Р
Е Ш Е
Н И Е
№ … … ...
град
Кърджали, 06.10.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……................ в публично заседание …….……
на осми
септември ……………....……….…....…..………………………...……………………..………………
през
2020/две хиляди
и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря ……………………………………………………….….. Павлина Петрова, ……....…..……...
и
при участието на ……..….……. прокурор Б. В. от Окръжна прокуратура – Кърджали,
като разгледа докладваното от
............................................ съдията Виктор Атанасов ..............
административно дело …….…
№215 …..…. по описа за ......................... 2020 година ..............
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на чл.191, във връзка с чл.185 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Делото е образувано по протест от Б. В. -
прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против разпоредбите на чл.11, ал.1; чл.17, ал.1, предл.1; чл.32,
ал.3; чл.41, ал.2; чл.46, ал.1; чл.52, ал.1, т.2 и чл.52, ал.1, т.4 от
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община
Кирково, приета с Решение №42 от Протокол №4 от 01.02.2008 год. на Общински
съвет – Кирково.
В протеста се сочи, че с Решение №42 от Протокол №4 от 01.02.2008 год. на
Общински съвет - Кирково, на основание чл.21, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗМСМА и чл.1,
ал.2 от ЗМДТ, била приета Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на община Кирково/Наредбата/, която Наредба уреждала отношения,
свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община
Кирково, съобразно чл.1 от същата. Сочи се, че Наредбата, издадена от общински
съвет, е нормативен административен акт съобразно нормите на чл.75, ал.1 и ал.2
и чл.76, ал.3 от АПК, тъй като разпоредбите й се отнасят до неограничен брой
адресати, имат многократно правно действие, уреждат обществени отношения с
местно значение в съответствие с нормативните актове от по-висока степен, като
в този смисъл били и разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за
нормативните актове, който съобразно чл.80 от АПК, се прилагал субсидиарно. В протеста се твърди, че при извършена
проверка, по реда на надзора за законност, е установена материална
незаконосъобразност на разпоредбите на чл.11, ал.1; чл.17, ал.1, предл.1; чл.32, ал.3; чл.41, ал.2; чл.46, ал.1; чл.52,
ал.1, т.2 и чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата, поради несъответствието им с
нормативна уредба от по-висок ранг - чл.28, ал.1; чл.21, ал.1, предл.1; чл.44, ал.4; чл.55, ал.2; чл.60, ал.1; чл.61м,
ал.1, т.2 и чл.61м, ал.1, т.4 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/. В
протеста се излагат съображения в тази насока, като се твърди, най-напред, че
според чл.11, ал.1 от Наредбата, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на
две равни вноски, в следните срокове: до 30 юни и до 30 октомври на годината,
за която е дължим, а при сравнение с разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ, се
установявало, че в закона вторият, по-късен предвиден срок за плащане на
данъка, е 31 октомври и така, уреждайки в Наредбата различен от законовия срок
за дължимост на данъка, Общинският съвет недопустимо доуредил законовата материя, като е въвел ограничение. На
следващо място се сочи, че в чл.17, ал.1, предл.1 от Наредбата било посочено, че
данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност,
съгласно приложение №2 от ЗМДТ, но това правило на подзаконовия нормативен акт
не съответствало на чл.21, ал.1, предл.1 от ЗМДТ,
според който, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е
по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение
№2, като констатираното противоречие показвало, че местната норма игнорира
законовото правило да се избере една от две величини, по критерий за
по-високата основа за изчисляване на данъка. С чл.32, ал.1 от Наредбата се
определят обектите на облагане с данък при придобиване на имущества по дарение
и по възмезден начин, а според ал. 3, алинея 1 не се прилага за моторни
превозни средства, внесени в страната като нови. На следващо място се твърди,
че разпоредбата на чл.32, ал.3 от
Наредбата е в противоречие с чл.44, ал.4 от ЗМДТ, тъй като според
последната, от обхвата на данъка са изключени моторни превозни средства,
придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната, като в
Наредбата и в закона били посочени различни групи моторни превозни средства,
като понятието „моторни превозни
средства, внесени в страната като нови” не се използвало след отмяната на
легалната дефиниция на пар.1, т.22 от ДР на ЗМДТ, с
ДВ, бр.105 от 2008 год., в сила от 01.01.2009 год. На следващо място се сочи,
че разпоредбата на чл.41, ал.2 от
Наредбата определя данък за ремаркета на леки автомобили, а в нормата на чл.55,
ал.2 от ЗМДТ, обаче, били посочени граници за данъка само за ремаркета на леки
и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5
тона, като несъответствието посочвало незаконосъобразност на местната норма. На
следващо място се сочи, че чл.46, ал.1
от Наредбата уреждал данъкът върху превозните средства да се плаща на две равни
вноски, в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината,
за която е дължим, като на предплатилите до 30 април за цялата година се прави
отстъпка от 5 на сто, но при сравнение с разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗМДТ се
установявало, че в закона вторият, по-късен предвиден срок за плащане на
данъка, е 31 октомври и така, уреждайки в Наредбата различен от законовия срок
за дължимост на данъка, общинският съвет недопустимо доуредил законовата материя, като е въвел ограничение. На следващо място се сочи, че чл.52, ал.1,
т.2 от Наредбата урежда възможност за данъчно облекчение при
патентен данък за физическите лица, включително едноличните търговци, които
извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид патентна
дейност от посочените в т.1 - 36 на приложение №4 към Глава втора, раздел V от ЗМДТ, като заплащат 50 на сто от определения
патентен данък за съответната дейност, но различно било предвиждането на относимата законова норма - чл.61м, ал.1, т.2 ЗМДТ, която
допускала ползване на данъчно облекчение от физическите лица, включително
едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година,
но само два или три вида патентна дейност от посочените в т.1 - 36 от
приложение №4, като заплащат патентния данък само за тази дейност, за която
определеният данък е с най-висок размер, а освен това, в същата норма изрично било
посочено, че за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага
и така, незаконосъобразността на местната норма се състои в уредбата на данъчно
облекчение за повече дейности, категорично непозволено от закона, както и в
определянето на различна величина на дължимия данък. На следващо място се сочи, че съобразно чл.52,
ал.1, т.4, изр.1 от Наредбата, данъчно облекчение при патентен данък
могат да ползват лицата, които използват работно място за обучение на чираци по
смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в
т.10, 12 и 13 на приложение №4 към Глава втора, раздел V от ЗМДТ, като заплащат 50 на сто от определения
патентен данък за съответното работно място, като се твърди, че незаконосъобразността
на разпоредбата се установявала при сравнение с чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ,
където при същите условия, намаление на патентния данък е допуснато само за
патентна дейност от т.10 на приложение №4 към ЗМДТ. Предвид всичко изложеното,
подалият протеста прокурор счита, че е налице основанието по чл.16, ал.1, т.1
от АПК, Окръжна прокуратура - Кърджали да инициира оспорване
законосъобразността на разпоредбите на чл.11, ал.1; чл.17, ал.1, предл.1; чл.32, ал.3; чл.41, ал.2; чл.46, ал.1; чл.52,
ал.1, т.2 и чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата за определяне размера на местните
данъци на територията на община Кирково, приета с Решение №42 от Протокол №4 от
01.02.2008 год. на Общински съвет - Кирково, тъй като безспорно обществения и
държавен интерес изисквал общинските органи да изпълняват законосъобразно
функциите си и да издават законосъобразни актове. Така, предвид изложеното и на
основание чл.186, ал.2, във връзка с чл.185, във връзка с чл.16, ал.1, т.1 от АПК, с протеста се предлага, Административен съд -
Кърджали да отмени разпоредбите на чл.11, ал.1; чл.17, ал.1, предл.1; чл.32, ал.3; чл.41, ал.2; чл.46, ал.1; чл.52,
ал.1, т.2 и чл.52, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на община Кирково, приета с Решение №42 от Протокол №4 от
01.02.2008 год. на Общински съвет – Кирково, както и да бъдат присъдени
направените от Окръжна прокуратура -Кърджали разноски за съобщаване на
оспорването, доказателство за което щяло да се представи.
В съдебно
заседание, редовно призована, Окръжна
прокуратура - Кърджали се представлява от подалия протеста прокурор Б. В., който
поддържа изцяло протеста. В хода по същество излага доводи и съборажения, напълно идентични с развитите такива в
подадения протест, като моли съда да постанови решение, с което да отмени протестираните разпоредби от Наредба за определяне размера
на местните данъци на територията на община Кирково, приета с Решение №42 от
Протокол №4/01.02.2008 год. на Общински съвет – Кирково, както и моли да бъдат
присъдени направените разноски от Окръжна прокуратура – Кърджали, за съобщаване
на оспорването.
Ответникът по протеста – Общински съвет – Кирково,
редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не изразява
становище по така подадения протест.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от посочения
подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Кирково, намира следното:
Оспорването е съобщено по реда на чл.181, ал.1 и ал.2
от АПК, във връзка с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.66 от 24.07.2020
год., стр.61 на „Държавен вестник”/л.37
от делото/ и в сайта на Върховен
административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на
Административен съд - Кърджали. По делото не са встъпили заинтересовани страни
по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.
По допустимостта на протеста:
Предмет на оспорване с него са конкретни
разпоредби от подзаконов нормативен акт, които са с многократно правно действие
и относими към неопределен и неограничен брой
адресати, т.е. с нормативен характер. Съгласно чл.185, ал.2, във връзка с ал.1
от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни
техни разпоредби, като съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов
нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права,
свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него
или за които той поражда задължения. В съответствие с разпоредбата на чл.186,
ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт,
а според чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат
оспорени без ограничение във времето. Предвид това, така подаденият протест от прокурор
при Окръжна прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
След като се запозна с фактите и обстоятелствата по
делото, с приложените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с
доводите и становищата на страните и след направената преценка на доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорените разпоредби,
с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира
протеста за ОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение №42 от 01.02.2008 год./л.27/ по Протокол №4 от заседание на Общински
съвет – Кирково, проведено на 01.02.2008 год./л.68-л.84/, на основание чл.21,
ал.1, т.7 и ал.2 от ЗМСМА и чл.1, ал.2 от ЗМДТ, била приета Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на община Кирково.
Приемането на Наредбата е извършено от
Общински съвет – Кирково при предварително обявен дневен ред и при наличие на
кворум, видно от приложения пълен препис от Протокол №4 от заседанието на
Общински съвет – Кирково, проведено на 01.02.2008 год./л.68-л.84/, като видно от отразеното в този протокол
и присъствения списък към него/л.85/,
при общ брой от 29/двадесет и девет/ общински съветници,
на заседанието са присъствали 26/двадесет и шест/ от тях, от които, при гласуването
на решението за приемането на Наредбата, са участвали 24/двадесет и четири/
общински съветници, от които „ЗА” са гласували 22/двадесет
и двама/ от присъстващите общински съветници, „против”
е гласувал 1/един/ и „въздържали се” се е гласувал 1/един/ съветник/л.78/. Решението е гласувано по повод докладна
записка от кмета на община Кирково, като тази докладна записка за приемане на Наредбата,
с отразен Изх.№*** от *** год. на общинска администрация - Кирково/л.89/, ведно с приложения проект на самата
наредба/л.93-л.112/, са били представени в Общински съвет – Кирково,
регистрирани с Вх.№*** на *** год./л.32/.
Проектът на тази Наредба е бил разгледан от Постоянната комисия по бюджет и
финанси към Общински съвет – Кирково, която е изразила писмено становище от
29.01.2008 год./л.86/,
че подкрепя докладната записка на кмета на общината, за приемането на предложения
проект на тази Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на община Кирково. Следва да се посочи, че проеккът
на тази Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Кирково е бил публикуван на официалната
интернет-страницата на община Кирково, на датата 04.01.2008 год., видно от
приложеното извлечение от тази интрет-страница.
Видно от изисканата, представена и приета
като доказателство по делото Покана №4 от 25.01.2008 год., за свикване на
заседание на Общински съвет – Кирково на датата 01.02.2008 год., от 13:30 часа/л.87-л.88/, докладната записка на кмета на общината,
за приемане на тази Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на община Кирково, е била посочена като т.6 от дневния ред на заседанието,
като видно от цитирания по-горе Протокол №4 от 01.02.2008 год. от проведеното
заседание на Общински съвет – Кирково, докладната записка на кмета на община
Кирково и внесеният проект за тази наредба е бил разгледан като т.6 от дневния
ред и след направено разяснение по внесения проект и проведено гласуване, с посоченото
Решение №42 е била тази Наредба за определяне размера на местните данъци
на територията на община Кирково.
След приемането й с цитираното Решение №42 от 01.02.2008
год. на Общински съвет - Кирково, според отразеното в приложения по делото актуален
действащ екземпляр от същата Наредба/л.9-л.26/, същата е била изменяна или допълвана три пъти – с Решение
№327 по Протокол №33 от 22.01.2018 год. на Общински съвет – Кирково, с Решение
№437 по Протокол №42 от 28.01.2019 год. на Общински съвет – Кирково/л.50-л.53/, прието при присъстващи на
заседанието/кворум/ - 27/двадесет и седем/ общински съветници,
от които „ЗА” приемане на решението за изменение и допълнение са гласували
всички 27 съветници, като „против” и „въздържал се”
не е имало и с Решение №67 по Протокол №7 от 30.04.2020 год. на Общински съвет –
Кирково/л.45/, прието при присъстващи на
заседанието/кворум/ - 29/двадесет и девет/ общински съветници,
от които „ЗА” приемане на решението за изменение и допълнение са гласували
всички 29 съветници, като „против” и „въздържал се”
не е имало. Изготвеният проект за изменение и допълнение на тази Наредба/л.58-л.62/, приет Решение №437 по Протокол №42 от
28.01.2019 год. на Общински съвет – Кирково, е бил публикуван на официалната
интернет-страница на община Кирково на 12.12.2018 год., видно от приложената
извадка от тази интернет-страница, Раздел „Проекти на нормативни актове”/л.46, същата на
л.56-л.57/. С последното
изменение на тази Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на община Кирково, прието с Решение №67 по Протоктол №7 от
30.04.2020 год. на Общински съвет – Кирково, е била изменена единствено
разпоредбата на ал.2 на чл.11 от същата, като проектът за това изменение/л.47/ е бил публикуван на официалната
интернет-страница на община Кирково на 31.03.2020 год., видно от приложената
извадка от тази интернет-страница, Раздел „Проекти на нормативни актове”/л.46, същата на л.56-л.57/.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
приложима в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на протестираните
разпоредби на Наредбата на всички основания по чл.146 от АПК. Предвид това, доколкото
по-голяма част от оспорените разпоредби са приети през 2008 год. и не са
изменяни или допълвани до момента, а друга част са изменени в края на месец
януари 2019 год., следва да се съобрази спазването на административнопроизводствените
правила, регламентирани в закона към момента на приемането им, а именно към 01.02.2008
год. и към 28.01.2019 год., а съответствието им с материалноправни
разпоредби на закона, т.е. с материалния закон или нормативни актове от
по-висока степен, уреждащи същата материя, следва да бъде преценено и към настоящия
момент, съгласно нормата на чл.192а от АПК.
Редът за издаване на нормативни административни актове
е регламентиран в чл.75 – чл.80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от
чл.80 от АПК. Общински съвет – Кирково, като орган на местно самоуправление на
територията на община Кирково, решава самостоятелно въпросите от местно
значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на
чл.76, ал.3 от АПК, във връзка с чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в
изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен
да издава административни актове, сред които и нормативни административни
актове под формата на Наредби, т.е. подзаконовият нормативен акт (ПНА) е издаден от компетентен орган - Общински съвет - Кирково, който, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА, в приложимата й към
този момент редакция (Изм. - ДВ, бр.69 от 2006 год.), е имал, а и понастоящем
има, процесуално-правна компетентност,
в изпълнение на правомощията си, да приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, като безспорно, наредбите
са нормативни актове,
с които може да урежда, съобразно с нормативните актове от по-висока степен,
обществени отношения с местно значение, на територията на община Кирково.
Наредбата е издадена на основание чл.21, ал.1, т.7 и ал.2
от ЗМСМА и е приета на заседание, проведено на 01.02.2008 год., при
предварително обявен дневен ред и с необходимия кворум и мнозинство, с проведено поименно гласуване и с гласовете на 22
общински съветници, от общо участвали в обсъждането и
гласуването 24 общински съветници, при общински съвет с обща численост от 29 общински съветници, което е в
съответствие с изискванията на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА, без наличие на
съществени нарушения при обсъждането, гласуването и приемането му. Изложеното важи по отношение и на Решение №437 от 28.01.2019 год. по Протокол №42 от
28.01.2019 год. на Общински съвет – Кирково, с което са приети изменения и
допълнения на Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на община Кирково, част от които изменения и допълнения са на някои
от оспорените с протеста разпоредби от същата Наредба, както и по отношение на Решение №67 от 30.04.2020 год. по Протоктол
№7 от 30.04.2020 год. на Общински съвет – Кирково, с което е била изменена
единствено разпоредбата на ал.2 на чл.11 от същата.
На следващо място, ПНА е издаден
в установената писмена форма, със съответните
реквизити (чл.24
– чл.35 от Указ
№883/24.04.1974 год. за прилагане
на ЗНА).
В решението, с което
е приета Наредбата, е посочен видът на
акта, органът, който го е приел
и е отразен главният му предмет. Посочено е и правното основание за приемането
му, а именно чл.21, ал.1,
т.7 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.1, ал.2 от
Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, като нормата на чл.21, ал.1, т.7 (Изм., ДВ, бр.119 от 2002 год.) от ЗМСМА, регламентира – и към момента на приемане на
Наредбата, и понастоящем, че общинският съвет определя
размера на местните такси, докато
разпоредбата на чл.1, ал.2 (Нова, ДВ, бр.110 от 2007 год.) от Закона за
местните данъци и такси, също посочена като основание за приемането на тази
Наредба, регламентира, че общинският съвет определя с наредба размера на данъците по
ал.1 при условията, по реда и в границите,
определени с този закон. Изложеното се отнася и за посочените по-горе две
решения на Общински съвет – Кирково, с които са били приети изменения и
допълнения на тази Наредбата за
определяне размера на местните данъци
на територията на община Кирково,
като при приемането им също е бил налице изискуемия се кворум, били са
гласувани с изискуемото се мнозинство, при предварително обявен дневен ред, в
който проектите за изменения и допълнение на тази Наредба са били включени, посочено
е правното основание за приемането им и ясно е отразен
главният им предмет, т.е.
ясно са посочени разпоредбите от Наредбата, които се изменят или допълват,
както и ясно е посочено съдържанието на новите, т.е. на изменените или допълнени
разпоредби.
На следващо място следва да се отбележи, че е спазено
и императивното изискване на чл.26, ал.2 от ЗНА, при приемането на Наредбата, в
приложимата към този момент редакция на тази норма, съгласно която, преди
внасяне на проект за нормативен акт, заявителят на проекта е длъжен да го
публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите,
за да могат заинтересованите страни, най-малко в 14-дневен срок преди
разглеждането му, да се запознаят с него и да правят евентуални възражения,
становища и предложения по проекта. Както бе посочено и по-горе, проектът на
тази Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община
Кирково е бил публикуван на официалната-интернет страница на община Кирково, на
датата 04.01.2008 год., а същата е била приета с Решение №42 от Протокол №4 от заседение на Общински съвет – Кирково, проведено на
01.02.2008 год., т.е. проектът на тази Наредба е бил публикуван 27 календарни
дни преди приемането му от Общински съвет – Кирково. Това правило на чл.26,
ал.3 от ЗНА, в приложимата редакция на нормата, е било спазено и при приемането
на Решение №437 от 28.01.2019 год. по Протокол №42 от
28.01.2019 год. на Общински съвет – Кирково, с
което са приети изменения и допълнения на Наредба за определяне размера
на местните данъци на територията на община Кирково. Съгласно посочената разпоредба от ЗНА, преди
внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния
орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на
съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната
оценка на въздействието по чл.20, а когато съставителят на проекта е орган на
местното самоуправление – той се публикува на интернет страницата на
съответната община и/или общински съвет, а съгласно ал.4 на същия чл.26 от ЗНА,
срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени
консултации по ал.3, е не по-кратък от 30 дни, както при изключителни случаи и
изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на
проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Както бе
посочено и по-горе, проектът за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци
на територията на община Кирково, заедно с доклдната
записка/мотивите/ за приемането им, са били публикувани на интернет страницата
на община Кирково, на 12.12.2018 год., а са били приети с Решение №437 от 28.01.2019 год. по Протокол №42 от
28.01.2019 год. на Общински съвет – Кирково, т.е. проектът за изменение
и допъвнение на тази Наредба, заедно с мотивите, е
бил публикуван 46 календарни дни преди приемането му от Общински съвет –
Кирково, с което е спазено изискването на чл.26, ал.3, във вр.
с ал.4 от ЗНА.
По отношение наведените в протеста доводи за противоречие на протестираните разпоредби от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кирково, с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен - в случая с посочените разпоредби от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, съдът намира следното:
Така, първата протестираната разпоредба на чл.11, ал.1/Изм. с Решение №437 на ОбС – Кирково по Протокол №42/28.01.2019 год./ от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кирково, регламентира, че:
„Чл.11
(1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните
срокове: до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.”.
При сравняване на чл.11, ал.1 от Наредбата с
действащата разпоредба на чл.28, ал.1 от ЗМДТ е видно, че в частта й, с която
се предвижда краен срок за заплащане на данъка върху недвижимите имоти до 30
октомври, протестираната разпоредба е
незаконосъобразна, като противоречаща на разпоредбата на чл.28, ал.1(Изм., ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) от ЗМДТ, която предвижда
възможност за заплащане на този данък до 31 октомври на годината, за която е
дължим. Следователно, протестът е основателен в частта му, с която се иска
отмяна, като незаконосъобразна, на разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата,
предвиждаща краен срок за заплащане на данък недвижими имоти до 30 октомври,
т.е. само в частта й относно думите „до 30 октомври”, като в останалата й част,
разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата не противоречи на чл.28, ал.1 от ЗМДТ.
Втората протестирана разпоредба е тази на чл.17, ал.1, предл.І/първо/ от същата Наредба, която регламентира, че:
„Чл.17.(1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти на предприятията - …”.
Правилото, разписано в предл.І/първо/ на тази ал.1 от чл.17 от Наредбата не съответства на действащата разпоредба на чл.21, ал.1 (Изм., ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г.), предл.І/първо/ от ЗМДТ, което регламентира, че „Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2”, като е основателен доводът в протеста, че по този начин разпоредбата на местната Наредба игнорира законовото правило, да се избере една от двете величини, като критерий за определяне на по-високата основа за определяне на този данък, а оттам и за изчисляване на по-висок размер на този данък. Следователно, протестът, в частта му, с която се иска отмяна, като незаконосъобразна, на разпоредбата на чл.17, ал.1, предл.І/първо/ от тази местна Наредба е основателен и съответно, предл.І/първо/ от ал.1 на чл.17 от Наредбата подлежи на отмяна, като материално незаконосъобразно.
Следващата протестирана разпоредба е тази на чл.32, ал.3 от Наредбата, която регламентира, че:
„Чл.32
(3) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната
като нови.”.
Алинея 1 на същия чл.32 от Наредбата предвижда, че „Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.”, от което следва, че според протестираната ал.3 на същия чл.32, не се облагат с данък моторни превозни средства, внесени в страната като нови. Тази разпоредба, обаче, не съответства на действащата разпоредба на чл.44, ал.4 (Изм., ДВ, бр.102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) от ЗМДТ, съгласно която, „Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната.”. Тук следва да се посочи, че протестираната разпоредба на чл.32, ал.3 от местната Наредба е идентична с предходната редакция на разпоредбата на чл.44, ал.4 (Доп., ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от ЗМДТ, действала до изменението й, публикувано в ДВ, бр.102 от 2019 год., в сила от 01.01.2020 год. Явно това изменение на законовата разпоредба не е съобразено от Общински съвет – Кирково и съответно, разпоредбата на местната Наредба не е приведена в съответствие с влязлата в сила и действаща от 01.01.2020 год. редакция на нормата на ал.4 на чл.44 от ЗМДТ, като е ясно, че волята на законодателя вече е да изключи като обект на облагане с данък, моторните превозни средства, придобити по възмезден начин, но такива, които са придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната, т.е. в Република България, а не такива, които са внесени в страната като нови. За пълнота на изложението следва да се посочи, че понятието „моторни превозни средства, внесени в страната като нови” е имало своята легална дефиниция в §1, т.22 от ДР на ЗМДТ, като според нея, „Моторни превозни средства, внесени като нови” по смисъла на чл.44, ал.3 от закона ЗМДТ/ са моторните превозни средства, за които едновременно са налице следните условия: а) изтекли са не повече от 6 месеца от датата на първата им регистрация (включително в чужбина); б) изминали са не повече от 6000 км.”, като тази разпоредба, обаче, е била отменена още в началото на 2009 год.(отм., ДВ, бр.105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) и съответно, от тогава и до момента, тази легална дефиниция не се прилага.
Предвид горното се явява основателен доводът в
протеста, че по този начин разпоредбата на местната Наредба е в противоречие
със законовото правило, разписано в разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗМДТ, влязло
в сила от 01.01.2020 год. и действащо и към момента, поради което и
разпоредбата на чл.32, ал.3 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на община Кирково се явява
материално незаконосъобразна и като такава, също следва да бъде отменена.
Следващата протестирана разпоредба е тази на чл.41, ал.2 от Наредбата, която регламентира, че:
„Чл.41 (2) Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери: 1. товарно ремарке - 10 лв.; 2. къмпинг ремарке - 20 лв.”.
Ясно е, че с тази разпоредба е въведен
данък върху превозни средства, каквито безспорно се явяват и ремаркетата от
посочените две категории, но същата към момента е в несъответствие със
законовата разпоредба на чл.55, ал.2
(Изм., ДВ, бр.98 от 2018 г., в
сила от 01.01.2019 г.) от ЗМДТ,
съгласно която, „Общинският
съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 данъка за ремаркета на леки и товарни
автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т в размер,
както следва: 1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв.; 2. къмпинг ремарке - от 10
до 30 лв.”. В протестираната
разпоредба от местната Наредба са съобразени и в съответствие със законовата
норма са посочени двете категории ремаркета, както и определения в същата
размер на данъка за всяка една от тях е в границите, определени в законовата
норма, но не е съобразно, че този данък се дължи са тези две категории
ремаркета само ако същите са с технически допустима максимална маса не повече
от 3.5 тона. Това изискване относно технически допустимата максимална маса на
тези две категории ремаркета е въведено с последното изменение на разпоредбата
на чл.55, ал.2 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 год., като явно това и това
изменение на законова разпоредба от ЗМДТ не е съобразено от Общински съвет –
Кирково и съответно, разпоредбата на местната Наредба не е приведена в
съответствие с влязлата в сила и действаща от 01.01.2019 год. редакция на
нормата на ал.2 на чл.55 от ЗМДТ, като е ясно, че волята на законодателя вече е
да се облагат с данък в посочените граници само ремаркетата с технически
допустима максимална маса не повече от 3.5 тона, а не въобще всички ремаркета
от посомчените две категории.
Предвид горното се явява основателен доводът в
протеста, че по този начин разпоредбата на местната Наредба е в противоречие
със законовото правило, разписано в разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗМДТ, влязло
в сила от 01.01.2019 год. и действащо и към момента, поради което и
разпоредбата на чл.41, ал.2 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на община Кирково се явява
материално незаконосъобразна и като такава, също следва да бъде отменена.
Следващата протестирана разпоредба е тази на чл.46, ал.1/Изм. с Решение №437 на ОбС – Кирково по Протокол №42/28.01.2019 год./ от Наредбата, която регламентира, че:
„Чл.46 (1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: До 30 юни и до 30.10. на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.”.
При сравняване на чл.46, ал.1 от Наредбата с
действащата разпоредба на чл.60, ал.1 от ЗМДТ е видно, че в частта й, с която
се предвижда краен срок за заплащане на данъка върху превозните средства до 30
октомври, протестираната разпоредба е
незаконосъобразна, като противоречаща на разпоредбата на чл.60, ал.1(Изм., ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.), предл.І/първо/ от ЗМДТ, което предвижда, че „Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в
следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.”,
т.е. законовата възможност за заплащане на този данък е до 31 октомври на
годината, за която е дължим. Следователно, протестът е основателен в частта му,
с която се иска отмяна, като незаконосъобразна, на разпоредбата на чл.46, ал.1,
предл.І/първо/ от Наредбата, предвиждаща краен срок
за заплащане на данък върху превозните средства до 30 октомври, т.е. само в
частта й относно думите „до 30 октомври”, като в останалата й част,
разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредбата не противоречи на чл.28, ал.1 от ЗМДТ. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че второто
предложение на протестираната алинея 2 на чл.46 от
Наредбата, което регламентира че „На
предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.” е абсолютно
идентично със законовата регламентация, дадена в чл.60, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗМДТ, съгласно което, „На
предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.”,
като в тази му част протестът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
Следващата протестирана разпоредба е тази на чл.52, ал.1, т.2 от Наредбата, която регламентира, че:
„Чл.52 (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
1. …
2.
физическите лица, включително едноличните търговци,
които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид
патентна дейност от посочените в т.1 - 36 на приложение №4 към Глава втора,
раздел V от Закона за
местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за
съответната дейност;”
При сравняване на протестираната
разпоредба на чл.52, ал.1, т.2 от Наредбата с действащата към момента разпоредба
на чл.61м, ал.1, т.2 от ЗМДТ е видно, че законодателят е уредил по различен
начин данъчните облекчения за данъчно задължените лица, които подлежат на
облагане с патентен данък и попадащи в категорията „физически лица, включително
еднолични търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година”. Съгласно
действащата разпоредба на чл.61м, ал.1, т.2 (изм. - ДВ, бр.98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от ЗМДТ, данъчно задължените лица, които подлежат на
облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност: „т.2.
физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен
труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените
в т.1 - 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за
която определеният данък e с най-висок размер; за извършване на повече от три
дейности облекчението не се прилага;”. Видно е от действащата редакция на
законовата разпоредба, че същата допуска ползване на данъчно облекчение от
физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен
труд през цялата данъчна година, но само два или три вида патентна дейност от
посочените в т.1 - 36 от приложение №4, като заплащат патентния данък само за
тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер, а освен това, в
същата норма изрично е посочено, че за извършване на повече от три дейности
облекчението не се прилага. Така, протестираната
разпоредба от местната Наредба се явява незаконосъобразна, поради това, че с
нея се допуска ползване на данъчно облекчение от физическите лица, включително
едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година за
повече дейности от посочените в т.1 - 36 на приложение №4 към Глава втора,
раздел V
от Закона за местните данъци и такси, което
категорично не е позволено от закона, като незаконосъобразнотта
се състои и в определянето на различна величина на дължимия патентен данък. И
тук за яснота следва да се посочи, че протестираната
разпоредба на чл.52, ал.1, т.2 от местната Наредба е идентична с предходната
редакция, т.е. с първоначалната редакция на разпоредбата на чл.61м, ал.1, т.2 (Нова, ДВ, бр.110 от
2007 г.) от ЗМДТ, действала до
изменението й, публикувано в ДВ, бр.98 от 2010 год.,
в сила от 01.01.2011 год. Явно това изменение на законовата разпоредба
не е съобразено от Общински съвет – Кирково и съответно, разпоредбата на
местната Наредба не е приведена в съответствие с влязлата в сила и действаща от
01.01.2011 год. редакция на нормата на т.2 от ал.4 на 61м от ЗМДТ, като е ясно,
че волята на законодателя е била да преуреди по
различен начин ползването на данъчно облекчение от данъчно задължените лица,
които подлежат на облагане с патентен данък, в т.ч. физическите лица,
включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата
данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в т.1 - 36 от
приложение №4 към Глава втора, раздел V от
Закона за местните данъци и такси.
Предвид горното се явява основателен доводът в
протеста, че по този начин разпоредбата на местната Наредба е в противоречие
със законовото правило, разписано в разпоредбата на чл.61м, ал.1, т.2 от ЗМДТ, влязло в
сила от 01.01.2011 год. и действащо и към момента, поради което и разпоредбата
на чл.52, ал.1, т.2 от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на община Кирково се явява материално
незаконосъобразна и като такава, също следва да бъде отменена с решението по
настоящото дело.
Последната протестирана
разпоредба е тази на чл.52, ал.1, т.4,
изр.1/първо/ от Наредбата, което регламентира, че:
„Чл.52 (1) Данъчно
задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват
данъчни облекчения в следната поредност:
…………………………………………………………………………………………………………………
4. лицата,
които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за
занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13 на
приложение №4 към Глава втора, раздел V от Закона за
местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за
съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към
декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в
регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.”.
При сравняване на протестираната
разпоредба на чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата с действащата към момента разпоредба
на чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ е видно, че законодателят е уредил по различен
начин данъчните облекчения за данъчно задължените лица, които подлежат на
облагане с патентен данък и попадащи в категорията „лица, които използват
работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и
извършват патентна дейност от посочените в приложение №4 към Глава втора,
раздел V
от Закона за местните данъци и такси.”. Съгласно
действащата разпоредба на чл.61м, ал.1, т.4 (изм. - ДВ, бр.28 от 2011 г.) от ЗМДТ, данъчно
задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват
данъчни облекчения в следната поредност: „т.4. лицата, които използват работно място
за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна
дейност от посочените в т.10 на
приложение №4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното
работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.61н
е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците,
издадено от съответната регионална занаятчийска камара.”.
Видно е от действащата редакция на законовата
разпоредба, че същата допуска ползване на данъчно облекчение от посочената
категория лица, т.е. от такива, които
използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите
и извършват патентна дейност, но само от посочените в т.10 на приложение №4 към Глава втора, раздел V от ЗМДТ, но не и такива дейности, посочените в т.12 и
т.13 от същото приложение №4. Така, протестираната
разпоредба чл.52, ал.1, т.4, изр.1/първо от местната Наредба се явява незаконосъобразна
в тази й част, поради това, че с нея се допуска ползване на данъчно облекчение
от такива лица, което категорично не е позволено от закона. И тук за яснота
следва да се посочи, че протестираната разпоредба на
чл.52, ал.1, т.4 от местната Наредба е идентична с предходната редакция, т.е. с
първоначалната редакция на разпоредбата на чл.61м, ал.1, т.4 (Нова, ДВ, бр.110 от
2007 г.) от ЗМДТ, действала до
изменението й, публикувано в ДВ, бр.28 от
05.04.2011 г., в сила от 09.04.2011 год. Явно и
това изменение на законова разпоредба от ЗМДТ не е съобразено от Общински съвет
– Кирково и съответно, разпоредбата на местната Наредба не е приведена в
съответствие с влязлата в сила и действаща от 09.04.2011 год. редакция на
нормата на т.4 от ал.4 на 61м от ЗМДТ, като е ясно, че волята на законодателя е
била да преуреди по различен начин ползването на
данъчно облекчение от данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с
патентен данък, в т.ч. и от лицата, които използват работно място за обучение
на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от
посочените в приложение №4 към Глава
втора, раздел V от ЗМДТ.
Така, съдът в настоящия състав намира за основателни
развитите в протеста доводи за незаконосъобразност на разпоредбата на чл.52,
ал.1, т.4, изр.1/първо/ от Наредбата, но само по отношение на думите „10 и 12”,
като в тази й част същата се явява материално незаконосъобразна и като такава,
следва да бъде отменена. В останалата й част протестираната
разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4, изр.1/първо/ от Наредбата е абсолютно
идентично със законовата регламентация, дадена в действаща редакция чл.60,
ал.1, т.4 от ЗМДТ, поради кето протестът в тази му
част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Ето защо, предвид всичко изложено по-горе се налага и извода, че протестираните разпоредби на чл.11, ал.1, в частта й относно израза: „… до 30 октомври …”; на чл.17, ал.1, предл.І/първо/; на чл.32, ал.3; на чл.41, ал.2; на чл.46,
ал.1, предл.І/първо/, в частта му относно израза: „… до 30.10. …”; на чл.52, ал.1, т.2 и на чл.52,
ал.1, т.4, изр.І/първо/, в частта му относно израза: „ …12 и 13…”, от Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на община Кирково, са в
противоречие и с разпоредбата на чл.8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/,
която предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да
урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях
обществени отношения с местно значение. В случая, с протестираните разпоредби от
Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на община Кирково, са
уредени обществени отношения с местно значение, но същите са в несъответствие и
в противоречие, т.е. явяват се несъобразени, с действащи нормативни актове от
по-висока степен, а именно – с посочените по-горе разпоредби на ЗМДТ, от което, както бе посочено и по-горе, се
налага извода, че протестираните норми от тази
общинска Наредба са материално незаконосъобразни, поради противоречието им с норми от по-висок ранг, т.е. налице е основанието за
отмяната им по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и съответно, протестът се явява осномватлен по отношение на посочените разпоредби или части
от тях и с решението по настоящото дело, същите следва да бъдат отменени. В
останалата му част, а именно - отмяна изцяло на разпоредбите на чл.11, ал.2, на
чл.46, ал.1 и на чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на община Кирково, протестът на Окръжна прокуратура - Кърджали е
неоснователен и като такъв, в тази му част следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, в полза на Окръжна
прокуратура – Кърджали следва да бъдат присъдени и направените деловодни
разноски, в размер на 20.00/двадесет/ лева, представляващи преведена такса по
сметка на „Държавен вестник”, за публикуване на съобщение за оспорването,
съгласно приложеното по делото бюджетно платежно нареждане от 15.07.2020 год./на л.32 от делото/. Разноските следва
да бъдат възложени в тежест на община Кирково, която, съгласно чл.14 от ЗМСМА,
е юридическо лице, което има право на собственост и самостоятелен общински
бюджет.
Предвид изложеното и на основание чл.193, ал.1, предл.ІІ/второ/ от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпоредбите на:
-
на чл.11,
ал.1, в частта й относно израза: „… до 30
октомври …”;
-
на чл.17,
ал.1, предл.І/първо/;
-
на
чл.32, ал.3;
-
на чл.41,
ал.2;
-
на
чл.46, ал.1, предл.І/първо/, в частта му относно
израза: „… до 30.10. …”;
-
на чл.52, ал.1,
т.2;
-
на чл.52, ал.1, т.4, изр.І/първо/, в частта му относно израза: „ …12
и 13…”
от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на община Кирково, приета с Решение
№42 от 01.02.2008 год. по Протокол №4 от заседание на Общински съвет – Кирково,
проведено на 01.02.2008 год./Изм. и доп. с Решение №327 на ОбщС
- Кирково по Протокол №33 от 22.02.2018 год., с Решение №437 на ОбщС - Кирково от Протокол №42 от 28.01.2019 год. и с
Решение №67 на ОбщС - Кирково по Протокол №7 от
30.04.2020 год./.
ОТХВЪРЛЯ
протеста на Окръжна
прокуратура – Кърджали в останалата му част, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Община – Кирково, с
административен адрес – ***,
с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Окръжна прокуратура – Кърджали,
направените деловодни разноски, възлизащи в размер на 20.00/двадесет/ лева.
Препис от решението, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му
на страните.
Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване
в срок на касационна жалба или протест
или ако те
са отхвърлени от касационния
съд.
2.