Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,27.02.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН Г.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: МАЯ ЕНЕВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №154 по описа за 2017 год.на БРС, за да се произнесе взе
предвид следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от „ЕВРОМАНГАН” ЕАД,ЕИК****със седалище и адрес на управление в
с.Ц.**Балчишка община Добричка област,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,чрез
адвокат Г.И. ***,срещу наказателно постановление №08-000179/078 от 21.04.2017г.на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция” Главна инспекция по
труда”-гр.София,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена ,чрез административно наказващия орган.
Преписката
е получена в Районен съд-Балчик,с вх.№1990 на 05.06.2017г.,като е образувано
настоящото производство.
Жалбоподателят
твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно.Твърди,че са допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и наказателното постановление.Твърди,че не е
допуснато,визирното в АУАН и наказателното постановление административно
нарушение.Моли съда да отмени наказателното постановление,изцяло.Прави и
алтернативно искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.
Редовно
призован,жалбоподателя се представлява в
съдебно заседание от адвокат Г.И. ***,редовно упълномощена.
От името на своя подзащитен,процесуалният
представител поддържа жалбата,сочи допълнителни писмени доказателства и гласни
такива,прави доказателствени искания.Пледира да се отмени процесното
наказателно постановление,като незаконосъобразно.Представя писмени бележки.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ст.ю.к.Д.О.-Кафалийска.
Процесуалният представител на възиваемата страна,твърди,че
жалбата на жалбоподателя е неоснователна и недоказана.
Твърди,че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло.Представя писмени бележки.
По
делото,като свидетели са разпитани Т.Н.А.-актосъставител,К.Г.С..
По
искане на жалбоподателя са разпитани И. Г. З.,Т.Н.Д.и Д.Х.М..
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 10.03.2017год.,служители на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич извършват проверка на
мина за добив на манганова руда,находяща се в с.Ц.,Балчишка община,Добричка
област,стопанисвана от дружеството-жалбоподател.
На място са изискани ведомости за заплати и други
документи,удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения за месец януари
на работници на дружеството,работещи в мината.Изискваните документи не са
получени на място.На следващия ден,11.03.2017год.на електронната поща на
Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,е получено обяснение от работодателя ,че
изплащането на трудовите възнаграждения на работниците е забавено с две седмици
и,че тези дължими възнаграждения ще бъдат заплатени.
На 13.03.2017год.свидетелката Т.Д.,представя на
възиваемата страна ведомости за трудови възнаграждения за месеците ноември
2016,декември 2016г.и януари 2017год.
На 15.03.2017год.на електронната поща на
Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич са получени банкови извлечения за
изплатени трудови възнаграждения на всички работници за месец януари 2017год.
Общия брой на работниците с неизплатени трудови
възнаграждения за месец януари 2017год.според проверяващите,видно от протокола
за проверка,съставен на 16.03.2017год.е 229 души.Проверяващите са счели ,че
неизплатените трудови възнаграждения ,следва да се изплатят в срок до
28.02.2017год.
С
оглед на горе установената фактическа обстановка,св.А. съставя Акт за
установяване на административно нарушение на 16.03.2017год.АУАН е съставен в
условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.Актът за установява на административно
нарушение е съставен за неизплащане на трудови възнаграждения на двадесет и четири
работници,подробно описани ,като имена и ЕГН-та в АУАН и наказателното
постановление.
Свидетелят
А. преценява,че дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение
по чл.128 т.2 от Кодекса на труда,неизплащайки дължимите трудови възнаграждения
за месец януари 2017год.в срок до 28,02.2017год.общо на 24 работници.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление№08-000179/078 на 21.04.2017г. срещу жалбоподателя,за допуснато
административно нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда,като му налага административно
наказание Имуществена санкция в размер на 1500лв.(хиляда и петстотин лева).
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от обратната пощенска
разписка за връчване е връчено на 16.05.2017г.Жалбата е подадена чрез пощата и видно от пощенското клеймо,това е станало
на 23.05.2017г.Жалбата е получена в деловодството на възиваемата страна на 26.05.017г.С
оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Изпълнителния Директор на
Изпълнителна Агенция”Главна инспекция по труда”-гр.София.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
При
анализа на събраните гласни и писмени доказателства,съдът достига до извода,че
жалбата е основателна по същество.
Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗАНН
гласи:” Деянията, които съставляват административни нарушения,
и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ”
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН,регламентираща кое действие или бездействие представлява административно
нарушение ,предвижда,че административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
гласи:” Когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.”
Разпоредбата
на чл.27 ал.1 от ЗАНН гласи:”
Административното наказание се определя
съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено
за извършеното нарушение.”
От анализа на горепосочените норми ,настоящия съдебен
състав достига до извода,че за всяко констатирано административно нарушение
следва да се наложи отделно индивидуализирано административно наказание.
Анализът
на нормата сочи, че вмененото нарушение се свързва с индивидуализиране на
нарушение при всеки отделен случай, т.е. е недопустимо е при констатиране на двадесет
и четири отделни нарушения,касаещи двадесет и четирима работници, на
дружеството да бъде наложено едно общо наказание. Както в акта за установяване
на административно нарушение, така и в наказателното постановление са визирани двадесет
и четири самостоятелни деяния всички осъществени с виновно бездействие – неизплащане
на трудови възнаграждения за месец януари 2017год. Същевременно било наложено
едно общо административно наказание, което е недопустимо и е в пряко
противоречие с императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН. По този начин
административно-наказващият орган е нарушил основен принцип на
административно-наказателния процес – за законоустановеност на
административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране, следващо
от императива на посочената норма. Затова съдът намира, че в случая е налице
отделно нарушение за всеки един от работниците, посочени в наказателното
постановление.
Действително, в административнонаказателното
производство се прилагат и правилата на НК и НПК, но това става само за
определени неуредени случаи, изрично посочени в чл.11 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН,
а не във всички такива, още повече, когато има предвиден специален текст.В
случая това е този на чл.18 от ЗАНН, а тъй като ЗАНН не познава института на
продължаваното нарушение/престъпление, доколкото последното предвижда
извършването на няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, да са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината. Всяко нарушение в случая, макар и идентично като начин на
осъществяване, е следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна при
спазване изискванията на чл.57 ал.1т.5 и т.6 от ЗАНН и съответно за всяко от
нарушенията да бъде наложено отделно наказание. В случая съдът намира, че не се
касае и за едно "продължено" административно нарушение, за което се следва
едно наказание. В действащата нормативна уредба няма легална дефиниция на
понятието "продължено нарушение". Съдебната практика и доктрина по
наказателните дела /която може да бъде възприета и при
административно-наказателните/ е на становището, че продължено престъпление е
това престъпление, при което е налице трайно, продължаващо и непрекъснато за
определен период от време осъществяване на неговия състав. Нарушението в случая
на законовата норма се състои в бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължението от страна на дружеството-жалбоподател да изплати заплатите за
месец януари на своите работници.
Според
съда са неясни критериите по които административно наказващия орган е издал
общо 11 наказателни постановления,едно от които е процесното и по какъв принцип
са определени описаните като ощетените работници,като брой и имена,във всяко
отделно наказателно постановление,включително и в процесното обжалвано
наказателно постановление
При
наличието на определен срок, в който следва да бъде изпълнено задължението,
началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на
деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ изтичането на
регламентирания срок за изпълнение на задължението.Съдът счита, че чрез
посочения период не е индивидуализирана в достатъчна степен датата на
извършване на нарушенията. В настоящия случай липсва информация, която би
помогнала за конкретизацията на датата на нарушението.Съставителят на
АУАН,свидетелят А.,а в последствие и административно-наказващия орган са
възприели,като крайна дата за заплащане на дължимите възнаграждения за месец
януари 2017,датата-28.02.2017год.,както е посочено в наказателното
постановление.Неясно защо,административно наказващия орган е избрал именно тази
дата,в предвид факта,че сроковете за заплащане на трудовите възнаграждения са
регламентирани,конкретно във всеки един отделен трудов договор между
дружеството и работника.
С
оглед на това,съдът приема,че в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН,
актосъставителят като дата на извършване на нарушението посочва периода на
проверката, а в последствие административнонаказващият орган преди да издаде
атакуваното наказателно постановление не се възползва от дадената му в ЗАНН
възможност - чл. 52, ал. 4 за извършване на допълнително разследване, за да
бъдат установени точните дати на деянията, и в нарушение на чл. 57, ал. 1 пр.2
издава процесното постановление.
Гореизложените обстоятелства представляват съществени
нарушения на процесуалните правила, доколкото за всеки един от работниците ,описани
в наказателното постановление, жалбоподателят е осъществил отделно
административно нарушение, което му е вменено и е следвало да бъде санкциониран
отделно за всяко едно от нарушенията с отделно наказание. Като не е сторил
това, наказващият орган е допуснал процесуално нарушение обуславящо
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Налице са съществени процесуални нарушения, с оглед
обстоятелството, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.18
и чл.57 ал.1т.5 пр.2 от ЗАНН, съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На следващо място,съдът преценява,че всъщност
неизплатените заплати на работниците за месец януари 2017год.са заплатени още в
хода на проверката,а именно на 15.03.2017год.това е станало преди съставяне на
АУАН,който е съставен на следващия ден-16.03.2017год. и наказателното
постановление,съставено на 21.04.2017год.
Този факт,не е коментиран от административно
наказващия орган, като смекчаващо вината обстоятелство или,като факт,който би
довел до маловажност на случая.
Според съда,справедливото прилагане на закона,с оглед
факта на изплатените възнаграждения на работниците още по време на
проверката,би следвало да се приема като възможност за прилагане на разпоредбата
на чл.415в ал.2 от Кодекса на труда.
С оглед изложеното,съдът счита,че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
изцяло да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №08-000179/078 от 21.04.2017г.на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция” Главна инспекция по труда”-гр.София,с което за
констатирано на 16.03.2017г.на обект-мина”Оброчище,за добив на манганова руда,находяща
се в с.Ц.,Балчишка община Добричка област,административно нарушение на чл.128 т.2
от Кодекса на труда, на„ЕВРОМАНГАН” ЕАД,ЕИК****,със седалище и адрес на
управление в с.Ц.**Балчишка община Добричка област,представлявано от
Изпълнителния Директор Д.У.,е наложено на основание чл.416 ал.5от КТ във
вр.чл.414 ал.1 от КТ административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500лв.(хиляда
и петстотин лева),като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :