Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 12935/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 24.06.2019 г. на А.М. чрез адв. Р.А.срещу Решение № 132855 от 04.06.2019 г. по гр.д. № 65902/2017 г. на СРС, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск от А.М. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 628,44 лв., представляваща стойност на начислена ел. енергия при осъществена корекция на сметка с констативен протокол по партида на клиента № 300103147915 за периода 04.05.2017 г. - 01.08.2017 г.
Твърди, че не е налице годно и сертифицирано средство за търговско измерване (СТИ), съответно точен измерител при прилагане на хипотезата на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ. Не е представен изисканият оригинал на Протокол за монтаж от 29.01.2015 г., който ищецът оспорил като неподписан от него. СТИ не преминал последваща метрологична проверка в съответен срок. Полицаят се подписал само на трета страница от констативния протокол, където не е отразено, че същият е присъствал на проверката и че протоколът е изготвен именно в негово присъствие. Констативният протокол не представлява официален свидетелстващ документ. Показанията на свидетелите М.и Р.се разминават относно това дали липсва или е нарушена пломбата на клемния блок. Не са събрани доказателства за неправомерен достъп от страна на ищеца или негов представител, тъй като е необходимо да се докаже авторството и вината на деянието. Не е приет ред за уведомяване на клиенти в общите условия на ответника съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Чл. 25 от Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, приети с Решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г., касае уведомяване за нищожна корекционна процедура и не се прилага за уведомяване за новоприета корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. Въз основа на процедурата по чл. 48 ПИКЕЕ не може да се определи размерът на потреблението на ел. енергия на клиента. Неправилно е прието от районния съд, че ПИКЕЕ са частично отменени, но същевременно посочил, че редът на отменения чл. 47 ПИКЕЕ е спазен. При липсата на ред за съставяне на констативния протокол, същият е незаконосъобразен. Разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, останали да действат, не представляват целият ред за корекция на сметките на клиенти на електрическа енергия. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, в който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че при реализиране на корекционната процедура по чл. 48 ПИКЕЕ с оглед на установена промяна на схемата на свързване процесната сума е дължима от ищеца като правилно и служебно начислена от ответното дружество.
С Определение от 29.06.2018 г. по гр.д. № 65902/2017 г. на СРС е отделен за безспорен фактът, че между страните е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа за процесния имот. Това присъединяване по-скоро касае отношения по достъп до мрежата между ищеца и енергоразпределителното дружество, но от него, както и от останалите доказателства по делото се приема, че през процесния период - 04.05.2017 г. - 01.08.2017 г. между страните съществува облигационно правоотношение, по което „Ч.Е.Б.“ АД е поело задължение да доставя ел. енергия до имота на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЕ като възможни страни по сделката с електрическа енергия са посочени краен снабдител и краен клиент на електрическа енергия. Ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ, а ищецът е краен битов клиент на електрическа енергия по смисъла на т. 27г и т. 2а от ДР на ЗЕ, в които качества страните по делото са и страни по горното облигационно отношение.
Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено неоспореното от страните заключение на съдебна електротехническа експертиза (СЕТЕ) и допълнително заключение на СЕТЕ и като правдоподобни като съответстващи на останалите доказателства по делото показанията на свидетелите Ръжевски, М.и Давидков.
От констативен протокол от 01.08.2017 г. и от горепосочените показания се установява, че на същата дата служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в присъствието на представители на Федерацията на потребителите са извършили проверка на процесния обект (I - 33, 66г-67г, 100г). Констатирано е разхлабване на ляво болтче на деривационната пластина на трета фаза на електромер с фабричен № 02018587, което болтче не контактува с пластината, и това препятства отчитането на потребената ел. енергия, тоест налице е промяна в схемата на свързване на измервателната система за електрическа енергия, както е потвърдено и в заключението на СЕТЕ (I - 60). Въз основа на констативния протокол от 01.08.2017 г. е изготвено предложение от 03.08.2017 г. за корекция на сметка за 90-дневен период – 04.05.2017 г. - 01.08.2017 г. с общо количество електроенергия в размер на 16 628 kWh на база 1/3 максимален базов ток на СТИ, което изчисление е потвърдено в заключението като математически правилно (I - 36, 60). При тези данни и съгласно одобрени от ДКЕВР цени на ел. енергия за процесния период е издадена фактура ведно с приложение към нея от 07.08.2017 г. за 2 628,44 лв. (I - 5, 60).
През исковия период (04.05.2017 г. - 01.08.2017 г.) се прилага ЗЕ в ред. с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., действал и след влизането в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/2013г.). С Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о. са отменени чл. 48-51 от ПИКЕЕ, приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обн. в ДВ, бр. 98/2013 г. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в горепосоченото решение е обезсилено в частта за отмяна на чл. 48-51 ПИКЕЕ и всички разпоредби на ПИКЕЕ с изключение на чл. 48-51 са отменени. С Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., оставено в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в, са отменени чл. 48-51 ПИКЕЕ. Отмяната на горепосочените разпоредби със съответното решение на ВАС няма обратно действие, тъй като ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт (чл. 195, ал. 1 АПК). Към момента на извършване на процесната проверка - 01.08.2017 г., ПИКЕЕ не са били отменени в тяхната цялост и представляват приложим нормативен акт.
С изменението в ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о.; Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о.; Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2605/2014 г., I т. о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о.).
Сами по себе си, четирите неотменени през спорния период разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация изискуема от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия.
Същевременно, липсват издадени нови общи условия, съобразени с действащата редакция на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, което отново изключва правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената от него енергия. В чл.24, ал.2 ОУ, заварени от новата уредба и одобрени с решение № ОУ-061 07.11.2007г. на ДКЕВР се предвижда само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 111/17.07.2015г., т.д.1650/14г., ВКС, І т.о.; решение № 173/16.12.2015г., т.д.3262/14г., ВКС, ІІ т.о.; решение № 203/15.01.2016г., т.д.2605/14г., ВКС, І т.о. Предвиденият в чл.17, ал.2 ОУ 7-дневен срок за уведомяване не дава необходимата пълна регламентация на посочената процедура, чрез ясно уточняване на начините за редовно уведомяване.
Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о.).
В хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 1 ПИКЕЕ (при липса на точен измерител) е налице грешка при отчитането извън допустимата, чието наличие се доказва с протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен надзор, на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ. В хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 2 ПИКЕЕ (при липса на средство за търговско измерване) е налице нерегламентирано вмешателство в измервателната система. Доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката съгласно императивната норма на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, противно на приетото в мотивите на районния съд (Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.).
Констативният протокол от 01.08.2017 г. касае втората хипотеза, като количеството ел. енергия е изчислено като 1/3 от максималния базов ток на СТИ в предложението за корекция от 03.08.2017 г., както се потвърждава и в заключението на СЕТЕ (I - 36, 59). Изискването съставянето на констативния протокол да е в присъствието на органите на полицията, които да подпишат протокола, е изпълнено видно от подписването на протокола от техен представител (I - 35).
Изцяло неотносими са доводите във въззивната жалба, че за корекционната процедура по чл. 48 ПИКЕЕ е необходимо годно и сертифицирано СТИ, преминало надлежна метрологична проверка. Напротив, във втората хипотеза на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ не се изследва годността на СТИ, тъй като се касае за липса на такова СТИ при установена промяна на схемата на свързване (вж. началото на разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и съответно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ). Въззивникът твърди, че следва да бъде уточнен размерът на потребената от него ел. енергия, но в корекционната процедура въобще не се проверява реалното количество ел. енергия, тъй като същата се начислява служебно в съответен размер. Неоснователни са доводите за необходимостта от установяване на авторството и вината при промяна на схемата на свързване съобразно гореизложените мотиви. Липсва законово изискване констативният протокол по чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ да е подписан на всяка страница от представител на органите на полицията с отбелязване на изричната констатация, че същото лице е присъствало при съставянето на протокола. Напротив, констативният протокол е подписан от представител на органите на полицията – М.М.от 01 РПУ-Перник, с което е спазено изискването съставянето на констативния протокол да е в присъствието на органите на полицията (I - 35). Това се потвърждава и от показанията на свид. Р.и свид. М., което прави неоснователен доводът, че полицай не е присъствал на проверката (I - 66г, 67).
Действително районният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ относно съставянето на констативния протокол, отменена към момента на неговото съставяне, но това не променя правилността на изводите му за дължимост на процесната сума при корекционна процедура, при чието надлежно осъществяване са спазени приложимите разпоредби на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, действали към горепосочения момент (Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о.). Несъответствията в показанията на свидетелите Р.и М.относно това дали пломбата на клемния блок е нарушена или липсва въобще не променят крайния извод за установена промяна в схемата на свързване на СТИ при липса на контакт между лявото болтче на деривационната пластина на трета фаза и самата пластина, както е посочено в констативния протокол, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, и както е потвърдено в заключението на СЕТЕ. Липсва законово изискване за служебно начисляване на ел. енергия само за една от фазите на СТИ. На следващо място, според устното изложение на вещото лице при приемането на заключението на СЕТЕ е налице товар на първа и втора фаза на СТИ, както е посочено на стр. 2 от констативния протокол, като при еднофазни електрически уреди същите могат да бъдат включени само на една фаза, която може и да е третата фаза (I - 65г). Тази констатация на още по-голямо основание не дава възможност за изчисление на енергията само с оглед на прекъснатата трета фаза на СТИ.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. с оглед и на основателността на възражението за прекомерност на същото възнаграждение, направено в срок от въззивника, при липса на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални действия от въззиваемото дружество, както и материалният интерес по делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132855 от 04.06.2019 г. по гр.д. № 65902/2017 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.П.М., ЕГН: ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ******сумата в размер на 50 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.