РЕШЕНИЕ
№ 3831
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330108901 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът И. Б. Б. е предявили против „Фератум България“ ЕООД иск за
приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
сключеният между тях договор за кредит № ****** от ***** г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност ищецът е предявил против ответника
установителен иск за прогласяване недействителността на клаузата, обективирана в чл. 5 от
процесния договор за кредит, предвиждаща обезпечаване на кредита с поръчителство от
Ferratum Bank.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за кредит № **** от
****** г., по силата на който в полза на кредитополучателя била предоставена сумата в
размер от 850 лв., при лихвен процент – 23 % и годишен процент на разходите – 49,11 %. В
чл. 5 от договора било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank. Договор за предоставяне на поръчителство бил сключен,
като ищецът дължал на дружеството – поръчител възнаграждение в размер на 790, 50 лв.
Твърди се, че възнагражението за поръчител следвало да бъде включено в ГПР по договора
за кредит, тъй като клаузата, предвиждаща обезпечението, представлявала предпоставка за
получаване на финансирането. Сочи се, че с невключването на възнаграждението за
поръчителя в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до
недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Ищецът твърди ,че в договора било отразено само цифровото изражение н ГПР, без да е
посочено какви точно разходи включва той. Счита, че с клаузата, предвиждаща
предоставяне на обезпечение, е нарушена и разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Сочи се, че
клаузата, уредена в чл. 5 от договора за крдит, е неравноправна, нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, като развива подробни съображения за това.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че
1
осигуряването не поръчителство от Фератум Банк не е било условие за сключване на
договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е имал възможност да осигури и
поръчител – физическо лице, избран от него. Твърди, че оспорената клауза е индивидуално
договорена, тъй като потребителят сам е направил избор за нея, подавайки електронна
заявка за кредит, като електронната система му осигурявала право на избор. Оспорва
твърденията на ищеца за сочените нарушения за ЗПК, като развива подробни съображения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор за паричен
заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци,
водещи до неговата недействителност, като докаже всички елементи на фактическите
състави на отделните основания за това, както и наличието на предпоставки за
недействителност (нищожност) на клаузата, обективирана в чл. 5 от договора за кредит,
изрично посочени в исковата молба.
Ответната страна следва да опровергае твърденията за недействителност на договора и
клаузите му на сочените основания, да проведе насрещно доказване и да установи
твърденията и възраженията си в отговора на исковата молба. Ответната страна следва да
установи, че клаузата, обективирана в чл. 5 от договора за кредит, е индивидуално
договорена.
По главния иск:
От доказателствата по делото се установява, че на ***** г. страните по делото са
сключили Договор за потребителски кредит № ******, по който „Фератум България“
ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставил на И. Б., в качеството му на
кредитополучател, кредит в размер на 850 лева, който е следвало да бъде върнат с
плащането на 12 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, с първа падежна
дата ***** г. Уговорена е лихва в размер на 195, 50 лева и ГПР 49.11 %.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е 23%. Липсва обаче
разпоредба за условията за прилагането му. Не е посочено, че процентът е годишен и не е
записано, че стойността му е фиксирана и не подлежи на промяна. Липсва уточнение и за
базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Поради горното от записванията е договора не става ясно
как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как се формира възнаградителната
лихва и защо възлиза на посочения в справката размер. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията
/начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен
единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл съдът намира, че действително е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
Налице е и друго нарушение, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
2
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – „Обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 1 045, 50 лева, но в нея не е
включено допълнителното плащане по договор за поръчителство, предоставено от Feratum
Bank, в полза на дружеството, който съгласно чл. 5 от Договора е задължително условие за
предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка
със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Съгласно допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
при включване в ГПР на таксата за гаранция същият възлиза на 403, 89 %, т.е многократно
надхвърля законовото ограничение.
Поради изложеното, посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.11%
и общо дължимата сума – 1 045, 50 лева не отговарят на действителните такива. Посочените
в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.
68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл:
Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение №
682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и главният иск следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал .1 ГПК на ищеца се следват
разноски. Представен е списък с разноски и доказателства за плащане на държавна такса в
размер на 100 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150 лв., както и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. П., бул. „К.“ № **, ет. **, ап. ** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Александър Малинов“ №
51, вх. А, ет. 9, оф.20, че сключеният между тях Договор № ***** от ***** г., е
3
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление– гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф.20, да заплати на
И. Б. Б., ЕГН **********, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева) – деловодни
разноски в производството по настоящото гражданско дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4