О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260241
16.11.2020г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН съд, ГРАЖДАНСКО отделение , II състав
на
шестнадесети ноември 2020 година,
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС АТАНАСОВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при
секретаря : Павлина Георгиева
като
разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
ч.гр.д.№ 3306 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на осн. чл.413
във вр. с чл.417 от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила в законния едноседмичен срок частна жалба от „УниКредит
Булбанк”- АД, гр.София срещу Разпореждане от 09.10.2020г. по ч.гр.д.№ 3979/2020г. по описа на РС- гр.Стара Загора, с което е било частично отхвърлено писменото
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК
за сумата 72 лв., представляващи
разходи за
уведомяване на длъжник за настъпване на предсрочна изискуемост по отпуснат
кредит. Частният жалбоподател счита, че
първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е
поставен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че в
документа по чл.417, т.2 от ГПК това вземане било определено достатъчно ясно по
основание и по размер. Позовава се на твърдението,че изрично писмено е изпратена
покана за доброволно изпълнение на задълженията, преди да се инициира заповедно
производство. Оспорва твърдението, че се цели неоснователно обогатяване на
кредитора и моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да отмени обжалваното Разпореждане,
с което е отхвърлено искането да издаване на заповед за изпълнение за
претендираната сума и да постанови друг акт, с който да уважи искането му по
чл.417 от ГПК, като се издаде исканата Заповед и Изпълнителен лист.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото документи, като обсъди доводите
в частната жалба и се съобрази с
приложимите материалноправни и процесуални норми, намира за
установено и доказано следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по писмено Заявление
от 08.10.2020г.
за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК за няколко
отделни вземания,
а именно: 487 лв. -главница
по Договор за кредитна карта;16.21 лв.-
договорна лихва за периода от 18.03.2019 г. до 23.05.2019 г. ; 77.92 лв. - лихва върху просрочена главница за периода от 23.05.2019 г. до
07.10.2020 г.;
72 лв.-дължими разходи за уведомяване за доброволно
изпълнение; законна лихва върху главницата от 08.10.2020 г. до изплащане на вземането. Претендират се й разноски по делото на обща стойност 85 лв., от които
25.00 лв. –държавна такса и 60.00 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС. Отказ
е постановен от РС само за сумата 72 лв.-
разноски по уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на
отпуснатия му кредит, което е включено в
извлечението от счетоводна книга срещу длъжника Т.К.К. ***. Заповедният
РС е отхвърлил частично така подаденото
Заявление, като е приел, че в тази му част относно искането на заявителя за присъждане на разходи за
уведомяване в размер на 72 лв. противоречи на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното :
Частната
жалба е подадена в законния едноседмичен срок от
легитимирано да обжалва лице/заявител/,
поради което тя е процесуално допустима и по нея
въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.
Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като разпоредбата
на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да
поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от
неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с
които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2
от ЗКИ извлечението от счетоводните книги
следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия
размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия
размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания.
Видно
от приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, извлечение
от счетоводните книги, в същото е посочена процесната
сума 72лв. за разноски по
уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснатия
му кредит, произтичащ от Договор за кредитна карта на физическо
лице с № CCIR-451-00157-2016/07.04.2016г. Съгласно императивната разпоредба
на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният РС е длъжен да извърши служебно
проверка за наличие на евентуално противоречие със закона и добрите нрави,
включително и за евентуалното наличие на нищожна клауза в потребителски
договор. От изложеното в заявлението и приложените към него документи се е установило
от първоинстанционния заповеден РС, че претендираното вземане произтича от
сключен между страните договор за кредитна карта от 07.04.2016г., който по своя
вид и характер се явява потребителски, ето защо за него са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид което въззивният съд счита, че процесната
претендирана сума от 72лв. за разноски
по уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на
отпуснатия му кредит, включени в извлечението е в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и
ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК,
понеже направените от кредитора- заявител разноски са по повод забавеното
изпълнение на договора от страна на длъжника- потребител, а при забава на
потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на
забавата/която следва, но не е посочена изрично/, но не и на някакви други
компенсации и осребрявания.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира,
че обжалваното негативно за частния жалбоподател/заявител/ разпореждане, основаващо се на непосочване за какво и на какво основание са начислени
такси, а само на посочен общия им размер, както и предвид това, че това
представлява такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, изцяло
противоречи на законовата забрана по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради което това
Разпореждане се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и
правилно, и следва да бъде потвърдено напълно, ведно със законните последици от това.
Настоящото въззивно Определение е окончателно и не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Воден от горните мотиви и на осн. чл.413 във вр. с чл.417
от ГПК във вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 и
чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.10.2020г.
по ч.гр.д.№ 3979/2020г. по
описа на РС- Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: