Решение по гр. дело №973/2018 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 98

 

гр.Айтос, 09.05.2019 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд -   гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание  на девети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                     Председател :  Мария Джанкова 

                                                               Съдебни заседатели :   …........…………

                                                                                                            

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гражданско дело № 973 по описа  за 2 018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на И.С.А., ЕГН ********** ***, с посочен съдебен адрес:***, действащ чрез адв.Д.В. от БАК  против Х.К.Х., ЕГН ********** и Л.Х.Х., ЕГН **********, двамата съпрузи с постоянен адрес:***.

С исковата молба ищецът И.С.А. моли да бъде прието за установено по реда на чл.124 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс), че ответниците Х.К.Х. и Л.Х.Х. не са собственици по силата на давностно владение, за което по време на брака им и бил издаден Нотариален акт № 124/16.02.2018г. на нотариус рег. № 557 на НК, с район на действие – района на АРС, на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.С., община Р., с ЕКАТТЕ 67876, а именно:

НИВА, находяща се в местността „Саръ Х.“, с площ от 5.00 дка (пет декара), съставляваща поземлен имот № 159006 (сто петдесет и девет хиляди и шести) по плана за земеразделяне землището на с.С., пета категория, при граници и съседи на имота: имот № 000161 – полски път на Община Р., имот № 159005 – нива на насл. на М. Р. М., имот № 000163 – дере на Община Р. и имот № 159007 – нива на насл. на Х. Х..М., като върху имота има ограничения, посочени в решението, за което по време на брака на ответниците е бил издаден Нотариален акт № 124/16.02.2018г. на нотариус рег. № 557 на НК, с район на действие – района на РС-Айтос.

На осн. чл.537, ал.2 от ГПК ищецът моли за отмяна на Нотариален акт № 124, том І-ви, рег.709, дело № 96 от 16.02.2018г. по описана нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК, с който ответникът е признат за собственик по давностно владение  на гореописания имот. Ищецът претендира заплащане на правените съдебно-деловодни разноски. Представя писмени и гласни доказателства.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците Х.К.Х. и Л.Х.Х., чрез пълномощник адв.З.К. от БАК, с посочен адрес: ***, представят отговор с препис за ищеца. Оспорват допустимостта на исковата претенция за частта над притежаването по наследство от от ищеца 1/12 (една дванадесета) ид.част от процесния имот. Оспорват наличието на правен интерес за ищеца относно останалата идеална част, равняваща са на  11/12 ид.ч.

По същество на спора ответниците завяват, че оспорват предявените  исковете и молят да бъдат оставени без уважение като неоснователни като едновременно с това правят възражение по чл.79 от Закона за собствеността (ЗС) – за изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата на предявяване на иска. Ангажират писмени доказателства и молят за допускане на свидетели, при режим довеждане.

 

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.Д.В. поддържа исковата претенцията. Ангажира писмени и гласни доказателства.

 

В проведеното по делото заседание ответниците Х. и Л.Х. не се явяват, но чрез пълномощника си адв.З.К. поддържат становище за неоснователност на ищцовата претенция. Молят за отхвърляне на иска и за присъждане на деловодните разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

  

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал.1 от ГПК.

 

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

По повод изложеното в отговора на ответниците  Х. и Л.Х. възражение досежно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост по отношение на спорния имот в цялост, съдът намира същото за неоснователно, като в случая следва да се отбележи наличието на трайна и непротиворечива съдебна практика (ТР № 8/2013г. по т.дело № 8/2012г. на ОС на ГТК на ВКС), доколкото в случая ищецът твърди, че притежава самостоятелно право на собственост макар и спрямо част от процесната нива,  което право се оспорва от ответника  чрез признаване на собствеността му с Нотариален акт № 124/2018г. по описа на нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК.

Правният интерес от решаване на спора винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита в случая на отрицателен установителен иск за собственост се постига чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. Ето защо и всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни пръв правото си на иск, т.е. да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Правото,  предмет на отрицателния установителен иск и специално при иска, с който се отрича правото на собственост не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. В производството по отрицателния установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, т.е. в негова тежест в настоящия спор е да установи собственост по отношение на съответната ид.част от процения имот,   а ответниците – фактите, от които произтича правото им – в конкретния случай изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата на предявяване на иска – 08.11.2018 година.

Предвид изложеното съдът приема иска за допустим, при наличие на обоснован за ищеца правен интерес, но разгледан по същество, го намира за неоснователен и недоказан по следните съображения:

Страните не спорят, че с Решение № 34 СЦ от 18.09.1996 г. на Поземлена комисия - с.Р., по преписка № 4575/04.08.1992 г. е възстановено правото на собственост върху шест броя зем.имоти (ниви и изоставени ниви) нa наследниците на Н. Ю. П. (записан по  у-ние за наследници от 24.08.2018г. на Община Р. с имената Н. Х. М.), починал на 15.07.1976 г. Съгласно представеното копие от същото Решение на ПК - Р. под № 4 е описан именно спорния по делото имот  -  НИВА, находяща се в землището на с.С., община Р., в местността „Саръ Х.“, с площ от 5.00 дка (пет декара), съставляваща поземлен имот № 159006 по плана за земеразделяне землището на с.С., пета категория, при граници и съседи на имота: имот № 000161 – полски път на Община Р., имот № 159005 – нива на насл. на М. Р. М., имот № 000163 – дере на Община Р. и имот № 159007 – нива на насл. на Х. Х..М., с отбелязани върху имота ограничения, за който имот по време на брака на ответниците е издаден Нотариален акт № 124/16.02.2018г. на нотариус рег. № 557 на НК, с район на действие – района на РС-Айтос, за собственост по давностно владение.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 70/24.08.2018г. на Община Р., наследодателят Н. Ю. П. (Н. Х М.) е имал низходящи законни наследници: три деца, едното от които е синът му и свидетел по делото  Ш. Н. Х., а другите две – дъщерите му   Г. Н. С. (починала на 08.01.2010г.) и Ф. Н. Н..

Не е спорно, че ищецът И.С.А. е син на починалата  дъщеря на наследодателя Г. Н. С. и съответно, наследявайки по право на заместване своята майка, наследник на наследодателя Н. Ю. П. (Н. Х. М.).  

C Констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 124/16.02.2018г. на нотариус рег. № 557 на НК, с район на действие – района на РС-Айтос първият ответник Х.К. Х. е признат за собственик пo давностно владение на процесната нива от с площ от 5.00 дка (пет декара), съставляваща поземлен имот № 159006 по плана за земеразделяне землището на с.С..

Нот.акт е съставен през 2018г., 22 години след възстановяване правото на собственост, като явилите се пред нотариуса трима свидетели пo обстоятелствената проверка са заявили, че процесната нива от над 10 години се стопанисва и обработва спокойто, явно и несъмнено от отв.Х.К.Х..

Така събраните писмени доказателства, приложени към нотариалното дело следва да бъдат анализирани при съпоставката им със събраните от съда свидетелски показания с цел установяване на правно релевантния за спора факт дали в периода  от възстановяването на земите от ПК - Р. през 1996 г., а впоследствие и през 10-годишния период, предшестващ завеждането на иска  някой от законните наследници на общия наследодател, е своял процесните ниви лично или чрез другиго и дали, ако фактическата власт през посочения период е била налице, е упражнявана спокойно, необезпокоявано или пък е оспорвана oт другиго.

При анализ на така събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че следва да цени показанията на ангажираните от ответниците свидетели Ш. Н. Х. и Б. Х.Х., според които  след възстановяването на собствеността върху процесната нива през 1996 г., а и преди това - непосредствено след ликвидацията на ТКЗС-то в с.С. през 1991 г., единственият наследник, който е упражнявал фактическата власт върху имота е бил св.Ш.Х.. След това в продължение на над 10 години имотът се стопанисвал единствено от ответниците. Техните твърдения не се опровергават от ангажираните от ищцовата страна свидетели Н. М.  А. и Ф. С. Ю. (сестра на ищеца), които в показанията си сочат, че им е известно единствено, че процесната нива е обработвата една година от св.Ш.Х., а от две-три години се работи от ответниците, без те да са наясно кой е стопанисвал имота през останалото време след разформироването на ТКЗС. Нещо повече – според св. Ф. С. Ю., освен вуйчо й (Ш.Н.) никой от наследниците не е обработвал нивите от възстановяване на собствеността им, не й е известно колко са имотите и дори къде точно се намират. Показанията на посочените двама свидетели  кореспондират помежду си, а също така се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът счита, че следва да бъдат кредитирани като последователни и достоверни, което не е относимо досежно  представения (и оспорен) Договор за наем 12, който е недатиран.

Същевременно не се събраха убедителни доказателства освен св.Ш. Н. Х. да е заявена в някакъв времеви период от 1996г. до завеждане на иска oт други наследници, вкл. от ищеца И.А., претенция за собственост върху земите, за стопанисването им, за фактическо (чрез конкретни действия) или правно оспорване на упражняваната от ответниците фактическа власт. В продължение на над 10 години, от подписване на декларациата от 12.09.2007 г. от св.Ш. Н. Х. и отв. Х.К.Х., в която е отразено че първият „продава“ на втория нивата от 5 дка, до признаването на ответника за неин собственик пo давностно владение – с нот.акт от 16.02.2018 г., не е имало собственически или владелчески претенции към земите. Според показанията на всички разпитани свидетели, единствен от наследниците на общия наследодател, който  е обработвал нивата и то само за едногодишен период след възстановяването й е бил св.Ш. Н. Х., който твърди, че е разделил общо възстановените им 23 дка земя със сестра си и по-късно през 2007г., поради финансови затруднения е „продал“ нивата си от 5 дка на отв.Х.. От този момент нататък именно последният своял имота. Предвид изложеното ищцовото възражение, че за ответниците не е била изтекла 10-годишната придабивна давност, е неоснователно, доколкото от доказателствата пo делото cе установи владение от страна на двамата ответници-съпрузите Х. за законовоизискуемия срок по чл. 79 от Закона за собствеността, както към момента на съставяне на констативния нотариален акт, така и към датата на подаване на исковата молба, сложила начало на настоящия спор – 08.11.2018г.

 

При така установената фактическа обстановка и с оглед принципа на разпределение на доказателствената тежест, доколкото от ищцовата страна не се събраха убедителни доказателства за наличие на заявените в исковата молба предпоставки и при проведеното насрещно доказване от ответниците, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск досежно собствеността на процесните имоти е неоснователен и недоказен, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

С оглед отхвърляне на отрицателната установителна претенция по чл.124 от ГПК и при аксесорния характер на искането по чл.537, ал.2 от ГПК - за отмяна на Нотариален акт № 124, том І-ви, рег.709, дело № 96 от 16.02.2018г. по описана нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК, с който ответникът Х. е признат за собственик по давностно владение  на гореописания имот, съдът на дължи произнасяне.

 

Предвид отхвърляне на иска и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответниците  Х.К.Х. и Л.Х.Х. съдебно-деловодни разноски в размер на 380,00 лева.

 

По изложените съображения, Айтоският Районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.А., ЕГН ********** ***, с посочен съдебен адрес:***  против Х.К.Х., ЕГН ********** и Л.Х.Х., ЕГН **********, двамата съпрузи с постоянен адрес:***, с който се моли да бъде прието за установено по реда на чл.124 от ГПК, че ответниците Х.К.Х. и Л.Х.Х. не са собственици по силата на давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.С., общиня Р., с ЕКАТТЕ 67876, а именно:

НИВА, находяща се в местността „Саръ Х.“, с площ от 5.00 дка (пет декара), съставляваща поземлен имот № 159006 (сто петдесет и девет хиляди и шести) по плана за земеразделяне землището на с.С., пета категория, при граници и съседи на имота: имот № 000161 – полски път на Община Р., имот № 159005 – нива на насл. на М. Р. М., имот № 000163 – дере на Община Р. и имот № 159007 – нива на насл. на Х. Х..М., като върху имота има ограничения, посочени в решението, за което по време на брака им е издаден Нотариален акт № 124/16.02.2018г. на нотариус лег. № 557 на НК, с район на действие – района на АРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА И.С.А., ЕГН ********** да заплати на ответниците Х.К.Х., ЕГН ********** и Л.Х.Х., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 380,00 (триста и осемдесет) лева.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ :