РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х.И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110114872 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ООД, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр.*** срещу А. Д. А., с ЕГН ********** и адрес гр.***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл..422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение № 3845/30.07.2021г. по ч.гр.д. № 11131/2021г. по
описа на ВРС:
сумата 577.92 /петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ -
главница, дължима за периода от 11.02.2019 г. до 06.08.2020 г., представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за които са
издадени фактури за периода от 18.03.2019 г. до 07.08.2020 г. за обект-имот, находящ се в
гр.***;
сумата 89.29 лв. /осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/ обезщетение
за забава за периода от 17.04.2019 г. до 27.07.2021 г.,
и законната лихва върху главницата от 29.07.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество, в качеството му на ВиК оператор предоставяло на ответника
1
ВиК услуги потребявани на обект, находящ се в гр.***, отчитани по партида с абонатен
номер ***. Ответникът не оспорил чрез писмено възражение претендираните вземания в
нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
Претендираните вземания представлявали реално доставени и отчетени ВиК услуги чрез
използването на електронен карнет (таблет). Ответникът не заплатил потребените ВиК
услуги за процесния период, поради което ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано
ч.гр.д. № 11131/2021г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото
дружество получило указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, за които
била издадена заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК – поради
постъпване на възражение срещу дължимостта на вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Посоченото като отчетено количество вода не отговаряло на реално потребената,
като се оспорва представената от ищеца справка за недобора, която съдържала произволно
въведени данни.
Индивидуалния водомер не представлявал годно средство за техническо измерване
и не отговарял на изискванията на Закона за измерванията и подзаконовите нормативни
актове към него. Ищцовото дружество имало задължение да даде предписания на
потребителя при установяване, че индивидуалния водомер не е техническо годно средство,
което не било сторено. Общият водомер също не бил годно техническо средство за
измерване.
Оспорва се ответникът да е потребител на ВиК услуги на процесния адрес на
потребление.
В чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ била предвидена възможност,
а не задължение за оспорване чрез възражение и неподаването на такова възражение не
можело да се приравни на признание на претендираните вземания.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат
изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на сторените по
делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 11131/2021г. по описа на ВРС е видно, че в полза
на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника А. Д.
2
А.. Длъжникът е подал възражение срещу дължимостта на вземанията в срока по чл.414,
ал.2, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване
дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е
депозирана пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото са представени и приети като доказателства ОУ за предоставяне на В и К
услуги, Решения на ДКЕВР за одобрени ОУ и определяне на цени на услуги, копия от
вестници, в които ОУ са били публикувани /л.5-16/.
Към доказателствата по делото е приобщена и справка за недобора на частен абонат
№ ***от 18.03.2019г. до 07.08.2020г. /л.19/.
В справката за недобора като титуляр на партидата е вписана И.А. С..
От представена от ищеца справка от Имотен регистър по партидата на ответника се
установява, че на ***г. А. Д. А. и Л.А.А. са признати за собственици на процесния имот,
като след тази дата и до 07.08.2020г. липсва последващо разпореждане със собствеността
върху имота /л.44-49/.
Ищецът е представил извлечение от електронен карнет за отчитана не доставените
в процесния обект ВиК услуги в периода от 10.12.2018г. до 07.12.2021г. /л.50-52/.
Според вписванията в електронния карнет, доставяните в обекта ВиК услуги са
отчитани от водомер № ***. Към 09.01.2019г. показанията на водомера са вписани 1548
куб.м., при следващо отчитане на 08.04.2019г. са вписани показания 1578 куб.м., а на
06.08.2020г. са вписани показания 1732 куб.м. с отбелязване „разп без достъп“. При
предходно отчитане на 07.07.2020г. са вписани показания 1731 куб.м.
Със заявление от 23.12.2020г. ответникът е поискал партидите, по които се води
отчета на ползваните ВиК услуги по абонатен номер ***да бъдат прехвърлени на И.А. С.
/л.53/.
В заявлението е записано, че показанията на водомера в обекта са 1732 куб. м., с
което ответникът е съгласен.
Между страните е бил налице за дължимост на суми за доставени в същия обект на
потребление ВиК услуги, но за предходен период. В хода на образуваното гр.д. №
17961/2018г. по описа на ВРС ответникът е въвел възражение, че индивидуалния водомер,
по който са отчитани показанията не представлява годно средство за техническо измерване
и не отговаря на изискванията на Закона за измерванията и подзаконовите нормативни
актове към него, както се установява от представени от ответника документи от гр.д. №
17961/2018г. по описа на ВРС /л.55-76/.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че общият размер на начислените
задължения за главници по клиентски номер ***, абонат И.А. С., по фактури в периода от
08.03.2019г. до 07.08.2020г. възлиза на 577.92 лева. Изчислените от експерта вземания,
3
записани в справката за недобора по партидата на клиентски номет ***също възлизала на
577.92 лева, при което била налице идентичност между претендираните вземания по
фактури, описани в таблица 1 в исковата молба и тези, водени в регистрите на ищцовото
дружество. Законната лихва за периода от деня следващ падежа – 30 дни след датата на
издаване на фактурата, до 27.07.2021г. е изчислена от вещото лице в общ размер на 88.78
лева, като е констатирана несъществена разлика, спрямо лихвата водена в регистрите на
ищеца в размер на 0.51 лева. Към датата на изготвяне на експертизата водомер № ***е
свален от употреба с показания 1731 куб.м. и на негово място е поставен водомер № ***. В
регистрите на ищеца липсвали данни за извършени плащания за погасяване на задълженията
по процесните фактури.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.41-43/
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество бе
да докаже съществуването на твърдяните вземания по основание и размер, включително да
е доставило посоченото в исковата молба количество ВиК услуги, като обем и стойност, за
процесния период на ответника в качеството му на потребител на ВиК услуги на посоченият
в исковата молба адрес.
При решаване на спора между страните, съдът дължи обсъждане на въведените от
ответника възражения, че начислените му количества ВиК услуги не са реално отчетени,
индивидуалния и общият водомери не са годни технически средства за измерване, както и
че ответникът не е потребител на ВиК услуги доставяни в процесния апартамент.
Претендираните в настоящето производство суми са за доставени от ищеца ВиК
услуги отчетени по абонатен номер *** в обект, находящ се гр*** за периода от 11.02.2019
г. до 06.08.2020 г.
От представената справка от имотен регистър се установява, че ответникът е
признат за собственик на имота, в който са доставяни ВиК услугите на 30.11.2007г. и е била
собственик на имота, респективно ползвател на доставяните в имота ВиК услуги през целия
процесен период.
Съгласно действалите между страните общи условия на ищцовото дружество за
предоставяне на ВиК услуги, потребител на ВиК услуги са юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Ответникът е придобил
собствеността върху имота през 2007г. и след това е ползвател на доставяни от ищцовото
дружество ВиК услуги в имота, независимо дали има изрично сключен договор с
дружеството и независимо дали, кога и кой е уведомил ищцовото дружество за промяната в
собствеността, както и без значение кой е вписан като ползвател в карнетния лист за
отчитане на показанията на водомера в процесния имот. По делото се установи, че
собственик на имота, в който са доставяни ВиК услуги от ищеца е бил ответникът през
4
целия процесен период, като липсват твърдения и доказателства от страна на ответницата
ползвател на имота да е било друго лице. Вписването в представената справка за недобора
като титуляр на партидата на И.А. С. не променя тези изводи и се дължи на подадено от
ответника заявление за промяна на титуляра на партидата за доставени в имота ВиК услуги
на 23.12.2020г.
Съдът по принцип споделя доводите на ответника, че воденето на отчетите на
водомера в обекта му на потребление посредством таблет и в електронна форма не променя
характера на съставения документ и доколкото тези показания са попълвани ръчно от
инкасатор, то същите са частен свидетелстващ документ, съставен от служител на ответника
и непротивопоставими на ответника при оспорването им. При решаване на спора следва да
се съобрази подаденото лично от ответника заявление за прехвърляне на партида от
23.12.2020г., в което сам е заявил, че е съгласен с показанията на водомера, с който се
отчитат доставени ВиК услуги по абонатен номер ***, като същите са 1732 куб.м. Предвид
изричното изявление на ответника, с който е признал отчетените показания по водомер №
***в размера, в който са претендирани в настоящето производство, съдът приема за
доказано, че според показанията на водомер № ***в обекта на потребление на ответника за
процесния период е доставено претендираното с исковата молба количество ВиК услуги.
По отношение на изправността/неизправността на индивидуалния водомер правата
и задълженията на страните следва да се преценят съобразно обвързващите ги общи условия
на ответното дружество. Съгласно чл.17, ал.4 от същите „доставката, монтажът,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на
потребителите. Действително е предвидена възможност в чл.20, ал.1 представител на ВиК
оператора да прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и срок за
отстраняването , като демонтира пломбата на холендъра. Няма пречка обаче инициативата
за извършване на проверка на метрологичните характеристики на водомера да бъде
извършена и по инициатива на потребителя, независимо дали е изтекъл срока за периодична
проверка на водомера или преди това. При липса на предписание по чл.20, ал.1 от общите
условия на ищцовото дружество, потребителят разполага с възможност да инициира
метрологична проверка на водомера или подмяна на същият при извод, че са налице
предпоставките за това. След като ответникът не е поискал извършване на метрологична
проверка или подмяна на водомера в обекта си през целия процесен период и след като
задължението за проверка, поддържане и ремонт на водомера е за потребителя, то
възражението за неизправност на техническото средство се основава на виновно поведение
именно на ответника и се явява неоснователно.
По изложените по-горе съображение основателни и доказани по основание и
размер се явяват претенциите на ищеца за установяване дължимостта на суми за доставени
ВиК услуги на ответника, отчетени по абонатен № ***.
При извод за основателност на иска за незаплатена цена за ВиК услуги, то
основателна се явява и исковата претенция за обезщетения за забава. С настъпване на
падежа на отделните задължения и неплащането на същите ответникът е изпаднал в забава и
5
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Размерът на акцесорната
претенция се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 325 лева, от които 75 лева
заплатена държавна такса, 200 лева депозит за назначаване на вещо лице и 50 лева
юрисконсулстко възнаграждение определено на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в
заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на
установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и изцяло
уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Д. А., с ЕГН
********** и адрес гр.*** ДЪЛЖИ на „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр.*** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
3845/30.07.2021г. по ч.гр.д. № 11131/2021г. по описа на ВРС:
сумата 577.92 /петстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ -
главница, дължима за периода от 11.02.2019 г. до 06.08.2020 г., представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за които са
издадени фактури за периода от 18.03.2019 г. до 07.08.2020 г. за обект-имот, находящ се в
гр.***
сумата 88.78 лв. /осемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/ обезщетение
за забава за периода от 17.04.2019 г. до 27.07.2021 г.,
и законната лихва върху главницата от 29.07.2021 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление
гр.*** срещу А. Д. А., с ЕГН ********** и адрес гр.*** за установяване дължимостта на
следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение № 3845/30.07.2021г. по ч.гр.д. №
11131/2021г. по описа на ВРС:
горницата над 88.78 лева до пълния претендиран размер от 89.29 лева, претендирана
като обезщетение за забава за периода от 17.04.2019г. до 27.07.2021г.
6
ОСЪЖДА А. Д. А., с ЕГН ********** и адрес гр*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД ,
с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 325 лв. /триста двадесет и
пет лева/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. А., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „Илинден“, бл.2, вх.В,
ап.12 ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД , с ЕИК ***и седалище и адрес на управление
гр.*** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 11131/2021г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7