Решение по дело №155/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 91                                         14.08.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На четвърти юли                                                                                           2020 година

В публично заседание в следния състав:      

                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 155 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

         Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу Р.В.Г., с която се предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на името на наследодателя на ответницата В.И.Г.имало открита партида № 062475 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ****, абонатен номер 169346. Твърди, че с откриване на партидата страните били в облигационно отношение по доставка на питейна вода и отвеждане на канални води. Твърди, че съгласно чл. 62, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество при смърт на физическо лице – потребител неговите наследници са длъжни в 60-дневен срок да подадат заявление за промяна на партидата. Твърди, че съгласно чл. 64, ал. 1 от общите условия, ако предишният собственик не промени партидата си, операторът продължава да събира дължимите суми от него до датата на откриване на новата партида. Твърди, че наследодателят на ответницата починал през 2014 г., но ответницата като наследник не заявила промяна в партидата в срок. Твърди, че нов собственик бил променил партидата на 17.11.2017 г., до която дата сумите се начисляват на наследодателя на ответницата. Твърди, че за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2017 г., ответницата като наследник на баща си, титуляр по партидата, дължи начислените суми за употребеното количество вода на стойност 195,10 лв., представляваща служебно начислена вода, за което били издадени 12 броя квитанции. Твърди, че водомера на наследодателя на ответницата бил повреден, поради което водата се начислявала по реда на чл. 20, 25 и 26 от общите условия. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при забава в плащането на услугите се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода от 01.12.2016 г. до 08.02.2018 г. била в размер на 10,61 лв. Твърди, че подали заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2/2020 г. на РС-Раднево, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземането, но ответницата подала възражение и поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искат от съда да постанови решение, с което да установи вземането по заповедта за изпълнение в размер на 195,10 лв. главница за доставени услуги за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2017 г., дължими от ответницата в качеството ѝ на наследник на титуляря на партидата В.И.Г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 10,61 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.12.2016 г. до 08.02.2018 г. Претендира разноски.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.В.Г., чрез адв. Й., в който взема становище за недопустимост на иска, а по същество го оспорва като неоснователен. Твърди, че не е пасивно легитимирана страна, поради което искът е недопустим. Твърди, че по незнайни причини защо апартаментът е записан само на името на баща ѝ, същият бил наследствен на баща ѝ и неговия брат М.И.Г.. Твърди, че до смъртта на баща ѝ, апартаментът се ползвал от баща ѝ, съпругата му и брата на баща ѝ, но към настоящия момент се ползвал само от брата на баща ѝ. Твърди, че не е ползвала имота и не е консумирала вода. Твърди, че считано то 19.01.2015 г. е отчуждила собствените си идеални части от апартамента. Твърди, че тя не била единствен наследник на баща си, като друг такъв била Л.М.Г., поради което частта на баща ѝ следвало да се разпредели помежду им по ½ идеални части. Твърди, че не оспорва да е наследник на В.И.Г.и след неговата смърт е наследила ½ идеални части от въпросния апартамент № 7 в гр. Стара Загора на ул. ***. Оспорва да има качеството на потребител на питейна вода и отведена пречистена вода. Твърди, че оспорва баща ѝ да е имал сключен договор с ищцовото дружество за доставка на вода. Твърди, че оспорва законово партидата да е следвало да се води само на името на баща ѝ, като е ползван винаги от баща ѝ и неговия брат, поради което според общите условия е следвало да се водят две партиди. Твърди, че оспорва представените карнети, които били нечетливи, с множество задрасквания, оспорва и датата на смяна на партидата. Твърди, че оспорва да е било налице техническа неизправност на водомера, тъй като не ѝ били връчени никакви книжа или протоколи за това, както и че оспорва служебното начисляване на водата. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Представя писмена защита.     

         Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

         Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.

         За основателност на иска ищецът следва да докаже, че наследодателят на ответницата е бил потребител на услугите на ищцовото дружество в качеството му на собственик или потребител на обект на потребление  - партида № 062475, за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ****, абонатен номер 169346; доставеното количество питейна вода за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2017 г. на стойност 195,10 лв.

         По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение.

         За доказване на твърдените факти от страните са събрани следните доказателства:

         По делото са приети като писмени доказателства процесните квитанции, издадени в периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2017 г. /л.6-л.17/, от които е видно, че партида № ********* за имот в гр. Стара Загора, ул. ****, се води при ищцовото дружество на името на лицето В.И.Г., абонат № 169346. Всички квитанции са издадени по карнет № 150/18, съставен от инкасатор М.Ж.. По делото са приети като писмени доказателства лихвен лист /л.5/ и досие на абонат /л.20-л.24/, които също се водят на името на В.И.Г., абонат № 169346, които са съставени от ищеца частни свидетелстващи документи и нямат доказателствена сила спрямо ответницата.

         По делото е представено заверено копие на карнета /л.18-19/, чийто оригинал беше изискан от ищцовото дружество по реда на чл. 183 ГПК и не беше представен по делото с аргумент, че същите били представени по друго дело и не се знае къде се намират. Съгласно чл. 183 ГПК когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, а ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Съдът намира, че подобен аргумент за непредставяне на оригинал на документ по чл. 183 ГПК не представлява извинителна причина за ищеца, поради което този документ следва да се изключи от доказателствата по делото съгласно чл. 183, изр. 2 ГПК. 

         По делото са приети като писмени доказателства общите условия на ищцовото дружество /л.25-31/.

         По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46 от 19.01.2015 г., том 1, рег. № 618, н.д. № 38/2015 г. на нотариус Денчо Недялков /л.51-52/, от който е видно, че ответницата Р.В.Г. е продала на „Инвесткредит груп“ ООД ¼ идеални части от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.518.418.2.7, представляващ апартамент № 7 с площ от 61,83 кв.м., находящ се в гр. Стара Загора, бул. ****№ 153 /бивша ул. ****№ 153/, ведно с избено помещение и таванско помещение, заедно с проценти общи части от сградата и правото на строеж. От приетия по делото договор за продажба от 01.06.1974 г. /л.53/ е видно, че лицата И.И.Г.и Р.А.Г.са придобили в собственост апартамент № 7, етаж 3, на ул. ****№ 153 в гр. Стара Загора, с площ от 61,83 кв.м. ведно с избено помещение и таванско помещение, заедно с проценти общи части от сградата и правото на строеж. Налице е пълно съвпадение на имота по двата акта за прехвърляне на собственост.

         По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за наследници изх. № 2680/12.06.2019 г. /л.55/, от което е видно, че И.И.Г.е починал на 14.01.2007 г., като вдовец, тоест преди него е починала съпругата му. Същият е оставил законни наследници сина си М.И.Г. и сина си В.И.Г., които са наследили поравно неговата част от собствеността, в това число и от неговата починала по-рано съпруга, или по ½ идеални части всеки от тях. Видно е също, че В.И.Г.е починал на 11.02.2014 г. като е оставил законни наследници дъщеря си Р.В.Г. и съпругата си Л.М.Г. /виж удостоверението за наследници изх. № 2679/12.06.2019 г. на л.54/, които са наследили поравно неговите ½ идеални части, или са придобили по наследство по ¼ идеални части от апартамента. Именно с тази си наследствена част от съсобствеността ответницата Р.Г. се е разпоредила в полза на трето лице с нотариалния акт от 19.01.2015 г., от който момент същата не е съсобственик на процесния имот, за който се претендира от ищцовото дружество да е доставена вода през периода от 01.12.2016 г. до 08.02.2018 г. От това е видно, че ответницата в рамките на по-малко от една година от наследяване на идеалните части апартамента се е разпоредила с дела си в съсобствеността.

         По релевантния за спора въпрос дали ответницата е била потребител на услуги на ищцовото дружество съдът намира следното:

         С решение от 27.02.2020 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 1439/2019 г. е прието, че съгласно чл. 62, ал. 1 от публикуваните общоизвестни общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са длъжни в 60 –дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за собственост. Съобразно алинея 2, изр. 1 – в случаите по ал. 1, ВиК операторът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях или на имота на лицето, придобило собствеността на имота по силата на акта. На основание чл. 62, ал. 2, изр. 2 от общите условия при липса на споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4 /открива се партида на всички потребители/, като съгласно чл. 59, ал. 4, изр. 2 – при липса на споразумителен протокол отчетените количества се разпределят по равно до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. В случая няма данни след смъртта на наследодателя на ответницата партидата е била променена на името на наследниците на В.И.Г., които са ответницата и негова дъщеря Р.Г. и преживялата съпруга Л.М.Г..

         С решение от 14.02.2020 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 1426/2019 г. е прието, че фактът, че ответницата е наследник на титуляря на партидата не я прави потребител на ВиК услуги, тъй като съществува друг собственик, който по силата на закона се счита потребител на услугите, той е реален ползвател на тези услуги и ще следва от него да се търси вземането за ползваните услуги. С оглед това въззивната инстанция е достигнала до правен извод, че след като ответницата няма качеството на потребител, тя не и материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове за доставена питейна вода и отведена канална вода.

         В решение от 30.06.2020 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 1049/2020 г. е прието, че съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и използване на водоснабдителните и канализационните системи, регулираща отношенията между страните, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която разпоредба е възпроизведена и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Легално определение за понятието „потребител“ е дадено и в §1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ, където е посочено, че потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. От съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на потребител на ВиК услуги е свързано с наличието на вещно право на собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за предоставяне на ВиК услугите е собственикът или носителят на вещно право на ползване или строеж върху имота. От това следва извод, че за да е налице задължение за плащане на предоставени услуги от ищцовото дружество, то ответникът следва да е бил собственик или ползвател на водоснабдения имот. Видно е от изисканата справка НБД по ч.г.д. № 6173/2019 на РС-Стара Загора /приложено по делото/, че ответницата е с регистриран постоянен адрес ***.10.2006 г., като същият адрес е регистриран неѝн настоящ адрес от 25.03.2014 г. От това следва извод, че ответницата макар и да е била собственик на идеални части от имота в периода от 11.02.2014 г. до 19.01.2015 г., същата не е живяла там и не е била ползвател на услугите на ищцовото дружество за процесния имот. С оглед разпореждането с идеалните ѝ части от имота на 19.01.2015 г. тя със сигурност след тази дата не е нито собственик, нито ползвател на имота. Доказателства в обратна насока не са ангажирани от ищцовото дружество.

         С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че ответницата не е материално легитимирана да отговаря за доставените количества питейна вода от ищцовото дружество в процесния имот в рамките на претендирания период от 01.12.2016 г. до 01.12.2017 г., а ищецът следва да дири стойността на доставените количества вода от реалния собственик или ползвател на имота. Не води на други изводи твърдението на ищеца, че партидата била променена на името на новия собственик от 08.02.2018 г., тъй като новият собственик има задължението да прехвърли партидата на свое име и да заплаща ползваните ВиК услуги.

         Ето защо съдът намира, че  предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 195,10 лв. доставена вода в периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2017 г. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

         От отхвърлянето на главния иск следва отхвърляне и на иска с акцесорен характер за обезщетение за забава в размер на 10,61 лв. за периода от 01.12.106 г. до 08.02.2018 г.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски, като такива са сторени в размер на 300 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 28.05.2020 г. /л.56/, които следва да и се присъдят в цялост.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, срещу Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 195,10 лв. (сто деветдесет и пет лева и 10 ст.), представляваща стойност на неплатена консумирана питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в гр. Стара Загора, бул. ****, с партиден номер 62475, за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2019 г. до окончателното й погасяване, и сумата от 10,61 лв. (десет лева и 61 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 195,10 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 08.02.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 13/22.01.2020 г. по ч.гр.д. № 2/2020 г. на РС-Раднево.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, да заплати на Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за производството.

 

         Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: