Номер 33107.10.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви търговски състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда И. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20205001000502 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 18408 от 03.07.2020г. от „Е*В*Н* Б* Е*“ ЕАД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. П* 4000, ул. Хр. Г. Д* № 37, чрез
юристконсулт Щ*Р* против определение № 1305 от 30.06.2020г., постановено по т.д. № 942
по описа за 2020г. на ОС Пловдив, ТО, ХIХ т.с.. Жалбоподателят оспорва направения от
първостепенния съд извод за наличието на преюдициалност между спора, образуван като
адм.д. № 3661/2019г. по описа на АССГ – 71 с., предмет на което е оспорване
законосъобразността на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР и подлежащия на
разрешаване търговски спор. Твърди, че макар и оспорен, на коментираният
административен акт е придадено предварително изпълнение по силата на закона, което
следва да бъде зачетено от съда, разглеждащ спор по доставка и изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник. Отделно от това сочи, че обжалвания административен
акт определя само НСП, а не НСП и цена за излишък. Въз основа на изложеното настоява
оспорения съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на първостепенния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалба с вх. № 22498 от 06.08.2020г. е постъпила и от третото лице помагач - Н*е*к*
ЕАД **** със седалище и адрес на управление гр. С*, ул. Т* № 8, представлявано от
Изпълнителния директор И*Й*, чрез пълномощника Д*Д*. Жалбоподателят оспорва
направения от първостепенния съд извод за наличие хипотезата на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК,
обоснован с преюдициален спор – адм.д. № 3661/2019г. по описа на АССГ – 71 с., предмет
на което е оспорване законосъобразността на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР.
Твърди, че макар и оспорен, на коментираният административен акт е придадено
предварително изпълнение по силата на закона, което следва да бъде зачетено от съда,
разглеждащ спор по доставка и изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник. Отделно от това сочи, че основателността на иска е обусловена не от валидността
на оспорения административен акт, а от императивната разпоредба на закона – чл. 31, ал.5
от ЗЕВИ. Въз основа на изложеното настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен, а на
жалбоподателя присъдени направените в производството разноски.
1
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „В*“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. П* 4000, Район Ц*, ,л. К*Р* № 56, ет.2 чрез адв. И*Д*, с
който жалбите са оспорени като неоснователни, а искането е обжалвания съдебен акт да
бъде потвърден.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за
установено следното:
Частните жалби са постъпили в предвидения за това срок; същите са подадени от
надлежни страни в производството – ответник и трето лице помагач, които имат интерес да
обжалват и са насочени срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол.
Разгледани по същество частните жалби са неоснователни.
С определение № 1305 от 30.06.2020г., постановено по т.д. № 942 по описа за 2020г.
на ПОС съдът е спрял производството по делото до приключване на ах.д. № 3661/2019г. по
описа на АССГ, 71 с. с влязъл в сила съдебен акт.
Предявеният иск, предмет на разглеждане по т.д. № 942 по описа за 2020г. на ПОС е
осъдителен за незаплатена цена на произведена и доставена от ищеца, в качеството му на
собственик на ВЕЦ електрическа енергия. Искът е обоснован с различно остойностяване на
доставената елекрическа енергия, при съобразяване на обратното действие на соченото от
ищеца в исковата си молба Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, отменено от ВАС.
Ответникът е оспорил дължимостта на претендираните суми с твърдението, че след
отмяната на цитираното решение на КЕВР е взето ново решение от КЕВР, а именно
Решение № СП – 2 от 06.03.2019г. , което урежда отношенията между страните, считано от
31.07.2015г., като органът е определил преференциалните цени за изкупуване на енергия от
ВЕЦ с обратна дата - считано от 31.07.2015г. т.е. засягащо пряко процесния исков период,
чрез придаденото му обратно действие и заместването на т.14 на решение Ц-18 на КЕВР, от
което е извел и правото си ищеца.
Именно последно посочения административен акт е оспорен от ищеца пред съда, по
който спор е образувано ах.д. № 3661/2019г. по описа на АССГ, 71 с..
Въз основа на коментираното до тук въззивният съд счита, че е налице хипотезата на
чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като спорът предмет на разглеждане по образуваното ах.д. №
3661/2019г. по описа на АССГ, 71 с. е преюдициален по отношение на повдигнатия за
разрешаване търговски спор. В коментираното административно производство е оспорена
валидността и законосъобразността на административния акт, който акт има значение за
възникването на субективните права, заявени за защита с предявения от „В*“ ЕООД иск.
Решение № СП – 2 от 06.03.2019г. на КЕВР представлява индивидуален административен
акт и макар да не определя пряко цените за изкупуване има значение за прилагането на
утвърдените с Решение Ц -18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР такива, тъй като определя
количествата електрическа енергия, които следва да се изкупят по преференциални цени.
Преюдициалният характер на висящото административно производство се извежда и от
обратното действие на отмяната на оспорения акт. Евентуалната отмяната на Решение СП-2
от 06.03.2019г. на КЕВР, което решение, каза се има отношение към определянето на цената
на изкупуване на произведената електрическа енергия ще обуслови отпадането на един от
ценообразуващите елементи, който е основен в повдигнатия за разрешаване търговски спор.
В този смисъл е трайната съдебна практика – определение № 604 от 04.10.2019г. на ВКС по
ч.т.д. № 1869/2019г., II т.о.; определение № 410 от 27.09.2019г. на ВКС по ч.т.д. №
1813/2019г., I т.о.; определение № 340 от 22.07.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 1250/2019г, I т.о..
2
Вярно е, че е налице и практика на касационния съд в обратен смисъл и това е
цитираното от жалбоподателите определение № 597 от 30.09.209г. по ч.т.д. № 1628/2019г. –
II т.о., което становище от една страна е изолирано, а от друга е обосновано с допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт, която и
настоящия състав на съда не отрича. Предвиденото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорения административен акт задължава страните, вкл. и съда да се
съобразят с него – чл.177, ал.1 АПК, но не изключва констатирания преюдициален характер
на административния спор, което е основанието за спиране на производството по
образуваното търговско дело.
До същият правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради което и оспорения
негов съдебен акт като съобразен с материалния и процесуален закон следва да бъде
потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1305 от 30.06.2020г., постановено по т.д. № 942 по
описа за 2019г. на ОС Пловдив, с което е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК
производството по т.д. № 942/19г. по описа на ПОС до приключване на производството по
ах.д. № 3661/2019г. на АССГ 71 с..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3