Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от председателя гр.
д. № 12556/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.227 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че ответницата е нейна
дъщеря. Заявява, че през 2009 г. дарила на ответницата недвижим имот-
апартамент с прилежащо избено помещение, както и припадащите се ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ищцата си
запазила правото на ползване върху дарения имот в гр. София, жк. ********.
Твърди, че сделката е обективирана в нот. акт № 58, том I, peг. №4881, дело
39/02.07.2009 г. на нотариус К.С.. Заявява, че в имота живее заедно със своята
сестра, за което имало съгласие от ответницата. Твърди, че в последната година
ответницата със своето семейство упражнявала психически тормоз върху ищцата и сестра й,
ескалирал през м. октомври и ноември 2017 г. с настоявания да напусне имота и
заплахи за живота ѝ. Поддържа, че срещу ответницата и семейството ѝ
била издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Затова моли съда да отмени
дарението на имота, обективирано в посочения нотариален акт. Претендира
разноски.
Ответницата оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Твърди, че не е отправяла заплахи срещу ищцата. Твърди, че със
същия предмет и искане, било образувано гр.д. №82902/17г. на СРС,по което
жалбата на ответницата била отхвърлена и в момента обжалвано пред СГС. Моли
отхвърлянето на иска и претендира присъждане на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е, че между страните е налице родство по права линия и, че през
2009 г. ищцата дарила на ответницата недвижим имот с нотариален акт № 58, том I,
peг. №4881, дело 39/02.07.2009 г. на нотариус К.С., като си запазва правото на
ползване. Не е спорно и обстоятелството, че в процесния имот ищцата живее заедно със сестра си, на която е
дала съгласие да ползва апартамента.
В ИМ са изложени твърдения, идентични
с обстоятелствата в молбата по
приложеното гр.д. № 82902/2017 г. по описа на СРС, 149 с/в
Във връзка с твърдението на ищцата за
упражняван от ответницата психически тормоз спрямо нея и сестра й и принуда да напуснат апартамента на
посочените дати в ИМ е приложеното гр. д. № 82902/2017 г. по описа на СРС, 149
с/в и В.гр. д. № 10182/2018 г. по описа на СГС, II В с/в. По делата е
установено,че на 8.11.2017 г. и на 9.11.2017 г. спрямо ищцата не са извършвани
от страна на ответницата в настоящето производство актове за домашно насилие. Както
СРС така и СГС са установили наличие на влошени роднински връзки между сестрата
на ищцата и съпруга на ответницата, които обаче нямат отношение към предмета на
настоящето дело.
От приложеното писмо вх.№
122935/09.10.2019 г. на СГП е видно,че няма данни за образувани ДП за закана
или опит за убийство или набедяване в престъпление срещу ищцата.
От показанията на свид.К. – сестра на ищцата
преценени по реда на чл. 172 ГПК
повторно се установят влошени отношения между нея и ответницата във връзка с обстоятелствата вече изяснени по
приложеното гражданско дело. От показанията на свид.Г. – съпруг на ответницата,
преценени по реда на чл. 172 ГПК се потвръждава обстоятелството, че поведението
на сестрата на ищцата е причина в последните две години майката и дъщерята да
не се виждат.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
С
дарствения договор дарителят безвъзмездно отстъпва в собственост на надарения
свое имуществено право, като със стойността на последното имуществото на
дарителя се намалява, а това на надарения се увеличава. Сделката е безвъзмездна,
като срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност. Не
всяко морално укоримо поведение на надарения, обаче, е установено от закона
като основание за отмяна на дарствения акт. Основанията за отмяна на дарение са
изчерпателно изброени в закона – чл. 227, ал. 1 ЗЗД и не подлежат на разширително
тълкуване.
По делото не се установи и доказа,
ответницата да е застрашавала психическото и физическото съществуване на
ищцата, водещо до основателен страх за живота й, каквото е въведеното основание
за предявения иск. При кредитиране твърденията в ИМ и въз основа събраните доказателства по делото, не може да се направи извод за наличие
основания за отмяна на дарението по чл. 227, ал.1, б „а“ ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира иска за
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски
има само ответницата.
Ответницата претендира за
разноски в размер на 1 060 лв.съгласно списъка по чл. 80 ГПК. На основание
чл.78, ал. 3 ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответницата 1 060 лева – направените по делото разнооски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.К., ЕГН **********,
съд. адрес: адв. М.С.,***, против А.П.Г., ЕГН **********,*** **,
съд. адрес:адв. В.М. ***,пл. „Н. *****, иск
с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД
за отмяна на дарението, обективирано
в Нотариален
акт № 58, том I, peг. №4881, дело 39/02.07.2009 г. на нотариус К.С. с рег. №
111, район на действие СРС КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН **********, съд. адрес:адв. М.С.,***, да заплати на осн. чл.78 ,ал.3 ГПК на А.П.Г. ЕГН **********,*** ***, сумата 1 060 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: