Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ………….год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При
участието на секретаря Светлана Стоянова, разгледа докладваното от съдия Таня
Димитрова административно дело № 1756 от 2018 г. по описа на АдмС-Варна, като за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на М.М.И. ***, подадена чрез адв. В.Б. – ГАК, срещу извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ), към кадастралната карта (КК) на гр. Варна за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.513.655 по отношение на данни са собственост и собственици на имота, въз основа на което в КР, наред с оспорващия, като собственик с противопоставими права е вписан А. И. Г..
С жалбата се настоява, че вписването е незаконосъобразно. Твърди се, че в процедурата са допуснати нарушения – оспорващият не е бил уведомен за исканото изменение, както изисква чл. 26, ал. 1 от АПК, с което е бил лишен от възможността да участва в производството и да изрази становище по заявените за вписване обстоятелства, като оспорващият не е бил уведомен в съответствие с чл. 61, ал. 1 от АПК и за извършеното изменение. Разяснява се, че оспорващият е придобил собствеността върху процесния имот от З.А.П. и М.Б.П. чрез договор за покупко-продажба през 2014 г., докато в искането на Ж.А.М. е приложен нотариален акт от 1964 г., в който са описани имоти, намиращи се в различни местности спрямо имота на оспорващия, а и имотите се различават и по описание и характеристики, поради което оспорващият настоява, че Ж.А.М. няма качеството на собственик по отношение на ПИ 10135.513.655, съответно не разполага с материалноправна легитимация да иска съответното изменение. Предвид тези съображения оспорващият настоява, че не е налице нито една от предпоставките, за да се направи искането за вписване в КРНИ на основание чл. 51, ал. 3 от ЗКИР, предвид липсата на идентичност между процесния имот и тези, описани в представения от заявителката документ. На следващо място се изтъква, че със заявлението е поскано като собственик на процесния имот да бъде вписано починало лице, поради което е следвало искането да бъде оставено без уважение, тъй като е заявено вписване на неверни обстоятелства. Искането е да се отмени оспореният акт и да се присъдят направените по делото разноски. В хода по същество на делото, адв. И.З. – процесуален представител на оспорващия, поддържа изложените в жалбата доводи и направените с нея искания.
Ответникът – Началникът на СГКК-Варна в писмено становище
по жалбата поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата, като искането е
същата да бъде отхвърлена. Направено е възражение за недопустимост на жалбата,
поради наличието на съобщаване на всички заинтересовани лице за извършеното
вписване и липсата на постъпили жалби, предвид което според ответника
изменението е влязло в сила. В условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се
иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба №1/2004г.
Заинтересованите страни – И.А.И., Ж.А.М. и Д.А.И. не
ангажират писмено становище по жалбата, не се явяват и не изпращат представител
в съдебно заседание, за което са редовно призовани.
Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл.150
и чл.151 от АПК и е допустима като подадена от лице, имащо право на оспорване.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на
16.10.2018 г. съдът е оставил без уважение искането на ответника за
прекратяване на производството поради недопустимост на оспорването предвид
просрочие на жалбата. Съдът е констатирал нередовно връчване на изпратеното на
основание чл. 61, ал. 1 от АПК съобщение за извършеното изменение и предвид
наличието на данни за датата на съобщаване за процесното изменение – 19.04.2018
г. (л. 50 от делото) е направен извод, че жалбата, подадена на 26.04.2018 г.
(според клеймото на пощенския плик, приложен на л. 6 от делото), не е
просрочена, а е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Изменението на КРНИ в случая представлява обективирано чрез
действия на органа по кадастъра волеизявление за изменение на КР, т.е. налице е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, за който съдебният
контрол за законосъобразност не е изключен. Самото волеизявление е и
обективирано в Уведомление с изх. № 24-8463/14.05.2016 г. – л. 8 от адм.пр.
Предвид изложеното жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорения в настоящото производство административен акт – обективирано чрез действие волеизявление на административния орган е изменен КРНИ към КК на гр. Варна за ПИ 10135.513.655 по отношение на данните за собствеността и собствениците на имота, въз основа на което, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, като собственик, наред с М.М.И., с противопоставими права е вписан А. И. Г. с Нотариален акт № 74 том VІІ, дело № 2201 от 04.07.1964 г., издаден от Народен съд – Варна.
Съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се отмени оспорения акт, с оглед следните съображения:
В случая изменението на КРНИ е направено в хипотезата на чл. 53а, във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, без издаване на заповед.
КККР за територията на курортен комплекс „Златни пясъци“ – Варна, община Варна, в която територия се намира ПИ 10135.513.655, предмет на изменението, е одобрена със Заповед № 300-5-64 от 08.08.2003 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. В КР като собственик на процесния имот е вписан М.М.И., с Нотариален акт № 125, том 60, рег. 22821, дело 12569 от 16.10.2014 г. на СВ-Варна.
Със Заявление с вх. № 01-79699 от 18.03.2016 г. Ж.А.М. е поискала нанасяне на настъпили промени в КРНИ по отношение на ПИ 10135.513.655. Към заявлението е приложено Удостоверение за наследници с изх. № 221 от 01.03.2016 г., издадено от длъжностно лице при Район Приморски, община Варна, от което се установява, че заявителката, заедно с И.А.И. и Д.А.И. са наследници на А. И. Г. с ЕГН **********, починал на 10.01.1992 г. Видно от приложената към заявлението обяснителна записка към проекта за изменение на КР за ПИ 10135.513.655, същият е изработен по възлагане на наследниците на А. И. Г., които се позовават на собственически права за имота по Нотариален акт № 74, том VІІ, дело № 2201/04.07.1964 г. Според въпросния нотариален акт А. И. Г. е признат за собственик по замяна на два имота: 1/ лозе, с площ 2,1 дка в местността „Каваклар“ при граници: три страни нивата на Я П. Я. и В.П.; 2/ нива, с площ 17,5 дка в местността „Банала чешма“ при граници: ДЗС и лозе на И. Д. К.
Посочената (в съобщението по чл. 26 от АПК и във уведомлението за извършеното изменение) като правно основание за извършеното изменение разпоредба на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (в редакция действаща към момента на процесното изменение на КРНИ – 2016 г., а именно ДВ, бр. 27 от 05.04.2016 г.), предвижда, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.
Съгласно чл. 51, ал. 1 (редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.) кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки.
Предвид тази нормативна регламентация, неправилно административният орган е приел за относима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. В случая не се претендира изменение в кадастралния регистър, настъпило след одобряване през 2003 г. на кадастралната карта и регистър, тъй като заявителката се позовава на налично към този момент право на собственост, възникнало в полза на праводателя й през 1964 г. Релевантният момент за преценка на направеното искане е именно одобряването на кадастралната карта и регистър, което в случая сочи на хипотезата на непълнота и/или грешка на отразяването в тях.
Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е приложима само при настъпили изменения в кадастралните обекти след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Процесното изменение съдът не установява да е такова. Допълнителното вписване на А. И. Г. като собственик в КР е извършено по силата на титул за собственост от 1964 г., т.е. съществувал към момента на одобряване на КК и КР през 2003 г. Несъответствието в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър, каквото в случая се твърди, че е налице, спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри представлява непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (редакция - ДВ, бр. 49/2014 г.). Отстраняването им се извършва по реда на чл. 54 от ЗКИР.
Доколкото в случая оспорващият (вписаният в КРНИ като собственик на ПИ 10135.513.655) възразява и изразява изрично несъгласие с процесното изменение и оспорва претендираното от заинтересованите страни по делото право на собственост за същия ПИ 10135.513.655, то е налице спор за материално право. По аргумент от чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.) едва след разрешаването на спора за материалното право по съдебен ред е допустимо изменение на КРНИ към КК поради допусната непълнота или грешка. Установяването на обема на правото на собственост върху имотите, предмет на двата нотариални акта, е обстоятелство от значение при решаването на спора за собственост между страните в гражданския процес. На това основание оспорваното изменение на КРНИ е незаконосъобразно.
Извън изложеното, следва да се има предвид, че КК и КР нямат конститутивно действие, а констативно, т.е. не създават права на собственост, а отразяват такива. Освен това, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР регламентира единствено възможността за вписване в КР и на лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Тези противопоставими права следва да са за същия имот в границите и обема му, отразени в КК. Действително към заявлението е приложен проект за изменение на КРНИ, изготвен от правоспособно да извършва дейности по кадастъра лице, в което е посочено обаче само, че за да установи идентичност между имота по представения Нотариален акт № 74, том VІІ, дело № 2201/04.07.1964 г. и ПИ 10135.513.655 геодезистът е извършил оглед на терена. Поради което съдът намира, че в случая не е обоснован изводът, че са налице противопоставими права за едни и същ имот. Нотариалният акт, на който се основава искането, касае два имота – лозе с площ 2,1 дка в м. „Каваклар“ и нива от 17,5 дка в м. „Банала чешма“ без установена по безспорен начин идентичност с имот с идентификатор 10135.513.655, нанесен в КК с площ от 2258 кв.м. В обяснителната записка към проекта за изменение на КР не е посочено дори с кой от имотите по Нотариален акт № 74, том VІІ, дело № 2201/04.07.1964 г. е налице съвпадение. Това обстоятелство също е основание за отказ за извършване на заявеното вписване в КР.
Следва да се посочи и че административният орган не е обвързан от правното основание за поисканото изменение. Сочено такова от заявителя не обвързва административния орган, който следва да квалифицира правно направеното искане за изменение на КРНИ дали е в хипотезата на чл. 53, ал. 2 или в хипотезата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР. В случая, изменението е прието от органа, че е по искане на собственик на ПИ 10135.513.655 - чл.51, ал.3 от ЗКИР, но административният орган неправилно е приел, че приложените документи обосновават наличието на основанията по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, а не хипотезата, отнасяща се до непълнота или грешка в КККР.
Съдът намира за основателно възражението на оспорващия, че доколкото вписаното в КРНИ като собственик на процесния имот е починало, то не е налице основание същото да бъде вписвано. Към административната преписка е приложено удостоверение за наследници на А. И. Г., с данни, че същият е починал на 10.01.1992 г., както и кои лица – наследници по закон е оставил. Поради което следва в КРНИ да се вписват действителни актуални данни за собствениците – чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКИР, като именно СГКК-Варна следва дори да изисква такива данни, в случай на липса. В този смисъл направеното вписване, при наличие на данни за наследниците на починалото лице, е незаконосъобразно.
Така приетото от съда представлява основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК. Доколкото с постановяването на акт в противоречие с материалноправните разпоредби не би могла да бъде постигната целта на закона, оспореният акт се явява и в несъответствие с целта на закона, т.е. налице е и основанието по чл. 146, ал. 5 от АПК. (В този смисъл решения на ВАС по АД № 2533/2017 г., АД № 3830/2017 г., АД № 8445/2017 г. и др.)
При извършената проверка от съда във връзка с издаването на акта от компетентен орган и в установената форма, съдът съобрази, че безспорно изменението е извършено от СГКК Варна, а тъй като извършеното изменение на КРНИ се основава на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, макар и неправилно, то по аргумент от чл. 53а от ЗКИР за такива изменения не е налице изискване за издаване на заповед. Поради което не са налице основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, които да опорочават оспорения акт. От приложените по делото съобщение по чл. 26 от АПК и уведомление за изменението се установяват юридическите факти, на които се основава органа, за да упражни публичното си субективно право.
По отношение съблюдаването на административнопроизводствените правила, съдът намира, че е налице допуснато съществено нарушение. В съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК началникът на СГКК-Варна е изпратил съобщение с изх. № 24-5769/04.04.2016 г. на М.М.И. за постъпилото заявление за вписване в КРНИ за ПИ 10135.613.655. Надлежно съобщаване обаче следва да се приеме, че в случая не е налице, тъй като процесното съобщение е изпратено по пощата и се е върнало при органа с отметка, че „пратката не е потърсена от получателя“. Административният орган е длъжен да осигури надлежно уведомяване на заинтересованите в административното производство страни. Така върнатото едно изпратено уведомление с отметката „пратката не е потърсена от получателя“ не сочи на извод, че адресът (или другите възможни начини за уведомяване на М.И.) е неизвестен, за да се пристъпи към съобщаване по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК. В същия смисъл са и мотивите на определението от съдебно заседание, проведено на 16.10.2018 г. по отношение приложимостта на чл. 61, ал. 3 от АПК. Административният орган не е осигурил участие на заинтересована страна в административното производство, с което е нарушил разпоредбата на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, извършвайки изменението на КРНИ. Ако процесното нарушение на процесуалните правила не беше допуснато, оспорващият би имал възможност да изрази несъгласието си с процесното изменение, поради което изводите на административния орган биха могли да са различни, поради което нарушението се явява съществено и е също основание в случая за отмяна на процесното изменение на КРНИ – чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК.
Предвид изложеното следва да се отмени оспореното изменение на КРНИ, въз основа на което като собственик с противопоставими права е вписан А. И. Г..
С оглед изхода на спора, на оспорващия на основание чл.
143, ал. 1 от АПК следва да му се присъдят направените разноски по делото за
платена държавна такса – 10 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 600 лв.
Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. (по договор
за правна защита и съдействие – л. 31 от делото) е над минимално определения
размер – 600 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а ответникът е направил
възражение за прекомерност – л. 3 от делото. Съдът намира, че спорът не се
отличава с фактическа и правна сложност, а и същият е разгледан в едно съдебно
заседание. От друга страна, платени банкови такси във връзка с плащането на
държавната такса за разглеждане на спора, както и платените такси към
„Български пощи“ ЕАД във връзка с писма с обратни разписки (и то в рамките на
производството пред СГКК Варна) не представляват присъщи на съдебното
производство разноски, подлежащи на възстановяване на оспорващия.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Варна, ХХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ извършеното по Заявление с вх. № 01-79699 от 18.03.2016 г. на Ж.А.М. изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастралната карта на гр. Варна за поземлен имот с идентификатор 10135.513.655 по отношение на данни са собственост и собственици на имота, въз основа на което в КР, наред с оспорващия - М.М.И., като собственик с противопоставими права е вписан А. И. Г..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: