Присъда по дело №444/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 20
Дата: 7 октомври 2021 г.
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20211200600444
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 20
гр. Благоевград, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев

Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
и прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕкатерина Тодорова
Даракчиева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211200600444 по описа за 2021
година
На основание чл. 334, т. 2 от НПК, Окръжен съд – Благоевград
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда № 8061 от 02.02.2021 г., постановена по НОХД № 310 по описа за
2019 г. на Районен съд – гр. П. в частта, с която подсъдимата С. Т. Д., родена на 30.01.19. г.
в гр. К. с постоянен и настоящ адрес гр. К., кв. ,,З.“ 97, вх. А, ет. 2, ап. 4, българка, българска
гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование, безработна, ЕГН **********, е
призната за виновна в това, че на 14.10.2018 г. около 15.00 часа от нива, находяща се в м.
,,С.“ в землището на гр. П. в съучастие като съизвършител с АЛ. ИВ. АНД. от с. П. чифлик,
община К. е направила опит да отнеме чужди движими вещи – 24 кг зеле – карфиол на обща
стойност 48 лева от владението на собственика И. А. П. от с. П., община П. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като вещите не са били под постоянен
надзор, деянието е извършено чрез използване на техническо средство – нож и чрез
използване на МПС – товарен автомобил марка ,,Ф.“ модел ,,Д.“ с регистрационен номер
133., собственост на С. Т. Д., като до приключване на съдебното следствие в
1
първоинстанционния съд отнетите вещи са върнати и опитът е останал недовършен поради
независещи от дееца причини – престъпление по чл. 197, т. 3 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
2 и т. 4 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ,,б“ от НК й е наложено наказание ,,Пробация“ със следните
пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК ,,Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 42б, ал. 1 от НК да се изпълнява два
пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК ,,Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 1 /една/ година, както и в частта относно разноските,
които да заплати в размер на 4.40 лв. по сметка на РС-гр. П. и по сметка на ОД МВР Б. за
експертиза на досъдебното производство в размер на 41.05 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимата С. Т. Д. за невиновна по така повдигнатото й обвинение за
престъплението по чл. 197, т. 3 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 9, ал. 2 от НК
я оправдава.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й наказателна част по отношение на
подсъдимия АЛ. ИВ. АНД., роден на 10.05.19. г. в гр. К., с постоянен и настоящ адрес: с. П.
ч., ул. ,,В. Л. № 11, българин, български гражданин, женен, със средно образование,
осъждан, безработен, ЕГН ********** за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 18, ал. 1 от
НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ,,а“ и б. ,,б“ от НК и в частта на осъждането му за разноските –
4.40 лв. по сметка на РС-Петрич и 41.06 лв. по сметка на ОД МВР Б. – за експертиза на
досъдебното производство.
ОПРАВДАВА подсъдимия АЛ. ИВ. АНД. да е извършил горното престъпление при
условията на чл. 20, ал. 2 от НК - в съучастие със С. Т. Д..
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски касаещи частта
на подсъдимата С. Т. Д., остават за сметка на Държавата.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Върховен касационен съд
на Република България в 15- дневен срок от днес.




Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 20 от 06.10.20 г., постановена по ВНОХД № 444/20. г. по
описа на Окръжен съд – Б.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК - ,,Въззивно производство”.
С Присъда № 8061 от 02.02.20. г., постановена по НОХД № 310/20. г., Районен съд –
П. е признал подсъдимия АЛ. ИВ. АНД. от с. П. ч. за виновен в това, че на 14.10.20.г. около
15.00 ч. от нива, находяща се в местността ,,С.” в землището на гр. П.в съучастие като
съизвършител със С. Т. Д. от гр. К. е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 24 кг
зеле – карфиол на обща стойност 48 лв. от владението на собственика И. А.П. от с. П.,
община П.без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като вещите не са
били под постоянен надзор, деянието е извършено чрез използване на техническо средство –
нож и чрез използване на МПС – товарен автомобил марка ,,Ф.” модел ,,Д.” с
регистрационен номер 133М., собственост на С. Т. Д., като престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца
причини – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4
от НК във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК във връзка с чл. 29, ал.
1, б. ,,а” и б. ,,б” от НК и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 196,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във връзка с чл. 194, ал. 1 от
НК във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК във връзка с чл. 29, ал. 1, б. ,,а” и б. ,,б” от НК и във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание ,,лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година, което да изтърпи при ,,строг” първоначален режим.
Със същата присъда съдът е признал и подсъдимата С. Т. Д. от гр. К. за виновна в
това, че на 14.10.20. г. около 15.00 ч. от нива, находяща се в местността ,,С.” в землището на
гр. П. в съучастие като съизвършител с АЛ. ИВ. АНД. от с. П. ч., общ. К. е направила опит
да отнеме чужди движими вещи 24 кг зеле – карфиол на обща стойност 48 лв. от владението
на собственика И. А. П. от с. П., община П. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои като вещите не са били под постоянен надзор, деянието е
извършено чрез използване на техническо средство – нож и чрез използване на МПС –
товарен автомобил марка ,,Ф.” модел ,,Д.” с регистрационен номер 133М674, собственост на
С. Т. Д., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетите
вещи са върнати и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини
престъпление по чл. 197, т. 3 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във връзка с чл.
194, ал. 1 от НК във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и
на основание чл. 197, т. 3 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във връзка с чл. 194,
ал. 1 от НК във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК вр. с чл. 55, ал.
1, т. 2, б. ,,б” от НК й е наложил наказание ,,Пробация” със следните пробационни мерки: по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК ,,Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/
година, което на основание чл. 42б, ал. 1 от НК да се изпълнява два пъти седмично и по чл.
42а, ал. 2, т. 2 от НК ,,Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
1 /една/ година. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят по равно по сметка на съда
направените деловодни разноски в размер на 8.80 лв., както и по сметка на ОД на МВР Б.
направените разноски по ДП за експертиза в размер на 82.11 лв.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. А. М. в
качеството му на защитник на подсъдимия АЛ. ИВ. АНД. и от адв. Г.Ц. - защитник на
подсъдимата С. Т. Д., в която са изложени съображения, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, а наложените с нея наказания завишени и несправедливи. Присъдата не
отговаря на императивните изисквания на закона, както и липсва анализ на събраните
доказателства, което води до невъзможност да се провери възражението на защитата за
невиновността на подсъдимите. Не е изяснена степента на участие на всеки от тях в
1
извършване на деянието. Предвид така направените оплаквани жалбоподателите желаят
отмяна на присъдата и признаването им за невиновни.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград оспорва
подадената въззивна жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на
първата инстанция - потвърдена. Излага аргументираната си позиция, че са събрани
безспорни и категорични доказателства за виновността на двамата подсъдими. Районният
съд подробно е обсъдил показанията на свидетелите, отчетени са като несъществени
противоречията в някои от тях, направен е задълбочен анализ на всички събрани по делото
доказателства, подробно са обсъдени и версиите на двамата подсъдими от ДП и по време на
съдебното следствие, поради което счита за неоснователни доводите изложени в жалбата.
Защитникът на подсъдимия А. – адв. М. поддържа подадената жалба. По време на
съдебните прения във въззивното производство доразвива изложените доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда. Сочи, че свидетелят Попов
не може да бъде владелец на имота, от който е направен опит да се отнемат вещите, както и
че е засял със зеле въпросната нива. Отделно от това счита, че събраните доказателства са
недостатъчни да бъде признат подсъдимия А. за виновен, като не са установени по
безспорен начин действията на подсъдимия, които да квалифицират деянието на същия като
престъпление от вида посочен в обвинителния акт, като не е установена и ролята, която
всеки от двамата подсъдими е имал в осъществяване на деянието.
Защитникът на подсъдимата С.Д. – адв. Ц. също поддържа подадената жалба и
изложените в нея съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната
присъда. Изразява становище, че подсъдимите са влезли в нивата поради единствената
причина подсъдимият А. да потърси тоалетна. Не е установено по делото кой е законния
владелец на зелето, както и не е открит ножа, с който е отрязано, за да се квалифицира
деянието по този квалифициращ признак. Счита, че е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 2
от НК, която позиция е поддържал и пред районния съд.
Подсъдимият А.А., упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума
иска да бъде оправдан.
Подсъдимата С.Д., упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума
желае да бъде оправдана.
Б. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените
оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло
атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, срещу подлежащ на
инстанционна проверка съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което
същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Окръжният съд в настоящия си състав в качеството си на въззивна инстанция след
като обсъди доводите изложени в жалбата, както и становищата на страните в съдебно
заседание във връзка с данните по делото, прецени целия доказателствен материал и след
като служебно провери изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 от НКП,
намира следното:
Първостепенният съд правилно и обосновано е възприел фактическата обстановка
по делото, идентично установена в хода на въззивното производство. С оглед на
процесуалното задължение на въззивния съд за свой прочит на фактологията по делото,
намира за установено следното:
Подсъдимият АЛ. ИВ. АНД. е роден на 10.05.19. г. в гр. К., живее в с. П. ч., община
К., българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, безработен, с
2
ЕГН **********.
Подсъдимата С. Т. Д. е родена на 30.01.19. г. в гр. К., живее в гр. К., кв. ,З.” бл. 97, вх.
А, ет. 2, ап. 4, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, със средно
образование, безработна, ЕГН **********. Двамата подсъдими са в близки отношения. На
14.10.2018 г. двамата тръгнали с товарен автомобил марка ,,Ф.” модел ,,Д.” с транзитен
номер 13.., собственост на Д., от гр. К. за зеленчуковата борса в с. К., община П., за да
продават ябълки. Автомобилът бил натоварен с ябълки и бил управляван от подсъдимата Д..
След като продали ябълките подсъдимите решили да отидат в гр. П.. Минали през с. П. и
продължили за гр. П.. В местността ,,С.” в землището на гр. П. забелязали нива, която била
засадена със зеле – карфиол. Нивата се виждала от пътя и до нея се стигало по черен път.
Двамата решили да спрат и да наберат от нивата зеле-карфиол, което по-късно да продадат.
Д. паркирала товарния автомобил в най-отдалечената част от нивата, двамата слезли и с
помощта на два броя ножове започнали да берат от зелето, като набраното поставяли в
кашон, а когато го напълвали в чувал. Свидетелят И. А. П. живее в с. П., община П. и
стопанисва имот, находящ се в местността ,,С.” /намираща се между с. П. и гр. П./, който
през есента на 2018 г. бил засаден от него със зеле – карфиол. На няколко пъти в същата
нива влизали лица и извършвали кражби, поради което свидетелят Попов предупредил
близките си, както и съседа му – свидетеля С. В. И., когато минават покрай нивата да
поглеждат дали там има непознати лица.
На 14.10.2018 г. свидетелят С. И. пътувал от с. П., общ. П. за гр. П. заедно със своя
приятел св. Г. и преминавайки покрай нивата на Иван П., му направило впечатление, че в
нея има паркиран микробус бял на цвят. Веднага се обадил на св. П. и му казал какво е
видял, съответно го попитал дали е давал разрешение на някого да бере от зелето.
Свидетелят П. отрекъл и незабавно потеглил към имота си. Свидетелите П. и И. влезли в
нивата и заварили на място две лица – мъж и жена, които с помощта на ножове брали от
зелето и го поставяли в сезалов чувал. Двамата видели, че в микробуса имало пълен кашон
със зеле. Свидетелят И.П.позвънил в РУ на МВР гр. П. и подал сигнал за случилото се. На
място пристигнали служители на РУ гр. П. свидетелите А. и М., който установил
самоличността на лицата АЛ. ИВ. АНД. и С. Т. Д., както и собствеността на товарния
автомобил. Свидетелят М. видял на място в нивата един кашон и сезалов чувал, пълни със
зеле – карфиол. С протокол за доброволно предаване от 14.10.2018 г. АЛ. ИВ. АНД. предал
на служител на РУ гр. П. сезалов чувал – 1 бр. и кашон – 1 бр., със зеле – карфиол. При
направеното измерване с кантар било установено, че зелето е с тегло 24 кг. С разписка от
същата дата зелето е върнато на собственика И. А. П. В хода на досъдебното производство е
назначена съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че 24 кг зеле-карфиол
към инкриминираната дата е на стойност 48 лв.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след
анализа на наличните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите И.
П., С. И., Г. Г., Г. М., Г. А., К. К., П. К.. Наред с тези гласни доказателства, изложената
фактическа обстановка се изяснява и от приетите на съдебното следствие писмени
доказателства и доказателствени средства от ДП – протокол за доброволно предаване от
14.10.2018 г., разписка за предаване от същата дата, справка за нарушител водач за С.Д.,
справка за съдимост рег. № 905 от 20.12.20. г., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние за А.А., автобиография на А.А., справка за съдимост рег. №
913 от 28.12.20. г., автобиография на С.Д., декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние за С.Д., свидетелство за регистрация част II на МПС товарен автомобил
,,Ф. Д.”, както и от приетото и неоспорено в процеса заключение на съдебно-оценителната
експертиза.
Изброените доказателствени материали безпротиворечиво установяват относимите
към предмета на доказване факти, доколкото наличните по делото гласни и писмени
3
доказателства и доказателствени средства се намират във взаимна връзка и пълна корелация.
Интерпретацията на същите установява по категоричен и несъмнен начин времето, мястото,
начина на извършване на процесното деяние, както и неговото авторство. Правилно
районният съд се е доверил на показанията на свидетеля Попов, който при пристигането си
в нивата заварил подсъдимите да берат от зелето-карфиол, което същият бил засадил в
нивата, която обработвал в продължение на 10 години, като за целта лицата, които заварил
там ползвали макетни ножове. Свидетелят възприел в близост до подсъдимите кашон и
чувал пълни с карфиол, а микробусът им бил паркиран в най-отдалечената от пътя част на
нивата. Този свидетел дава добросъвестно показания относно това по какво се познава, че
карфиолът е прясно набран, а относно ползването на нивата завява, че я обработвал от 10
години под аренда без сключен договор. В тази връзка показанията на св. П. кореспондират
с показанията на свидетеля С. И., който първи забелязал подсъдимите в нивата и се обадил
на св. П. Свидетелят И. е видял двамата подсъдими да берат карфиол с нож и да го слагат в
кашон. Със същата насоченост са и показанията на св. Г. който е бил заедно със св. И. и е
видял, че подсъдимите берат карфиол. Свидетелят К. – полицейски служител също
потвърждава, че при пристигането му на място в нивата е видял чувал и кашон пълни с
карфиол. Полицейският служител – св. А. също дава достоверни сведения, подкрепени от
горните свидетелски показания, че е видял набран карфиол, който бил поставен в кашони.
Обсъдени са от районния съд и показанията на св. М. – оперативен работник, който
потвърждава, че на място е имало ножове, които се намирали на земята до чувала, но не ги
иззел като веществено доказателство. Правилно са приети за достоверни и показанията на
св. К. – оперативен дежурен в РУ, който на процесната дата е получил сигнал за това, че в
нива по пътя от П. за с. П. след м. ,,С.” е забелязан товарен автомобил с две лица, които
берат от засадения в нивата карфиол. Този свидетел в изпълнение на служебните си
задължения е изпратил на място автопатрул, след което и оперативна дежурна група за
извършване на проверка на подадения сигнал.
По делото подсъдимите са дали обяснения, които са годно доказателствено средство
съгласно разпоредбата на чл. 115 от НПК. Същите имат двояк характер – от една страна
като предвидено в закона доказателствено средство подлежат на преценка заедно с
останалите доказателства, а от друга – са израз на защитната им позиция и затова следва да
бъдат внимателно преценени. Обясненията на подсъдимите, чрез които са изложили
различни версии – за дадено съгласие от лице представило се за собственик на нивата, за
спиране в нивата, за да потърси А. тоалетна, както и за човек с червен бус, който им
разрешил да берат, не бяха доказани, като нито една от тях не кореспондира с показанията
на разпитаните свидетели. Тези обяснения не допринасят по никакъв начин за промяна на
изводите на съда относно гореизложената фактическа обстановка и се преценяват от съда
като израз на защитната позиция на подсъдимите. В тази връзка, окръжният съд се
солидализира със становището на първия съд, че обясненията на подсъдимите не следва да
се кредитират, тъй като същите изцяло са опровергани от събраната доказателствена
съвкупност, обсъдена в горното изложение.
При изготвянето на мотивите си районният съд е обсъдил подробно доказателствения
материал, обосновал е защо го кредитира, като при тази си дейност не го е подложил на
превратно тълкуване, нито пък е игнорирал или изопачил част от него.
Първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона
и е положил максимални усилия за събиране на пълния обем от доказателства, необходими
за цялостно и всестранно решаване на делото от фактическа страна. Вярната интерпретация
на тази доказателствена съвкупност е позволила на решаващия съд да достигне до верни
логически изводи относно фактите, имащи значение за обвинението. В заключение - при
обсъждането на доказателствения материал (с изключение на показанията на полицейските
служители - свидетелите А. и М. в частта на проведената ,,беседа” с подсъдимите),
4
районният съд стриктно е спазил процесуалните правила и ясно е заявил на какви
доказателствени средства дава вяра, в коя част и защо - в тази насока е спазил изискванията
на разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК и не е допуснал нарушение на чл.14 от НПК.
Показанията на полицейските служители А. и М., възпроизвеждащи самопризнание
на подсъдимите по време на извън процесуална ,,беседа“ са недопустими и заобикалящи
изискванията на процесуалния закон за разясняване на правата на задържаното лице, на
правото му на адвокатска защита, включително за последиците от признанието. Съдът
намира, че на практика тези показания са за данни, които са получени не чрез годни
процесуално-следствени действия и не притежават доказателствена стойност.
Свидетелските показания на полицейските служители, с които се възпроизвежда
самопризнание на подсъдимия, направено по време на ,,извън процесуална беседа“ са
недопустими. В тази насока е и практиката на Европейския съд по правата на човека –
решение по делото ,,Д. М. срещу България“, в което съдът е приел, че е налице нарушение
на чл. 6 §§ 1 и 3 (с) от Конвенцията, което обобщено се свежда до констатацията, че лицето
не е имало адвокат при самопризнанието.
Предвид изложените аргументи, показанията на свидетелите А. и М. в частта, в
която първият е посочил, че с колегата му Костов са попитали подсъдимите какво се е
случило и заявеното от тях, че берат от нивата, а преди това видели човек, който им казал, че
нивата е негова и затова решили да влязат в нея и да си наберат зеле, както и заявеното от
свидетеля М.: ,,те казаха, че като са видели карфиола са решили да спрат и да си наберат, не
са споменали пред него да са искали разрешение от някого”, представляват негодно
доказателствено средство, поради което въззивната инстанция /в посочената част/ ги
изключва от доказателствената съвкупност. Независимо от тяхното игнориране, въззивният
съд счита, че обвинението срещу двамата подсъдими е доказано по безспорен и несъмнен
начин от останалите кредитирани и от двете инстанции гласни и писмени доказателствени
средства, поради което съдът не споделя аргументите на защитата във въззивната жалба за
недоказаност на обвинението. По изложените съображения въззивната инстанция счете, че
фактите по делото са разкрити с необходимата пълнота и степен на достоверност, с оглед на
което възражението на защитата, че мотивите не отговарят на императивните изисквания на
закона и първостепенния съд не е направил анализ на събраните доказателства, не се
споделят от въззивната инстанция.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
При така установените за приети факти районният съд, позовавайки се на гласните и
писмени доказателства в тяхната съвкупност, е достигнал до извода, че подсъдимият АЛ.
ИВ. АНД. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във връзка с чл. 194, ал. 1
от НК във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК във връзка с чл. 29, ал. 1, б. ,,а” и б. ,,б” от НК във вр. с
ч. 20, ал. 2 от НК, а подсъдимата С. Т. Д. – състава на престъплението по чл. 197, т. 3 във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК във връзка с чл. 18, ал. 1 от
НК и във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Предмет на инкриминираното престъпление са чужди
движими вещи – зеле карфиол с бруто тегло 24 кг, собственост на свидетеля П. които имат
своето парично изражение – на стойност 48 лв. Субекти на престъплението са пълнолетни и
наказателноотговорни лица. Въззивната инстанция намира за правилни изводите на първия
съд, че деянието е извършено в съучастие от двамата подсъдими под формата на
съизвършителство – опит за отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго
без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвоят, като вещите са били
оставени без постоянен надзор и деянието е било извършено чрез използване на моторно
превозно средство и техническо средство – нож и е останало недовършено поради
независещи от двамата подсъдими причини. Категорично доказателствата по делото сочат,
че действията на двамата подсъдими, изразили се в набиране на зеле-карфиол с помощта на
5
нож и поставянето му в кашон и чувал, несъмнено представлява започване на изпълнението
на престъплението кражба. Чрез така посочените действия подсъдимите са направили опит
непосредствено да прекъснат фактическата власт на собственика върху вещите и да
установят своя такава без съгласието на досегашния владелец – свидетеля П.. Единствено
идването на свидетелите И., Г. и П. е попречило на подсъдимите да установят трайна
фактическа власт върху тези вещи и по този начин да довършат деянието си. С оглед на
изложеното правилно първата инстанция е съобразила, че деянието на подсъдимите
представлява опит за кражба.
Настоящата съдебна инстанция констатира, че деянието на подсъдимата Д.
неправилно е квалифицирано от първостепенния съд по привилегирования състав на чл.
197, т. 3 от НК, тъй като при опит, деецът няма какво да възстановява, защото не е получил
нищо в свое владение. Следователно деецът, който е направил опит за извършване на
кражбата, не може да се ползва от привилегирования състав на чл. 197 от НК. Окръжният
съд споделя изцяло изводите на районния съд, че карфиолът, който е бил засаден в нивата в
м. ,,Сондата”, находяща се между две населени места е вещ, която е оставена без постоянен
надзор, както и, че карфиолът е бил отрязан с помощта на ножчета, които се явяват
техническо средство, без които трудно биха се откъснали отделните глави-зелки. По
отношение на подсъдимия А., деянието е съставомерно по чл. 196, ал. 1 от НК, тъй като го е
извършил в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ,,а” и б. ,,б” от НК.
Видно от справката за съдимост, с присъда № 7 от 07.02.20. г. на РС – К.по НОХД № 117/20.
г. на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на А. е наложено общо най-тежко
наказание за деянията, за които е осъден по НОХД № 1318/20. г., НОХД № 963/20. г., НОХД
№ 2147/20.г. и НОХД № 117/20. г. всички по описа на РС – Кюстендил, а именно
,,Лишаване от свобода” за срок от 12 месеца при първоначален общ режим, към което е
присъединено наказанието ,,глоба” в размер на 500 лв. С определение, постановено от РС
Кюстендил по ЧНД № 1260/20. г. на основание чл. 25 от НК съдът е наложил на А. общо
най-тежко наказание за престъпленията, за които е осъден по НОХД № 2147/20. г., НОХД №
1318/20. г. и НОХД № 863/20. г. всички по описа на РС-К. в размер на най-тежкото
,,лишаване от свобода” за срок от 12 месеца при първоначален общ режим. Към това
наказание е присъединено наказанието ,,глоба” в размер на 500 лв. С определението е
приведено в изпълнение наказанието ,,лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, наложено
на А. по НОХД № 260/20. г. по описа на РС – К.
От субективна страна, подсъдимите са извършили деянието си виновно, при форма
на вината – пряк умисъл, както правилно е приел районния съд. При осъществяването на
опита за кражба, в съзнанието на подсъдимите са намерили отражение представи относно
общественоопасния характер на деянието им и последиците от неговото извършване, като
същевременно са предвиждали настъпването на тези последици и пряко са целели това. От
доказателствата по делото се установява и предвидената в закона специална цел от
субективна страна, а именно намерението на подсъдимите противозаконно да присвоят
вещите, обективирано чрез действията им по поставяне на зелето в кашон и чувал с цел
последващото им транспортиране до мястото, където да бъдат продадени.
Настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването за защитата, че не е
установена степента на участие на всеки от подсъдимите в извършване на деянието.
Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи на престъплението.
Деянието е извършено от тях в съучастие като съизвършители, тъй като всеки от двамата е
имал съзнание и за умисъла на другия, както и за приноса на всеки в общата престъпна
дейност.
Индивидуализирайки наказателната отговорност на подсъдимите първостепенния
съд им е наложил различни по вид наказания, като на А. е определил наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - ,,Лишаване от свобода” за срок от една година, което
6
да изтърпи при първоначален режим ,,строг”, като е приел, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява прекомерно тежко. Правилно е отчетено от районния съд, че за
престъплението, за което А. е признат за виновен се предвижда наказание ,,Лишаване от
свобода” за срок от 3 до 15 години. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е
съобразил степента на довършеност на процесното деяние, ниската стойност на предмета на
престъплението – 48 лева и липсата на реална щета за пострадалия. При това положение
въззивния съд счита, че правилно първата инстанция е индивидуализирала наказанието на
А. по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е определила наказание под минимума
предвиден за процесния престъпен състав. Неоснователно се явява оплакването на защитата
за несправедливост на така наложеното наказание. Настоящата инстанция счита, че
правилно и справедливо районният съд е определил размера на наказанието, което следва да
понесе подсъдимия, като са обсъдени и отчетени наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства. Настоящата инстанция отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство
предишните осъждания на А., необхванати от състава на престъплението, за което е признат
за виновен. Настоящата инстанция не намери да са налице неотчетени смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, поради което приема за
неоснователно оплакването за несправедливост на наказанието.
.Районният съд се е съобразил и с императивния характер на разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. ,,б” от ЗИНЗС, като е постановил първоначален ,,строг” режим на изтърпяване
на наказанието ,,лишаване от свобода” от подсъдимия А.. В съответствие с процесуалния
закон съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, първостепенният съд е възложил
половината от разноските в производството на подсъдимия А..
С оглед гореизложеното подадената въззивна жалба от последния се явява
неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания
акт, поради което окръжният съд потвърди присъдата на първата инстанция в наказателно-
осъдителната й част по отношение на подсъдимия А..
Окръжният съд намира за неоснователно и другото оплакване на защитата, че не е
установено свидетелят П. да е законен владелец на движимата вещ, в подкрепа на което е
цитирана съдебна практика – решение № 408/08.07.20. г. на ВКС по н.д. № 11/2002 г.
Настоящата съдебна инстанция намира същата за неприложима в конкретния случай и
некоректно посочена, тъй като в това решение се акцентира на съществения за конкретиката
на това производство въпрос дали титуляра на правото, обективно не е изразил съгласие
подсъдимия да ползва реколтата или поне част от нея и дали в конкретната ситуация
подсъдимият е действал със съзнанието, че се разпорежда противозаконно с чуждото
имущество, а не на собствено правно основание /въз основа на сключен наемен договор за
ползване на имота, от който е добит добива като движима вещ след отделянето му от
земята/.
По отношение на подсъдимата С.Д. при индивидуализиране на наказателната й
отговорност, районният съд й е наложил наказание ,,Пробация” със следните пробационни
мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - ,,Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от 1 /една/ година, което на основание чл. 42б, ал. 1 от НК да се изпълнява два пъти
седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - ,,Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 1 /една/ година. Първостепенният съд е определил това наказание,
прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ,,б” от НК.
Окръжният съд счита, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон,
като не е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. В случая се касае за деяние, с което
формално са осъществени обективните и субективни признаци на деянието опит за кражба,
като поради явната незначителност на обществената му опасност деянието на подс. Д. не
може да се приеме за престъпно. Правно значимите факти относно степента на довършеност
7
на процесното деяние, липсата на реална щета за пострадалия, ниската стойност на предмета
на престъплението, разкриват изключително ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на такова престъпление, тъй като сочат на
изключително нисък интензитет на засягане на обществените отношения, охранявани от
конкретно нарушената разпоредба. Обществената опасност на дееца също следва да бъде
преценявана при приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като в тази връзка следва да бъдат
отчетени релевантните за случая предпоставки: подсъдимата не е осъждана, в затруднено
материално състояние – без доходи, липсват негативни данни за личността й, които
съчетани с добросъвестното й процесуално поведение, разкриват изключително ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на такова
престъпление, тъй като сочат на изключително нисък интензитет на засягане на конкретните
обществени отношения, охранявани от горепосочената разпоредба. С оглед на всички
изложени обстоятелства се налага извода, че обществената опасност на конкретното деяние
на подсъдимата е явно незначителна, поради което същото не представлява престъпление,
наказуемо с предвиденото в закона наказание. След като деянието не представлява
престъпление, то съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК не може да се ангажира
наказателната отговорност на дееца, поради което въззивната инстанция предвид
правомощията си посочени в чл. 334, т. 2 от НПК отмени присъдата на РС – П. в частта, в
която подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 197, т. 3 във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2
от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ,,б” от НК й е наложено наказание ,,Пробация” със
следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК ,,Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 42б, ал. 1 от НК да се
изпълнява два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК ,,Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година, както и в частта относно
разноските, които Д. е осъдена да заплати в размер на 4.40 лв. по сметка на РС – П. и по
сметка на ОДМВР Б. за експертиза на ДП в размер на 41.05 лв. и вместо това постанови
нова такава, с която призна подсъдимата С.Д. за невиновна по това обвинение и на
основание чл. 9, ал. 2 от НК я оправда, като на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК направените по
делото разноски, касаещи частта на подсъдимата Д., въззивният съд постанови да останат за
сметка на Държавата.
По изложените мотиви, на основание чл. 334, т. 2 от НПК и въз основа на събраните
по делото доказателства и закона, настоящият въззивен съдебен състав постанови присъдата
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.


8
Съобщи за изтекли лични данни