Присъда по дело №546/2022 на Районен съд - Харманли

Мотиви към Присъда № 2 от 09.01.2023г., постановена по НОХД № 546 по описа за
2022г. на РС-Харманли

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли е внесла в
съда обвинителен акт срещу С. А. М., с ЕГН **********, за това че в периода от месец
януари 2019г. до месец юни 2022г. (включително) в гр. Харманли, област Хасково, след като
е осъдена с влязло в сила на 04.12.2018г. протоколно определение № 774 от 27.11.2018г. по
гр.д. № 912 по описа за 2018г. на РС-Харманли да издържа свои низходящи – сина си Р. Е.
Х., роден на **** и дъщеря си Н. Е. Х., родена на ****. чрез техния баща и законен
представител – Е. Х. И. от гр. Харманли, съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 42 /четиридесет и две/ месечни вноски по
130,00 лева за всяко дете или общо в размер на 10920 лева - престъпление по чл.183, ал. 1
НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП-Хасково, ТО-Харманли поддържа
повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано. Намира, че направените от
подсъдимата самопризнания напълно кореспондират със събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал. Пледира за постановяване на осъдителна присъда
при изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, с която подсъдимата да се
признае за виновна. Предлага да се наложи наказание «Пробация» в минималния предвиден
от закона размер с първите две задължителни мерки.
Защитникът на подсъдимата също счита, че обвинението е доказано с оглед на
самопризнанията на доверителката й. Акцентира върху обстоятелството, че основна причина
за извършване на престъплението от подсъдимата е липсата на финансови средства, с които
да изпълнява алиментните си задължения. Пледира за налагане на възможно най-лекото
наказание, доколкото били налице и смекчаващи вината обстоятелства – липсата на
предходни осъждания, добрите характеристични данни на подсъдимата и изразеното
разкаяние.
Подсъдимата С. М. поддържа становището на защитника си. В последната си дума
посочва, че вече работи и всеки месец заплаща дължимата на децата й издръжка.
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните
доказателства и при условията на чл.373, ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата С. А. М., с ЕГН **********, родена на **** в град Харманли, туркиня,
български гражданин, с начално образование, омъжена, работи като шивачка, неосъждана, с
адрес община Кърджали, село Дъждино, ****.
Подсъдимата М. и свидетелят Е. И. установили фактическо съпружеско съжителство
през 2007 година, като впоследствие сключили граждански брак на **** година, който бил
първи брак и за двама им. От съвместното им съжителство имали родени две деца - Р. Е. Х.,
роден на **** и Н. Е. Х., родена на **** .
С Решение № 92 от 22.06.2017г, постановено по гр.дело № 723 по описа за 2016г. по
описа на Районен съд- Харманли сключеният граждански брак между подсъдимата и
свидетелят Иванов бил прекратен.
С протоколно определение №774 от 27.11.2018г, постановено по гражданско дело №
912 по описа за 2018г. по описа на Районен съд - Харманли подсъдимата била осъдена за
заплаща на свидетеля Иванов, действащ в качеството си на баща и законен представител на
малолетните деца Р. Е. Х., роден на **** и Н. Е. Х., родена на ****, месечна издръжка както
следва: за Р. Е. Х.- месечна издръжка в размер на 130 лева месечно, считано от 03.09.2018
година до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й
изплащане; за Н. Е. Х. - месечна издръжка в размер на 130 лева месечно, считано от
03.09.2018 година до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
1

забавата до окончателното й изплащане.
Съдебния акт, с който подсъдимата била осъдена да заплаща месечна издръжка на
децата си Р. Е. Х. и Н. Е. Х., влязъл в законна сила на 04.12.2018 година.
Дължимата издръжка подсъдимата следвало да заплаща в гр. Харманли по постоянен
и настоящ адрес на свидетеля Иванов.
В периода от месец януари 2019г. до месец юни 2022г. (включително) подсъдимата
не изпълнила алиментните си задължения да заплаща издръжка на двете си деца от по 130
лева месечно за всяко едно от децата.
Назаплатената издръжка от подсъдимата била общо в размер на 10 920 лева или 42
месечни вноски от по 130 лева за всяко от децата.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след
като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства
чрез обясненията на подсъдимата и направените от нея самопризнания и показанията на
свидетелите. В същия смисъл тя се установява и от събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доказателствени средства.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил
становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимата с доказателствата и
доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Съдът с горепосоченото определение е решил въпроса за липсата на съмнение относно
годността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства и е приел
същите като конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондиращи по между си.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че подсъдимата С. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, което е осъдено да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ,
брат или сестра. Подсъдимата М. е пълнолетно лице и няма данни по делото, които да водят
до съмнение относно вменяемостта й.
От удостоверения за раждане (л. 42 и 43 от ДП) се установява, че подсъдимата М. е
майка на малолетната Н. Е. Х., родена на ****. и на непълнолетния Р. Е. Х., роден на ****,
тоест между тях е налице родство по права линия от първа степен. Н. Х. и Р. Х. са деца на
подсъдимата, съответно нейни низходящи.
От обективна страна съставът на престъплението, за което е повдигнато обвинение
изисква да се установи, че подсъдимият е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт да плаща
издръжка в определен размер на едно или няколко лица и че не е изпълнявал това свое
задължение, тоест изпълнителното деяние се изразява в бездействие (пропускане да се
извърши дължимото действие – заплащане на издръжка). За съставомерността на деянието е
необходимо задължението да не е изпълнено в размер на две или повече месечни вноски.
С решение № 92 от 22.06.2017г., постановено по гр.д. № 723 по описа за 2016г. на РС-
Харманли е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата Н. Е. Х.,
родена на ****. и Р. Е. Х., роден на **** на баща им свидетеля Е. Х. И., определено е
местоживеенето на децата при бащата и е определен режим на личния отношения между
подсъдимата и децата. Със същото решение подсъдимата е била осъдена да заплаща месечна
издръжка на всяко едно от децата в размер на 90 лева, считано от влизане в сила на
решението до настъпване на законни причини за прекратяване на плащането или
изменението на размера на издръжката. Решението е влязло в сила на 07.07.2017г.
С протоколно определение от 27.11.2018г., постановено по гр.д. № 912 по описа за
2018г. на РС-Харманли е одобрена съдебна спогодба между подсъдимата и свидетеля Е. И.,
с която подсъдимата била осъдена подсъдимата била осъдена за заплаща на свидетеля
Иванов, действащ в качеството си на баща и законен представител на малолетните деца Р. Е.
2

Х., роден на **** и Н. Е. Х., родена на ****, месечна издръжка както следва: за Р. Е. Х.-
месечна издръжка в размер на 130 лева месечно, считано от 03.09.2018 година до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й изплащане; за Н. Е.
Х. - месечна издръжка в размер на 130 лева месечно, считано от 03.09.2018 година до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й
изплащане.
За месеците от м. януари 2019г. до м. юни 2022г. (включително) подсъдимата не е
изпълнила задължението си, съобразно посочения съдебен акт, и не е заплатила дължимите
на Н. Х. и Р. Х. месечни вноски, представляващи издръжка, за период от повече от два
месеца.
От субективна страна подсъдимата М. е извършила деянието при форма на вината
пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Подсъдимата е
съзнавала, че по силата на протоколно определение от 27.11.2018г., постановено по гр.д. №
912 по описа за 2018г. на РС-Харманли дължи заплащане на месечна издръжка в размер на
по 130 лева на всяко от децата си. Тя е била запозната със съдебния акт, доколкото
производството по гр.д. № 912 по описа за 2018г. на РС – Харманли е приключило с
постигането на съдебна спогодба между страните по делото, а именно между свидетеля Е.
И. и подсъдимата. Това обстоятелство изключва възможността да се приеме, че подсъдимата
не е знаела за определението на РС-Харманли, съответно, че не е съзнавала задължението си
за заплащане на месечна издръжка на децата.
Следва да се отбележи, че липсата на трудови доходи не води до извод за
несъставомерност на деянието от субективна страна поради обективна невъзможност. Този
извод следва от тълкуването на разпоредбите от СК, касаещи задължението на родителите
да издържат своите деца. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо от имуществените и финансовите си възможности. Издръжка се дължи
дори когато се установи, че родителят не притежава доходи или имущество. В тези случаи
задължението за издръжка се поема от държавата, а неизправният длъжник е задължен да
възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва. Същевременно
при невъзможност да се изплаща дължимия размер издръжка длъжникът (задълженият
родител) може да предяви иск, с който да претендира определяне на нов размер на
издръжката при съобразяване на настъпилите промени в имущественото му състояние.
По изложените съображения, съдът признава подсъдимата С. А. М. за виновна в
извършването на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК са предвидени две алтернативни наказания,
а именно наказание „лишаване от свобода до една година“ или наказание „пробация“.
При индивидуализацията на наказанията настоящата съдебна инстанция взе предвид
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, както и подбудите за извършването му. В първата група съдът постави
чистото съдебно минало на подсъдимата, изцяло добрите й характеристични данни и
данните за трудовата заетост понастоящем. Освен това, подсъдимата се признава за виновна,
съдействала е на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, като е
давала обяснения, поради което процесуалното поведение следва да окачестви като
положително, важащо в пълна степен и в съдебна фаза, като основа за протичане на
производството по реда на Глава 27 от НПК. Подсъдимата съзнава общественоопасните
последици от извършеното от нея деяние и изразява съжалението си и разкаяние. Самата тя
осъжда поведението си. Липсата на трудови доходи като причина за извършване на
деянието следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Следва да се отбележи,
че процесният период на бездействие от страна на подсъдимата досежно задължението й да
3

заплаща издръжка обхваща период, в който в Република България беше обявено извънредно
положение и бяха наложени редица ограничения, довели до затруднения, а дори и за
определени професионални браншове до невъзможност за упражняване правото на труд.
Във втората група следва да се поставят продължителния период от време, през който
подсъдимата е бездействала и не изпълнявала задълженията си за заплащане на издръжка.
По делото това му неизпълнение е общо за 42 месеца за двете деца.
Като взе предвид посочените обстоятелства и на основание чл. 54 от НК, настоящият
съдебен състав прецени, че за това престъпление следва да бъде наложено наказание
„Пробация“. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание да се
явява несъразмерно тежко за така извършеното деяние и поради това да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК.
Изложените смекчаващи обстоятелства и заявената решимост от страна на
подсъдимата чрез трудова ангажираност да генерира доходи и да погаси процесното
задължение, са от решаващо значение за индивидуализацията на наказанието съобразно по –
леката от двете алтернативи. А именно предвиденото в закона наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки по чл. 42а от НК: 1. „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 6 месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2.
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, съобразно
установения законов минимум.
Налагането на наказание за извършване на престъпление има конкретни цели,
посочени в чл. 36 от НК и те са да се поправи и превъзпита осъдения към спазване законите
и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Настоящата инстанция намира, че
единствено така наложеното наказание в определения размер би постигнало целите,
предвидени в чл. 36 от НК. Санкцията е съобразена и с данните за семейното положение и
имущественото състояние на подсъдимата и се явява най – благоприятното разрешение за
нея от възможните, което да не води до допълнително финансово затруднение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимата бяха възложени
направените разноски в досъдебното производство.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	2
Дата:	9 януари 2023 г.
Съдия:	Мария Димчева Иванова-Георгиева

Дело:	20225630200546
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 октомври 2022 г.

Присъда по дело №546/2022 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите