Определение по дело №17239/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34617
Дата: 28 август 2024 г. (в сила от 28 август 2024 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20241110117239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34617
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110117239 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Л. Д. С. срещу „фирма“ ЕАД.
Ищецът твърди, че спрямо него е образувано изп. дело № 388/2013г. по описа на
ЧСИ О. М. по молба на ответника за събиране на вземанията, за които е издаден изп.
лист на 16.05.2013г. по гр. д. № 13773/2013г. по описа на СРС въз основа на влязла в
сила заповед по чл. 417 ГПК, а именно: 14 303,75лв. – главница по договор за кредит
от 30.11.2011г., ведно със законната лихва от 29.03.2013г. до изплащане на вземането,
60лв. – такса, 898,82лв. – договорна лихва за периода 27.09.2012г.-28.03.2013г.,
343,65лв. – наказателна лихва за периода 03.01.2013г.-28.03.2013г. и 874,24лв. –
разноски по делото. Счита, че последното извършено изпълнително действие е от дата
28.08.2017г., след което изп. производство се е прекратило, а вземанията се погасили
по давност на 28.08.2022г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника посочените суми поради изтекла
погасителна давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Поддържа, че предявените спрямо него искове са недопустими, тъй като вземанията
били прехвърлени с договор за цесия на трети лица, за което длъжникът бил уведомен.
Евентуално счита исковете за неоснователни, като твърди, че давността е прекъсвана
многократно с искани и извършвани изп. действия. Прави искане за привличане като
трето лице – помагач на негова страна на цесионера „фирма“ ЕООД.
Съобразно изложеното, моли за прекратяване на производството като
недопустимо, а евентуално за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявените искове са допустими и са насочени срещу пасивно легитимиран
ответник. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо
третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Тоест, за да се приеме, че носител на вземането спрямо
длъжника вече е цесионера, длъжникът следва да бъде надлежно уведомен за цесията
от цедента, като тежестта за доказване на този факт е на ответника. Същият не
1
ангажира годни доказателства в тази насока. Изготвените съобщения за цесията няма
данни да са изпратени и връчени на длъжника. По отношение на цесионера „фирма“
ЕАД безспорно ищецът признава в исковата молба, че е узнал за това прехвърляне. Но
дружеството се е вляло в „фирма“ ЕАД, поради което същата е надлежен носител на
вземанията в отношенията с ищеца. По отношение на твърдяното последващо
прехвърляне на вземанията в полза на „фирма“ ЕООД няма доказателства за
уведомяване на длъжника за това действие, поради което за него кредитор продължава
да е банката, включително към датата на завеждане на исковата молба.
Обстоятелството, че процесуалният му представител е извършил справка по изп. дело
(за което отново няма доказателства), не е равнозначно на връчване на уведомление за
цесия. При извършена служебна проверка се установи, че ответникът по гр. д. №
66673/2023г. по описа на СРС е „фирма“ АД, а не „фирма“ ЕООД, поради което не
може и въз основа на това обстоятелство да се изгради извод за узнаване за цесията в
полза на „фирма“ ЕООД. Ето защо, съдът намира, че искът е насочен спрямо пасивно
легитимирана страна.
Останалите доводи за недопустимост на исковете също са неоснователни –
ищецът се позовава на погасителна давност, представляваща факт, настъпил след
влизане в сила на изпълнителното основание и такъв иск е допустим – чл. 439 ГПК.
Самият иск пък не е за факт, както твърди ответника, а за признаване
несъществуването на определени права. Ето защо, исковете са допустими.
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже
настъпването на факти, водещи до спиране и прекъсване на давността, както и всички
факти, от които произтичат възраженията му.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Изисканият препис от изп. дело № 388/2013г. по описа на ЧСИ О. М. следва да
бъде приет като доказателство.
За пълна яснота следва да бъде поискано за послужване и гр. д. № 66673/2023г.
по описа на СРС.
Съдът намира направеното искане от ответника за привличане като трето лице –
помагач на негова страна на „фирма“ ЕООД за основателно, тъй като е направено
своевременно и това дружество има интерес от участие в производството, доколкото
са събрани доказателства, че е сключен договор за цесия в негова полза за вземанията,
но длъжникът не е уведомен надлежно за това.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството по делото като недопустимо.
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ответника „фирма“
ЕООД, ЕИК: ***, на което ДА СЕ ВРЪЧАТ препис от исковата молба и отговора и ДА
СЕ ПРИЗОВЕ за откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на третото лице – помагач, че може да вземе становище по исковата
2
молба и отговора на исковата молба, да представи доказателства и да направи
доказателствени искания най-късно в откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2024г.
от 10:25ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото материалите по
изискания препис от изп. дело № 388/2013г. по описа на ЧСИ О. М..
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 66673/2023г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3