Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 432

14.07.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №205 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Т.М. ***, против Решение №18/15.01.2020 г., постановено по АНД №453 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Навеждат се доводи, че били неправилни изводите на съда относно това, че нечетливостта на връчения АУАН не представлявало съществено нарушение. Видно било от оригинала на АУАН, който бил връчен на жалбоподателя, че в АУАН липсвал императивно задължителен по чл.42, т.5 от ЗАНН реквизит, а именно „описание на законовите разпоредби, които са нарушени“. За пръв път квалификацията на нарушението ставала едва в наказателното постановление и едва в този момент жалбоподателят за първи път научавал закона и нормата, която според административно наказващия орган е нарушил. От липсата на посочване на нарушената разпоредба в АУАН се нарушавало правото на защита на жалбоподателя и той не можел да я реализира в пълен обем. Неправилно първоинстанционният съд преценил, че трябва минимално изискуемото съдържание на АУАН и фактическа информация да бъдат извличани по тълкувателен път. Неправилно съдът възприел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е описано правилно извършеното от водача нарушение – съответстващо в неговата текстова и цифрово изписана част, тъй като в АУАН нямало цифрова част. Съдът пропуснал да установи и че в НП не било уточнено за кое от изброените в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП МПС-та е наложена санкцията. На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд не бил кредитирал представените по делото медицински документи, от които можело да се установи, че касаторът имал предписано лечение за заболяване, при което приемал медикаменти, съдържащи алкохол, а също така влияели на метаболизма му, в резултат на което консумираният от него алкохол вечерта преди проверката не можел да бъде преработен. Съдът отказал поисканата от касатора комплексна съдебно-медицинска и токсикологична експертиза, и по този начин фактическата обстановка по делото останала неизяснена. Първоинстанционният съд не възприел, че от резултатите на дрегера не била приспадната максимално допустимата грешка и в тази връзка при постановяване на наказанието административно-наказващият орган не бил взел предвид разпоредбата на чл.27, ал.2, във вр. с чл.28 от ЗАНН, визиращ т.нар. „маловажен случай“ на административни нарушения. Неправилно съдът приел, че била нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗДвП, тъй като такава разпоредба не съществувала в АУАН.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени потвърденото с него Наказателно постановление.

Ответникът, ОДМРВ Хасково, РУ Димитровград, не ангажира становище по делото.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на обжалваното решение, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е потвърдил като законосъобразно и обосновано обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №19-0254-000510/25.06.2019 г. на Началник Сектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на М.Т.М. ***, за виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като на основание Наредба №Iз-2539 на МВР му се отнемат общо 10 контролни точки.

За да постанови този резултат, съдът е посочил, че при съставяне на АУАН като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, като е описано правилно извършеното от водача нарушение, чието описание е достатъчно ясно и разбираемо. Приел е, че описанието на нарушението е конкретизирано по време, място и начин на извършване, при съответствие на текстовата и цифрово изписаната му част. Констатирал е, че и при издаване на НП са спазени процесуалните правила, като при установената фактическа обстановка правилно е приложен и материалния закон. Съдът е приел за безспорно установено и доказано от обективна и субективна страна описаното административно нарушение, като е мотивирал изводите си.

Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи, като аргументирано е отговорил на наведените в жалбата срещу НП възражения.

Касационната инстанция споделя становището на въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до неговата отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление са достатъчно ясно и точно описани нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установените нарушения.

От събраните доказателства пред районния съд безспорно се установява, че на 08.06.2019 г. около 21.50 часа в с.Добрич, в центъра, на улица без име, като водач М.Т.М. е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№Х…КК, след употреба и под въздействието на алкохол – 1,12 промила, установено с техническо средство Алкотест „Дрегер” 7510 с инв.№0055. Това му поведение е в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която, в приложимата редакция, на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, годни да опровергаят констатациите на административно-наказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наложените наказания са определени правилно, като размерът им е точно определен в съответствие с нормативно установения.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че видно от оригинала на АУАН, който бил връчен на жалбоподателя, в акта липсвал императивно задължителен по чл.42, т.5 от ЗАНН реквизит, а именно описание на законовите разпоредби, които са нарушени. Това обстоятелство не може да се установи по несъмнен начин по делото, тъй като пред районния съд е представен екземпляр от АУАН Серия Д бл.№…, в индигирано и недостатъчно четливо копие, а в попълнения и подписан оригинален екземпляр на същия АУАН са вписани с цифри виновно нарушените разпоредби – на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Неоснователно е възражението, че от липсата на посочване на нарушената разпоредба в АУАН се нарушавало правото на защита на жалбоподателя, тъй като фактическото описание на нарушението е ясно и прецизно, и дава възможност на нарушителя както да разбере какво нарушение му е вменено да е извършил, така и да реализира в пълен обем правото си на защита срещу него.

Неоснователни са и възраженията за допуснато процесуално нарушение, като районният съд отказал поисканата от касатора комплексна съдебно-медицинска и токсикологична експертиза, и по този начин фактическата обстановка по делото останала неизяснена. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на делото, след като е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Мотивите за неотносимост на поисканата от страната комплексна съдебно-медицинска и токсикологична експертиза, с които въззивният съд е отказал събирането на това доказателство, са обосновани и напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Така поисканата експертиза не би допринесла за правилното изясняване на спора, тъй като, както се е мотивирал и районният съд, без значение е по какъв начин в организма на проверяваното лице е достигната инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Отхвърлянето на това доказателствено искане не е довело до ограничаване на процесуалните права на страната, съответно не представлява допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3, вр. ал.1, т.2 от НПК и основание за касиране на решението му. Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани доказателства съдът е стигнал до обоснования извод за доказаност на деянието и неговия извършител.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №18/15.01.2020 г., постановено по АНД №453 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.                  

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

                                                                            2.