Р Е Ш
Е Н И Е
№ 7.7.2015
г. град Велико Търново
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновски районен
съд
VІ-ти граждански състав
на пети юли две хиляди и
шестнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Георги Георгиев
при секретаря В.М.
като разгледа докладваното от
съдия Георгиев гражданско дело № 1269
по описа за 2016 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З.Е.С., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 38, ет. 7 - чрез адв. М.Н., срещу М.А.Х., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, с която се моли съдът да измени определените по гр. д. №
2404/2006 г. на РС Велико Търново мерки по отношение на роденото от съвместното
съжителство на страните малолетно дете Г. М. Х., ЕГН ********** и да постанови нови, с които да предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето на ищцата, да
определи подходящ режим на лични отношения с бащата и да осъди последния
да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100.00 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба до отпадане на основанията за нейното
заплащане, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В молбата се твърди, че страните за
живели на съпружески начала в периода от
В предоставения
срок ответникът не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата
молба.
В
съдебно заседание ищцата, чрез своя упълномощен представител, поддържа исковата
претенция и моли същата да бъде уважена. Счита, че са налице обстоятелства,
водещи до изменение на мерките, определени по гр. д.
№ 2404/2006 г. на ВТРС. Моли
за допускане изменение на исковата претенция в частта, касаеща размера на
издръжката, която се претендира ответникът да заплаща на малолетния си син,
като същата се счита предявена за сумата от 105.00 лева.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично и изразява становище за неоснователност на
исковата претенция, като не излага конкретни аргументи в тази насока.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към исковата молба
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 56/5.2.2003 г., Г. М. Х. е
роден на *** г., с родители: майка – З.Е.С. и баща – М.А.Х..
Между страните не се спори, а и се установява от
приложеното по делото Решение № 739/27.6.2006 г., постановено
по гр. дело № 2404/2006 г. на ВТРС, че родителските
права по отношение на малолетния Г. М. Х. са предоставени за
упражняване на ответника, на майката е определен режим на лични отношения с
детето, като същата е осъдена да заплаща на малолетния си син, чрез неговия
баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 50.00 лева.
Видно е
от приложеното към настоящото гр. д. № 968/2015 г.
на ВТРС, че спрямо малолетния
Г. М. Х. е приложена
мярка за закрила - настаняване за отглеждане и възпитание в семейната среда на Н. М. А. - прабаба на детето по
бащина линия, за срок от три години или до настъпване на някаква
законна причина за промяна или прекратяване на така наложената мярка. За да
постанови своето решение, съставът на съда е установил липсата на грижи и
интерес от страна на майката към детето, както и невъзможността на бащата да
полага грижи за малолетния, тъй като често пребивавал в затвора за изтърпяване на
наказания лишаване от свобода.
От изисканата справка на ТД на НАП, гр. Велико Търново изх. № 5285/27.6.2016 г. за
действащи трудови договори на ответника се установява, че към момента
М.Х. не полага труд по надлежно регистрирано трудово правоотношение.
От изисканата справка за
съдимост на ответника се установява, че М.Х. е осъждан многократно за
различни престъпления от общ характер, като е изтърпявал ефективни наказания
лишаване от свобода. Последното изтърпяно от ответника наказание
лишаване от свобода е по НОХД № 1196/2015 г. на ВТРС за извършено от последния
престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От приложения по
делото социален доклад се установява, че малолетният Г. М. Х. е роден на *** г.
от съвместното съжителство на З.Е.С. и М.А.Х., като детето е отглеждано в
семейната среда на своите родители до навършване на една година. Посочено е че
периода 2004-
От 8.4.2011 г. бащата започва да изтърпява
наказание лишаване от свобода, като от този момент насетне прабабата Н. А.
поема
грижите по
отглеждането и възпитанието на малолетния
Г..
След като бащата е освободен от затвора на
4.7.2012 г., същият заявява желание да
отглежда детето в семейната си среда, поради което със заповед на
Директора на ДСП - В. Търново настаняването на Г. в семейната
среда на Н. А. е прекратено.
На 26.11.2012 г.
Н. А.
представя служебна бележка, че М.Х. изтърпява ново наказание
лишаване от свобода, считано от 1.9.2012 г., и тя отново е поела грижите
за своя правнук
Г., предвид на което депозира нова молба до ДСП - В. Търново за настаняване на детето
в семейната й среда. В тази връзка със заповед на Директора на ДСП
- гр. В.Търново и последвало решение по гр. дело № 194/2013 г. на ВТРС малолетният
Г. Х. е настанен в семейната среда на Н. М. А. за срок от две години. С решение № 476/19.05.2015
г. по гр. дело № 968/2015 г. на ВТРС настаняването на детето в семейната
среда на Н. А. е продължено за срок от три години или до настъпване на
някаква законна причина за промяна или прекратяване на така наложената мярка за
закрила. Посочено
е, че към момента потребностите на детето се
задоволяват в семейната среда на Н. А..
На 10.2.2015 г. в ОЗД - гр. В. Търново е проведена среща
с бащата на детето, който декларира, че няма възможност да отглежда и възпитава
малолетния Г. в семейната си среда, тъй като не разполага с финансови средства.
В доклада се сочи, че на 11.5.2016 г. е проведен разговор
с майката на Г., която информира, че е запозната с влошеното здравословно
състояние на Н. А., както и че към настоящия момент има възможност и желание да
полага грижи за сина си в семейната си среда.
В проведен разговор с детето, същото споделя, че до
настоящия момент не е прекъсвало връзката с майка си, като е контактувало с нея
редовно по телефона. Изразило е желанието си да живее при майка си, тъй като в
момента прабаба му е във влошено здравословно състояние и не желае да живее в
семейната среда на баща си и неговата съжителка.
На 16.6.2016 г. в ОЗД - В. Търново е проведен разговор с
бащата, който е запознат за получено писмо от СОУ „***”, гр. В. Търново,
касаещо отсъствията на детето от училище, както и с необходимостта от неговото
съдействие и отговорно отношение за явяване на поправителна сесия от страна на Г..
По отношение на исковата молба от З.С., М.Х. многократно променял своето мнение
относно упражняването на родителските права, като по време на разговора се
държал грубо и арогантно.
На 23.6.2016 г. е проведена среща с малолетния Г., като детето
е запознато с предмета на настоящото дело. По време на разговора малолетният
споделя, че не е прекъсвал контактите си с майка си и желае занапред да живее с
нея. Споделя, че се страхува от баща си и не желае да живее с него, тъй като същият
не го разбира, не откликва на потребностите му, често го обижда и се държи лошо
с него. Счита, че майка му е по-добрия родител, тъй като проявява разбиране и
откликва на емоционалните му потребности.
В заключителната част на социалния доклад е посочено, че
прабабата Н. А. е осигурила подходяща социално-битова среда за отглеждането,
развитието и възпитанието на малолетния Г., но същата среща затруднения при
организирането на бита, тъй като има сериозни здравословни проблеми и не може
да оказва необходимия контрол върху поведението на детето. От своя страна, бащата
съжителства с друга жена, като и двамата са безработни и не реализират доходи. Заявява
се, че между детето и майката има изградена емоционална връзка, като пред социалните
работници последната изразява загриженост за сина си, възможност за
задоволяване на потребностите му, осигуряване неговото правилно развитие,
сигурност и спокойствие.
От показанията на св. Т. става ясно, че понастоящем
майката живее в къща в село, находящо се в близост до гр. Добрич, където за
детето е осигурена отделна стая. Свидетелката споделя, че откакто бабата на
детето се е разболяла Г. иска да живее при майка си, тъй като баща му се напива
и го бие, като на практика детето се издържа с парите, изпращани му от майката.
Заявява, че когато майката е пребивавала в чужбина е контактувала с детето
посредством телефонни разговори, като дори му е купила телефон за тази цел.
От
показанията на св. К. се установява, че от раздялата на родителите детето живее
при бабата, като според нея бащата не полага грижи за него. Споделя, че майката
и нейният съпруг имат голямо желание да се грижат за Г., като по време на
престоя им в чужбина винаги са изпращали средства за издръжката му.
В съдебно заседание ищцата З.С. заяви, че може да се
справи с отглеждането на детето и желае занапред то да живее при нея. Сподели,
че си е намерила работа в гр. Добрич и смята да се установи постоянно в Р България.
Заявява, че съпругът й е съгласен тя да упражнява родителки права по отношение
на Г., както и че отношенията между последния и детето са добри.
Ответникът също заяви, че има възможност да се грижи за
детето и да упражнява родителските права, като сподели, че понастоящем работи
като водопроводчик в дружество за ВиК-услуги, а с жената, с която живее на
съпружески начала, чакат дете. Не отрече, че Г. му е споделял желанието си да живее
при майка си, но не му е дал обяснение защо. Заяви, че е удрял детето, както и
че е имало е дрязги между него вуйчо му, но същите се ограничавали до повишаване
на тон.
Малолетният Г. Х. сподели, че не се чувства добре в
жилището на прабаба си, която понастоящем не е в добро здравословно състояние.
Заяви, че баща му и неговият вуйчо, които също живеят там, се напиват почти
всеки ден, както и че преди около месец баща му го е ударил, защото е избягал
от вкъщи и е отишъл в отдел „Закрила на детето”. Твърди, че баща му е бил твърд
в намерението си да не го пусне да отиди при майка си, тъй като последната „не
е редовна” и не се интересува от него. Г. заяви, че е поддържал регулярни
контакти с майка си, която често му е помагала с храна, дрехи пари. Заявява, че
съпругът на майка му се отнася добре към него и към майка му, както и че
двамата живеят в с. Ломница в хубаво жилище, където са му осигурили отделна
стая. Сподели, че живеенето при бащата му тежи, защото последният постоянно го
обижда, а понякога и му посяга, като това, че трябва да помага в обслужването
на прабаба си, също му пречи и оказва влияние върху резултатите му от училище. В
заключение изрази желанието си занапред да живее при майка си.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за допустим и основателен,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК,
ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да
измени постановените по-рано мерки. Изменение на обстоятелства, което налага
промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на по-добър социален и
битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и
настъпила промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете,
т.е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да
изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да
изхожда само и единствено от интересите на детето. Също така от значение са
качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и
отношение към детето, привързаността на детето към родителите, полът и
възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането
и възпитанието и респ. отношението на детето към тях. Не на последно място,
като водещ критерий следва да бъде отчетено и желанието на малолетния,
съобразявайки неговия интерес. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/1974
год., под „интереси на децата” следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При това, изменение на
обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови обстоятелства,
които влошават положението на детето, така и на обстоятелства, с които би се
подобрило положението му при евентуално ново разрешение или такива, засягащи
ефикасността на взетите по-рано мерки.
В случая е несъмнено изменението на
обстоятелствата от момента на постановяване на съдебното решение по гр. д. №
2404/2006 г. на РС Велико Търново, като въпросното изменение може да се раздели
условно в няколко направления.
На първо място,
от постановяване на въпросното решение до настоящия момент за изминали почти
десет години, в който период с възрастта на детето безспорно са се променили
неговите нужди. Понастоящем детето е ученик в шести клас на СОУ „***”,
гр. В. Търново,
но видно от изготвения социален доклад малолетният не посещава
редовно учебните занимания, без да има уважителни причини за
това,
има слаби оценки по четири предмета и му предстоят поправителни изпити. Според съда в настоящия
период от развитие на детето нуждата от получаване на образование е от особено
значение за него, с оглед последващото му социално
развитие и адаптация. В този контекст не може да се остави без внимание
обстоятелството, изложено в социалния доклад, а именно, че при проведената на 16.6.2016
г. в ОЗД - В. Търново среща с бащата М.Х., последният е запознат за проблемите
на детето в училище, както и с необходимостта от неговото съдействие и
отговорно отношение за явяване на поправителна сесия от страна на Г., но в хода
на срещата ответникът се е държал грубо и арогантно. В съдебно заседание на
въпрос, касаещ образователните потребности на малолетния, ответникът заяви, че Г.
ходи на училище, като поне това му казвало детето. Тези твърдения на ответника
влизат в противоречие с данните от социалния доклад и с цитираното в същия
писмо от ръководството на СОУ „***”, гр. В. Търново, с което М.Х. е бил
запознат. Т.е. заявеното от ответника в съдебно заседание е или неуспешен опит
да се засвидетелства контролът, който ответникът указва спрямо образователните
потребности на детето, или свидетелство за пълната дезинтересованост на М.Х.
към тези потребности. Сама по себе си обаче употребата на израза „поне така ми
казва детето” е показателна, че ответникът не изразява никаква заинтересованост,
а още по-малко контрол, относно образователните потребности на своя син, за
което, междувпрочем, сподели и самия Г..
На следващо място, видно е от изготвения социален доклад,
а и от приложената по делото справка за съдимост на ответника, че от
8.4.2011 г. грижи за малолетния полага
неговата прабаба Н. А., тъй като от тази датата насетне бащата е
изтърпявал неколкократно наказания лишаване от свобода. Видно от мотивите на решението по гр.д. № 194/2013г. на ВТРС, за
да постанови настаняване на детето в семейството на неговата прабаба Н. А.,
съдът е установил, че детето посещава
редовно училище, справя се добре с учебния материал, има желание за самоизява,
като в дома на прабабата са му осигурени добри битови условия. Със сходни
мотиви е продължено настаняването на детето с решението, постановено по гр. д. № 968/2016 г. на ВТРС. От
горното може да се направи безспорен извод, че именно прабатата е била човекът,
който освен битовите потребности на детето е задоволявал и неговите емоционални
нужди и способствал за правилното
му социално развитие. Понастоящем обаче, видно от изготвения социален доклад,
от свидетелските показания и от изявлението на самото дете, Н. А.
е в тежко здравословно състояние, като грижи за нея полагат всички членове на
домакинството, включително малолетния Г.. Т.е. понастоящем прабабата на Г. вече
не може да бъде онзи личност, която да следи и способства за правилното
развитие на детето, за което свидетелства и отрицателната градация в образованието
на детето - от редовно посещаване на учебни
занимания, добро справяне с учебния материал и желание за самоизява към момента
на постановяване на решението по гр. д. № 194/2013 г. на ВТРС, до нередовно посещаване
на учебните
занимания, наличие на слаби оценки по различни
дисциплини и предстоящи поправителни изпити понастоящем.
На следващо място, от момента
на постановяване
на решението по гр. д. № 968/2016 г. на ВТРС бащата
М.Х. неколкократно е изтърпявал наказания лишаване от свобода, като именно това
обстоятелство е една от причините детето да бъде настанено в семейството на
своята прабаба. Въпросното обстоятелство е от съществено
значение при преценка моралния облик на родителя и примерът, който последният
дава на детето със своите действия. Тук следва да се отбележи, че не случайно в
разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК е предвидено задължително изслушване на
родителите в настоящото производство, като това изискване
е въведено именно с цел съдът да добие
лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт
мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на детето и да формира обосновано становище за родителския им капацитет. В
съдебно заседание обаче, ответникът прояви агресивно и арогантно поведение, не
изрази конкретната си мотивация защо иска да полага грижи за детето, а
акцентира основно върху липсата на полагани грижи от страна на майката в
миналото. От друга страна, ответникът не отрече, че е упражнил физическо
насилие над малолетния, защото по негови думи го е излъгал за заложени вещи. Освен
това, според заявеното от малолетния упражняването на физическо насилие и
нанасянето на обиди от страна на бащата не е изолиран случай. Както вече беше
споменато и по-горе, според твърденията на детето баща му и неговият вуйчо се
напиват почти всеки ден, баща му постоянно го обижда, а понякога и му посяга. В
този ред на мисли, фактът на упражнено насилие
от родителя (било спрямо детето, спрямо другия родител или спрямо
друг член от домакинството) в присъствието на детето, сочи на недостатъчни възпитателски и морални качества за упражняване
на родителските права. На такава недостатъчност сочи и обстоятелството, че единият родител отчуждава детето от другия
и го настройва срещу него, като тук следва да се има предвид заявеното пред детето
от неговия баща, че майката „не е редовна” и че не се интересува от него. Тези твърдения на малолетния се потвърждават от
цялостното поведение на ответника в съдебно заседание, което, както вече беше
посочено, не беше насочено към установяване на неговия родителски капацитет, а
по-скоро към отричане наличието на такъв у майката. Тук следва да се допълни,
че макар ответникът да не е лишен от родителските си права спрямо малолетния Г.,
то с решенията по гр. дело № 194/2013 г. и по гр. дело №
968/2015 г. на ВТРС на практика е отречена възможността на същия да полага
адекватни грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
По-насетне, по делото не е спорно, че в
периода 2004-
На следващо място, от показанията на св. Т.
и св. К. се установява, че понастоящем майката и нейния съпруг реализират добри
доходи, имат жилище, в което са създадени много добри битови условия, а за
детето е обособена отделна стая, като въпросните обстоятелства потвърждава и
малолетния Г.. Детето споделя, че съпругът на майка му се отнася добре към него
и към ищцата, а св. К. на свой ред заявява, че последните имат голямо желание
да се грижат за Г. в семейната си среда. От своя страна, майката изрази категоричната
си увереност, че може да полага грижи за своя син, че си е намерила работа в
страната и че желае занапред да се установи постоянно в Р България.
Не на последно място, следва да се отчете и
желанието на самото дете, което пред социалните работници и в съдебно заседание
изрази своето желание занапред да живее при майка си. Малолетният не скри, че понастоящем
не се чувства добре, като сподели и основаните причини за това - злоупотребата с
алкохол от страна на бащата и вуйчото, обидите и посегателствата спрямо него и
не на последно място - обстоятелството, че трябва да се грижи за своята
прабаба, което на свой ред указва влияние върху резултатите му в училище.
В този ред на мисли, според съда в
процесната ситуация изцяло в интерес на детето е същото да бъде откъснато от
настоящата си среда, в рамките на която в резултат на различни фактори се
поставя под риск социалното му развитие, и същото занапред да бъде поверено на
грижите на своята майка.
По изложените съображения съдът намира искът
за промяна на родителските права за основателен.
Следва обаче да се отбележи и необходимост
от контакт с двамата родители, с цел недопускане на синдрома на родителското
отчуждение, като мерките по отношение режима на лични контакти следва да водят
до заздравяване на емоционалната връзка родител-дете и да способстват за
изграждане на по-голяма близост в отношенията. Ето защо, съдът приема за
подходящо режимът на лични контакти да бъде изменен, като се съобрази и липсата
на особена привързаност на малолетния към своя баща, установена най-вече от
изслушването на самото дете. Ето защо, съдът намира за подходящ следния режим
на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00
часа в събота до 16.00 часа в неделя, с право на преспиване на детето в дома на
бащата, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката. С така определения режим на лични отношения, съдът
счита, че интересите на малолетното дете са защитени в пълен обем, като се
държи сметка за неговото емоционално състояние, физическо и психично здраве,
както и за запазване на връзката родител-дете. Необходимо е да се посочи, че в
останалия период бащата би имал възможност да се вижда с детето си и да
поддържа контакти с него, като това става при съответните договорки между
родителите и разбира се при съгласие с майката и детето, както и при проявена
толерантност в отношенията между страните, в името на общото им дете.
Относно дължимата издръжка, съдът съобрази,
от една страна, установения минимален размер в чл. 142 СК и посоченото в
социалния доклад, че бащата е безработен и не получава доходи, а от друга -
заявеното от последния в съдебно заседание, че реализира месечен доход от около
300 лева. Ето защо, съдът счита, че предвид предоставените родителски права на майката,
ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка за детето в минимален
размер, който към момента е в размер от 105.00 лева месечно. Съдът е пропуснал да се
произнесе по искането по чл.
214 ГПК с нарочно определение, но
няма пречка да стори това с настоящото съдебно решение, още повече, че произнасяне в рамките на
първоначално предявената претенция от 100.00 лева би било незаконосъобразно
предвид установения минимален размер на издръжката и задължението на съда да
следи служебно за интереса на детето. Неоснователно обаче се явява искането издръжката
за детето да бъде
присъдена, считано от подаване на
исковата молба, тъй като понастоящем то все
още живее при ответника.
Съгласно т. 18 от
Постановление № 5/16.XI.1970
г. на Пленума на ВС, при промяна на упражнението на
родителските права съдът служебно прекратява присъдената в тежест на ищеца
издръжка и едновременно с това определя нова, като осъжда родителя, от когото детето
се отнема. Началният момент на така определената издръжка започва от
привеждането в изпълнение на решението
(така и Решение № 65 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о.,
Решение № 160 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 214/2014 г., III г. о.,
Решение № 203 от 13.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7405/2014 г., III г.
о. и др.).
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде
възложено заплащането на сумата от 380 лв. – заплатени от ищцата държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва
да заплати и държавна такса в размер на
151.20 лева,
дължима върху размера на издръжката за бъдещ период.
Мотивиран от горното, Великотърновски
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ постановените с решение по гр. д. № 2404/2006
г. по описа на РС Велико Търново мерки относно упражняването на родителските
права и режима на лични отношения по отношение на малолетния Г. М. Х., роден на *** г., ЕГН **********,
като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетния Г. М. Х., роден
на *** г., ЕГН **********, на майката З.Е.С., ЕГН **********.
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетния Г. М. Х., роден на *** г., ЕГН **********,
ще бъде при майката З.Е.С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между малолетния Г.
М. Х., роден на *** г., ЕГН **********
и бащата М.А.Х., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с право на преспиване на
детето в дома на бащата;
- тридесет дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката;
ПРЕКРАТЯВА издръжката, определената с решение по гр.
д. № 2404/2006 г. по описа на РС Велико Търново, дължима за малолетния Г. М. Х., роден на *** г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН **********, да заплаща на малолетния
Г. М. Х., роден на *** г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител З.Е.С., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 105.00 (сто и пет) лева, считано от привеждане
в изпълнение на настоящото решение,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката.
ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН **********, да заплати на З.Е.С.,
ЕГН ********** сумата от 380.00 (триста и осемдесет) лева - направени по делото
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.А.Х.,
ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велико Търново сумата от 151.20 (сто петдесет и един лева и двадесет
ст.) лева - дължима държавна
такса върху иска за
издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: