Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК. Постъпила е частна жалба Вх.№ 10088/30.10.2012 год. от В. Г. И., ЕГН * от гр. Велико Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, ап. 11 против Определение от 26.09.2012 год., постановено по гр.д. № 2952/2011 год. по описа на Районен съд – Велико Т., с което е оставена без уважение молбата на В. Г. И. за присъждане на направените по делото разноски като неоснователна. В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че Великотърновски районен съд не бил спазил дадените с Определение № 397/06.07.2012 г. по в.гр.д. № 837/2012 г. по описа на Великотърновски окръжен съд задължителни указания, а имено да се произнесе по молбата й против надлежната страна по спора – етажната С., които указания били задължителни за по-долния съд. Неправилни били изводите на районния съд, че нямало същински ответник. Излага се, че етажната С. имала самостоятелна правосубектност. Същата била специфична комбинация от множество права на С. върху самостоятелни обекти, съвкупност от правни субекти, която вземала общи решения във връзка с ползването на съпритежаваните при условията на особена акцесорна принудителна съсобственост общи части на сградата. Имала основен орган, чрез който се формирала общата воля – Общото събрание, както и постоянно действащ орган управител. Излага се, че районния съд не бил се съобразил и с практиката на ВКС, като сочел, че посоченото решение на ВКС не отразявало трайната практика и не се споделяло от състава на съда. На следващо място се твърди, че спечелилият делото има право да му се присъдят направените по делото разноски от загубилият делото независимо дали е физическо или юридическо лице.Жалбоподателката била обжалвала решенията на етажната С. и била страна, която е спечелила делото и като такава имала право да й се присъдят разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвиждала кумулативно наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от разноски, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и признание на иска, които в случая не били налице. Излага се, че при това положение по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК върху ответната страна следвало да се възложат направените от ищеца разноски по делото. Прави се искане се да се отмени Определение год.26.09.2012 год., постановено по гр.д. № 2952/2011 год. по описа на Районен съд – Велико Т., с което е оставена без уважение молбата на В. Г. И. за присъждане на направените разноски по делото като неоснователна Претендира присъждане на разноски направени във въззивното обжалване.. Частната жалба е подадена е от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С Решение от 23.11.2011 г. по гр. д. № 2952/2011 г. по описа на Районен съд - Велико Т. са отменени по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗУЕС взетите на общо събрание на собствените на жилищни обекти в сграда в режим на Е. С., намираща се в град Велико Т., ул. „Ю. Г.” № 4 решения, формулирани в т.1,т.2 т.3 в края съставения протокол, свикано и проведено на 27.05.2011 г., по предявения на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от В. Г. И. иск, считан като да е предявен срещу всички други етажни собственици, представлявани в процеса, съгласно чл. 41 от ЗУЕС от управителя на етажната С. – Стефан Динков Колев, като незаконосъобразни. Отхвърлено е искането на В. И. за присъждане на направените разноски. По реда на въззивното обжалване, с решение № 15/21.02.2012 год. по В.Гр.д. № 1396/2011 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта,в която е отхвърлено искането на В. Г. И. за присъждане на направените разноски. Въззивното решение е обжалвано по реда на касационното производство и с определение № 190/19.05.2012 год. по гр.д. № 324/2012 год. на ІІ-ро ГО на ВКС е обезсилено решението на въззивния съд,имащо характер на определение.Изпратил е жалбата на В. Г. И. от 28.11.2011 год. ,имаща характер на молба за изменение на определението за разноските по чл.248 ГПК на Великотърновския районен съд за произнасяне по компетентност. С определение от 08.06.2012 год. по гр.д. № 2952/2011 год. ВТРС по реда на чл.248,ал.1 ГПК е изменил решение от 23.11.2011 год. по делото ,в частта в която съдът не е присъдил на В. Г. И. направените разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК,вместо което е осъдил Стефан Динков Колев да заплати на В. Г. И. направените разноски в исковото производство в размер на 187 лв. Определението е обжалвано от Стефан Динков Колев и с определение № 397 от 06.07.2012 год. по В.Ч.Гр.д. № 837/2012 год. ВТОС е обезсилил като процесуално недопустимо определението на ВТРС от 08.06.2012 год. и е върнал делото на първоинстанционния съд - ВТРС за ново разглеждане и произнасяне по молбата на В. Г. И. по чл.248 ГПК против надлежната по спора страна. С определение от 26.09.2012 год.по делото , в производство по чл.248 ГПК,районният съд е оставил без уважение молбата на В. Г. И. за допълване на решението от 23.11.2011 год. по гр. д.№ 2952/2011 год. на ВТРС ,в частта за присъдените разноски,като неоснователна. Това определение на районния съд е предмет на настоящото обжалване. Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя изводите на първостепенния съд, че ответната страна не дължи разноски, тъй като етажната С. не е юридическо лице, не била персонифицирана и в производството се представлявала по закон от управителя. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК при уважаване на иска ответникът заплаща на ищеца направените по делото такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, като изключението е предвидено в ал. 2 на същия текст, а именно при кумулативно наличие на две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В настоящия случай не е установено да съществува законова пречка за присъждане на разноски в полза на ищцата. Представени са доказателства за направени от нея разноски в размер на 204 лв. Ответник е Е. С. на жилищен блок на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. Велико Т., в смисъла на общността от собственици в режим на Е. С. на посочения адрес. Различни текстове в ЗУЕС придават на етажната С. особена правосубектност. Чл. 23, ал. 1, т. 5 посочва, че управителният съвет или управителят представлява етажната С. в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти, а чл. 41 - че собствениците или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице. Макар да е налице разминаване в термините смисълът не тези разпоредби е именно, че етажната С. (собствениците на имоти в режим на Е. С.) има самостоятелна правосубектност и се представлява, включително и пред съд, от управителя. За да възникне тази правосубектност, не е необходимо вписване - тя възниква по силата на закона. С оглед на това, не може да се приеме направеният извод за липса на същински ответник. Ако в производството по делото се установи, че то се води срещу ненадлежен ответник това ще се отрази в решението по делото. Осъдителният диспозитив следва да се постанови не спрямо отделните етажни собственици, а спрямо Етажната С., представлявана от управителя /председателят на управителния съвет/. Именно в това си качество ответникът е участвал в производството пред всички инстанции. Отделните етажни собственици не са били посочени, не са призовавани и не са участвали в делото. Налице е специално уредено в закона – чл. 41 във вр. с чл. 23 представителство на етажните собственици в производство по молба за отмяна на решение на общото събрание, която предвижда, че управителят или председателят на управителния съвет представляват другите собственици по делото. Предвидено е в същата разпоредба право на всеки собственик да вземе участие в делото, което в случая не е било упражнено. По изложените съображения частната жалба се явява основателна. Обжалваното Определение от 26.09.2012 год., постановено по гр.д. № 2952/2011 год. по описа на Районен съд – Велико Т., с което е оставена без уважение молбата на В. Г. И. от 23.11.2011 год. за присъждане на направените по делото разноски като неоснователна следва да бъде отменено като неправилно и постановено друго,с което да се осъди Е. С. на жилищен блок на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. Велико Т., представлявана от председателя на Управителния съвет Стефан Динков Колев , включваща всички етажни собственици да заплати на В. Г. И., ЕГН * от гр. Велико Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, ап. 11 сумата от 187 лв. – разноски пред първоинстанционния съд. При този изход на делото следва да се осъди Е. С. на жилищен блок на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. Велико Т., представлявана от председателя на Управителния съвет – Стефан Динков Колев , включваща всички етажни собственици следва да заплати на В. Г. И., ЕГН * от гр. Велико Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, ап. 11 и сумата от 68 лв. направените разноски пред въззивната инстанция.. С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Водим от горното въззивният съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Определение от 26.09.2012 год., постановено по гр.д. № 2952/2011 год. по описа на Районен съд – Велико Т., с кое‗о е оставена без уважение молбата на В. Г. И. за присъждане на направените разноски по гр.дело № 2952/2011 г. по описа на ВТРС, като неоснователна, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Е. С. на жилищен блок на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. Велико Т., представлявана от председателя на Управителния съвет Стефан Динков Колев , включваща всички етажни собственици да заплати на В. Г. И., ЕГН * от гр. Велико Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, ап. 11 сумата от 187/сто осемдесет и седем/ лева – разноски пред първоинстанционния съд. ОСЪЖДА Е. С. на жилищен блок на ул. "Ю. Г." № 4, в гр. Велико Т., представлявана от председателя на Управителния съвет – Стефат Динков Колев , включваща всички етажни собственици да заплати на В. Г. И., ЕГН * от гр. Велико Т., ул. „Ю. Г.” № 4, . 3, ап. 11 сумата от 68/шестдесет и осем/ лева – разноски пред въззивния съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : |