Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 27.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното заседание на 19.12.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр. д. №8031 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.127 ал.1 от СК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
молба от Л.Г.Л., ЕГН
**********, адрес: ***, като майка и законен представител на ***Т.К., ЕГН **********
и Т.О.К., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: с решение
№1170 от 19.07.2016г., постановено по гр.д№6740 от 2015г. по описа на ПлРС, е определена месечна издръжка на малолетното дете в
размер на 130 лева, която бащата Т.О.К. изплаща чрез ищцата Л.Г.Л. - майка и
законен представител.
По време на съвместния живот на
страните молителката се съгласила да
кандидатства за кредит, необходим за инвестиционна идея на Т.К.. През есента на
2008г. подписала договор за кредит с банка ОББ за срок от 25 г. и получила
сумата от 44400 лева, а трябвало да връща двойно повече при условие, че
кредитът е в режим на редовност. Превела пълния размер на кредита по лична
сметка на Т.К., за да стартира инвестицията. След около две години продукцията
от развиваната дейност се изплащала с месеци закъснение и то в натура.
Инвестицията се сринала и кредитът станал „съдебен“.
Молителката твърди, че заплатата й е в режим на запор
вече 5 години и продължава да изплаща принудително главница, лихви, държавни
такси, съдебни разноски и хонорари на адвокати и ЧСИ.
Предвид
изложените факти, молителката заявява, че като майка трудно се справя с
текущите нужди на детето, а с изключителните му нужди като основен ремонт,
обзавеждане и оборудване на жилището в т.ч на детска стая, периодична подмяна
на диоптрични очила, на скоби за зъби, уроци по основни предмети, извънкласни
мероприятия, курсове, отдих и забавления не може да се справя.
Молителите се разделили, когато детето
било на пет години.
Молителят има възможност да заплаща
допълнителна издръжка на детето си - в размер на 490 лева, за срок от 12,
считано от м. октомври на 2018г. до м. септември на 2019г. В молбата е заявено,
че държавните такси и разноски по
настоящото производство остават за сметка на Т.К., който понастоящем работи и
реализира трудови доходи, достатъчни за задоволяване на личните му нужди и за
изплащане на издръжка и допълнителна издръжка на детето.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да утвърди така постигнатото от молителите
споразумение.
Споразумението е представено от
страните с допълнителна молба от 12.11.2018год., приложено на л.15 от делото.
На 19.12.2018год., в проведеното о.с.з., страните представят ново споразумение, с което изменят размера на
допълнителната издръжка, която молителят се съгласява да заплаща на малолетното
си дете, както и срока на дължимостта на същата.
В
о.с.з. страните се явяват лично и поддържат молбата, като представят ново
споразумение – променен размер и период на дължимата издръжка.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид доводите на страните и разпоредбите на
закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:
БЕЗСПОРНО
по делото е, а това се установява от приетото като доказателство по делото
Удостоверение за раждане на детето ***Т.К., ЕГН **********, че негови родители
са Л.Г.Л., ЕГН ********** и Т.О.К., ЕГН ********** –л.21 от делото. Безспорно
и видно от приложения препис от съдебно
решение, постановено по гр.д. № 6740/2015год. по описа на ПлРС,
че със същото са предоставени на основание чл.127 ал.2 от СК упражняването на
родителските права върху малолетното дете ***Т.К., ЕГН ********** на майката Л.Г.Л.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. ***,
ПлАК, като на бащата Т.О.К., ЕГН **********, адрес: ***,
с настоящ адрес *** ***, с назначен особен представител по делото адв.П.***от ПлАК е определен
съответен режим на лични отношения с детето. На основание чл.143 ал.2 от СК Т.О.К.,
ЕГН **********, е осъден да заплаща на малолетното си дете ***Т.К., ЕГН **********,
чрез майката Л.Г.Л., ЕГН **********, адрес“***, съдебен адрес:***, адв. ***, ПлАК МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер 130лв., считано от дата на подаване на исковата молба – 21.12.2015год.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на
законни причини за изменяването или прекратяването й,
като за разликата до претендираните 150лв. искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл.149 от СК Т.О.К., ЕГН
**********, е осъден да заплати на малолетното си дете ***Т.К., ЕГН **********,
чрез майката Л.Г.Л., ЕГН **********, адрес“***, съдебен адрес:***, адв. ***, ПлАК издръжка за
периода от 21.12.2014год. до 21.12.2015год. в размер 1260лв., като за разликата
до претендираните 1800лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В случая страните по
делото, родители на детето, са представили споразумение, по силата на което
бащата се е съгласил да заплаща за определен период от време – / от м.януари
2019год. до м.март 2020год./
допълнителна издръжка в размер по 400лв. месечно.
Съгласно разпоредбата на
чл.127 ал.1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд
по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има
сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален
кодекс.
В случая дължащият издръжката родител изрично се е съгласил, подписвайки
и поддържайки споразумението, да заплаща този допълнителен размер издръжка,
което безспорно е в интерес на малолетното дете. Размерът на дължимата до
момента издръжка е минималният, определен в закона. От друга страна
споразумението, постигнато от страните не противоречи на закона и морала, т.к.
уговореният допълнителен размер издръжка е сума, която не е прекомерна по
размер, респ. – уговореният срок за нейната дължимост
също е сравнително кратък – за период от година и три месеца.
Ето защо представеното
споразумение следва да бъде утвърдено от съда.
Молителят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавна такса – 288лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
УТВЪРЖДАВА на основание чл.127 ал.1 от СК постигнатото между
Л.Г.Л., ЕГН **********, адрес: ***, като майка и законен представител
на ***Т.К., ЕГН ********** и Т.О.К., ЕГН **********, адрес: ***, СПОРАЗУМЕНИЕ,
както следва:
Т.О.К., ЕГН ********** СЕ ЗАДЪЛЖАВА да заплаща допълнителна месечна издръжка, представляваща добавка към дължимата
такава съгласно решение, постановено по гр.д. №6740/2015год. по описа на
Плевенски районен съд, на малолетния си син ***Т.К., ЕГН **********, в размер
на 400 лева, чрез майката Л.Г.Л.,
ЕГН **********, за срок от 15 месеца, а именно от м. януари 2019год. до м. март
2020год.
Държавните такси и
разноските по делото са за сметка на Т.О.К..
ОСЪЖДА на основание чл.71 ал.1 от ГПК Т.О.К., ЕГН **********,
адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна
такса върху размера на издръжката в размер 288лв.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.127 ал.1 от СК вр. чл.537 ал.1 от ГПК.
Споразумението има сила на изпълнително
основание по чл. 404 т.1 от Гражданския процесуален кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: