РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Благоевград, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20251210200964 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б
Наказателно постановление (НП) № 25-1116-001180 от 09.04.2025г. на
Началник група към ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция, с което на
жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл.104а от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т. 6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева, като кумулативно с това
наказание, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му
отнети 8 /осем/ контролни точки.
С жалбата К. Г. В. материализира оплаквания против обжалваното НП,
като сочи че същото е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е
извършил нарушението описано в наказателното постановление. Не отрича,
че напосочената в акта и постановлението дата е управлявал посоченото МПС
и си е позволил да вдигне телефона, само защото му е изписало, че му се
обажда неговият тъст, който е възрастен човек и е предупреден да му се
обажда при спешност, свързана със здравословното му състояние. Намира, че
за извършеното нарушение предвид тези причини на извършване на
1
нарушението би следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН и случая разглеждан
като маловажен. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени
изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и със свой процесуален представител – адв. П Н , като поддържа жалбата,
сочи доказателства в подкрепа на тезата си и изразява становище по същество
на спора, като моли съдът да отмени обжалваното НП поради маловажност на
нарушението.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура
Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои
представители по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 27.032025 година около 11.24 часа в Б по ул. „В “, с посока на
движение от бул.“ “ към ул.“С “, длъжностни лица при Сектор Пътна полиция
при ОДМВР - Благоевград – актосъставителят К. И. А. в присъствието на
свидетеля Б. Н. П., съставили на жалбоподателя К. Г. В. Акт за установяване
на административно нарушение серия GA № 3393162 от 27.03.2025г. за това,
че управлявала собствения си лек автомобил „А “ с регистрационен номер ,
като по време на движение говори по мобилен телефон без да ползва
устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя К. Г. В. и подписан лично от
него, като същият не отразил възражения и било отразено, че „няма
възражения“. В законоустановения срок против така съставеният акт не
постъпили писмени възражения. Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение, на 09.04.2025г. Началник група
към ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция издал атакуваното
Наказателно постановление № 25-1116-001180 от 09.04.2025г., с което за
административно нарушение по чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т. 6
от ЗДвП наложил на К. Г. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б ,
2
административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева, като
кумулативно с това наказание, на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети 8 /осем/ контролни точки. НП е връчено
лично срещу подпис на жалбоподателя на 10.06.2025 година, като в
законоустановения срок, на 17.06.2025г. срещу него е депозирана
разглежданата в настоящото производство жалба с № УРИ 111600-10934 от
17.06.2025г.
В хода на съдебното производство жалбоподателя К. Г. В., който дава
обяснения по случая, като сочи че непосредствено преди да бъде спряна от
полицейските органи за процесната проверка, получил обаждане от тъста си,
който е възрастен и болен. Понеже е в движение непрекъснато, жалбоподателя
имал уговорка с тъста си, да му се обажда ако има проблем. Точно в тоя
момент му звъннал тъста му, като жалбоподателя вдигна и му казал, че ще му
звънна след минута-две, защото видял полицаите, а и знаел, че това не е
правилно. Впоследствие разбрал, че тъстът му се е обади, за да му каже, че
няма проблем. Вследствие на случилото се бил спрян от полицейския
автопатрул, пред който признал си вината. Казал на полицаите за какво е
вдигнал телефон, а те му казали, че е заснет и трябва да вземат отношение.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя К. И. А. и свидетеля Б. Н. П., като двамата са категорични, че
установили нарушението визуално, от няколко метра, като жалбоподателя
управлявал автомобила в кръговото кръстовище, посока ул.“С “, а те се
движели по бул.“С “. Застигнали автомобила на жалбоподателя, спрели го и
взели отношение по случая, като му съставили АУАН на място на проверката.
Свидетелите са категорични, че при проверката жалбоподателя и обяснил, че е
разговарял с близък човек, който не е добре и му се е обадил. Сочат също, че
жалбоподателя се е държал добре по време на проверката и признал вината си,
както и разписала връченият му акт без възражения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на
жалбоподателя, като съобрази, че същите освен средство за защита са и годно
доказателствено средство, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
3
доказване факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както
и относно недоказаност на нарушението са неоснователни. Видно от акта за
установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и
обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно
посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да
се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на
съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на
разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено
въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на
кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се
препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са
посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е
приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил
съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния
орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата
фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.
Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на
жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и
въз основа на какви доказателства. От внимателното запознаване с отразеното
4
в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е
съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя К. Г. В. и
свидетеля Б. Н. П., който е свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП (ДВ бр.19 от 2015г.),
действаща към момента на извършване на нарушението „На водача на
моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му”.
От събраните в хода на производството доказателства безспорно се доказва, че
на въпросната дата и място, контролните органи са установили, че
жалбоподателя използва мобилен телефон по време на управление на МПС,
като това не се отрича и от самият жалбоподател. Доказателства в обратна
насока не се ангажираха в производството, както и се установи, че АУАН е
редовно съставен от компетентно длъжностно лице, съдържа в себе си всички
реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН и следователно по аргумента на чл.189
ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, която не
се обори. Констатациите, описани в него и впоследствие възпроизведени в
атакуваното НП се потвърждават и от показанията, дадени от актосъставителя
и свидетеля по акта в съдебно заседание, които кореспондират със събраните
по делото доказателства и съдът намира, с оглед липсата на доказателства в
обратен смисъл разглежданото нарушение на доказано от обективна страна.
Допълнителни аргументи в тази насока, съдът намира и в твърденията на
самата жалбоподател, както в жалбата, така и в дадените пред съда обяснения,
че е ползвал мобилния си телефон по време на управление на МПС, за да
разговаря със свой близък – тъст, който бил болен и със здравословни
проблеми за да му обясни, че ще му звънне след няколко минути. Следва да се
отбележи, че в казуса използването на мобилен телефон е широко понятие,
което не се изчерпва единствено с провеждането на телефонен разговор, а
включва всички онези действия и манипулации с мобилния телефон, имащи
чисто физическо взаимодействие с него, както и дори държането на телефона
в ръката по време на управление на МПС.
От субективна страна, жалбоподателя е осъществила състава на това
административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек
автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно
5
установени и вменени й със закон задължения, предвиждала е
общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване. Именно такова поведение същият е демонстрирал и при
извършената му проверка от полицейския орган.
Гореизложеното обосновава извода, че в случая правилно
административнонаказващият орган е приел, че се касае за осъществено,
макар и формално, от обективна и субективна страна нарушение по чл.104а от
Закона за движение по пътищата в действащата към момента на извършване
на нарушението редакция. Не е спорно също така, че към момента на
извършване на нарушението, жалбоподателя К. Г. В. е бил притеснен и е
бързал да се свърже с тъст си, който е възрастен и болен човек, притеснен за
неговото здравословно състояние, въпреки че се е придвижи с управлявания
от него автомобил, което се установява и от показанията на свидетелите по
акта, които са логични и взаимно допълващи се с обясненията на
жалбоподателя поради което са кредитирани от съда. Последното от своя
страна сочи на наличието на една неизвинително, но обективна предпоставка
за осъществяване на процесното нарушение. От друга страна, не е спорно, че
от така констатираното нарушение не са произтекли каквито и да било вредни
последици или нанесени щети. Изложеното мотивира съдът да приеме, че
извършеното нарушение, макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона едно и също нарушение, поради своята
малозначителност и липса на каквито и да било вредни последствия се явно с
незначителна степен на обществена опасност. В чл.27 ал.2 от ЗАНН
законодателят е предвидил, че при определяне на наказанието
административнонаказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, възражението на
жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му наложи
административно наказание. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно
решение № 1/2007г. по тълкувателно дело № 1/2005 г. на ВАС преценката за
6
маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че за да бъде жалбоподателя К. Г. В.
реално санкциониран, това задължително следва да бъде предшествано от
обсъждане на въпроса, позволява ли констатираната действителна обществена
опасност на деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, приемащи, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл.11 от
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл.93 т.9 от НК, според
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността
на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Аналогична легална
дефиниция понастоящем е налице и в т.4 от ДР на ЗАНН, според която
„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид“.
Според съдът конкретното нарушение е типично такова, което разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна
правна квалификация, тъй като видно от приложените по делото
доказателства, нарушението касае един малък период от време, в който е
установено че конкретния жалбоподател в рамките на няколко минути и
съвсем кратко разстояние е осъществявал движение, респ. управление на
МПС несъобразявайки забраната да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, като това си
деяние – действие, е поради обективна причина – срочно да се уведоми за
здравословното състояние близък човек – тъста си. Тежестта на императивно
предвиденото от законодателя наказание за такива нарушение по чл.104а ал.1
от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50 лева, сочат не извод, че се касае за
деяние с не висока обществена опасност, което съобразено и с горните
7
смекчаващи вината обективни специфики на казуса, обуславят извод за
незначителна обществена опасност на деянието на жалбоподател К. Г. В..
Мотивиран от горното съдът намира, че действителната обществена опасност
на извършеното е толкова явно незначителна, че изобщо не е оправдано
използването на административнонаказателна репресия спрямо нарушителя.
С оглед гореизложеното на основание чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.63 ал.2
т.2 от ЗАНН наказателното постановление следва да се отмени и нарушителят
да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 във връзка с ал.4
от ЗАНН във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1116-001180 от
09.04.2025г. на Началник група към ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна
полиция, с което на К. Г. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б за
административно нарушение по чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т. 6
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00
/петдесет/ лева, като и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на
МВР са му отнети 8 /осем/ контролни точки.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Г. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б , че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8
9