Решение по дело №11636/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3879
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Анелия Стефанова Янева
Дело: 20221100511636
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3879
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20221100511636 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена по пощата на 21.7.2022 г. и
постъпила в съда на 22.7.2022 г., на ответника Д. Г. Д. срещу решение №
20045482/30.6.2022 г., постановено по гражданско дело № 39476/2020 г. на
Софийски районен съд, 29 състав, в частта, с която на основание чл. 240 ал. 1
ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на
Г. В. А. следните суми: 4950 лева, представляваща главница по договор за
заем от 09.05.2019 г., сключен между Д. Д. и наследодателя на ищцата – М.Т.
А., ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното плащане и
мораторна лихва върху главницата в размер на 143 лева за периода от
10.05.2020 г. до 21.08.2020 г.; 2650 лева, представляваща незаплатена
главница по договор за заем от 05.06.2019 г., , сключен между Д. Д. и
наследодателя на ищцата – М.Т. А., ведно със законната лихва от 24.08.2020 г.
до окончателното плащане и мораторна лихва върху главницата в размер на
56,68 лева за периода от 06.06.2020 г. до 21.08.2020 г., и на Г. М. А. следните
суми: 2475 лева - главница по договор за заем от 09.05.2019 г., ведно със
1
законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното плащане, обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 71,50 лева за периода 10.05.2020 г. –
21.08.2020 г.; 1325 лева - главница по договор за заем от 05.06.2019 г., ведно
със законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното плащане, обезщетение
за забава в размер на законната лихва в размер на 28,34 лева за периода
06.06.2020 г. – 21.08.2020 г., като а основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят е осъден да заплати на ищците разноски по делото в размер
на 1233 лева.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и
нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства не
било установено предаване на суми в заем, респ. наличие на облигационни
правоотношения. Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната
част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Ответниците по жалбата – ищци, считат решението на
първоинстанционния съд за правилно и молят въззивният съд да го потвърди
в обжалваната част. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
правилното приложение на императивния материален закон, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
2
Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав
споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във въззивната
жалба на ответника по същество се повтарят същите аргументи, които вече са
били изтъкнати в отговора по чл. 131 ГПК, на които в обжалваното решение е
даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:
Действително в процесните документи, с които ищците доказват
твърденията си за наличие на заемни правоотношения, се съдържат текстове
за предаване на заетите суми по банкова сметка – т. 3. Този текст обаче не е
част от съдържанието на договорите за заем. Макар да не са зачертани от
страните, тези части от бланките не са попълнени. С оглед на това и
доколкото в останалите две точки изявленията за предаване и получаване на
посочените суми са ясни, то несъмнено може да бъде споделен изводът на
първоинстанционният съд, че в случая уговорки за предаване на сумите по
банков път няма. Точките под № 3 са само алтернатива на т. 1 – сумата по
заема да се преведе по сметка. Страните не са се възползвали от тази опция –
не са попълнили условията за превеждане на сумите. Не спорят че договорите
са бланкови – т.е. предвиждат различи варианти на условия. За част от всеки
конкретен договор следва да се възприемат не непопълнените части от
бланките, а единствено попълнените. В този смисъл е и решение №
123/02.05.2012 г. по гр. д. № 959/2011 г. на Върховен касационен съд, според
което: „Същинското съдържание на договора за заем следва да се търси във
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан
от двете страни, има свидетелстващ характер, което съдът съобразява при
оспорване на засвидетелствания от длъжника факт. При спорно тълкуване на
условия или други модалитети по заема, обективиран чрез попълване на
бланков договор, при изключващи се по съдържание предложения за някои от
условията, от значение е попълненото, а не непопълненото съдържание
на бланката, както и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление ,че
„заемодателят предава на заемателя сумата."
На следващо място, фактът, че в договорите липсва конкретно
изявление на страните, че ще служат за разписка, не лишава документите от
подобна правна характеристика. За да представлява един документ разписка
3
за предаване на сума в заем, е необходимо да има определено съдържание -
изявления за предаване и получаване на суми, а не да е именуван „разписка“
или страните да са се договорили да има такъв характер. Така например, дори
и страните да посочат, че един документ е разписка и да го именуват по този
начин, ако в него липсват изявления, удостоверяващи даване и поучаване, то
този документ не би бил разписка.
И на последно място твърденията на ответника, че страните са имали
само намерение да сключат договори за заем, са недоказани. Не се
установяват от съдържанието на договорите, предвид посоченото по-горе.
Следва да се добави, че според чл. 20 ЗЗД при тълкуването се съобразяват и
обичаите в практиката. Несъмнено в практиката не е обичайно да се
подписват договори при намерение за сключване на договор за заем за
потребление – предварителни договори /доколкото предмет са родово
определени вещи/.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд -
потвърдено като правилно.

По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 300 лева
за адвокатско възнаграждение. При този изход на спора, жалбоподателят няма
право на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20045482/30.6.2022 г., постановено по
гражданско дело № 39476/2020 г. на Софийски районен съд, 29 състав, в
обжалваната част..
ОСЪЖДА Д. Г. Д. , ЕГН **********, да заплати на Г. В. А., ЕГН
********** и Г. М. А. , ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
4
сумата 300,00 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5