ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Берковица, 12.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от ДЕНИЦА
ЦВЕТКОВА гражданско дело № 277
по описа за 2021 година, за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
След като провери допустимостта и редовността на исковете и след изпълнение
на процедурата по чл.131 от ГПК, съдът следва да се произнесе с определение на
основание чл. 140, ал. 1 ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно
заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът намира, че са налице предпоставките за насрочване на делото и
разглеждането му в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 146
от ГПК съдът
Изготвя следния проект ЗА доклад по делото:
Производството е било образувано
по искова молба на Д.Г.Г. и И.Г.Г. против П.Г. и К.Г.
/която е конституирана допълнително с Определение на л. 41 от делото/.С
Разпореждане от 04.01.23 г. искането по чл. 64 ЗС за определяне на прилежаща
площ за ползване от процесния поземлен имот е отделено в друго производство, по
което е образувано гр.д. 7/23 г. по описа на РС-Берковица.
В срока за отговор на исковата
молба ответниците П.Г. и К.Г. са предявили инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК – за установяване на право
на собственост /л. 72-73/, а ответникът П.Г. е предявил и насрещен иск
с правно основание чл. 109 ЗС съединен с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение /л. 64-65 по делото/.
С нарочна молба от 05.10.22 г.
/л. 126 от делото/ П.Г. е оттеглил
предявения от него насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и е
поискал производството в тази част да бъде прекратено
С влязло
в сила Определение от 12.12.2023 г. настоящият съдебен състав е прекратил
производството по гр.д. № 277/2021 г. по описа на
Районен съд-Берковица в частта по предявената искова молба от ищците по главния
иск Д.Г.Г. и И.Г.Г..
Предвид което предмет на разглеждане в
настоящото производство са само предявените от П.Г. и К.Г. искове и следва
да бъде изготвен нов проект за доклад по делото само досежно тези искове.
След влизане на определението за
прекратяване ищецът по насрещния и инцидентния иск П.Г. е починал и на негово
място с Определение от 08.08.24 г. са конституирани неговите наследници Г.П.Г.
и Ц.П.М., която е заличена като страна по делото с Определение от 19.09.24 г.
Г.П.Г. е оттеглил
предявеният от своя наследодател насрещен иск по чл. 109 ЗС, в частта относно
сградата-дърварник и е поискал производството да бъде прекратено в посочената
част.
Относно
заявеното оттегляне от искове:
Съгласно
разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без
съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако
ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в
новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.
Оттеглянето
на иска представлява изявление на ищеца до съда, с което десезира съда от
разглеждането на спора.
В случая
оттеглянето на насрещния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от П.Г., съответно на насрещния
иск по чл. 109 ЗС, в частта относно сградата-дърварник от конституирания на
негово място Г.П.Г. е направено преди първото по делото ОСЗ, поради което в
случая за оттеглянето на исковете не се изисква
съгласието на ответниците по тези искове.
Ето защо съдът
намира, че са налице условията на чл.232 ГПК, поради което настоящото съдебно
производство следва да се прекрати в частта относно предявения насрещен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
съответно предявения насрещен иск по чл. 109 ЗС, в частта относно сградата-дърварник.
Правнорелевантни
факти по насрещния иск /л. 64-65 по
делото/, предявен от наследодателя на Г.П.Г. против първоначалните
ищци Д.Г.Г. и И.Г.Г..
Ищецът П.Г. твърди в исковата си
молба, че е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
03928.507.434 по КККР на гр. Берковица, с
реално ползване на западната част на имота и се легитимира като собственик на
основание Нотариален акт № 309,
том I, дело № 451/1974 г. на БРС,.
Поддържа, че в ползваната от него част ответниците построили в периода
1987-1988 г. масивна стопанска сграда без учредено право на строеж, с което му пречат да упражнява правото си на собственост
върху поземления имот.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да премахнат за тяхна сметка построената от тях в западната част на
ПИ с идентификатор 03928.507.434 по КККР на гр. Берковица незаконна масивна стопанска
сграда.
С допълнителна молба от 27.09.24 г. в изпълнение
на дадените указания Г.П.Г. е индивидуализирал масивната стопанска сграда, като
такава – за отглеждане на животни, с площ от около 8 кв.м., разположена на
северо-западната имотна граница с ПИ с идентификатор 03928.507.178.
Ответниците Д.Г.Г. и И.Г.Г. са подали отговор /първоначален с вх. №
968/26.07.22 г. на л. 117 и допълнителен с вх. № 261310/20.12.24 г./ и вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск в
дадения им по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорват иска.
Не спорят, че те са
построили сградата в периода 1987-1988 г. сградата, но твърдят, че същата е
построена с изричното съгласие на собствениците на парцела.
Твърдят, че сградата е
използвана от тях, като обслужваща втория етаж от построената в парцела двуфамилна
сграда, необезпокоявано повече от 30 години.
Поддържат, че част от
сградата представлява външна тоалетна, която е построена от ищеца П.Г. и се
използва само от него. Сочат, че от 31.03.21 г. цялата сграда се използва от ищеца
П.Г., който от тогава я владее за себе си.
Твърдят, че сградата е
търпим строеж съгласно ПЗР на ЗУТ и наследниците на П.Г. следва да търпят
евентуалните пречки, които същата им създава за нормалното ползване на терена.
Правнорелевантни
факти по ИНЦИДЕНТНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН иск /л. 72-73 по делото/, предявен от наследодателя на Г.П.Г. и К.Д.Г.
против
първоначалните ищци Д.Г.Г. и И.Г.Г..
Ищците П.Г. и К.Г. твърдят в
исковата си молба, че двамата са
съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03928.507.434.1.1,
построен чрез отстъпено право на строеж с Нотариален акт № 69, том I, дело № 102/1977 г. по
време на брака им, който понастоящем е прекратен с влязло в сила Решение от
12.06.2018 г. по гр.д. № 100/2018 г. по описа на БРС, а ответницата Д.Г.Г. е
собственица на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03928.507.434.1.2.
Поддържат, че са
собственици на основание придобивна давност, считано от 1982 г. на следните
помещения на партерния етаж от сграда с идентификатор 03928.507.434.1 по КККР
на гр. Берковица, за които е приложена
ръчна скица на л. 12 по делото, а именно - трите самостоятелно изградени
помещения, всяко от които със самостоятелен вход, разположени в дясно от
коридора на партерния етаж, като са променили тяхното предназначение в стаи за
живеене, както и на по-голямото по площ складово помещение със самостоятелен
вход, разположено в ляво на коридора на партерния етаж.
Молят съда да постанови
решение, с което да ги признае за собственици на посочените помещения.
Ответниците Д.Г.Г. и И.Г.Г. са подали отговор /с вх. № 261062/05.10.22
г. на л. 127/ и вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск в
дадения им по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорват иска.
Твърдят, че помещенията
на партерния етаж представляват прилежащи части към сградата и като етажни
собственици притежават ½ от партерния етаж. Сочат, че на партерния етаж
още при построяването на сградата са изградени отделни помещения, стаи и гараж,
свързани с коридор, прилежащ към общите части на сградата, по който коридор
всеки от етажните собственици има достъп до прилежащите към жилището му помещения.
Оспорват ищците да са
владяли посочените помещения за себе си и заявяват, че до месец август 2020 г.
са имали достъп до всички помещения на партера и не са имали спорове с ищците
относно тяхното ползване.
Правна квалификация на иска:
По насрещния иск:
Предявен е осъдителен иск от П.Г.Г., на чието място е конституиран като
ищец Г.П.Г., против Д.Г.Г. и И.Г.Г. с правна
квалификация чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да премахнат за тяхна
сметка построената от тях в западната част на ПИ с идентификатор 03928.507.434
по КККР на гр. Берковица незаконна масивна стопанска сграда, за отглеждане на
животни, с площ от около 8 кв.м., разположена на северо-западната имотна
граница с ПИ с идентификатор 03928.507.178.
По инцидентния установителен иск:
Предявен е
иск от К.Д.Г. и П.Г.Г., на чието място е конституиран като ищец Г.П.Г. против Д.Г.Г. и И.Г.Г. с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК
– положителен установителен иск за собственост на помещения на партерния
етаж от сграда с идентификатор 03928.507.434.1 по КККР на гр. Берковица по приложена ръчна скица на л. 12 по делото, а
именно - трите самостоятелно изградени помещения, всяко от които със
самостоятелен вход, разположени в дясно от коридора на партерния етаж, като са
променили тяхното предназначение в стаи за живеене, както и на по-голямото по
площ складово помещение със самостоятелен вход, разположено в ляво на коридора
на партерния етаж.
Разпределение на доказателствената тежест:
По насрещния иск:
1.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
2.
Отделя като безспорно
и ненуждаещо се от доказване
следните факти:
-
Сградата е построена от ответниците в периода 1987-1988
г., с изключение на частта, за която се навежда възражение, че е външна
тоалетна констуктивно свързана със същата.
2.
Ищецът Г.Г. носи доказателствената тежест да докаже изложените в исковата молба факти, че:
1/ наследодателят му е бил съсобственик
на претендираните от него обекти на собственост, чиято защита търси на
посоченото основание – в случая на поземления имот;
2/ чрез извършваното или
поддържаното от ответниците действие/бездействие неоснователно се засяга претендирания от наследодателя
му обект на собственост – построяването на незаконната масивна сграда;
3/ че това действие/бездействие
създава пречки за упражняването на правото на собственост на наследодателя му в
пълен обем и какво се изразяват тези пречки.
3.
В тежест на ответниците Д.Г.Г. и И.Г.Г. е да докажат изложените в отговора обстоятелства
и въведените възражения:
-
че сградата е построена с изричното съгласие на
собствениците на парцела, съответно, че същата представлява търпим строеж
съгласно ПЗР на ЗУТ и наследниците на П.Г. имат задължение да търпят
евентуалните пречки, които същата им създава за нормалното ползване на терена,
включително, че част от сградата представлява външна тоалетна, която е
построена от П.Г., а не от тях.
По инцидентния иск:
1.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
2.
Ищците Г.Г. и К.Д.Г. носят доказателствената тежест да
докажат изложените
в исковата молба факти, че:
-
помещенията са собственост на ищцата и на наследодателя
на ищеца на посоченото основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност и периодът на изтеклата в тяхна полза
придобивна давност.
3.
В тежест на ответниците Д.Г.Г. и И.Г.Г. е да докажат изложените в отговора обстоятелства
и въведените възражения:
-
че помещенията представляват прилежащи части към сградата
и като етажни собственици притежават ½ от партерния етаж.
По доказателствените искания:
Представените
от ищците по насрещния иск, съответно инцидентния установителен иск писмени
доказателства са относими, необходими и допустими.
Относими
са и доказателствата, представени към първоначалната искова молба от
ответниците Д.Г.Г. и И.Г.Г., за които
е направено искане с отговорите да бъдат приобщени като доказателства.
Основателно е и искането на страните
за събиране на гласни доказателства, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК,
намира че на страните следва да бъдат допуснати по двама свидетели за доказване
на обстоятелствата по всеки иск.
Искането направено с инцидентния установителен
иск за допускане на съдебно-техническа експертиза с посочената задача също е
необходимо за изясняване на спорните факти, като съдът служебно следва да
назначи допълнителна задача, а именно – дали особените стаи за живеене
отговарят на строителните правила и норми за жилище.
Следва да се изиска от
РУ-Берковица има ли налични преписки относно ползването на партерния етаж на
сграда с идентификатор 03928.507.434.1 по КККР на гр. Берковица.
Поради което съдът счита, че на
основание чл. 140, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 157 ГПК следва да допусне събирането
на посочените доказателства.
С оглед изложеното и на основание
чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр.д. № 277/2021 г. по описа на
Районен съд-Берковица, поради заявено оттегляне на иска, при условията и реда на
чл. 232 ГПК, в частта:
-
изцяло по отношение на кумулативно съединения насрещен иск по чл.
59, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплащат обезщетение за
неползване, в размер на 50 лева месечно, ведно със законната лихва, считано от
31.03.2021 г.
-
частично по отношения на предявения насрещен иск по чл. 109 ЗС, в
частта относно премахване на движими вещи от сградата-дърварник.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2025
г. от 10:45 часа, за която дата и час да
се призоват страните с препис от настоящото
определение.
ДОПУСКА представените от страните писмени документи като писмени
доказателства, а именно:
-
с насрещния иск, приложени на л. 66-л. 70
-
с инцидентния установителен иск , приложени на л. 74-л.
85
-
с първоначалната искова, приложени на л. 3-л. 13.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от РУ-Берковица образувани при тях преписки
относно ползването на партерния етаж на сграда с идентификатор 03928.507.434.1
по КККР на гр. Берковица.
ДОПУСКА на ищците по всеки от двата иска по ДВАМА свидетели при
режим на довеждане, като указва, че поисканите други
свидетели ще бъдат допуснат, в случай, че допуснатите свидетели не установят
спорните факти.
ДОПУСКА на ответниците по всеки от двата иска по ДВАМА свидетели
при режим на довеждане, като указва, че поисканите други
свидетели ще бъдат допуснат, в случай, че допуснатите свидетели не установят
спорните факти.
ДОПУСКА съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, по което вещото лице след като извърши оглед на партерния
етаж на жилищна сграда с идентификатор 03928.507.434.1 по КККР на гр. Берковица,
запознае се с доказателствата по делото и извърши необходимите справки, да даде
отговор на поставената в доказателствената част на инцидентния установителен иск задача, а
именно – дали в партерния етаж на сградата има обособени отделни помещения,
същите имат ли самостоятелен вход от коридора, техния брой, предназначение и
начин на ползване, както и на служебно поставен от съда въпрос, а именно –
каква е тяхната квадратура, има ли помещения, които да са обособени като жилище
и в случай, че има такива същите отговарят ли на строителните правила и норми
за жилище.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ, в размер на 400 лева, като
указва на ищците по инцидентния установителен иск да внесат допълнително
още 150 лева по сметка на РС -Берковица в
едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, като в същия срок да бъдат
представени доказателства за внасянето на сумата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по СТЕ М.Т.Г.,
включена в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на
Окръжен съд – Монтана, висше
образование, специалност Земеустройство, квалификация инженер – земеустроител, която да се призове след представяне на доказателства за допълнително внесен депозит, като указва на вещото лице, че е длъжно да
представи заключението си най-късно една седмица преди съдебното заседание и в
случай, че няма възможност да изготви заключението в посочения срок следва да
уведоми съда с посочване на срока, който му е необходим за изготвяне на
експертизата.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад, който е неразделна
част от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл. 147 ГПК /До приключване на съдебното дирене страните
могат: 1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно; 2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение
за делото, и да посочат и представят доказателства за тях./
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОГОДБА, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
РАЗЯСНЯВА, че доброволното уреждане на спора чрез СЪДЕБНА СПОГОДБА има
предимство пред решаването му от съда, тъй като ще освободи страните от част от
държавните такси и разноските в производството, като спора ще се уреди в
по-кратки срокове. УКАЗВА, че за постигане на съдебна спогодба страните,
следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на
ответната страна, че при липсата на
подаден писмен отговор в указания от съда срок, в случай че не се яви в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му във нейно
отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 ГПК.
УКАЗВА на ищцовата
страна, че ако не се яви в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в неговото
отсъствие, ответната страна може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение - на основание чл. 238,
ал. 2 ГПК.
УКАЗВА, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
от ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина,
е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната. Когато горепосочените лица не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, на
основание чл. 40,ал.2 от ГПК.
УКАЗВА, че съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
УКАЗВА, че съгласно разпоредбата на чл.41 ал.2 от ГПК, при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните възможността да ползват правна
помощ, ако имат необходимост и право на това, като редът за предоставянето й е
визиран в чл.95 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на ищеца по насрещния иск да се връчи и препис от новопостъпилия
отговор.
Определението В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по гр. д № 277/2021 г. по
описа на Районен съд – Берковица подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен срок от връчване на
страните.
В останалата част Определението е окончателно и Не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен
съд – Берковица: