М О Т И В И към ПРИСЪДА №260010
по НОХД 175/2020 год. на ВРС
Срещу подсъдимият К.С.Г.,***, е повдигнато обвинение за това,
че: в гр.Враца, за времето от месец май 2012г. до месец ноември 2019г.
включително, след като е осъден с Решение № 47 от 23.03.2007г. по гр.дело
№46/2007г. по описа на Врачански районен съд, влязло в законна сила на 16.04.2007г.
и Определение от 30.05.2018г. по гр.дело №706/2018г. на РС-Враца, влязло
в законна сила на 30.05.2018г. да издържа свой низходящ - дъщеря си С.К.С.
с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 91 месечни вноски, както следва: 72
месечни вноски всяка в размер на 60лв. и 19 месечни вноски
всяка в размер на 150лв. или общо сумата от 7289.00 лв. - престъпление
по чл.183 ал.1 от НК.
Участващият по делото представител на
държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че
същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по
делото и извършената оценка на същата. Предлага, подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението по чл.183, ал.1 НК, като на същият да
бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“
за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА със предвидените от закона две задължителни мерки.
По делото по молба от пострадалото
лице на
основание чл.76 от НПК е
конституирана в качеството и на ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ - С.К.С., която чрез упълномощеният по делото повереник
- адв. Л.П. от ВАК, изразява становище за доказаност
на обвинението по делото, като пледира за налагане на наказание по вид ПРОБАЦИЯ
с предвидените от закона две задължителни мерки за срок от 18/осемнадесет/ месеца, които счита за достатъчни за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимият.
Подсъдимият К.С.Г., в хода на досъдебното и съдебно производство не се признава за виновен
по повдигнатото обвинение, като заявява, че нежелае да дава обяснения по
делото. В хода на съдебното производство, чрез определеният служебен защитник адв.Б.Д. ***
се пледира за доказаност на предявеното на подзащитният му обвинение, но счита,
че след като част от сумата е била изплатена от подзащитният
му, а за времето, когато подсъдимият е бил безработен и не е имал възможност да
изплаща определената сума за издръжка, то същата е била изплащана от Община
Враца, поради което и дължимата сума по обвинителен акт не само е изплатена, но
и малко надплатена, поради което и по отношение на него следва да бъде
приложена привилегията на закона, тъй като от доказателствата по делото е
видно, че подзащитният му, е изпълнил задължението си за издръжка по
обвинителният акт по отношение на детето си, поради което и не следва да бъде
наказан.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, които поотделно и в съвкупност дават основание на съда да
приеме за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.С.Г. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен,
неосъждан с ЕГН **********.
През 2001г. и по конкретно на
28.07.2001г. свидетелката М.В.К. и подсъдимият
К.С. сключили граждански брак които
просъществувал от 2001г. до 2007г., като от съвместното им съжителство
имали родено едно непълнолетно дете - видно от представеното по делото
удостоверение за раждане от *** *** въз основа на акт за раждане №851/28.12.2001г.
- св.С.К.С. ***
родена на ***г., с ЕГН:********** на 18 години към настоящият момент, която е студентка
в Софийски университет.
Съжителството между подсъдимият и св.М.В.К. продължило
до 2004г., но в следствие възникналите по между им проблеми съпрузите се
разделили. След раздялата непълнолетното дете останало при майката която
полагала грижи за него, като бащата, и настоящ подсъдим се дезинтересирал
от отглеждането на детето си, като нито го търсел, нито помагал финансово за
това. Поради това през 2007г. св.М.В.К.
подала иск до съда. С Решение
№ 47 от 23.03.2007г. по гр.дело №46/2007г. по описа на Врачански районен съд, влязло в законна сила на 16.04.2007г.,
съдът прекратил гражданският брак между страните, като предоставил
упражняването на родителските права на роденото от брака непълнолетно дете - С.К.С. на майката св.М.В.К. в качеството и на законен представител на детето. Със същото решение била определена месечна
издръжка в размер на 60.00 лева, която подсъдимият по делото К.С.Г.
да заплаща на С.К.С. със
съгласието на нейната майката св.М.В.К., считано от влизане на решението в сила тоест от 16.04.2007г.
След влизане в сила на решението подсъдимият К.С.Г. въпреки знанието за задължението си не изплащал регулярно вноските по дължимата от него издръжка на своето
низходящо - дете - С.К.С..
На
15.04.2011г. майката
св.М.В.К. за първи път депозирала молба за заплащане на издръжка от Община
Враца по Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена
издръжка. На 14.01.2013г. е изпратено от СИС при ВРС уведомление за спиране на
изплащането на издръжка от Община Враца поради данни че подсъдимият работи и
насочване на принудителното изпълнение към трудовото му възнаграждение.
На
22.03.2013г. майката
св.М.В.К. за втори път депозирала молба за заплащане на издръжка от Община
Враца, с което изплащането на издръжка от Общината е възобновено поради
прекратявате на трудовото правоотношение на подсъдимия считано от 13.03.2013г.
На 03.12.2015г. е изпратено от
СИС при ВРС ново уведомление за спиране на изплащането на издръжка от Община
Враца поради данни, че подсъдимият работи и насочване на принудителното
изпълнение към трудовото му възнаграждение. Така за периода от месец април
2011г. до месец ноември 2015г. от Община Враца, съгласно приложеното по ДП
писмо са били изплатени суми - за присъдена издръжка в общ размер на 3180 лева.
По посочения
начин подсъдимият по
делото К.С.Г. натрупал неизплатени издръжки за времето от месец май 2012г. до месец ноември 2019г.
включително, с оправданието, че е без постоянна работа и други доходи, като
по този начин натрупал задължения в размер на от 7170.00 лв. представляващи 91 месечни вноски, както
следва: 72 месечни вноски всяка в размер на 60лв. и 19 месечни
вноски всяка в размер на 150лв. -
обстоятелства, които се констатират от събраните по делото писмени
доказателства /справки от община Враца и от СИС при ВРС и ССЕ и СОЕ/ и гласни
такива - свидетелски показания, както и отчасти от обяснения на подсъдимият
дадени на досъдебното производство.
Подсъдимият К.С.Г. оправдава бездействието си с липсата на работа и финансови
средства, то обаче е мотивирало майката св.М.В.К. да се обърне за съдействие
към РП - Враца, подавайки жалба против неправомерното му поведение.
Самият подсъдим не изнася данни,
за причините обусловили не изплащането на определената издръжка, като
единствено твърди, че те са финансови, поради невъзможността да си намери
постоянна работа, което е видно от
приложените по делото Справки от ТД на
НАП – гр.Враца сочещи, че в инкриминираният период подсъдимият е имал сключени трудови договори, както
следва:
- „ГАРАНТ – 90 – ЦОНЕВ и СИЕ“СД
считано от 17.10.12г. до 13.03.13г.,
- „ИНТЕРТЕКС“ООД считано от
14.07.16г. до 01.03.17г.,
- „БАЛКАНТЕКС“ЕАД считано от 05.08.15г.
до 15.07.16г.,
- „ИЗИ КОНСУЛТ“ООД считано от
14.07.16г. до 01.03.17г.,
- „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“
ООД, считано от 27.02.17г. до 21.03.19г.,
след която дата до настоящият момент включително, няма данни за други сключени
договори.
Така
възприетата от съда фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
по делото доказателства – а именно – показанията на свидетелите М.В.К. и св.С.К.С., както
и обясненията на подсъдимия, които съдът прецени съобразно с останалите
доказателства по делото. В подкрепа на установената по делото фактическа
обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, постъпилите в хода на съдебното следствие
поделото и ведно с Досъдебно производство /ДП/ №1860/2019 г. по описа на ВРП, ДП № 1187/2019 г. по
описа на РУ-Враца, а именно: жалба от М.В.К., заверено копие на Решение №47/23.03.2007г. по гр.дело
№46/2007г. на ВРС, Определение
от 30.05.2018г. по гр.дело №706/2018г. на РС-Враца, дубликат на Удостоверение
за раждане на С.К.С. от 27.09.2019 г., издадено от Община Враца въз основа на
акт за раждане №851/28.12.2001г., Справка за съдимост, Справка - характеристика
на под.Г., Справка от ТД на НАП –
гр.Враца, Справка за актуално състояние на трудовите договори от НАП–Враца,Справки
от СИС при ВРС, Справка от РП – Враца, Справка от Агенцията па вписвания Враца, Справка от
Община Враца, Справка от Бюро по труда гр.Враца, Писма - Справки от Изипей Ад и Български пощи, разписка, вносни бележки за
внесени суми, и др., както и приобщените по реда на чл.282 от НПК Съдебно-счетоводна експертиза и Съдебно-оценителна
експертиза.
Изготвената
по делото /в досъдебната фаза/ СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА изготвена от вещото лице М.Г. е била със зададена една единствена
задача, а именно да установи: Каква е
общата дължима сума от подсъдимия на М.К. като майка и законна представителка
на малолетната С.К.С. за периода от м.април 2007г. до м.ноември 2019г.? - като
експертизата е дала отговор, че за така посочения период дължимата от
подсъдимия сума е в общ размер от 10 830 лева.
От
друга страна заключението по изготвената/в съдебната фаза/ и приложена и приета
по делото СЪДЕБНО ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА изготвена от вещото лице Ст.Р. е категорична, че:
1.Цялата дължима от подсъдимия сума за периода от м.май 2012г. до м.ноември 2019г. е
- 72 месечни вноски всяка в
размер на 60лв. и 19 месечни вноски всяка в размер на 150лв.
или общо сумата от 7170.00 лв.
2. Размера на изплатените от подсъдимия издръжки за периода
от месец май 2012г. до месец ноември 2019г. включително, за дължими 51
месечни издръжки за С.К.С. е в размер от 3690.40лева.
3.Общият размер на заплатените от Община Враца месечни издръжки на М.К. като майка и законна
представителка на малолетната С.К.С. за периода от месец май 2012г. до месец ноември 2019г. включително, е в размер
на 2400лв.
Съдът
счита за професионално и обективно изготвено всяко от тези заключения, като
ползва същите при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по
делото. Същите са обективни, постановени от лица с необходимите знания в своята
област, не са оспорени от страните и са приети без възражения от тях, като
изготвени съгласно процесуалните правила, безпристрастно и непротиворечиво,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът не поставя под съмнение
процесуалната годност и на останалите приложените по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните, които
кредитира, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
За прецизност следва да се отбележи, че в
обвинителният акт и в обстоятелствената част и в диспозитива общата сума на дължимата издръжка
неправилно е била посочена, като 7289
лева, но действителната общата сума на дължимата издръжка сочи друго, а
именно 72 месечни вноски всяка по 60лв. възлиза на 4320 лева.
Същевременно 19 месечни вноски всяка по 150 лв.
възлиза на обща стойност от 2850 лв., като сборът от двете суми - /4320 + 2850/прави общо сумата от 7170.00 лв. и това е сумата по
обвинението реално дължима от подсъдимият Г. за процесният период считано от месец май 2012г. до месец ноември 2019г.
включително .
В общата сума на дължимата издръжка в назначените по делото две експертизи, има разлика, но
тя се дължи от една страна на различно поставените задачи на експертите, а от
друга на заложеният различен времеви период.
Изготвената по ДП -
Съдебно-счетоводна експертиза, е обхващала период по дълъг от процесният /от месец април 2007г. до месец ноември
2019г./, поради което и дадените
от нея стойности се различават съществено от тези установени с допълнително
назначената в хода на съдебното следствие Съдебно – оценителна експертиза, в
която времевите параметри за процесният
период са заложени считано/от месец
май 2012г. до месец ноември 2019г. включително въз основа на
направените изчисления в последната експертиза безспорно е установено, че
общата дължима от подсъдимият за
процесният период във вид на издръжки сумата е съответна на - 7170.00 лв. а не
както е отразено в
обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителният акт, като 7289 лева, поради това последната неправилно е била
включена от обвинението, и следва да бъде изключена от присъдата, чрез
оправдателен диспозитив.
От така изложената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи: Подсъдимият К.С.Г. - за времето от месец май 2012г. до месец
ноември 2019г. включително, в гр.Враца, след като е осъден с Решение №
47 от 23.03.2007г. по гр.дело №46/2007г. по описа на Врачански
районен съд, влязло в законна сила на 16.04.2007г. и Определение
от 30.05.2018г. по гр.дело №706/2018г. на РС-Враца, влязло в законна сила на 30.05.2018г.
да издържа свой низходящ - дъщеря си С.К.С. с ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 91 месечни вноски, както следва: 72 месечни вноски всяка в
размер на 60лв. и 19 месечни вноски всяка в размер на 150лв.
или общо сумата от 7170.00 лв. - престъпление по чл.183
ал.1 от НК.
Издръжката цели да задоволи
ежедневни нужди на конкретен кръг от лица изрично посочени в чл.183, ал.1 от НК. В настоящият казус
това е низходящото лице – дъщеря на подсъдимият, която е в процесният период е
била малолетна и в последствие непълнолетна, като освен това, детето е било в
неработоспособна възраст и не е могло да се издържа от имуществото си.
Задължение е на подсъдимият да заплаща периодично определената издръжка, след
като е бил осъден с Решение на съда за това, с цел да се избегнат
неблагоприятните последици от нейното забавяне за този, който следва да я
получава. Поради именно това, че издръжката цели да задоволява ежедневни нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните
си имущества тя е изискуема през течение на целият месец, за който се
отнася.
Именно не плащането на
присъдената издръжка в продължение на повече от две месечни вноски представлява
престъплението по чл.183, ал.1 от НК. А
в настоящият случай става на въпрос за неизплащане на общо 91 месечни вноски за
период от седем години – от 2012г. до 2019г.
Подсъдимият К.С.Г. е наказателно отговорно лице - навършил е 18 годишна възраст и в състояние
на вменяемост е извършил престъплението, за което е привлечен под наказателна
отговорност.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е престъпление, на просто
извършване и за неговата съставомерност не се изисква нищо друго освен не
плащането на присъдената издръжката.При това то е от категорията на така наречените
продължени престъпления.
От обективна страна то се характеризира с това, че
през периода на бездействие /от седем години – от 2012г до 2019г./,
деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се
преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с
преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя
обстоятелства. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице
неизпълнение на две или повече месечни вноски, каквото неизпълнение в случая е
безспорно установено. В случая налице е влязъл в сила на 16.04.2007г. съдебен
акт на граждански съд - Решение №47/23.03.2007г. по гр.д. №
46/2007 год. на Районен Съд – Враца
и Определение от 30.05.2018г. по гр.дело №706/2018г. на РС-Враца,
влязло в законна сила на 30.05.2018г., с който подсъдимият е
осъден да издържа свои низходящ – непълнолетната
към датата на постановяване на Решението и влизането му в законна сила С.К. Г..
Съгласно чл.143, ал.2 от СК,
родителите са длъжни да дават издръжка на
своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите. Това означава, че за
посочения период подсъдимият не е изпълнявал своите задължения на родител, от
които не може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения
период подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни издръжки за детето си, а
през цялото това време за здравето, лечението, отоплението и всичките други
потребности на детето им се е грижела майката – свидетелката - М.В.К..
Задължението за издръжка е
основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащият
юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е
раждането на дете. От този момент, за всеки един от двамата родители възниква
задължение да издържа детето си. Предвид факта, че се касае за издръжка на непълнолетно
дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават
на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на детето са от
първостепенно значение във всички действия, отнасящи се за него, както и че
същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл.3, т.1 и чл.18, т.1 от Конвенция за
правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989г. Ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.
Съдът споделя донякъде изложеното
от подсъдимият в насока, че състоянието му на трайно безработен, в процесният период обективно е затруднило възможностите му своевременно
да заплаща дължимите издръжки, но въпреки това намира, че подсъдимият се е
отнесъл безотговорно към вмененото му от Закона и с влязлото в сила съдебно решение
- задължение да издържа детето си С.К. Г..
Изпълнителното деяние на престъплението подсъдимият К.С.Г. е осъществил чрез бездействие,
изразяващо се в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на
повече от две месечни вноски – за общо деветдесет
и една месечни вноски в общ размер на 7170.00
лв., установено безспорно от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и изготвената и приета по делото Съдебно оценителна експертиза.
От друга страна видно от събраните
доказателства във фазата на съдебното следствие се установява, че подсъдимият преди
постановяване на присъдата от настоящия съд е изплатил частично паричното си задължение
за инкриминирания период, като е изплатил
съгласно изготвената по делото СОЕ за периода:
от м.януари до м.март 2013г. три /3/месечни вноски в размер на 80.00лв.,
от м.декември 2015г. до м.ноември 2019г. - четиридесет и
осем /48/ месечни вноски в размер на 3610.40 лв. или казано по друг начин
подсъдимият за процесният период от време от м. май 2012г. до м. ноември 2019г.
е изплатил общо петдесет и една /51/месечни вноски в общ размер на 3690.40 лв., след процесният период
тоест от м.декември 2019г. до м.юли
2020г. подсъдимият е заплатил още 2.8
месечни вноски в общ
размер 420лв. или общата
заплатена от него сума до постановяване на присъдата по това дело възлиза
на - 4110.40лв., равняващи се на /52.8/месечни вноски, като няма
данни за настъпили други вредни последици за пострадалото дете - С.К. Г..
Останалите 38.2 месечни вноски до пълният размер от 7170лв. са все още дължими от подсъдимият К.С.Г., като факта на погасяване на част от тях от Община Враца не
променя този факт.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият К.С.Г. е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е неизбежното не плащане на дължимата от него издръжка в
размер на повече от две месечни вноски в случая на общо 91 месечни вноски и
пряко е целял това.
Както се посочи по – горе подсъдимият К.С.Г. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, но с добри
характеристични данни по местоживеене.
При тези съображения се налага
извода, че в конкретния случай са установени всички обективни и субективни
признаци на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, което мотивира
съда да постанови присъдата си.
При индивидуализацията на
наказанието и наказателната отговорност на подсъдимият К.С.Г. за престъплението
по чл.183, ал.1 НК, съдът
определяйки вида и размера на наказанието на подсъдимия се ръководи от
правилата на чл.57, ал.1 и 2 от НК, като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието обуславяща се както от обстоятелството, че с него са
засягат пряко обществените отношения свързани с брака и семейството -
осигуряване на адекватни грижи за отглеждане
и възпитанието на дете, за което осъдения на издръжка родител се е дезинтересирал за указания доста дълъг период от време,
така и от динамиката на този вид престъпление в страната към настоящия момент. В
тази връзка съдът отчете, че детето С.К.
Г., не е получавало издръжка от своят баща подсъдим по делото в един доста
продължителен период от време от м. май 2012г. до м. ноември 2019г./, което се
равнява на почти седем години или – 91 месеца, а от друга страна факта,
че включително и към настоящият момент същите не са погасени в своята цялост от
подсъдимият независимо от неговите и на защитника му твърдения.
Съгласно
закона за деяние по чл.183 ал.1 от НК
се предвижда наказание Лишаване от
свобода до една година или пробация.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият К.С.Г. за извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид като смегчаващите отговорността обстоятелства - невисока степен на обществена опасност на дееца,
предвид факта на чистото му съдебно минало, положителните характеристични
данни, социалния и имуществен статус - безработен /през по голямата част на процесният период и по настоящем/,
без данни за налично имущество и доходи, а като
отегчаващите обстоятелства се отчетоха - относително голямата
продължителност на периода, през който не е давана издръжка/седем години/,
високият размер на дължимата издръжка /възлизащ на общата стойност 7170.00лв./, както и пълната незаинтересованост на подсъдимия от
детето и неговите нужди, а така също и от размерът на увредените блага, времето и мястото на
извършване на деянието, подбудите за извършването му, степента на вината и
всички останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието,
предвидени в чл.36 от НК. Касателно конкретното
наказание настоящият съдебен състав отчете визираните обстоятелства, поради
което и намира за най-адекватното и благоприятно, за този подсъдим с оглед
целите на закона наказание ще е наказанието „ПРОБАЦИЯ”, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие, без
лишаване от свобода.
На основание изложеното съдът
призна с присъдата си подсъдимият, за виновен в извършване на престъплението по
чл.183 ал.1, вр. чл.54, вр. чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1, 2, вр. ал.3, т.1
НК, като го ОСЪДИ на
наказание “ПРОБАЦИЯ”, със следните пробационни
мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА при периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител ДВА ПЪТИ седмично на адрес: гр.Враца, ж.к. "Дъбника", бл.№24, вх.А, ет.5, ап.18;
2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, като го оправдава по първоначално повдигнатото
обвинение до общият размер на неплатена издръжка в размер на сумата от 7289.00
лева.
Така определеното наказание съдът, намери за справедливо, необходимо и
достатъчно за постигане целите както на личната, така и на генералната
превенция по чл.36 НК.Причините и условията за извършване на деянието са от
една страна ниската
правна култура на подсъдимия и незачитане законите на страната, а от друга безотговорно отношение на подсъдимия, свързано с подсигуряване на
необходимите парични средства за издръжката на детето си и недостатъчност на
чувство за родителски дълг.
По отношение на възраженията, на
защитата на подсъдимия К.С.Г., че
той видите ли сумарно заедно с изплатените от Общината суми е изпълнил
задълженията си по изплащане на дължимата издръжка на детето си и че в този
смисъл спрямо него следвало да се приложи привилегирования състав на чл.183
ал.3 от НК, настоящият състав намира, че подобна трактовка не е в духа на
закона и е само и единствено плод на защитна позиция, доколкото плащането на месечни издръжки е лично
задължение на лицето, което е осъдено да я плаща, за това и при определянето на
размера на неплатените от подсъдимия издръжки не следва да се взема под
внимание изплатените от Общината суми.
Нещо повече както вече се посочи, по нагоре в настоящото изложение
съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение
за родителите. Задължението на родителя за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете е приоритетно и безусловно, като това е основния
социален и правен аспект на родителското задължение, свързано с
конституционните принципи за особени грижи за децата. За съставомерността на
процесното деяние е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение
на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна
страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото задължения лице. При това съгласно съдебната практиката
липсата на работа и нереализирането на доходи, не е деквалифициращо
престъплението обстоятелство. Независимо дали за инкриминирания период
подсъдимия не е имал доказани доходи, той не
е освободен от задължението да доставя издръжка. Законодателят в чл.150 от СК е предвидил, че възникване на
обстоятелства като затруднено материално положение, могат да имат за
последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка. Тези
обстоятелства сами по себе си обаче не освобождават дееца от задължението да
дава издръжка на нуждаещи се от нея близки /вкл. малолетните и непълнолетните
си деца/ в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това.
Влязлото в сила съдебно решение на гр.съд декларира действително положение, с
което всеки субект, към който е насочено, е задължен да се съобрази. Именно
заради това, докато не бъде постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя
режима на родителските права, изменя или прекратява размера на дължимата
отнапред издръжка, подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното
решение. Задължението за плащане на издръжка на низходящ е безусловно, особено
след като е постановено с влязло в сила съдебно решение каквото в конкретният
случай е налице, като за съставомерността на деянието е без значение, че
издръжката може да се заплаща от общината /в случая Община Враца/. Още повече
по делото е установено, че подсъдимият е в работоспособна възраст, и без
установени заболявания, които да са пречка да работи въпреки това, той не е
променил отношението си към задължението си да издържа своето низходящо дете и
не е положил необходимите усилия да си осигури необходимите доходи за това, след
като очевидно успешно е издържал себе си в същият период.
С оглед изхода на
делото съдът ОСЪДИ подсъдимия К.С.Г. ДА ЗАПЛАТИ направените по
делото разноски в размер на 105,00 лв.,
за изготвената ССЕ вносими по сметка на ОД на МВР -гр.Враца, както и по
сметка на ВРС, сумата от 190.00 лв. разноски
по делото за изготвената СОЕ.
По изложените съображения съдът постанови горната
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: