Решение по дело №608/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260039
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20204310200608
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                               град Ловеч, 29.03.2021 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 608 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С наказателно постановление № 20-1762-000053/23.06.2020 г. на Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ-Ловеч към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на С.Д.М., ЕГН: **********, за това, че на 12.05.2020 г. около 23:30 часа в гр.Л., на ул.“Доктор Г.М.Димитров“ до кръстовището с ул.“Стефан Стамболов“, с посока на движение ул.”Христо Смирненски”,  управлява лек автомобил *****, черен на цвят с поставени рег.табели в предназначените за това места на автомобила с ****– немска регистрация, без установена собственост в масивите на МВР при справка с ОДЧ-Ловеч, като не спира на подаден ясен сигнал със стоп палка по образец на МВР от униформен служител към охранителна полиция сектор „ТП“ при РУ-Ловеч, като продължава движението си без да спре осуетявайки полицейска проверка. По случая е образувана преписка УРИ № 1762р-8878 от 15.05.2020 г. Няма претърпели имуществени вреди, с което е извършил: Не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С.Д.м., който го обжалва в срок чрез адв.Р. и излага, че същото е незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати  съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че на посочената дата жалбоподателят не е управлявал моторното превозно средство, в какъвто смисъл е подал възражение по съставения АУАН. Сочи, че НП не отговаря на  изискванията на чл.57 от ЗАНН, липсват данни за собственост на автомобила, не са посочени доказателствата, които потвърждават извършено нарушение, както и че съдържа противоречива информация, тъй като от една страна се твърди, че жалбоподателят е неправоспособен, а от друга му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Поради изложеното моли съда да отмени НП, като им се присъдят направените по делото разноски.

В с.з.жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.Р., която поддържа жалбата по изложените съображения и счита, че от събраните по делото доказателства не се установява доверителят й да е извършил търдяното нарушение, поради което моли НП да бъде отменено. Представени са писмени бележки в определения от съда срок.

          Ответникът – сектор ПП при ОД на МВР- Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните свидетели И.Т., П.П., З.Я., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 15.06.2020 г. бил съставен Акт № 827279 за установяване на административно нарушение от св. И.Т., в присъствие на св.П.П. срещу С.Д.М., за това, че на 12.05.2020 г. около 23:30 часа в гр.Л., на ул.“Доктор Г.М.Димитров“ до кръстовището с ул.“Стефан Стамболов“, с посока на движение ул.”Христо Смирненски”,  управлява лек автомобил *****, черен на цвят с поставени рег.табели в предназначените за това места на автомобила с ****– немска регистрация, без установена собственост в масивите на МВР при справка с ОДЧ-РУ-Ловеч, като не спира на подаден ясен сигнал със стоп палка по образец на МВР от униформен служител към охранителна полиция сектор „ТП“ при РУ-Ловеч, като продължава движението си без да спре осуетявайки полицейска проверка. По случая е образувана преписка УРИ № 1762р-8878/15.05.2020 г. Няма претърпели имуществени вреди,  с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че не е управлявал той. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

          АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от представената по делото заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на Вътрешните работи.

          Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат отразените в акта констатации, като дават подробни обяснения за извършената проверка и констатираното нарушение.

          Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при изяснена фактическа обстановка, съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като са налице безспорни доказателства за извършеното нарушение и виновно поведение от страна на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на МПС при подаден сигнал от контролен орган да спрат в най-дясната част на платното за движение или на указаното от органа място и да изпълняват неговите указания. Съответно санкцията за неговото неизпълнение е отразена в чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП. Видно от цитираната разпоредба изпълнителното деяние е отказът да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Следователно за да е налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е ясен и да е възприет от водача и същият да не е спрял, бездействие обективиращо, че не е изпълнил нареждането на контролния орган. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че от страна на контролните органи е бил подаден ясен сигнал за спиране на автомобила, като св.Т. е бил извън патрулния автомобил на разстояние 10-15 метра от автомобила на жалбоподателя, бил е със светлоотразителна жилетка и фенер, когато е подал сигнал за спиране със стоп-палка и не е имало други автомобили на пътното платно. Мястото на което са били контролните органи е било осветено, като служебния автомобил е  бил с включени светлини. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че жалбоподателят след подадения му сигнал за спиране рязко е увеличил скоростта си, минал е покрай полицейските служители и е продължил движението си с висока скорост. Това негово поведение е станало причина полицейските служители да го последват, с цел да го спрат и да извършат проверка, но поради скоростта на движение на жалбоподателя не са успели. Двамата свидетели са категорични, че много добре са възприели кой е водача на въпросния автомобил, както и че го познават по физиономия като музикант от гр.Л., когото многократно са виждали в заведения в ********, но не са знаели имената му, което е наложило извършване на последващите действия от тяхна страна за установяване самоличността на водача/проверка на видеокамери, разговор със служители на бензиностанцията, на която е бил засечен процесния автомобил същата вечер, малко преди преминаването му покрай полицейския патрул. Показанията на св.Т. и Паршкевов, както и представените писмени доказателства за извършените от тях действия по един безспорен и категоричен начин обосновават извода, че въпросната вечер жалбоподателят е бил водач на посочения автомобил и не се е подчинил на подадения му сигнал за спиране, подаден по надлежния ред със стоп – палка по образец от униформен служител на МВР, т.е. че е извършил нарушението, за което е санкциониран. Ето защо съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са изяснени всички обстоятелства, касаещи елементите на нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя. В случая събраните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен начин  опровергават тезата на жалбоподателя, че не е управлявал въпросния автомобил. Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на св.Якубова, тъй като същата, като лице, живеещо на съпружески начала със жалбоподателя  е заинтересована от изхода но процеса, но най-вече поради обстоятелството, че нейните показания се оборват от останалите доказателства по делото, вкл. и от показанията на другите двама свидетели, според които жалбоподателят е бил сам в автомобила.

          Неоснователно е възражението, че служителят от бензиностанцията не е вписан като очевидец по съставения акт, тъй като този свидетел има отношение към установяване самоличността на водача, но не е присъствал на мястото, на което полицейските служители са подали сигнал за спиране и в този смисъл не може да се приеме, че е бил очевидец на извършване на нарушението. Относно възражението, че по случая е образувано дос.производство за извършени престъпления по чл.345, ал.2 и чл.343в, ал.2 от НК, на извършването на които има свидетели-очевидци и е следвало да се образува бързо производство, съдът намира, че то също е неоснователно. Предмет на спора е извършеното административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, като съдът в това производство упражнява контрол за законосъобразност на обжалваното НП, а не върху действията на разследващите органи при образуване на наказателно производство. Тук следва да се отбележи, че по делото присъстват безспорни данни/ писмо № 1163/20.10.2020 г. на РП-Ловеч/ за образувано дос.производство за престъпления по чл.343в, ал.2 и чл.345, ал.2 от НК по два АУАН от 15.06.2020 г.срещу жалбоподателя, но към момента на приключване на делото по дос.производство няма привлечен обвиняем. Това би поставило въпроса дали не е допуснато нарушение на принципа „ ne bis in idem“. Настоящата инстанция намира, че не се касае за паралелно провеждане на две производства – наказателно и административно наказателно производство за едно и също нещо, тъй като деянието за което  е санкциониран жалбоподателя с НП не се препокрива с деянията, за които е сезирана РП-Ловеч и за които е образувано дос.производство.

          Неоснователно е и възражението, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, тъй като не е изяснена собствеността на автомобила и не са посочени доказателства за извършеното нарушение. Видно от материалите по преписката и отразеното в АУАН и НП, в масивите на МВР не е открита информация за собствеността на автомобила, освен това жалбоподателят не е санкциониран като собственик за нарушение на ЗДвП, свързано със собствеността на управлявания автомобил, а за такова, извършено като водач и липсата на данни за собствеността на автомобила в конкретния случай не представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на НП. Колкото до липсата на доказателства за извършено нарушение, доказателствата за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.103 от ЗДвП са обсъдени по-горе.

          Поради изложените съображения, настоящата инстанция приема, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.103 от ЗДвП, правилна е и правната квалификация на нарушението и основанието за налагане на санкцията.  Относно размера на наложеното наказание глоба, а именно глоба в максимален размер от 200 лв. наказващият орган е изложил съображения, които настоящата инстанция напълно споделя с оглед данните за нарушения по ЗДвП на жалбоподателя, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено. В частта, в която е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца обаче, настоящата инстанция приема, че НП е незаконосъобразно, тъй като видно от справка за водач, жалбоподателят е неправоспособен и като такъв не може да търпи наказание лишаване от правоуправление, независимо, че такова наказание е предвидено кумулативно наред с глобата за съответното нарушение, тъй като никой не може да бъде лишен от право, което няма. Ето защо НП следва да бъде отменено в частта, в която на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

          При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

         

                            

                                Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-1762-000053/23.06.2020 г. на Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ-Ловеч към ОД на МВР-Ловеч, в частта, в която е наложена на основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева на С.Д.М., ЕГН: **********, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-1762-000053/23.06.2020 г. на Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ-Ловеч към ОД на МВР-Ловеч, в частта, в която е наложено на основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП наказание лиаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на С.Д.М., ЕГН: **********, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                       

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ