътрешния
колатерален лигамент, костно-мозъчен следтравматичен оток, изпълване с
кръв на колянната става. Лечението не е било оперативно. Експертът приема,
че няма данни за ползване на колан, тъй като тялото се е движело встрани и
напред. При преглед е установена нестабилност и слабост в ляво коляно,
болки при промяна на времето. Посочено е, че за счупванията е необходимо
обездвижване за срок 45-60 дни, а натоварване на коляното се разрешава след
4-6 месеца, а нетрудоспособността е в рамките на 6-8 месеца. Прието е, че не
са налице остатъчни травматични увреждания, които биха застрашили
здравословното състояние за в бъдеще.
Пред САС, по искане на жалбоподателя ЗК „Лев Инс“ АД, е допусната
тройна САТЕ. Същата е потвърдила механизма на ПТП, като е изчислила, че
скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“ в момента на удара е била 116,78
км/ч, а тази на л.а. „Мерцедес“ – 114,49 км/ч. Разяснено е (л. 85), че водачът
на л.а. „Фолксваген“ е предприел изпреварване на бетоновоза, но след като е
възприел, че в лентата за насрещно движение има друго превозно средство, е
извършил изпреварване от дясно на товарния автомобил, като така е
навлезнал на банкета. В това време водачът на насрещно движещия се л.а.
„Мерцедес“ е възприемал бавнодвижещия се бетоновоз, но не е можел да
възприеме, изпреварващия го от дясно лек автомобил. Последният е станал
видим за водача на л.а. „Мерцедес“ едва на отстояние от 56 м от мястото на
удара (симулация на л. 87а). Разстоянието до мястото на удара, на което се е
намирал л.а. Мерцедес и водача му е възприел насочващия се към лентата
5
му за движение л.а. „Фолксваген“ е било от порядъка на 38 м. Времето, което
е било необходимо на водача на л.а. „Мерцедес“ за да достигне до мястото на
удара, след като е възприел насочването на другия автомобил към неговата
лента, е 1,212 сек. Това време е по-малко от времето от 1,4 сек, необходими
за привеждане на автомобила към аварийно спиране. Посочено е, че опасната
зона за спиране на л.а. „Мерцедес“ при скорост от 114,49 е 113,24 м., а при
скорост от 90 км/ч (разрешената за района) – 77,47 м. Направен е извод в
задача № 9, при сравняване на отстоянията, че тъй като разстоянието от 38 м
е по-малко и от двете посочени опасни зони, то и при двете скорости водачът
на л.а. „Мерцедес“ не е имал техническа възможност да спре и предотврати
удара. Между двете МПС е настъпил приплъзващ удар между предна дясна
част на „Фолксваген“ и предна лява част на „Мерцедес“ с ъгъл от порядъка на
46-47 градуса. След удара л.а. „Фолксваген“ е започна да ротира около
масовия си център като едновременно с това е продължил движението си
напред и в ляво и е преустановил същото в края на платното за движение. В
о.з. е пояснено, че при челен удар коланът е най-ефективен, а при странични,
приплъзващи, при странично движение на тялото, главата, крака и ръце не се
обхващат от колана. Такъв е бил фабрично предвиден за задните седалки на
л.а. „Фолксваген“.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 4.11.2016 г. е настъпил
инцидент между две превозни средства, при който е пострадал ищеца -
пътник на задна дясна седалка в автомобил, чийто водач е имал застраховка
на гражданската си отговорност при ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
Първият спорен въпрос е дали за настъпването на ПТП вина имат и
двамата водачи. От събраните пред настоящата инстанция доказателства
(тройна САТЕ) се установява, че за конкретните условия и скорости на
движение, ударът между двете МПС е бил неизбежен и непредотвратим от
страна на водача А. (на л.а. „Мерцедес“) и в двата варианта – при движение
със скорост от 114 км/ч и при движение с разрешената за района – 90 км/ч.
Установява се, че за да може да спре, след като вече е започнал да възприема
движещия се с посока към неговата пътна лента автомобил, водачът А. е
следвало да се придвижи поне още 77 м. преди автомобилът да преустанови
6
движението си. Данните обаче сочат, че от момента, в който е видял
посоченото по-горе движение на насрещното превозно средство, той се е
намирал само на 38 м. С други думи, опасната зона за възможно спиране е
почти два пъти по-дълга от отстоянието, на което се е намирал л.а.
„Мерцедес“ в момента, в който е възприел опасно движещия се друг
автомобил. Последният е имал напълно неочаквана и непредвидима
траектория, тъй като е изпреварвал от дясно (с напускане на асфалтираната
лента за движение) тежкотоварния бетоновоз и е бил скрит зад него. Ето
защо се налага извода, че дори и при движение с предписаната за района
скорост, А. е нямало да може да предотврати удара с внезапно насочилия се в
неговата лента автомобил.
При тези данни се налага извода, че причината за инцидента се корени
само и единствено в движението на л.а. „Фолксваген“ с превишена скорост и
по начин, в разрез с правилата за движение, а именно – при ограничение на
скоростта до 90 км/ч този автомобил е бил управляван със скорост от 116
км/ч и е извършил маневра, която е забранена. Водачът се е движел с
превишена скорост, а поради неправилна преценка на пътната обстановка не е
можал да намали и спре при намаляването на скоростта на движещото се пред
него превозно средство, започнал е неразрешена и неправилна маневра –
заобикаляне на превозното средство от дясната страна, и не е упражнил
достатъчен контрол върху своето превозно средство, като то е загубило
устойчивост и е навлезнало в насрещната лента, където е настъпил сблъсъка.
Така той е нарушил правилата за движение в чл. 21, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл.
16, ал. 1, чл. 41, ал. 1 ЗДвП. Вярно е, че другият водач също се е движел с
превишена скорост, но както е възприето в практиката на съдилищата, самият
факт на нарушение не обуславя принос в инцидента, ако се установи, че това
нарушение не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Както вече се посочи, и при правомерно придвижване с разрешена скорост
водачът на л.а. „Фолксваген“ е нямало да може да избегне сблъсъка –
моментът, в който то й възприел нетипично придвижващия се с неочаквана
траектория по пътното платно насрещно движещ се автомобил, А. вече не е
имал достатъчно време и разстояние за да предприеме спасително спиране.
Предвид казаното искът срещу ЗК „Лев Инс“ АД (застраховател на
водача А.) не може да бъде уважен, тъй като не се установява, водачът да е
предпоставил в условията на чл. 45 ЗЗД настъпването на инцидента. Неговото
7
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП не е пряка причина за настъпването на ПТП.
Решението в тази част, в която искът е признат за основателен следва да се
отмени, тъй като доколкото за водача не е възникнала отговорност, то такава
не може да се възложи и на застрахователя му.
По вторият спорен въпрос – относно размера на обезщетението
дължимо на ищеца Д., съдът приема, че решението следва да се потвърди.
Определената стойност на обезвредата е напълно съответна с други
разрешения в практиката на съдилищата, разглеждаща подобен тип
физически увреждания. Касае се до телесни травми в зоната на единия долен
крайник, които са били с характер на средна телесна повреда, както и до
такива, които са били в различни части на тялото, но повърхностни и
съставляващи леки телесни повреди. Лечението на пациента е било
консервативно, операции не са провеждани, обездвижването е било с шина, а
възстановяването – пълно и без данни от остатъчни негативни щети (според
свидетелските показания ищецът няма установени трудности при ходене,
клякане, възстановил е активностите си). Нито от събраните показания, нито
от приетата експертиза се установява ищецът да е търпял вреди надхвърлящи
значително по обем или времетраене обичайните последици от този вид
фрактури. Този размер е съобразен с младата възраст на пострадалия, данните
за нарушеният му ритъм на живот в периода на възстановяване, липсата на
доказателства, че обучителния му процес е бил застрашени или осуетен,
недоказването на настъпилите необичайни негативни психически
последствия и пр. Отчетена е практиката на съдилищата, икономическите
фактори, принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на
момента на настъпване на инцидента – 2016 г., и сегашното състояние на
ищеца, съдът приема, че сумата от 30 000 лв. е надлежно съобразена с
принципа в чл. 52 ЗЗД. Не следва да се претендира и присъжда по-висок, тъй
като отнесен към времето за възстановяване от 8 месеца, същият подсигурява
на пострадалото лице приблизително по 9 минимални работни заплати
месечно.
Определената сума не следва да се редуцира поради принос от
пострадалия. По делото не се доказа по пътя на пълно и главно доказване
никое от възраженията на ответника по иска. Няма категорични данни, че
пътникът е бил без поставен колан – поради естеството на конкретния удар
(кос, страничен, предизвикващ ротация на превозното средство) вещите лица
8
са заявили становище (и в о.з.), че коланът не предпазва крайниците на
пътника. Именно в зоната на долния ляв крайник са ситуирани по-тежките
травми, като поради липса на такива в предна част на главата е вероятен и
оправдан извода, че тялото на пътника е останало закрепено към седалката и
не е политнало напред при удара. Възможностите за телесните увреждания са
предпоставени от въртеливото движение на колата и същото такова на телата
на пасажерите в купето, дори и при поставен колан. При установения удар,
настъпил косо с голяма сумарна скорост между двата автомобила, в дясната
част на превозното средство, където е пътувал ищеца, налага се извод, че
предпазното действие на коланите е било осуетено. В този смисъл
нарушението на чл. 137а ЗДвП, дори и да е било на лице, не обуславя само по
себе си вредните последици.
По отношение на оплакванията, че ищецът е приел да пътува при пиян и
неправоспособен шофьор, няма събрани никакви доказателства.
При този изход на делото решението, в частта, с която разноски са
възложени в тежест на ЗД „Лев Инс“ АД следва да се отмени. За въззивното
производство разноски се дължат на ЗД „Бул Инс“ АД от ищеца – в размер на
1430 лв. с оглед възражение за прекомерност, както и от ЗД „Бул Инс“ на
ответника ЗК „Лев Инс“ АД в размер на 2 451 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 29.12.2021 г. по гр. д. № 152/2021 г. ОС Видин, в
частта, в която се ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, да заплати на ЗД "Бул Инс"
АД, сумата от 15 000 лв., както и в частта в която ЗК „Лев Инс“ АД е
осъдено да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за адвокат и такси общо в
размер на 1200 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД "Бул Инс" АД срещу ЗК "Лев Инс" АД
иск с правно основание чл. 74 ЗЗД вр. чл. 53 ЗЗД за сумата от 15 000 лв.,
съставляваща част от обезщетение, което ЗД „Бул Инс“ АД ще изплати за
понесени неимуществени вреди от Д. С. Д., причинени при ПТП от 04.11.2016
г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът с правно основание
9
чл. 432 КЗ на Д. С. Д., предявен срещу ЗД „Бул Инс“ АД е отхвърлен за
разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД
разноски в размер на 1430 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗК „Лев
Инс“ АД разноски в размер на 2451 лв. за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие в процеса на А. Р. А. и ЗК „Лев
Инс“ АД като трети лица помагачи.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10