Р Е Ш Е Н
И Е
гр. С., 01.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 870 по описа за 2006г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен
от К.А.А. против Б.Х.П. осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата
15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
клеветнически твърдения, изнесени в публикации в бр.26/22.03.2001г.,
бр.18/21.05.2011г. и бр.13/19.07.2001г. във в.*** часа.
Ищецът излага, че в посочените
броеве на вестник „*** часа” били публикувани авторски материали на журналиста С.Б.,
в които се съдържали клеветнически твърдения в съучастие с още две лица да е
измамил ответника като възбудили у него заблуждение, че има опасност да
пострада от ВИС-2, след което бил отвлечен, бит и заплашван, а като последица
поради страх принуден да продаде свой имот в гр.С.. Според първата публикация
изнесената информация била предоставена на журналиста от ответника. Твърди, че
тези разпространени чрез публикациите твърдения от ответника са неверни, тъй
като приписаното му престъпление и постъпки не са извършени от него. По
съществото си са клеветнически, позорящи и като последица са засегнали доброто
му име чрез представянето на личността му в обществото в негативен план, от
което претърпял неимуществени вреди.
Ответникът изразява становище за
неоснователност на иска по съображения, че не е осъществил спрямо ищеца
фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Поддържа, че изнесеното в публикациите е въз
основа получена от журналиста информация от други лица и собствено разследване,
но не и от ответника. Обстоятелството, че в тях са описани събития от живота му
не е основание за пораждане деликтната му отговорност.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Като доказателство по делото са
приети заверени преписи от публикации в бр.16/22.03.2011г., бр.18821.05.2011г.
и бр.13/19.07.2011г. на вестник „*** часа”, чието съдържание и авторство не са
спорни по делото.
В първата е поместена статия в
рубриката Клуб „Десет малки негърчета” със заглавие „Побой, отвличане, гоненица
с коли като на кино”, „Банда мошенници мами фабрикантски син” и подзаглавие
„Служител от правосъдното министерство в ролята на мним адвокат” с автор С.Б..
В нея се сочи, че според твърденията на 59-годишния Б.П., собственик на
реституирана бивша фабрика до Л. мост ,
за да бъде „убеден” да продаде импозантната сграда с разгърната площ 1860 кв.м.
първо е пребит, а след това отвлечен и държан в плен. За стратег на операцията
се посочва А.М.-директор на Дирекция „Съдебна дейност” към Министерство на
правосъдието, но в срещите си с Б.П. той се представял като адвокат Л.. Половин
година по-късно П. разбрал, че мнимият адвокат е А.М., а сред „купувачите” на
апетитния имот е неговият син П. М.. През май 1999г. Б.П. подписва 6-годишен
договор с фирмата на В.М. „ММ Сервиз”,
като М. кредитира ремонта на сградата, откриват се ресторант и магазин. През
октомври 1999г. П. бил пребит, а двамата наематели на ресторанта в
реституираната фабрика К. и И. А. подшушнали на собственика, че побоят е
организиран от В.М.. А. не спират да обработват П. и го запознават с племенниците
си Б. и К. А. и техния приятел И. С.. След претърпяна бъбречна операция те не
забравят да посещават П. в болничната
стая и той дори приема да отседне за няколко дни в дома на А.. От този момент
започва неговата одисея по затънтени села и евтини хотелчета. Тя приключва с
„продажбата” на собствения му имот и ограбването на всичките му спестявания.
Новите му приятели Б. и К. А. и И. С. убеждават Б.П., че над главата му е
надвиснала заплахата от ВИС-2. Похитителите дори тормозят роднините му по
телефона. Кулминацията на инсценировките е в сградата на СДВР. Хората, в чиито плен бил, му заявили, че полицията не
иска да предприема нищо и затова се налага да заминат надалеч. Пристигат на
гръцката граница в село К., където тонът на похитителите загрубява. След
непрекъснати заплахи П. решава да отстъпи и за да се защити решава да прехвърли
имота на брат си. Оказа се обаче, че новият собственик не е братът от Америка.
За негово най-голямо учудване П. видял, че имотът е продаден на Б. и К. А., И. С.
и П. М.. На 18.08.2000г. П. е освободен и излетял за САЩ, като дотогава бил
принуден да изтегли парите си до стотинка и да ги даде уж за евентуални дела с В.М..
На 09.01.2001г. се завръща в България и завежда съдебен иск за да си върне
имота. Част от съдържанието на статията е представено като цитат на заявено от Б.П..
Във втората е поместена статия в
рубриката „Н.” със заглавия „С подслушвателно устройство водят битка за имот в
центъра на С.” и „Бръмбар намери под паркета си 23-годишен”, с подзаглавие
„Потърпевшите подозират високопоставен служител на Министерството на
правосъдието, отново с автор С.Б.. В нея се посочва, че 23-годишният Ф.М. е
открил в дома си подслушвателно устройство. На следващия ден неговият баща В.М.
подава жалба до министъра на вътрешните работи. От една година В.М. водел
съдебни битки заради търговски център „Л.
мост”, като неин наемател. Собственикът
на имота 59-годишният Б.П. е пребит и отвлечен. Похитителите така го склоняват
да продаде имота си с разгърната площ 1860 кв.м. При „продажбата” П. не
получава дори стотинка, но похитителите му отнемат и 5000 долара за съдебни разходи. Видно е, че
част от съдържанието на тази публикация накратко възпроизвежда някои моменти от
предходната по време.
В третата е поместена статия в
рубриката „Миризми” със заглавия „Мутри, побои и малолетна проститутка
разнообразяват дните на отговорен служител от МППЕ” и „Сладкият живот на висш държавен чиновник” с подзаглавие „Под натиска на А.М. съдийка се отказва от
девет дела на Добруджанска банка” със същия автор. В нея се сочи, че през
пролетта на 1998г. в гр.Разград пристигат трима биячи. Те трябва да „накажат”
местни сикаджии, които били в конфликт със собственика на игрални автомати З.З.. Според твърденията на същия С.Б.го запознава
с А.М.. Последният се ангажира да намери наказателна бригада. Биячите пристигат
от С. с две коли, като сред тях били Б. и К. А. и И. С.. Те пребили пазача на
СИК, който бил сам, когато нахълтали. Последната статия е със значително
по-дълго съдържание, основно насочено към личността на А.М. и дейността му като
държавен служител в Министерство на правосъдието.
С присъда от 12.12.2007г. по
ВНОХД № 5334/2006г. по описа на СГС е отменена частично присъда от 05.04.2006г.
по НОХД № 8060/2003г. по описа на СРС, като подсъдимият К.А. е признат за
невиновен в това, че през м.06.2007г., в съучастие като съизвършител с цел да
набави за себе си и съучастниците си имотна облага, е поддържал заблуждение у Б.П.,
че е преследван от В.М. и че най-добрата защита за него е да прехвърли на
подсъдимите недвижимия си имот в гр.С., бул.Сливница № 178, като след отпадане
на опасността собствеността върху имота ще му бъде върната, а при неизпълнение
на това задължение ще му се изплати обезщетение от 1 000 000 щатски
долара, като с това да е причинил на Б.П. имотна вреда в особено големи размери
от 395 000лв. и случаят да е особено тежък, поради което е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК.
По делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят З.З. не помни за процесните публикации във вестник „***
часа”, не си спомня да е разговарял с журналист от същия вестник и заявява, че
не познава ищеца. В показанията си св.С.Б. /автор на публикациите/ сочи, че
сведения за основния конфликт получила от В.М. и адвоката на ответника-адв.Т.,
след като се запознала с тях. Първото, което получила били ръкописно написани
обяснения на Б.П., в които разказал цялата история. Били й предоставени от В.М..
Сочи, че проверила тази информация и извършила журналистическо разследване,
като се срещнала с хората визирани в нея, била на място в гр.Разград и събирала
информация, както и потвърждение от различни лица, служители и институции. Не
се е срещала лично с ответника, за когото сочи, че през това време живял в страхова
невроза и не излизал от дома си.Разговаряли по телефона и той потвърдил това,
за което го е питала и което е изнесено в публикациите. От своя страна
ответникът, в обясненията си дадени по делото по реда на чл.114 ГПК /отм./
отрича да е правил изявления пред журналистката С.Б., да е разговарял с нея по
телефона и не е оторизирал никого да й предава информация. Свидетелят В.М.
сочи, че е разговарял с журналистката и пред нея разказал всичко, което знае за
случая на Б.П., с когото имал делови отношения във връзка с търговски център „Л.
мост”. След проведено лично разследване се запознал с материали от прокурорска
преписка, в която чел обяснения на П. за това, че е бил обект на престъпление
от страна на трима младежи, описани като Б. и К. А. и И. С..
С влязло в сила съдебно решение
от 18.04.2019г. по гр.д.№ 41854/2012г. по описа на СРС, 50 състав, са
отхвърлени исковете на К.А. против „*** часа” ЕООД с правно основание чл.49 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
същите публикации във вестник „*** часа“.
При горното от фактическа страна,
съдът намира от правна следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да
бъдат имуществени и/или неимуществени. Пораждането на деликтната отговорност по
чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние-действие и/или бездействие на
извършителя, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата, подлежащи при условията на главно и пълно доказване от увредения,
претендиращ обезвреда. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се
предполага, поради което в негова тежест е оборването на тази презумпция.
Свободата на словото в различните
й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество,
прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е
абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2 от Конституцията. Според първата норма правото на
изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се
използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към
насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на
престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с
втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването
им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. Тези ограничения
кореспондират на конституционно признатите права на гражданите-неприкосновеност
на личния и семеен живот, чест,
достойнство и добро име /чл.32, ал.1 КРБ/. Прогласената в чл.40, ал.1
КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация, е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси,
които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и
човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст /Решение № 404/
13.07.2010г. по гр. д. № 907/2009г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Събраните по делото доказателства
установяват, че изнесеното в трите публикации във вестник „*** часа” е плод на
журналистическо разследване на автора С.Б., за което е било водено и
наказателно производство. Установяват още, че е работила по информация
предоставена от други лица, а не от Б.П., с когото не се е срещала лично.
Показанията на журналистката, че е разговаряла с ответника по телефона и е потвърдил
това, което е написано освен, че са общи и неконкретизирани, не се потвърждават
от останалите доказателства и в тази част съдът не ги кредитира съобразно
чл.136 ГПК /отм./. Дори и последното да отговаря на действителното фактическо
положение, не би могло до послужи като основание за пораждане деликтната
отговорност на Б.П.. Конкретиката в
настоящия случай изключва ответникът да е осъществил спрямо ищеца фактическия
състав на чл.45 ЗЗД. На първо място,
само първата по време публикация съдържа данни за отношения между ищеца и
ответника и случилото се с последния по повод собствения му имот в гр.С..
Втората и третата се отнасят за други лица и обстоятелства, поради което
изначално не могат да бъдат разглеждани като източник за увреждащи личността и
доброто име на ищеца клеветнически твърдения от ответника. На следващо място,
безспорно се установи, че ответникът не е инициатор на публикациите и
изнесеното в тях не е заявено от него пред автора, а възпроизвеждат събрана от последния
информация от множество други лица и източници, подложена на проверка според
журналистическата практика.
По
изложените съображения искът с правно основание чл.45 ЗЗД поради
неоснователност подлежи на отхвърляне.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски, поради които такива в негова
полза не следва да се присъждат.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, против Б.Х.П., ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗДС за сумата 15 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически
твърдения, изнесени в публикации в бр.26/22.03.2001г., бр.18/21.05.2011г. и
бр.13/19.07.2001г. във в.*** часа.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: