Р Е Ш Е Н И Е
Номер 395 05.07.2019 Година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ състав
На 10.06. 2019 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Милена Левашка
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
търговско дело номер 9 по описа за 2019
година
намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Е.К.Б. с ЕГН ********** и А.Г.Б. с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес ***, с която са предявени искове с правна квалификация чл.432
от КЗ и чл.86, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД против ЗК „Олимпик“ АД, Клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Гоце Делчев №
142-142 А за заплащане на обезщетение в размер по 150 000 лв. на всеки от
ищците по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите,
причинени от смъртта на тяхната дъщеря Д.А. Б., настъпила при ПТП на 29.06.2016
г. по вина на водача на застрахования автомобил Фиат Браво с рег.№ РВ 0295 КР,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на уведомлението по
чл.429, ал.3, изр.второ КЗ- 31.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 29.06.2016 г на път I-4 (София-Варна) на
км 166, на територията на община Стражица, област Великотьрновска, при управление
на МПС - л.а. марка „Фиат", модел „Браво", с per. номер РВ 0295 КР, водачът С. В.Т.,
нарушил редица правила за движение, в резултат на което предизвикал настъпване
на ПТП с насрещно движещ се товарен автомобил „ДАФ", с per. номер 5М7 1136 с прикачено
полуремарке с peг. номер ЗМ02 425,
управляван от Б.В., ** гражданин, и по непредпазливост причинил смъртта на
пътуваща в лекия автомобил спътница на Т.- Д.А. Б. - ** на ищците.
С влязла в сила присъда на
ВТОС, постановена по НОХД № 386/2017 г., протекло при условията на съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, С. В.Т.е признат за изцяло виновен за
настъпилото ПТП.
Автомобилът, с който е
причинено ПТП - л.а. марка „Фиат", модел „Браво", с peг. номер РВ 0295 КР, е застрахован при ответника с полица №
BG/28/116001428949, валидна за периода от 19.05.2016 г. до 18.05.2017 г. Съгласно този договор
застрахователното дружество се е задължило, в случай на възникнало
застрахователно събитие, да изплати на пострадали лица обезщетение за
неимуществени вреди. По този повод на 31.05.2017 г. до ответника са подадени уведомления по чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ,
след което дружеството с писмо изх. № ЗК 4381/25.07.2017 г. уведомило ищците, че
са образувани преписки по щети с номера 1720001104000204 и
1720001104000205.
На 19.06.2018 г. ищците отправили
до ответния застраховател претенциите за изплащане на застрахователно
обезщетение съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ - за по 150 000 лева за всеки един от тях. От предявяването на
претенцията до подаване на исковата молба от дружеството не последвал какъвто и
да е отговор. На 20.09.2018 г. изтекъл тримесечният срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Ищците претендират
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, обосновани със следните
твърдения: До момента на смъртта си Д. живяла със своите родители и между тях е
била изградена силна емоционална връзка. След инцидента родителите на Д. Б.
изпадат в състояние на продължаващи и до днес скръб, болка и меланхолия.
Внезапността на инцидента, при която дъщеря им губи живота си, намирайки се в
цветущо здраве, оказва изключително влияние върху битието им. Ищците се
затварят в себе си и преустановяват почти всички контакти с приятели и роднини,
не водят социален живот. От едно изпълнено с енергия и активно семейство, Е. и А.
Б.се превръщат в две тъжни и угнетени души, битуващи в собствената си мъка.
Въз основа
на горните фактически твърдения претендират заплащане на обезщетение в размер
на 150 000 лв. всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата
на уведомлението по чл.429, ал.3, изр.второ КЗ- 31.05.2017 г. до окончателното
им изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Възразява, че при
настъпване на ПТП пострадалата не е
използвала обезопасителен колан, с което е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
Оспорва
интензитета на претърпените от ищците вреди с довод, че не са живели в едно
домакинство с пострадалата в период от повече от 5 години преди ПТП, която
живеела в друго населено място заедно с водача на МПС.
Оспорва
размера на обезщетението като прекомерен.
Възразява
да е изпаднал в забава считано от посочената в исковата молба дата.
Страните
ангажират доказателства. Претендират направените деловодни разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Представени са две уведомления
от ищците до ответника, депозирани на 31.05.2017 г., с които застрахователят е
уведомен съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ за настъпилото застрахователно
събитие. Ответникът, с писмо изх. № ЗК 4381/25.07.2017 г. от своя страна ги
уведомило, че са образувани преписки по щети с номера 1720001104000204 и
1720001104000205.
Писмени претенции за
изплащане на обезщетения съгласно чл.380, ал.1 КЗ ищците са отправили до
застрахователя на 19.06.2018 г. Не е спорно, че от дружеството не са изплатени
такива в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Изложеното сочи , че са
налице предпоставките по чл.380 КЗ за допустимост на предявените преки искове
по чл.432 КЗ.
Разгледани
по същество, исковете са основателни.
С влязла в сила присъда, постановена по приложеното НОХД
№ 386/2017 г. по описа на ВТОС водачът на л.а. Фиат «Браво»- С. В.Т.е признат
за виновен в това, че на 29.06.2016г., на път І-4 /София-Варна/ на км.166, на
територията на община Стражица, обл.Велико Търново, при управление на МПС- л.а.
Фиат Браво с рег.№ РВ 0295 КР, е нарушил правилата за движение по пътищата- 16,
ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП, чл.47, ал.3 от ППЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и по чл.21, ал.1 от ЗДвП, предизвикал настъпването на ПТП с насрещно движещ се товарен автомобил, при
което по непредпазливост е причинил смъртта на Д.А. Б. ***.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по делото противоправното поведение на водача на МПС С. В.Т., довело до настъпване на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Д..
Не се спори по делото, че към датата
на настъпване на ПТП за лекия автомобил, управляван от С. Т.е имало действаща
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответния застраховател,
видно от представената полица № BG28/116001428949 със срок на действие 19.05.2016г.- 18.05.2017 г.
Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Безспорна е и родствената връзка на
ищците с пострадалата при ПТП Д., което се установява и от представеното
удостоверение за наследници изх.№ ГР-И-3727/06.07.2016 г., издадено от Община
Пловдив, район Западен.
Установява се от събраните гласни доказателствени
средства , че ищците- родители на загиналата Д., са претърпели и продължават да
търпят значителни по обем страдания от смъртта на своята **. Така в показанията
си свид.Г.Б.- ** на Д., сочи, че ** много трудно понасят загубта на **.
Затворили се в себе си, трудно общували дори с нея. Всяка вечер палили свещ за Д..
Все още не са успели да преживеят загубата и според свидетелката едва ли някога
ще могат. Приживе били много близки, живеели в един дом, ** деляли обща стая.
Връзката на Д. със С. / водачът на МПС/, била сериозна, но не живеели заедно. **
си живеела при родителите, учела и работела в **.
Изводът, че ищците са претърпели и търпят и понастоящем значителни по обем и нтензитет страдания от смъртта на своето дете, не се опровергават от съдържащите се в протоколите за разпит техни показания, дадени в досъдебното производство № 107/2016 г. по описа на РУ-Стражица, според които Д. е живеела на семейни начала с водача на МПС. Не би могло да има съмнение, че за родителите смъртта на тяхното дете е най-тежкото от всички негативни събития, които биха могли да се случат в живота им. Освен това по делото липсват данни за някакъв ексцес на взаимоотношенията на ищците с тяхната дъщеря, като очевидно се касае до нормална ситуация, при която семейните отношения са протичали в дух на разбирателство и любов. При това положение и съдът намира, че се касае за обичайните за случая неимуществени вреди на ищците.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението съдът , изхождайки от принципа за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД , отчете възрастта на ищците към датата на смъртта на тяхната **, обстоятелството, че е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при това в младата й възраст /**
години/, когато реализирането й в професионален и личен
план е било в самото
си начало, както и обстоятелството,
че мъката от смъртта на Д. ще остане до края на
живота на ищците, загубата за тях е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът прие, че следва да определи обезщетение за
неимуществени вреди по справедливост, в размер на 150 000 лв. Това именно е справедливият
паричен еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания .
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като се установи по делото, че пострадалата е била с поставен
предпазен колан. Освен това този факт е без значение за причинените увреждания,
тъй като обезопасителният колан е нямал влияние за ограничаване на травмите на
пострадалата. В този смисъл е заключението на комплекстната съдебна експертиза,
която съдът напълно кредитира като компетентна и обоснована и неоспорена от
страните. Следователно предявените
искове се явяват изцяло основателни и ще се уважат в пълен размер.
С оглед
на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и искането
на ищците за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищците са уведомили застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие на 31.05.2017 г., считано от която дата
следва да се присъди и законната лихва за забава.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати ДТ вполза на съда съобразно размера на уважените искове ,
възлизаща на 12 000 лв.
На осн.чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния
представител на ищците адв.Г.С. *** ще се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в размерите, уредени с
Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаградения.
Дължимото такова за всеки от субективно съединените искове възлиза на стойност
4530 лв. , изчислено на осн.чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК- КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, гр. София, район Триадица, бул. „Гоце
Делчев“ № 142-142А с ЕИК ********* да заплати на осн. чл.432 от КЗ на Е.К.Б. с ЕГН ********** *** сумата
от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за причинените й неимуществени вреди, преживени болки и страдания
вследствие смъртта на Д.А. Б. с ЕГН **********, починала при ПТП на 29.06.2016
год., реализирано по вина
на водача на застрахования лек автомобил Фиат Браво с рег.№ РВ 0295 КР, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК- КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, гр. София, район Триадица,
бул. „Гоце Делчев“ № 142-142А с ЕИК ********* да заплати на осн. чл.432 от КЗ
на А.Г.Б. с ЕГН **********
*** сумата от 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за причинените му неимуществени вреди, преживени болки
и страдания вследствие смъртта на Д.А. Б. с ЕГН **********, починала при ПТП на
29.06.2016 год., реализирано по
вина на водача на застрахования лек автомобил Фиат Браво с рег.№ РВ 0295 КР, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК- КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, гр. София, район Триадица, бул. Гоце
Делчев № 142-142А с ЕИК ********* да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Г.С. ***
сумата от 9060 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищците Е.К.Б. и А.Г.Б..
Банкова сметка, ***:
IBAN ***-
сметка за средства на клиенти на адвокат Г.С. ***.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК-
КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, гр. София, район Триадица, бул. Гоце Делчев № 142-142А с ЕИК
********* да
заплати ДТ в размер на 12 000 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пловдивския окръжен съд.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: