№ 16740
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110170518 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Институт по органична химия
с Център по фитохимия при Българската академия на науките срещу „Цетин България“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за опразване и предаване на държането
на отдаден под наем недвижим имот – площ от 42 кв.м. в западната част на покривното
пространство на северното крило на сграда с адрес: /адрес/ – сграда на ИОХЦХ при БАН,
след прекратяване на наемното правоотношение.
С исковата молба се твърди, че между ищеца Център по фитохимия при Българската
академия на науките и Българската академия на науките, от една страна, в качеството им на
наемодатели при условията на активна солидарност помежду им, и „Теленор България“
ЕАД, от друга страна, като наемател, е сключен договор за наем № ДН-89/28.04.2020 г., по
силата на който на наемателя е предоставен за временно и възмездно ползване следния
недвижим имот – площ от 42 кв.м. в западната част на покривното пространство на
северното крило на сграда с адрес: /адрес/ – сграда на ИОХЦХ при БАН, от които 9 кв.м.,
разположени в югозападната ъглова част, 9 кв.м., разположени в северозападната ъглова част
и 24 кв.м., разположени в северозападната част на покривното пространство в северното
крило на сградата, собственост на наемодателя. Посочва се, че съгласно уговореното
наемателят следвало да инсталира върху тази площ и да използва електронно-съобщителни
съоръжения срещу заплащането на наемна цена в размер на 800 лева без вкл. ДДС.
Поддържа се, че впоследствие е сключено допълнително споразумение № ДН-89-
1/15.06.2023 г. към договора за наем между ищеца ИОХЦФ при БАН и БАН, от една страна
като наемодатели и ответника в процеса „Цетин България“ ЕАД, в качеството му на
правоприемник на наемателя, след извършено преобразуване на „Теленор България“ ЕАД,
по силата на което споразумение срокът на действие на договора за наем от 28.04.2020 г. е
продължен с три години, считано от 24.02.2023 г. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 2
от последното страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора за наем в
случай, че сградата, в който се намира наетият обект – блок 9 НК-1 на БАН, бъде включена в
проектно предложение по процедура „Повишаване на енергийната ефективност в
публичните сгради на БАН“ в рамките на инвестиция „Подкрепа на устойчиво енергийно
обновяване на нежилищния сграден фонд“ на Националния план за възстановяване и
устойчивост. Ищецът поддържа, че това обстоятелство е настъпило, като сградата, в която се
намира отдадения под наем обект, е включена в проектното предложение и посочена в т. 1 –
Първа група. Твърди се, че изрично изискване на процедурата към сградите, подлежащи на
обновяване е да няма сключени договори за наеми за последните, като неизпълнението на
1
това императивно по характера си изискване на проекта е основание за изключване на блок
9 от финансирането. Посочва се, че в случая е възникнало предвиденото в чл. 2 от
допълнителното споразумение основание за прекратяване на договора за заем, за което
„Цетин България“ ЕАД било уведомено с писмо от 23.06.2023 г., изпратено на електронната
поща, и поканено в едномесечен срок от получаване на уведомлението да освободи заетите
площи. Твърди се, че с изтичане на едномесечния срок на предизвестието или на 23.07.2023
г. процесният договор за наем с допълнително споразумение към него следва да се счита за
прекратен. Излага се, че въпреки изпратеното уведомление и последващи контакти с
ответното дружество за доброволно предаване на имота, „Цетин България“ ЕАД не е
опразнило и предало заетите площи. С тези доводи Институт по органична химия с Център
по фитохимия при Българската академия на науките обосновава интереса си от търсената
защита, отправяйки искане ответникът да бъде осъден да опразни наетия имот и да му го
предаде. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Цетин
България“ ЕАД на 07.01.2025 г., като в указания му и законоустановен едномесечен срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е депозирал писмен отговор.
С определение от 25.03.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 14.04.2025
г.
По делото е депозирана молба от 02.04.2025 г. от ищеца Институт по органична химия
с Център по фитохимия при БАН, чрез пълномощника си адв. Ц., с която на основание чл.
232 ГПК заявява, че оттегля предявения иск поради отпаднало основание с твърдения, че
след завеждане на делото и конкретно на 12.02.2025 г. от страна на ответното дружество е
демонтирано съоръжението от покрива на сградата, а наетата площ е освободена, за които
обстоятелства между страните са подписани протоколи. Предвид доброволното
освобождаване на наетите площи от ответника след завеждане на иска, ищецът оттегля
същия и отправя искане за прекратяване на производството по делото. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК, приложен към молбата, останали
непогасени от ответното дружество, въпреки водените за това разговори. Намира същите за
дължими и в хипотеза на прекратяване на делото при условията на оттегляне на иска,
доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и едва след
неговото образуване е освободил имота, което от своя страна е обусловило оттегляне на иска
при отпадане на правния интерес от последния.
Съдът, след като прецени, че е налице ясна, недвусмислена и безусловна воля за
оттегляне на предявения иск от ищеца, изразена чрез пълномощника му с изрично учредена
представителна власт по реда на чл. 34, ал. 3 ГПК (съгласно приложено към молбата
пълномощно), действието по оттегляне е предприето по висящо съдебно производство, от
легитимирана страна, преди приключване на първото заседание по делото, при което не е
необходимо съгласие на ответната страна, намира, че е налице валидно десезиране със спора
по отношение на исковата претенция, предмет на делото.
Доколкото основен принцип в гражданския процес е този на диспозитивното начало,
установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определянето на вида и
обема на търсената защита от страните, при наличието на валидно волеизявление на ищеца
за оттегляне на предявения от него иск, то и съдът не дължи произнасяне по същия, поради
което и производството по делото следва да бъде прекратено.
По отговорността за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК (доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от
1.07.2024 г.) ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато
прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се
прилага ал. 9. Следователно, при прекратяване на производството по делото поради
2
оттегляне на иска поначало право на разноски има ответната страна съгласно чл. 78, ал. 4
ГПК. Съдът, съобразявайки възприетото в практиката на върховната съдебна инстанция,
намира, че в определени случаи, когато с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото, ищецът не му дължи заплащане на сторените разноски – в т.см.
Определение № 843/17.11.2014 г. по гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ІV ГО. Когато оттеглянето
на иска е предприето поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право, отговорността за разноските
се понася от ответника – в т.см. Определение №626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на
ВКС, ІV ГО. Прието е също, че ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил
предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на
исковете молба – в т. см. Определение № 767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на ВКС, ІІ
ТО; Определение № 518/15.06.2012 г. по ч. т. д. №156/2012 г. на ВКС, ІІ ТО.
В настоящия случай, съдът, вземайки предвид изложените твърдения от ищеца и
представените по делото, в т. ч. към молбата от 02.04.2025 г., писмени материали и
конкретно уведомление с изх. № 379/23.06.2023 г. до управителя на „Цетин България“ ЕАД,
извадка от електронна кореспонденция и приемно-предавателен протокол относно демонтаж
на приемно-предавателна станция 1100 от 12.02.2025 г., подписан от представител на
Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН, като наемодател и
представител на „Цетин България“ ЕАД, намира, че в случая освобождаването на процесния
имот от ответната страна е осъществено в периода 04.02.2025 г. – 12.02.2025 г., а с това и в
хода на настоящото производство, въпреки предходно отправена покана с уведомлението от
23.06.2023 г. В приемно-предавателния протокол от 12.02.2025 г. изрично е отразено, че
демонтажните и хидроизолационни дейности, касаещи базовата станция на „Цетин
България“ ЕАД, разположена на адрес: град София, ул. „Акад. Георги Бончев“ бл. 9, са
завършени, като са направени и всички необходими възстановителни работи след демонтажа
на оборудването, а наетата площ е предадена от „Цетин България“ ЕАД в добро състояние.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице соченото от ищеца обстоятелство,
обуславящо оттеглянето на исковата молба, като с поведението си – непредаване на имота
преди образуване на делото, ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради
което и в негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в общ
размер от 1584 лева, от които 384 лева за държавна такса и 1200 лева за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС. Разходът за последното съдът приема за реално извършен,
предвид представителството в процеса на ищеца от упълномощен процесуален представител
и с оглед представените към молбата от 02.04.2025 г. договор за правна помощ и съдействие
от 14.11.2024 г., фактура № **********/14.11.2024 г. и извлечение от банкова сметка.
Мотивиран от горното и на основание чл. 232 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска, производството
по настоящото гр. дело № 70518/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви
състав.
ОСЪЖДА „Цетин България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 да заплати на
Институт по органична химия с Център по фитохимия при Българската академия на науките,
с Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Акад. Георги
Бончев“ бл. 9, сумата от 1584 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните за прекратяване на производството по делото на
телефонните номера – за ищеца, посочен в исковата молба – чрез пълномощника му адв. Ц.,
за ответника – следващ от справката от ТРРЮЛНЦ – за процесуална икономия, предвид
датата на насроченото по делото о.с.з.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4