Мотиви на присъда № 22/01.02.2017г. по НОХД №578/2016г. по описа на Окръжен
съд гр. Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
- гр. Бургас, с който срещу подсъдимия Н.К.А., ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че на 11.08.2011г., за времето от 22:51 часа до 23:41 часа,
в гр. Созопол, област Бургас, в условията на продължавано престъпление,
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Виза”, издадена от „Централна
кооперативна банка” с № *****, с титуляр В.Д.М., ЕГН **********,
като от банкомат № 051803 на „Уникредит Булбанк”, находящ се в гр. Созопол, пл.
„Черно море”, осъществил три транзакции, както следва: на 11.08.2011 г. в 22:51
часа транзакция №00000101205242 в размер на 400 (четиристотин) лева; на
11.08.2011г. в 23:39 часа транзакция №00000101205335 в размер на 200 (двеста)
лева; и на 11.08.2011г. в 23:41 часа транзакция №00000101205345 в размер на 50
(петдесет) лева, всичко в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева, без
съгласието на титуляра В.Д.М.,***, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление – престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; и за
това, че на 18.08.2011г. в гр. Созопол, област Бургас, при условията на реална
съвкупност, отнел чужда движима вещ: 1 (един) брой главен, пътен, механичен,
спиртов компас, марка: „Sestrel”, с кръгла форма, с външен корпус от мед и
бронз, с габарити: височина 30 см., ширина 12 см., и тегло 30 кг., употребяван,
представляващ старинен морски експонат, на стойност 256 лева, от владението на В.Д.М.,
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои,
като деянието е осъществено при условията на опасен рецидив – престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
Съдът разгледа делото в
отсъствие на подсъдимия А., на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт, като счита, че същото е безспорно доказано от
събраните по делото доказателствени материали. Относно индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, прокурорът пледира наказанията да бъдат
определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства, към минималния предвиден
от закона размер, както следва: за престъплението по чл. 249, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК на подсъдимия А. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и глоба в размер на двойния размер на получената
сума; за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ НК на подсъдимия А. да бъде наложено наказание в размер на
три години лишаване от свобода, като на основание чл. 23 НК да бъде наложено най-тежкото
наказание, а именно три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно в затвор, при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия Н.А. -
адв. адв. Сава Каров от АК – гр. Бургас, по време на съдебните прения, пледира
наказанията на подзащитния му да бъдат определени в минималните, предвидени от
закона размери и за двете обвинения, а именно от по две години лишаване от свобода,
като на основание чл. 23 от НК да се наложи едно общо наказание в размер
на две години лишаване от свобода, като не се налага предвиденото в чл. 249,
ал. 1 от НК кумулативно наказание глоба.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.К.А. е роден на ***
г. в гр. С.. Същият е с регистрирани постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
но понастоящем е с неизвестно местоживеене в страната, въпреки проведеното
щателно издирване. Той е ***, ** гражданин, *** образование, ***, и е с ЕГН **********.
От приложената справка за
съдимост на подсъдимия е видно, че същият е
многократно осъждан – общо единадесет пъти, като е изтърпявал ефективни
наказания лишаване от свобода. Последното наказание, което е изтърпявал е било
наложено с
определение на Районен съд – Я., влязло в сила от 28.05.2009 г., с което са
били групирани наказанията по НОХД № 146/2008 г. на РС – Панагюрище и НОХД №
160/2009 г. на РС – Я., като е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно
две години и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е
увеличено на три години и шест месеца лишаване от свобода. Видно от писмо изх.
№ 2893/07.12.2012 г. на началника на Затвора – Бургас, посоченото наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца е било изтърпяно от подс.
Н.А. в Затвора – Бургас за времето от 21.05.2008 г. до 30.05.2011 г., когато последният
бил освободен.
Свидетелят В.Д.М. страдал от
множествена склероза и поради факта, че бил трудно подвижен се нуждаел от личен
асистент, който да полага ежедневни грижи за него. За ангажиране на личен
асистент свид. М. пуснал обява чрез интернет. В началото на месец август 2011 г.
в дома на свид. М.,*** дошъл непознат мъж, който се представил с трите си имена,
а именно подсъдимият Н.К.А. ***, който му съобщил, че е прочел съдържанието на
обявата и заявил желание да работи като негов личен асистент. Свидетелят М. се
съгласил подсъдимият А. да е негов личен асистент и го настанил да ползва една
от стаите в сутерена на жилището на горепосочения адрес. В дома на свид. М.,
освен него живеела и майка му - свид. Т.М., като те двамата обитавали стаите на
първия етаж на жилището. Стаята, в която живеел свид. М. се ползвала само от
него, като във връзка с изпълнение на задълженията си като личен асистент,
стаята се посещавала и от подс. А..
Свидетелят В.Д.М. притежавал
дебитна карта „Виза”, издадена от „Централна кооперативна банка” с № ****,
която държал на рафт на бюро, намиращо се в обитаваната от него стая. Дебитната
карта била поставена в плик с надпис „Борика“, с който свидетелят я получил. Свидетелят
М. не бил разпечатвал плика и листчето с ПИН кода на дебитната карта се
намирало в плика.
На 11.08.2011 г. подсъдимият Н.А.
забелязал, че на рафта на бюрото на свид. М. в неговата стая, е поставен плик с
надпис „Борика“, като знаел, че в такива пликове се предоставят от банките
кредитни и дебитни карти. Видял също така, че плика е неразпечатан. Още същата
вечер подсъдимият взел плика, като при вземането му свид. М. бил в стаята си,
но вече бил заспал. След това, подс. А. скъсал единия край на плика и извадил
дебитната карта, която била поставена в него. В плика се намирало и листче с ПИН
кода на дебитната карта, което подсъдимият също взел. След това отишъл на
банкомат № 051803 на „Уникредит Булбанк”, находящ се в гр. Созопол, пл. „Черно
море”, на който проверил наличната сума по картата и установил, че в нея има
около 650.00лв. По - късно същата вечер на 11.08.2011 г. подс. А. отишъл отново
до същото ATM-устройство - банкомат № 051803 на „Уникредит Булбанк”, находящ се
в гр. Созопол, пл. „Черно море”, на което изтеглил от сметката на свид. М. в „Централна
кооперативна банка”, чрез дебитната му карта № 4216 3444 0092 2906 831,
издадена от „Централна кооперативна банка”, без съгласието на свид. М., общо сума
в размер на 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, осъществявайки три транзакции,
както следва: на 11.08.2011г., в 22:51 часа - транзакция №00000101205242 в
размер на 400 (четиристотин) лева, на 11.08.2011г., в 23:39 часа - транзакция
№00000101205335 в размер на 200 (двеста) лева и на 11.08.2011г., в 23:41 часа -
транзакция №00000101205345 в размер на 50 (петдесет) лева.
После подсъдимият се прибрал в
дома на свид. М., сложил картата и бележката с ПИН кода в плика, след което
залепил плика с лепило за хартия. Това лепило бил намерил дни по-рано в един от
шкафовете на стаята, която обитавал.
На 12.08.2011 г. подс. Н.А. ***,
тъй като майка му била болна и се върнал в дома на свид. М. на 16.08.2011 г.
На 18.08.2011 г. свид. М. извършвал
интернет банкиране от личния си компютър и установил, че по банковата му сметка
към дебитната карта, издадена му от „Централна кооперативна банка” са извършени
транзакции на парична сума в общ размер на 650.00 лева, без негово съгласие. Усъмнил
се, че деянието е извършено от подсъдимия А., тъй като единствено той посещавал
стаята му, а и без предизвестие също така заминал за гр. Я.. Свидетелят М. установил,
че пликът с дебитната карта е на рафта на бюрото, като и ПИН кода също се
намирал в плика. Направило му обаче впечатление, че лявата страна на плика е
бил разпечатван и след това отново залепен. Същият ден свидетелите В. и Т. М. коментирали,
че от сметката на В.М. е извършено теглене на пари, който разговор бил чут от
подсъдимия. Същият се уплашил, че ще бъда разкрит и поради това веднага събрал
багажа си и по-късно същия ден - на 18.08.2011 г. заминал за гр. Я.. При
заминаването си подсъдимият отнел 1 (един) брой главен, пътен, механичен,
спиртов компас, марка: “Sestrel”, с кръгла форма, с външен корпус от мед и
бронз, с габарити: височина 30 см., ширина 12 см., и тегло 30 кг., употребяван,
представляващ старинен морски експонат. Компасът се намирал в стаята, ползвана
от подсъдимия.
На 19.08.2011 г. свидетелят В.М.
подал писмена молба в РУП – Созопол по случая, по повод на която впоследствие
било образувано досъдебно производство.
Видно от заключението на извършената
в досъдебната фаза оценъчна експертиза, стойността на отнетия от подсъдимия
морски компас, собственост на свид. М., е определена към датата на деянието –
18.08.2011 г. на 256.00 лева.
В хода на разследването подс. А.
е възстановил сумата от 650.00 лева, която е била върната на пострадалия М..
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите В.Д.М.,
Т.Г.М. и Д.К.Я., дадени пред орган на досъдебното производство по същото дело,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК и обясненията на
подсъдимия Н.А., дадени по същото дело на досъдебното производство, приобщени
по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; писмени доказателства,
събрани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протоколи
за доброволно предаване от 28.12.2011 г. и от 16.03.2012 г.; разписка от
04.06.2012 г.; справка за съдимост на подсъдимия Н.К.А.; писмо изх.№
046-Е-Р00-98337/24.07.2012 г. на Директор на ЦКБ АД, клон Черно море, с
приложено към него извлечение по сметка, с IBAN ***, с титуляр В.М. за периода
10.08.2011 г. – 19.08.2011 г.; писмо от Началника на Затвора Бургас с изх.№
2893/7.12.2012 г., във връзка с изтърпени наказания лишаване от свобода от
подсъдимия Н.А.; както
и от експертното заключение на вещото лице по извършената по делото оценъчна
експертиза.
От показанията и на тримата
разпитани по делото свидетели – В.М., Т.М. и Д.Я., се установяват еднозначно релевантните
по делото обстоятелства. Показанията на посочените свидетели са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си по отношение на фактите, включени в
главния предмет на доказване, поради което и настоящият съдебен състав в цялост
им дава вяра при формиране на изводите си относно фактите по делото.
Същевременно съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия А., които оценява като
достоверни и логични, тъй като същите изцяло се потвърждават от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от приложените по делото писмени
доказателства, имащи отношение към предмета на доказване - писмо
изх.№ 046-Е-Р00-98337/24.07.2012 г. на Директор на ЦКБ АД, клон Черно море, с
приложено към него извлечение по сметка, с IBAN ***, с титуляр В.М. за периода
10.08.2011 г. – 19.08.2011 г. Изяснен е механизмът на снабдяване от подсъдимия с платежния инструмент,
като е установена точната дата и конкретика на действието на подсъдимия по
физическото му отнемане от титуляра – свид. М.. Обстоятелствата, че именно
подсъдимият е използвал дебитната карта „Виза”, издадена от „Централна
кооперативна банка” с № ****, с титуляр В.Д.М., ЕГН **********, като на
11.08.2011 г. на банкомат № 051803 на „Уникредит Булбанк”, находящ се в гр.
Созопол, пл. „Черно море”, е осъществил посочените по-горе три транзакции, а
също и, че на 18.08.2011 г., при заминаването си от дома на свид. М.,
подсъдимият отнел 1 брой компас, марка: “Sestrel”, представляващ старинен
морски експонат, се установяват безпротиворечиво от всички събрани по делото
доказателства.
Съдът възприема и изготвеното на
досъдебното производство експертно заключение, като пълно, ясно, точно и
обосновано.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че на първо място подсъдимият Н.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 249,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на 11.08.2011 г., за времето от 22:51
часа до 23:41 часа, в гр. Созопол, област Бургас, в условията на продължавано
престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта „Виза”, издадена от
„Централна кооперативна банка” с №****, с титуляр В.Д.М., ЕГН **********, като
от банкомат № 051803 на „Уникредит Булбанк”, находящ се в гр. Созопол, пл.
„Черно море”, осъществил три транзакции, както следва: на 11.08.2011 г. в 22:51
часа транзакция №00000101205242 в размер на 400 (четиристотин) лева; на
11.08.2011г. в 23:39 часа транзакция №00000101205335 в размер на 200 (двеста)
лева; и на 11.08.2011г. в 23:41 часа транзакция №00000101205345 в размер на 50
(петдесет) лева, всичко в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева, без
съгласието на титуляра В.Д.М.,***, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
За да е осъществено престъпление
по чл. 249 от НК трябва да е налице използване на
платежен инструмент или данни от него без съгласието на титуляра. В този случай
предметът на престъплението е истинският платежен инструмент, който е редовно
издаден, намира се у дееца и той го „използва“ /в смисъл „служи си“ с него/, но
това става без съгласието на титуляра. В случая е безспорно установено, че
подсъдимият е използвал истински платежен инструмент – дебитна карта
„Виза”, издадена от „Централна кооперативна банка” с №****, без съгласието на титуляра - В.Д.М., ЕГН **********, като е извършил три
последователни тегления /транзакции/ от АТМ – банкомат № 051803 на „Уникредит Булбанк”, находящ
се в гр. Созопол, пл. „Черно море”, и е изтеглил общо
сумата от 650 лв. Дебитната карта,
съгласно чл.
93, т. 24 от НК съставлява платежен инструмент
или средство, което в случая е използвано без наличието на съгласието на
титуляра.
В случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал. 1 от НК, тъй като подс. А. е извършил
общо три деяния, които осъществяват поотделно едно и също престъпление - на 11.08.2011 г., през непродължителен период от време – от 22:51 часа до 23:41 часа, при една и съща обстановка и място в гр. Созопол, при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и от субективна страна
продължение на предшестващите.
Налице е и другият елемент от фактическия състав, а именно, осъществените деяния
не съставляват по-тежко престъпление.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК виновно, при форма на вина - пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че платежният инструмент не му принадлежи и го ползва без
съгласие на титуляра.
На следващо място съдът приема, че подсъдимият Н.А. е осъществил при
условията на реална съвкупност с гореописаното престъпление по чл. 249, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като на
18.08.2011 г. в гр. Созопол, област Бургас, отнел чужда движима вещ: 1 (един)
брой главен, пътен, механичен, спиртов компас, марка: „Sestrel”, с кръгла
форма, с външен корпус от мед и бронз, с габарити: височина 30 см., ширина 12
см., и тегло 30 кг., употребяван, представляващ старинен морски експонат, на
стойност 256 лева, от владението на В.Д.М., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е осъществено
при условията на опасен рецидив.
От обективна страна е налице
деяние извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на
гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемането на вещта от
владението на другиго. То се осъществява само чрез действие и се изразява в
това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на
деянието се упражнява от някого и същевременно да установи своя фактическа
власт върху нея. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт
върху предмета на посегателството, настъпила в следствие на деянието. В
момента, когато тя настъпи, престъплението е довършено. В настоящия случай е
безспорно установено, че подсъдимият е установил своя фактическа власт върху
вещта, предмет на престъплението кражба - компас, марка: „Sestrel”,
представляващ старинен морски експонат.
От обективна страна подсъдимият А.
е извършил кражбата в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,
б. „а” и б. „б” НК, поради което и деянието му се квалифицира като престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”
от НК. Наличието на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”
от НК се обосновава с определените по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, ефективни общи наказания лишаване от свобода на подсъдимия А., както
следва:
- с определение на Районен съд – Я.,
влязло в сила от 11.10.2006 г., са били групирани наказанията по НОХД №
1455/2005 г. и НОХД № 945/2005 г., двете на РС – Я., като на подс. А. е
наложено едно общо най-тежко наказание, а именно една година и шест месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено на две години
лишаване от свобода.;
- с определение на Районен съд – Я.,
влязло в сила от 28.05.2009 г., са били групирани наказанията по НОХД №
146/2008 г. на РС – Панагюрище и НОХД № 160/2009 г. на РС – Я., като на подс. А.
е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно две години и десет месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено на три години
и шест месеца лишаване от свобода. Посочените две общи наказания - две години
лишаване от свобода и три години и шест месеца лишаване от свобода са били
изтърпени от подс. А. в срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК виновно, при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализация на наказанията спрямо подсъдимия А. съдът прие, че същите
следва да се определят при условията на чл. 54 от НК.
За престъплението по чл.
249, ал. 1 от НК са предвидени наказания Лишаване
от свобода от две до осем години и Глоба до двойния размер на получената сума.
В настоящия случай съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
последващото възстановяване от страна на подсъдимия на изтеглената сума от 650
лева, както и самопризнанията на подс. А., направени на досъдебното
производство, с които същият е съдействал за разкриване на обективната истина
по делото и е спомогнал за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител. Като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени и
дългия период на продължителност на наказателното производство. От извършване
на престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, до настоящия
момент е изминал период от време от пет години и половина. Забавянето на
наказателното производство по причини, стоящи извън процесуалното поведение на
подсъдимия, обективно се отразява върху обществената опасност на конкретното
деяние, като я намалява.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство,
съдът оценява многобройните предходни осъждания на подсъдимия за умишлени
престъпни посегателства против собствеността /кражби и измами/, индициращи на
трайни асоциални навици и на демонстрирана престъпна упоритост.
Посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не покриват кумулативно дадените
в чл. 55 от НК предпоставки - наличие на
многобройни такива или от изключителен характер, очертаващи несъразмерна тежест
и на най-лекото предвидено в особената норма наказание, поради което не са
налице основания за приложение на чл. 55 от НК.
Определянето на санкциите на подсъдимия
А. за престъплението по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, при условията
на чл. 55 от НК, е препятствано и от наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства - предходните му осъждания за
престъпления от общ характер, очертаващи личността му като такава с изградени престъпни
нагласи, за която отнемането на чуждо имущество се превръща в постоянен
източник на доходи, задоволяващи потребностите му; и липса на поправително,
възпитателно и предупредително-възпиращо въздействие на наложените с влезли в
сила присъди и изтърпени наказания.
При тези данни, съдът прие, че наказанията на подсъдимия за извършеното от
него престъпление по
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК следва да се определят при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.
54 от НК, като с оглед и разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, се наложи наказание лишаване от свобода в законовия минимум, а именно за
срок от две години, като се наложи и кумулативно предвиденото наказание Глоба в
размер на 1000 (хиляда) лева. Съдът счита, че така определен размера на
наказанието глоба в съвкупност с минимално определения размер на наказанието
лишаване от свобода, в пълнота отговаря на целите, посочени в чл. 36 от НК.
За престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено наказание Лишаване от свобода от две до десет години.
За това престъпно деяние съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства самопризнанията на подс. А., направени на досъдебното
производство, с които същият е съдействал за разкриване на обективната истина
по делото и е спомогнал за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител, дългият период на продължителност на наказателното производство, а също и
ниската стойност на предмета на престъплението.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство,
съдът оценява предходните осъждания на подсъдимия за умишлени престъпни
посегателства против собствеността, извън тези, които обосновават наличието на
опасен рецидив.
И при определяне на наказанието за престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК не са налице основания за
приложение на чл. 55 от НК, тъй като не се констатира наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства или такива от изключителен характер, очертаващи
несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено в особената норма наказание.
При тези данни, съдът прие, че наказанието на подсъдимия за извършеното от
него престъпление по
чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.
54 от НК, като се наложи наказание лишаване от свобода в
законовия минимум, а именно за срок от две години.
Съдът като взе предвид, че
престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от
подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК наложи на подсъдимия Н.А. най – тежкото от
определените му отделни наказания за всяко едно престъпление по настоящото
дело, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
Настоящият съдебен състав счита,
че така определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание - лишаване от свобода
за срок от две години е достатъчно да осъществи своето поправително и
превъзпитателно въздействие, поради което и прие, че за нуждите на генералната
и лична превенция не е необходимо да увеличава същото на основание чл. 24 от НК.
С оглед на това, че преди
извършване на престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, подс. А.
е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, същият
следва да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание лишаване от свобода за
срок от две години в затвор при първоначален строг режим, съгласно чл. 61, т.
2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК,
съдът присъедини към определеното най – тежко наказание лишаване от свобода за
срок от две години и наказанието ГЛОБА
в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
виновността на подсъдимия А., на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди да заплати в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР - гр. Бургас, сума в размер на 65
(шестдесет и пет) лева, представляваща направени по делото разноски на
досъдебната фаза.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: