Решение по дело №1444/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260192
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Мирослав Цветанов Марков
Дело: 20203630101444
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

      260192/20.11.2020г.

 

      20.11.2020г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                                                        Районен съдия: Мирослав Марков

    

при секретаря М.Найдева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №1444 по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Г.Г.С. против С.Г.С. с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Страните са съпрузи, по силата на сключения между тях през 2009 г. граждански брак, като от него имали едно дете. Твърди, че са във фактическа раздяла. За настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, ищецът сочи факти от живота на съпрузите, с които обосновава разпадане на брачната връзка, липса на доверие, взаимно уважение и разбирателство. Моли за постановяване на решение, с което брака между страните бъде прекратен, без произнасяне по въпроса за вината. Желае възстановяване на фамилното име на съпругата. Не претендира за семейното жилище, издръжка и разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, в който по същество признава иска.

Съдът е приел, че са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне по въпроса за вината; небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявеният иск и моли за положително произнасяне по същия. Ответникът не се явява и не взема отношение по същество на делото.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните били съпрузи, по силата на сключения между тях през 2009 г. граждански брак, като от него имали едно дете. Същите са във фактическа раздяла и не желаят бракът им да продължи.

            По делото са ангажирани писмени доказателства: дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 22.07.2020 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №354/06.11.2009 г. от Община – Шумен, дубликат на удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №608/10.05.2010 г. от Община – Шумен, удостоверение за адресна регистрация /превод от немски език/ от 06.07.2020 г.; представените в съдебно заседание служебна бележка за доходите на С.С. от Жейнов Транспортдийнсте ООД ФР Германия от 01.08.2020 г., удостоверение за получени доходи на Г.С. от 24.07.2020 г. – превод от немски език.

         Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

         Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла. Конкретните причини и персонална вина за това обаче, както и за влошените отношения по между им, не се установяват по безпротиворечив и категоричен начин. Поведението и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с развод.

По отношение на въпросите относно упражняването на родителските права, а от там местоживеенето на детето, съдът формира мнение, че  в интерес на детето е, към настоящият момент да се отглежда в семейната среда на майката, за което не се спори.

При определяне на размера на издръжката, съдът е задължен да я определи в съответствие с възможностите на родителите да дават такава. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи.  Детето е на 10 години, в ученическа възраст.

Съдът намира, по отношение на възможностите на задълженото лице, че по делото се установиха данни за трудовите доходи на бащата. Едновременно с това не се установиха наличие на други задължения на ответника към други лица.

Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от издръжка, съдът намира, че за детето е необходима обща месечна издръжка в размер на 398,00 лева. Съдът приема за критерий, потребителският паричен разход необходим за издръжка, средно на един член на семейство в левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ, за първото тримесечие  на 2020г. Тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им. Предвид изложеното относно ответника, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 162,50 лева,  за който размер между страните не се спори. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.

Съдът приема, че предвид утвърдената бюджетна рамка, считано от 01.01.2021г. минималната работна заплата е в размер на 650,00 лева. В този смисъл сумата от 162,50 лева е в минималния размер, предвид чл.142, ал.2 от СК.

Съдът преценява, че фамилното име на съпругата, следва да бъде възстановено от преди брака, като също така констатира, че страните нямат собствено семейно жилище.

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, или когато и двамата съпрузи са виновни, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили.

На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС-Шумен определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50,00 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.Г.С., с ЕГН **********,*** и С.Г.С., с ЕГН **********,***, сключен на 06.11.2009 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №354/06.11.2009 г., на основание чл.49, ал.1 от СК, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОБЯВЯВА, че няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете, което не е навършило пълнолетие – Г. С.Г., с ЕГН **********, се предоставят на майката – Г.Г.С., с ЕГН **********,***, като местоживеенето се определя по настоящия адрес на майката.

  ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата С.Г.С., с ЕГН ********** с детето Г. С.Г., с ЕГН **********, както следва:

- всяка първа и трета събота и неделя в месеца, с преспиване, както и всеки 20 /двадесет/ дни през лятото и 10 /десет/ дни през зимата, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и извън регламентираните дни след предварителна уговорка с майката.

ОСЪЖДА бащата С.Г.С., с ЕГН ********** да заплаща на детето Г. С.Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка Г.Г.С., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лева,  платима до края на съответния месец, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.

Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име ЖЕЙНОВА.

         КОНСТАТИРА, че страните нямат собствено семейно жилище.

ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не си дължат издръжка по между си.

Разноските остават в тежест на страните, така, както са направени.

  ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

 ОСЪЖДА Г.Г.С., с ЕГН **********,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса при решаване на делото, както и 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

 ОСЪЖДА  С.Г.С., с ЕГН **********,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса при решаване на делото, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 234,00 лв., както и 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд  - Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: