Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди
и деветнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Делова и прокурора М. Бешков, като
разгледа докладваното от съдията ГЕТОВ
ВНОХД № 1123/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл.XXI от НПК.
С присъда от 10.11.2017г. по
НОХД № 3673/2012г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав подсъдимият М.К.М. е
признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 4 месеца. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от 3 години.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да
заплати разноските по делото в размер от 9 лева, както и 5 лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
С присъда от 10.11.2017г. по
НОХД № 3673/2012г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав подсъдимият С.Т.К. е
признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 4 месеца. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от 3 години.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да
заплати разноските по делото в размер от 9 лева, както и 5 лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
С присъда от 10.11.2017г. по
НОХД № 3673/2012г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав подсъдимият И.Н.К. е
признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 4 месеца. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от 3 години.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да
заплати разноските по делото в размер от 9 лева, както и 5 лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
С присъда от 10.11.2017г. по
НОХД № 3673/2012г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав подсъдимият В.И.С. е
признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 4 месеца. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от 3 години.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да
заплати разноските по делото в размер от 9 лева, както и 5 лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
С присъда от 10.11.2017г. по
НОХД № 3673/2012г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав подсъдимият К.Г.А. е
признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 4 месеца. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от 3 години.
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да
заплати разноските по делото в размер от 9 лева, както и 5 лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия К.
– адв. Н., с която първоинстанционният акт се оспорва като необоснован,
незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения.
Прави искане присъдата да бъде отменена и на нейно място да бъде постановена
нова, с която подзащитният му К. да бъде признат за
невиновен в извършване на вмененото му деяние. Посочва, че след запознаване с
мотивите ще изложи допълнителни съображения.
В законоустановения срок
първоинстанционният акт е атакуван и от адв. Б. – защитник на подсъдимия М..
Във въззивната жалба присъдата се оспорва като неправилна, постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила и с наложено явно несправедливо
наказания. Моли присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която
подзащитният му бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на
предходна инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда или наложеното
наказание да бъде намалено. Посочва, че след изготвяне на мотивите ще изложи
подробни съображения.
Възползвайки се от правната
възможност, закрепена в чл. 320, ал. 4 от НПК, защитникът на подсъдимия К. е
депозирал допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в
жалбата. Твърди, че присъдата почива на предположения, а не на събрания
доказателствен материал, от който не може по безсъмнен начин да се докаже, че
подсъдимият К. е извършил вмененото му деянието. Посочва, че по делото не е
установено с категоричност, че единствено поделение №28020 е използвало кабели
от инкриминирания вид, както и че именно подсъдимите са рязали и изтегляли от
шахтата процесния кабел. На следващо място, се твърди недоказаност на
обстоятелството, че в процесния автомобил Форд Транзит са били натоварени
кабели, тъй като моторното превозно средство е било със затъмнени прозорци,
поради което не би могло да се види какво точно се намира в товарното
помещение. Не на последно място се излагат съображения относно липса на връзка
между подсъдимите и забелязаните на ул. „Незабравка“ лица, които товарели
кабелите. Предвид изложените аргументи се посочва, че присъдата почива изцяло
на предположения, поради което се иска нейната отмяна и оправдаване на
подсъдимия К..
Допълнително писмено
изложение е депозирано от адв. Б. – защитник на подсъдимия М., в което са
наведени доводи за неизяснени противоречия в доказателствения материал. Твърди,
че не може да се установи с категоричност собствеността на инкриминираните
вещи, както и че Министерство на отбраната се е отнасяло безотговорно към
своето имущество, тъй като година преди инцидента не са били проверявани кабелите.
Въз основа на това набляга на версията за наличието на кабелите извън шахтите,
нарязани и захвърлени, които не е било ясно на кого принадлежат. На следващо
място се възразява срещу използваните от първоинстанционния съд свидетелски
показания, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по надлежния
ред, тъй като данните от гласните доказателствени средства трябва да бъде
достатъчно ясна и категорична, а не адаптирана към ситуацията. Следващият
аргумент в полза на недоказаност на обвинението се обвързва с невъзможността
поради спецификата на автомобила Форд да се види товарът вътре в него, както и
не е установен маршрутът на движение на превозното средство. Предвид
изтъкнатите аргументи се твърди, че първоинстанционният съд превратно е
тълкувал доказателствената съвкупност, поради което е достигнал до погрешни
фактически констатации. Прави искане за отмяна на атакуваната присъда и
оправдаване на подсъдимия М. или връщане делото за ново разглеждане от друг
състав. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание, което
се явявало неоправдано тежко.
Въззивният съд при
извършената проверка по реда на чл.327 от НПК прецени, че следва да се назначи
служебен защитник на подсъдимия К.А. предвид постъпилата молба от адв. Занев, с
която уведомява съда, че поради здравословни причини не може да продължи да
защитава подзащитния си. Указа на страните, че до даване ход на делото могат да
правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, както и че имат
възможност да представят нови писмени и веществени доказателства.
В открито заседание
подсъдимият М. се явява лично и с упълномощен защитник адв. С. Б. – преупълномощен от адв. Х.Б..
Подсъдимите С., К. и К. се
явяват лично и с упълномощен защитник и за тримата адв. Н..
Подсъдимият А. се явява
лично в открито заседание. За него се явява определеният от САК служебен
защитник адв. В.Х., назначен в това качество в същото заседание.
Подсъдимите С. и К. чрез
адв. Н., както и подсъдимият А. чрез адв. Х., се възползват от правото си по
чл. 320, ал. 6 от НПК да се присъединят към подадените жалби от подсъдимите К.
и М., заявявайки желанието си устно пред настоящата инстанция.
Защитникът на подсъдимия М.
поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. В хода на съдебните
пледоарии акцентира върху част от аргументите, наведени в допълнителното
изложение, а именно – неизяснена собственост на инкриминираните вещи;
противоречия в показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция с техните показания от досъдебното
производство, обяснени с изминалия дълъг период от време; невъзможността да се
види вида на евентуално натоварени кабели в автомобил Форд Транзит. Като
недоказаност на квалифициращият признак да е „използвано техническо средство“ –
ножовка, се посочва липсата на иззети отпечатъци, според което не може да се
установи, че именно подсъдимите са използвани посоченото средство за срязване
на кабелите. Твърди се, че с наведените доводи е внесено основателно съмнение в
обвинението и всяко съмнение трябва да бъде в полза на подсъдимия. Въз основа
на посоченото и предвид недоказаност на степента на участие на подзащитния му М. се иска неговото оправдаване.
Алтернативно се прави искане за отмяна и връщане делото за ново разглеждане или
за намаляване на наложеното наказание. Във връзка с размера на наказанието като
довод за неговото намаляване се сочи, че догодина изтичало абсолютната давност
и ако делото беше отложено още няколко пъти, то подсъдимите нямало да получат
никакво наказание, поради което и наложеното е явно несправедливо.
В хода на съдебните прения
защитникът на подсъдимите С., К. и К. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението
към нея. Подкрепя изцяло казаното от защитника на подсъдимия М.. Акцентира, че
с инкриминираната ножовка кабелите не могат да бъдат срязани в рамките на един
ден; както и че в момента, когато са били задържани подсъдимите в района на
Борисова градина е била забелязана друга група лица, които са товарели кабели в
друго превозно средство. Моли присъдата да бъде отменена и подзащитните
му да бъдат оправдани.
Защитникът на подсъдимия А.
пледира за оправдаване на последния, тъй като присъдата почива не на преки
доказателства, а на предположения. Твърди, че не се доказва по безсъмнен начин
авторството на деянието, изпълнителното деяние, собствеността на
инкриминираните вещи. Акцентира се върху липса на връзка между подсъдимите и
лицата, които товарели кабели на ул. „Незабравка“, както и в противоречията в
свидетелските показания. Заявява, че е недопустимо предлагането на пари от
страна на свидетел да се тълкува като доказателство за вината на подсъдимите.
Моли за оправдаване на подзащитния му.
Представителят на държавното
обвинение оспорва подадените въззивни жалби и
допълнителните изложения към тях. Прокурорът в хода на съдебните прения
посочва, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че именно подсъдимите
са осъществили вмененото им деяние в съучастие, като прави кратък анализ на
доказателствената съвкупност. Намира първоинстанционната присъда за правилна,
поради което моли за нейното потвърждаване.
В хода на последната дума
подсъдимите М., А., К. и К. молят да бъдат оправдани. Подсъдимият С. в своята
последна дума предоставя решението по преценка на съда.
Софийски градски съд, като
съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
Въззивните жалби са
депозирани в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно
легитимирани лица, поради което се явяват процесуално допустими. Искането за
присъединяването на неподалите жалба подсъдими по реда на чл. 320, ал. 6 от НПК
е направено в законоустановения срок от легитимирани лица, поради което се
явява допустимо. Предпоставките необжалвалите постановената присъда подсъдими
да се присъединят към вече депозираните въззивни
жалби са налице, тъй като и петимата подсъдими са привлечени към наказателна
отговорност като съучастници. Поради това изложените
възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен
състав по същество.
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
На 09.05.2005 г. около 08:30 ч. началникът на селищна телефонна
мрежа “Юг” към “БТК” АД – св. К.А.възложил на кабелна група в състав: подс. С.К.
– кабелен муфаджия, св. И.Г.– техник втора степен, св.
К. К.– техник втора степен и подс. М.М. – монтьор-шофьор
със служебен автомобил Форд Транзит с ДК№ *******да подменят 50 чифтов кабелен краищник на адрес:
кв. Лозенец, ул. проф. *************, а на кабелна група в състав: подс. И.К. –
кабелен муфаджия, подс. В.С. – муфаджия
и подс. К.А. – кабелен муфаджия със служебен автомобил
Мерцедес с ДК№ *******, да извършат телефонни захранвания на адрес в кв. Кръстова вада, ул. *******№** и на ул. *******
Двете групи в горепосочения
състав тръгнали за изпълнение на възложените задачи на съответното място. Междувременно
съпругата на св. И.Г.му се обадила, че я изписват от болницата в Горна баня и
той заедно с колегата си св. К. К.отишли да я приберат от болницата и закарат вкъщи.
В това време останалите им колеги
подс. К. и подс. М. се срещнали с колегите от другата група – подсъдимите К., С.
и А. с двата автомобила в района на Телевизионната кула, въпреки че задачи за
изпълнение не им били възложени нито за това място, нито за съвместно
изпълнение от двете групи. От намиращата се там шахта петимата подсъдими
изтеглили и нарязали 132 метра кабел тип ТЗГ 37x4x1,2 и 39,50 метра
кабел тип ТЗБСД 37x4x1,2. Кабелите били собственост на поделение 28020 към
Министерство на отбраната. След нарязването на кабелите подсъдимите ги навили и
заедно ги натоварили в служебните автомобили – Форд Транзит с ДК№ *******и
Мерцедес с ДК№ *******.
Паралелно била създадена
организация за превозване на кабелите, като в близост до шахтата – на ул.
„Незабравка“, трябвало да дойдат М.И. и свидетелят А.Ч.. На мястото свидетелят Ч.
отишъл с микробус Рено Месенжер Б 120 с per. № *******, аМ.И. отишъл със служебния си
автомобил Лада с per. № *******. Уговорката била да
изчакат в горичката, за да им докарат кабелите, където да бъдат претоварени и
закарани в пункт за вторични суровини, в който работел И.
Междувременно същия ден –
09.05.2005г., около 09:30 часа командирът на поделение 28020 гр. Божурище кап. Х.С. възложил на свидетеля П.П.–
началник свързочна работилница, заедно с кабелната група на поделението в
състав: свидетелите Г. Г. – кабелен измерител, Г. П. – старши кабелен майстор и
В.М.– старши електромеханик и шофьор със служебен
автомобил УАЗ 452 да проверят колекторите и трасетата с кабели, собственост на
Министерството на отбраната от Телевизионната кула до поделението на Четвърти
километър. Служителите от поделението започнали проверката от локалното платно
на Цариградско шосе, проверявайки шахтите в посока бул. „Драган Цанков“.
Установили, че от колектор, находящ се на ул. Незабравка в близост до кино
“Изток" липсват два от кабелите. Св. В.М.останал при шахтата с
управлявания от него служебен автомобил, а свидетелите П., Г. и П. тръгнали
пеша да останалите колекторни шахти в района на „Борисовата градина“. Стигайки
до шахтите срещу Телевизионната кула те забелязали, че в близост до шахтата са
паркирали два автомобила с обозначителни знаци на БТК
– Мерцедес с ДК № *****ВА и Форд с ДК № *******и група от техници около тях.
Тръгнали към тях, като забелязали, че в автомобила Форд с ДК № *******били
натоварени кабели. В този момент подсъдимите М. и К. се качили в автомобил Форд
с ДК № *******и потеглили по бул. Яворов с посока на движение бул. “Ситняково”. Служителите на Министерството на отбраната
видели, че и в другия автомобил Мерцедес с ДК№ *****ВА има нарязан на парчета
кабел тип ТЗГ 37x4x1,2 и ТЗБс 37x4x1,2 – същият, който липсвал от техните колекторни
шахти. Свидетелят П. казал на останалите трима от подсъдимите – К., С. и А., да
се обадят на шофьора на Форда и да му кажат да се
върне обратно и да им върнат кабелите. След десетина минути двамата подсъдими М.
и К. се върнали с автомобила, но вече без кабелите. В това време св. П.П.повикал шофьора на УАЗ 452 – свидетеляМ.да
дойде със служебния автомобил, а подсъдимите предложили да сложат техен кабел и
да се покрият нещата. Последвал отказ от служителите на министерството на
отбраната. На местопроизшествието пристигнал св. Маринов, който заедно със св. Г.
П. решили да потърсят, къде е изхвърлен откраднатия кабел, като предположили,
че мястото е някъде наблизо.
През това време подсъдимите
осъзнали сериозността на случващото се и един от тях се обадил на началника си
св. К.Н.. Съобщил му, че „се намират срещу Телевизионната кула и са направили
грешка”, а други от подсъдимите започнали да молят военните да се оправят,
защото щели да ги уволнят.
Междувременно
военните служители - св. Г. П. и св. В.М.със служебния автомобил УАЗ направили
обиколка в района и на ул. Незабравка. Срещу
бл.** видели лекотоварен камион Рено ******* с двама човека
(неустановени по делото) зад каросерията, които товарели кабелите. Същите като
видели УАЗ-ката на военните избягали. На място до микробуса останал единствено
шофьора А.Ч., който се намирал в кабината на лекотоварния автомобил.
Служителите на поделението - св. Г. П. и св. В.М.видели техните кабели - навити
на руло зад лекотоварния автомобил, както и паркирания в близост - лек автомобил
Лада с ДК№ *******. До автомобила стоял шофьора му –М.И.. Тогава последният
предложил на военните да им даде 200 лева, за да се оправят за случая и да ги
пуснат, което предложение било отказано. Св. В.М.се обадил на началника си – св. П., за да му
съобщи, че изхвърлените от Форда кабели са намерени
на ул. Незабравка, като след малко на мястото пристигнал и джип на поделението
със шофьор св. Р.Н., св. Г., кап. С. С. и военен
полицай Д.Т.. Кап. С. С. спрял преминаваща наблизо патрулна кола и обяснил за
случващото се. Полицейските служители са докладвали на дежурната част в 01
РУ-П-СДВР, пристигнала на място втора патрулна кола и дежурната огледна група. Полицейските служители заедно с военния джип
отишли на място до колекторната шахта, находяща се до Телевизионната кула, като
на място установили техниците от БТК: подсъдимите И.К., М.М.,
С.К., К.А. и В.С.. Дежурната група установила на
място и иззела товарен автомобил Мерцедес с ДК№ *****ВА, с намиращите се в
каросерията му кабели и 1 бр. ножовка, както и установила и иззела намиращите
се кабели в района на ул. Незабравка срещу бл. **.
Въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си
по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на
въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а други отхвърля. Настоящия съдебен
състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената
съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
Въззивният състав дължи да
отговори на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на
тези от съдебно заседание.
Неоснователно е възражението на
защитника на подсъдимия М. относно своеобразна адаптация на свидетелските
показания. Резонно първоинстанционният съд в началото на своя доказателствен
анализ е обсъдил забраната осъдителна присъда да почива само на прочетени
свидетелски показания по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, тъй като голяма част от
показанията са приобщените именно по този ред с оглед обстоятелството, че е изминал
значителен период от време, поради което свидетелите не си спомнят с
подробности инкриминирания случай. Надлежно приобщените свидетелски показания,
снети в хода на досъдебното производство, анализирани по отделно и в съвкупност
с останалия доказателствен материал не съставлява своеобразна адаптация.
Отклонения от принципа на непосредственост са допустими, но само в предвидените
от закона случай. Хипотезата на чл. 281, ал. 4 от НПК е такова изключение.
Липсата на спомени с оглед изминалия период от време е обективен фактор, който
неминуемо се отразява върху пълнотата и точността на спомените. За
преодоляването на подобни ситуации е предвиден и конкретен процесуален способ
за приобщаване на свидетелските показания, дадени в хода на досъдебното
производство, който в конкретния случай законосъобразно е бил използвани от
контролирания съд. Използването на това правомощие не е предоставено по
усмотрение на съдебния орган, а с оглед изискванията на чл. 13, ал. 1 от НПК и
чл. 107, ал. 3 от НПК се упражнява задължително при констатиране на
предпоставките на чл. 281 от НПК, като прочетените показания имат
доказателствена стойност. Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи
още, че самите подсъдими и техните защитници са имали възможност да разпитат
всеки един конкретен свидетел, чиито показания са приобщени по този ред, в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и да оспорят техните
показания. По този начин са гарантирани правото на защита и на състезателен
процес, в който страните имат равни права и възможности да доказват своите
тези. От друга страна, контролираният съд е посочил и останалата доказателствена
съвкупност, от която се доказва авторството и изпълнителното деяние. Следва да
се отбележи, че първоначалното уточнение, направено от контролирания съд, не
може да замести самият анализ на гласните доказателствени средства, след който
да се прецени дали показанията, дадени както пред първата инстанция, така и в
хода на досъдебното производство, са достоверни. Първостепеният
съд не е пренебрегнал и това свое задължение, като ясно и категорично е
посочил, кои доказателствени средства намира за достоверни и защо. Предвид изложеното настоящата инстанция намира
възражението на защитата относно надлежно приобщените свидетелски показания
като своеобразна адаптация за напълно неоснователни.
Във връзка с горепосоченото
следва да се отбележи, че настоящата инстанция не констатира и превратно
тълкуване на доказателствената съвкупност по делото, каквато релевират всички защитници. От доказателствения материал
безспорно се установява извършеното деяние и авторството. В действителност няма
преки доказателства, които да установяват обстоятелства от предмета на
доказване. Практиката е константа обаче, че осъдителна присъда може да почива
върху верига от косвени доказателства, от която може да бъде направен
единствен, безпротиворечив и категоричен извод относно престъплението и
авторството. Първоинстанционният съд е изградил именно такава верига, която
оборва всяко внесено съмнение в обвинителната теза, поради което възраженията
на защитата за недоказаност са изцяло неоснователни.
На първо място, за да изгради
доказателствения си анализ, правилно първоинстанционният съд е установил, че
подсъдимите са били на инкриминираното място в инкриминираното време. Това
обстоятелство се извлича с категоричност както от обясненията на подсъдимите К.
и К., от показанията на свидетелите, които твърдят, че са видели пет лица. Същите
тези лица са задържани по ЗМВР, предали са с протокол за доброволно предаване
служебните си карти и са установени безспорно като петимата подсъдими. Във
връзка с това трябва да се изследват и писмените доказателства, според които
подсъдимите са били разпределени в два отделни екипа с поставени задачи за
изпълнение в различни райони. Видно от изпратените документи от БТК (л.157-159
от ДП) екипът с подсъдимите К., А. и С. на 09.05.2005г. от 8:30-17:00 часа е
трябвало да извърши ново телефонно захранване на адресите в кв. Кръстова вада, ул. „*******и ул. „*******. По първия адрес
задачата е изпълнена, по втория – работа не е започвала. От същите тези документи
се установява, че екипът с подсъдимите К. и М. и свидетелите Г. и К.на
09.05.2005г. бил изпратен на адрес ул. „*******, където е трябвало да отстранят
кабелна повреда. Задачата не е била изпълнена. Тази информация се потвърждава и
от свидетелите К.Н. и К.А., които заявяват още, че подсъдимите са нямали
никаква работа в район „Изток“ и двете групи въобще не е трябвало да бъдат
заедно. Следва да бъде отбелязано, че настоящата инстанция ценни свидетелските
показания дадени пред първата инстанция и в хода на досъдебното производство,
приобщени по надлежния ред, на Н. и А. като годни доказателствени средства
поради тяхната логичност, последователност, обективност и непротиворечието им с
останалия доказателствен материал. Съдът констатира, че подсъдимите са били
подчинени на свидетелите Н. и А. и като такива последните биха могли да имат
желание да защитят своите служителите. Въпреки тази зависимост съдът не
установи тенденциозност в техните показания, а напротив свидетелите пресъздават
субективните си възприятия относно инкриминирания случай добросъвестно и
последователно, поради което даде вяра на същите.
Основни гласни доказателствени
източници са показанията на свидетелите Маринов, П., Г. и П., дадени
непосредствено пред контролирания съд, както и надлежно приобщените от
досъдебното производство по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2 от НПК, които
се отличават с последователност, логичност и обективност. Същите се намират в
корелация с останалия доказателствен материал, поради което правилно са
определени от първоинстанционния съд като достоверни гласни доказателствени
средства, въз основа на които е изградил вътрешното си убеждение. Подобно на
него и настоящата инстанция се доверява напълно на показанията на посочените
свидетели, от които се установяват важни обстоятелства от предмета на
доказване. Следва да се отбележи, че настоящата инстанция се довери предимно на
приобщените показания от досъдебното производство, тъй като същите са
по-детайлни, което е житейски оправдано предвид изминалия период от
инкриминираното деяние до разпита им пред първата инстанция. Посочените гласни
доказателствени средства са източници на първични доказателства относно липсата
на кабелите в първата проверена шахта. Извършвайки своята проверка свидетелите П.,
Г. и П. са категорични, че са забелязали инкриминираните автомобили и
подсъдимите около тях. И тримата са категорични, че и в двата автомобила е
имало натоварени кабели, а след като подсъдимите са видели приближаващите
военни, двама от тях се качили във автомобила с марка Форд и избягали, а след
време се върнали и микробуса бил вече празен. Тук е мястото да бъде разгледано
възражението на защитата, че прозорците на инкриминирания микробус Форд били
затъмнени, поради което няма как свидетелите да са видели инкриминираните вещи
вътре. Настоящата инстанция констатира, че данни относно затъмнени прозорци се
съдържа в показанията на свидетеля К.пред първата инстанция и в обясненията на
подсъдимите. Свидетелят К.е работел заедно с подсъдимите. Не са налице данни за
близки приятелски взаимоотношения между тях. Въпреки това в тази част от
показанията си свидетелят се опитва да подкрепи защитна версия на подсъдимите.
Изводът е верен, тъй като свидетелят Г. – отново колега на подсъдимите,
категорично заявява, че автомобилът с марка Форд не е бил със затъмнени стъкла.
Настоящата инстанция дава вяра именно на неговите показания, тъй като те кореспондират
с останалия доказателствен материал, а именно свидетелските показания на П., Г.
и П.. Последните са категорични, че са видели натоварени кабели и в този
автомобил. Предвид посоченото въззивната инстанция намира обсъденото възражение
за неоснователно.
На следващо място свидетелите
военнослужещи установили в каросерията на другия товарен автомобил – Мерцедес, част
от инкриминираните вещи. И четиримата свидетели са категорични, че намерените
инкриминирани вещи са собственост на Министерство на отбраната. От друга
страна, от показанията на свидетелитеМ.и П. се
установява местонахождението на разтоварените от товарния автомобил Форд
кабели. Реакцията на двамата в конкретната ситуация е била напълно адекватна,
тъй като от бягството на микробуса с двамата свидетели до завръщането му на
местопроизшествието били изминали 15-20 минути. Житейски логично е, че кабелите
са били разтоварени някъде в близост, като са намерени на ул. „Незабравка“. На
мястото са установени микробус Рено с шофьор свидетеля А.Ч. и лек автомобил
Лада с шофьорМ.И., като при пристигането на свидетелитеМ.и П. неустановени по делото лица товарели кабелите,
които избягали. От показанията на свидетеля Ч. се установява, че същият е бил
ангажиран отМ.И., който от своя страна е бил служител
в пункт за изкупуване на скрап. Последният е предложил 200 лева на свидетеля П.,
за да ги пуснат, което е ясна индиция, че И. е
осъзнавал, че кабелите са чужда собственост. Възражението на защитата, че от предложените
от И. пари не може да се прави извод относно виновността на подсъдимите е
неоснователно. Внимателен прочит на мотивите показа, че първоинстанционният съд
в тази връзка е обсъждал самото поведение на подсъдимите в присъствието на
свидетелите П., Г. и П., като именно на тях подсъдимите са предлагали да сложат
техни кабели, за да потулят случай. Свидетелите са категорични, че подсъдимите
са направили опит да прикрият случилото се, молейки ги именно за това, защото
ще бъдат уволнени.
Правилно първоинстанционният съд
е отбелязал, че от показанията на свидетеля А. се установява, че единственият
начин да бъдат откачени и извадени кабелите от трасето е те да бъдат отрязани.
Видно от протокола за оглед и фотоснимките към него кабелите са били нарязани
на малки части и в лекотоварния камион Мерцедес е била намерена ножовка, която
е инкриминираното техническо средство. Неоснователно се явява възражението на
защитата, че не може да бъде установено с категоричност, че подсъдимите са
използвали именно тази ножовка за да нарежат кабелите, а и за тяхното нарязване
е било необходимо много повече време. Следва да се отбележи, че и петимата
подсъдими са техници по професия, работели по това време към БТК, които имат
съответен стаж. Предвид професионалните им умения и квалификации същите са били
способни да изрежат този кабел и за по-кратко време. Липсата на изземване на
пръстови отпечатъци и тяхното изследване не би могло само по себе си да обори
обвинението, че подсъдимите не са използвали ножовката за изрязване на кабелите.
В процесуалния закон не съществува зависимост между доказателствени средства и
доказателства, уличаващи подсъдимите, и признаването им за виновни предвид
забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК за придаване на формална доказателствена сила
на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Използването на
техническото средство – ножовка за срязване на инкриминираните кабели се
доказва косвено и е единственият възможен извод, тъй като само с нея е било
възможно изрязването на кабелите.
Настоящата инстанция се
солидаризира с извода на контролирания съд относно достоверността на
обясненията на подсъдимите К. и К.. Разгледани през призмата на тяхната двойнствена природа като средство за защита и като гласно
доказателствено средство и съпоставени с останалия доказателствен материал
обясненията в частта относно начина, по който са намерени инкриминираните вещи,
че мислели, че са собственост на БТК, а не на министерството на отбраната; че
имало натоварени кабели само в товарния автомобил Мерцедес; желанието им да
закарат същите в базата им, а не че са ги откраднали остават изолирани. Налице
са редица противоречия с останалия доказателствен материал, като едно от
най-съществените с показанията на свидетеля А., който е бил пряк началник на
подсъдимите. Именно свидетелят А. разпределял задачите и категорично заявява,
че могат да бъдат поставени и нови задачи, но това става изрично от самия него.
Същият споделя, че две работни групи могат заедно да отстраняват повреда, но
само с негово знание. В противоречие с тези показания са обясненията на
подсъдимия К., който споделя, че той се е обадил на подсъдимия К., защото е
забелязал захвърлени кабели и се нуждаел от неговата преценка, дали са кабели
на БТК или не, като след това възнамерявали да ги превозят до централата им. Първо,
ако бяха просто установени захвърлени кабели на БТК подсъдимите е трябвало да
уведомят прекия си ръководител, защото подобни кабели индикират
и евентуална кабелна повреда. Видно от длъжностната характеристики на К., С. и А.
(л.82-89, л.93-98 от ДП) всички те са задължени периодично през работния ден и
в края на деня да се обаждат на главен разпределител за проверка. На следващо
място, подсъдимият К. е бил в група с подсъдимите С. и А.. Видно отново от
длъжностните им характеристики всички те са длъжни да познават всички видове
кабели, проводници и други спомагателни материали. Следователно подсъдимите К.,
С. и А. са били напълно квалифицирани и способни сами да се справят с подобна
ситуация, каквато посочва подсъдимият К.. Не е била необходима намесата на
втора работна група, още повече без знанието на ръководителя. От друга страна,
видно от справката от БТК подсъдимите К. и С. са постъпили на работа през
1992г, което означава, че към инкриминирания ден те са имали около 13 години
професионален стаж, а подсъдимият К. е постъпил през 1997г. Следователно едва
ли лицата с най-дълъг професионален стаж зад гърба си са се нуждаели от допълнително
мнение относно инкриминираните кабели. Продължителната им трудова ангажираност
към работодателя БТК обуславя и добро познаване на задълженията им, които в
конкретния случай предполагат уведомяване на прекия им ръководител, а не на
подсъдимия К.. Предвид изложеното настоящата инстанция намира оценката на
контролирания съд за обясненията на подсъдими като средство за защита в тази им
част за правилна. Резонно в останалите части, в които е констатирана корелация
с останалия доказателствен материал, обясненията са приети като годни
доказателствени средства.
Правилно първата инстанция
не е обсъждал подробно показанията на свидетелите С., Р.Г., Р.С.и П.Т., тъй
като същите нямат никакви спомени за събитието. Настоящата инстанция намира и оценката
на контролирания съд относно свидетелските показания на Х.С., С. С. и Р.Н. за правилна, тъй като те кореспондират с
останалия доказателствен материал, показанията са логични и обективни, поради
което и въззивният съд ги кредитира като годни доказателствени средства.
Не на последно място неоснователно
се явява и възражението на защитата относно неизяснената собственост на инкриминираните
вещи. По делото безспорно е установено, че кабелите са собственост на Министерство
на отбраната. Действително подобни кабели се използвали не само от посоченото
министерство. В конкретната шахта обаче свидетелят П., който към
инкриминираната дата е бил старши кабелен майстор, е установил липсата именно
на кабели на Министерство на отбраната. Същият е слязъл в шахтата и е
констатирал липсата им. По делото са приобщени писмени документи, предоставени
от Министерство на отбраната, удостоверяващи тяхната собственост върху
кабелите, както и местонахождението на същите, което съвпада с процесната шахта, в която е констатирана липсата. Предвид
посоченото единственият непротиворечив и категоричен извод е, че именно
Министерство на отбраната е собственик на инкриминираните вещи. От друга
страна, дали отношението на собственика към инкриминираните вещи е небрежно или
не, дали е полагал необходимите грижи или не е ирелевантно
в случай, тъй като подобно поведение не може да обуслови отказ от собственост.
И не на последно място, дори и да бяха зарязани и захвърлени кабелите, без да е
ясно на кого принадлежат, както твърди адв. Б., трудовите задължения на
подсъдимите са изисквали те да докладват случая на прекия си ръководител, а не
да се събират две работни групи без знанието и разрешението на началника им, за
да закарат кабелите в централата.
Предвид изложения анализ
безсъмнено е налице една безпротиворечива верига от косвени доказателства, чрез
която се доказва извършеното деяние от петимата подсъдими. На първо място, и
петимата са служители на БТК, разпределени в две отделни работни групи, на
които били поставени различни задачи в инкриминирания ден. Подсъдимите предвид
възложените задачи е трябвало да се намират на съвсем различни места, а двете
групи не е трябвало да бъдат заедно. На следващо място, ако случайно бяха
намерили кабелите, то е трябвало веднага да осведомят прекия си ръководител. От
друга страна, относно инкриминираните вещи, собственост на Министерство на
отбраната, по категоричен начин се установява, че същите липсват от шахтите.
Впоследствие част от тях са намерени в каросерията на инкриминирания товарен
автомобил Мерцедес в присъствието на подсъдимите К., С. и А.. Другата част от
инкриминираните вещи е забелязана в другия инкриминиран микробус Форд, който
напуснал местопроизшествието заедно с подсъдимите К. и М. веднага щом
забелязали военните. Последните разтоварили кабелите и се върнали на
местопроизшествието. Петимата подсъдими помолили служителите на Министерството
на отбраната да потулят случая, защото ще ги уволнят, че те ще сложат от
техните кабели, но въпреки това компетентните органи били уведомени. При
извършения впоследствие оглед е намерена ножовка в инкриминирания товарен
автомобил Мерцедес, която е послужила за нарязване на кабелите. Професионалната
ангажираност улеснила подсъдимите при извършване на деянието, тъй като същите
разполагали с необходимите инструменти – ножовка, както и необходимите умения,
за да извадят и нарежат кабелите. Разгледани в своята съвкупност доказателствата
водят до единствения и безпротиворечив извод за осъдителна присъда.
Не на последно място
настоящата инстанция кредитира съдено-оценителна експертиза като изготвена от
компетентно вещо лице, отговорило обективно на зададените въпроси. От нея се
установява стойността на откраднатите вещи, а именно 5079,87 лв. обща стойност
за двата кабела.
В заключение въззивният съд
намира възраженията на защитата срещу анализа направен от първостепенния съд на
събраните по делото гласни доказателства за напълно неоснователни.
Въззивната инстанция
намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е направил
и правилни правни изводи досежно съставомерността на
поведението на подсъдимите както от обективна, така и от субективна страна именно
по реда на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК от НК.
От обективна страна всеки
един от подсъдимите в съучастие като съизвършител с
другите подсъдими е осъществил състава на престъплението, като на
инкриминираната дата в гр. София, бул. Драган Цанков от колекторна шахта,
находяща се в парк Борисова градина срещу Телевизионната кула чрез използване
на техническо средство – ножовка, и на МПС – товарен автомобил Мерцедес с per. № *****ВА и товарен автомобил Форд с per. № *******са отнели чужди движими вещи: 132 метра кабел
тип ТЗГ 37x4x1.2 на единична стойност 29,33 лева за метър, на обща стойност
3871.56 лева и 39,50 метра кабел тип ТЗБс 37x4x1.2 на
единична стойност 30.59 лева за метър на обща стойност 1208.30 лева или всичко
на обща стойност 5079.87 лева, собственост на Министерството на отбраната, от
владението на П.М.П. – началник свързочна работилница към поделение № 28020 на
Министерството на отбраната, без негово съгласие. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че подсъдимите на инкриминирания ден и на
инкриминираното място са прерязали кабелите с ножовка, навили са ги и са ги
натоварили в двата автомобила – Мерцедес и Форд. Изпълнителното деяние на
кражбата се изразява в отнемане на чуждата движима вещ, което се състои от два
акта – прекъсване на чуждото владение и установяване на свое такова. Със
срязването на кабелите и натоварването им в автомобилите подсъдимите са
прекъснали владението на собственика и са установили свое такова. Част от
изрязаните кабели, натоварени в автомобил Форд, били изнесени от
местопроизшествието и разтоварени на друго място, с което подсъдимите
манифестирали установеното свое владение. Петимата дейци заедно са изрязвали и
товарели кабелите, следователно всеки един от тях е взел участие в
изпълнителното деяние на престъплението кражба, поради което същите се явяват съизвършители. Правилно контролираният е констатирал, че
кражбата е извършена посредством техническо средство, каквото е намерената
ножовка. От доказателствения материал по делото се установява, че
инкриминираните кабели не биха могли да бъдат извадени, без да бъдат отрязани.
Налице и другото квалифициращо обстоятелство – използване на моторно превозно
средство. Подсъдимите са използвали служебните автомобили – товарен автомобил
Мерцедес с per. № *****ВА и товарен автомобил Форд с per. № С ******, в които са натоварили изрязаните вече
кабели с цел те да бъдат превозени и отдалечени от местопроизшествието, за да
бъде установена трайна фактическа власт. Първоинстанционният съд правилно е
отбелязал, че въпреки че подсъдимите не са успели да укрият или да се
разпоредят с откраднатите вещи, деянието остава довършено. Кражбата е типично
резултатно престъпление, което е довършено с прекъсване на чуждото владение и
установяване на свое такова. Подсъдимите, натоварвайки кабелите в автомобилите,
безспорно установили своето владение, с което е довършено и конкретното
престъпление.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл и с присвоително
намерение. И петимата подсъдими са осъзнавали, че инкриминираните вещи са чужда
собственост, като за да бъде осъществен съставът на деянието е достатъчно те да
са осъзнавали, че вещта е чужда собственост, но не и на кого е. Подсъдимите са
били квалифицирани да разпознаят кабелите и да установят, че същите не са били
собственост на БТК – техния работодател. Те са осъзнавали, че всички заедно участват
в извършване на деянието. Същите са били наясно и с общественоопасния
характер на деянието, който извод се прави от поведението на подсъдимите в
присъствието на свидетелите П., Г. и П.. От техните показания се установява, че
подсъдимите са предложили да потулят случая, поставяйки техни кабели, защото в
противен случай ще бъдат уволнени. Подобно поведение показва именно, че
подсъдимите са действали с ясното съзнание, че извършваните от тях действия са
противозаконни. В същото време те са желаели настъпването на противоправните последици. Подсъдимите предвид професионалния
си опит са били наясно, че единственият начин да превозят кабелите е те да
бъдат срязани, поради което използвали ножовката, и че тези кабели са тежки,
поради което се нуждаели от товарните автомобили за превозването им.
Въззивната инстанция
се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд относно наложеното
наказание и неговата индивидуализация. Първостепенният съд е отчел всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не е
необходимо същите да бъдат повтаряни. Отчетено е нарушеното право на
подсъдимите делото им да бъде разгледано в разумен срок, което резонно е оценено
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, предвид което и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. При наличие
на предпоставките за това е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е определено наказание „лишаване от свобода“ под предвидения минимум
от 1 година за престъпления по чл. 195, ал. 1 от НК. В разпоредбата на чл. 39,
ал. 1 от НК е закрепено, че най-ниският размер на срока на наказанието
„лишаване от свобода“ е три месеца. Първоинстанционният съд е определил срок от
четири месеца лишаване от свобода предвид констатираните отегчаващи
отговорността обстоятелства, че престъпното посегателство е извършено от петима
човека при два квалифициращи признака и размерът на вредите е сравнително висок.
При наличието на отегчаващи обстоятелства е несправедливо наказанието да бъде
определено изцяло в неговия минимум, дори и при наличието на изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което настоящата
инстанция намира определеното от първата инстанция за правилно и справедливо.
Основания за намаляване на така определеното наказание не са налице.
Неоснователно се явява възражението на защитника на подс. М. относно
несправедливост на наказанието, тъй като догодина изтичала абсолютната давност
и ако делото беше отложено още няколко пъти, то подсъдимите не биха получили
никакво наказание. Изтичането на абсолютна давност е свързано с нарушеното
право на подсъдимите делото да бъде разгледано в разумен срок. Периодът, през
които продължава наказателното преследване спрямо подсъдимите е изключително
дълъг, като тази продължителност е основание за приложение на чл. 55 от НК в
настоящия случай. Изтичането на абсолютната давност, от друга страна, и
евентуалната възможност подсъдимите да не търпят наказания не е основание,
което да обуслови намаляване на наложеното наказание.
Въззивната инстанция
споделя изводите на контролирания съд относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Предпоставките за отлагане изпълнението на така определеното наказание са
налице, а именно – чисто минало на всеки един от подсъдимите. От друга страна,
ефективното изпълнение на наказанието не би постигнало предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието. Продължителността на наказателния процес е осъществила
превъзпитателно въздействие върху подсъдимите, които след осъщественото деяние
през 2005г. до сега не са извършили други престъпни прояви. Това обстоятелство
води до извода, че подсъдимите не са с изградени трайни престъпни наклонности,
а евентуално ефективно изтърпяване на наказанието би спомогнало за затвърждаване на девиантното
поведение на всеки един от тях. Предвид това отлагане изпълнението на
наказанието се явява най-подходящият начин за постигане на визираните цели в
чл. 36 от НК. На следващо място, определеният изпитателен срок от 3 години
отговаря на изискванията на чл. 66, ал. 2 от НК.
Предвид изхода на делото и
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно в тежест на подсъдимите съдът е
възложил и разноските по водене на делото в размер по 9 лв. за всеки един от тях, както и на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното отменяване или изменение, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от
10.11.2017г. по НОХД № 3673/2012г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.