Присъда по дело №519/2016 на Районен съд - Дупница

                        МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 519/2016г НА РС-ДУПНИЦА

                   Районна прокуратура Дупница  е повдигнала две  обвинения срещу А. Владимирова О. и Б.М.О. за   престъпления по чл. 159а,ал.2 т.2 във вр. с ал.1 НК/ изм. ред.ДВ бр.27/2009г./ във вр. с чл.20,ал.2 НК.

                   В обвинителния акт се сочи,че на неустановена дата в началото на месец септември 2010 г. в гр.Дупница,двамата подсъдими , в съучастие като съизвършители  са набрали отделно лице - Д.Й.В.,*** с цел да бъде използвана за развратни действия /проституция/ в Република Гърция, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение, че ще работи като сервитьорка в заведението им в Гърция.

                    Освен това,на неустановена дата през месец юли 2010 г. в гр.Дупница,двамата, в съучастие като съизвършители са набрали отделно лице - А. ЕмИ. И., ЕГН ********** *** с цел да бъде използвана за развратни действия /проституция/ в Р Гърция, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение, като й обещали, че ще работи като помощничка на възрастни хора в РГърция.

                   А.И. е предявила граждански иск срещу двамата подсъдими за сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, в резултат на престъплението, представляващи претърпени болки и страдания.

                   Д.В. също  е предявила гр.иск срещу подсъдимите за сумата 7 500лв.-обезщетение за причинените неимуществени вреди. Претендирана е и законната лихва от датата на увреждането.Същата е направила искане за конституиране и като частен обвинител.

                   Съдът е приел за разглеждане предявените граждански искове и е конституирал В. като частен обвинител.

                                Представителя на прокуратурата поддържа обвинението срещу двамата подсъдими и предлага до им се наложат наказания „лишаване от свобода“ около средния размер на пределите, предвидени в чл.159а,ал.2 НК,както и глоба,които да се групират при усл. на чл.23,ал.1 НК.

                   Повереника на гр.ищец  и частен обвинител В. поддържа обвинението и предлага на подсъдимите да се наложи най-тежкото наказание, като се уважи изцяло гражданския иск.Гр.ищец И. не изразява становище.

                   Защитника на  подсъдимите излага   доводи за невиновност на последните, както и за недоказаност на обвинението по отношение на него и предлага бъдат   оправдани по повдигнатите обвинения,като гражданските  искове да се отхвърлят като неоснователни.

                   Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели, комплексната психическа и психиатрична експертиза, и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                   Подсъдимите Огнянови са съпрузи и от преди повече от 10г.се установили да живеят и работят в Ргърция, гр.Аридеа. От 2010г. подсъдимата А.О. наела кафене в града  и решила да се занимава и със сводничество, като предлага момичета, доведени от нея от България, да проституират с клиентите на заведението.

                   През м.юли 2010г., подсъдимата А.О. се прибрала в РБългария,за да се види с близките си и да опита да набере момичета ,които да работят в заведението и да проституират.

При случайна среща с А.И./ нейна далечна родственица/, подсъдимата и се похвалила,че семейството и е много добре материално осигурено,че в Гърция има много работа,най -вече за гледане на възрастни жени,   при  добро заплащане. Обяснила и,че може да я уреди на такава работа, но трябва да тръгнат още на следващия ден. И. и повярвала, и тай като нямала постоянна работа и доходи, решила да тръгне с подсъдимата. На следващата сутрин, двете се срещнали в центъра на гр.Дупница. Подсъдимата потвърдила,че И. ще изкарва добри пари, както и че не трябва да се притеснява, тъй като ще живее при нея и семейството и тръгнали с лек автомобил, управляван от О., заедно с двете и деца, за РГърция.Около 19ч. пристигнали в гр.Аридеа и подсъдимата настанила И. в дома си. С пристигането, подсъдимата О. скрила личната карта на И. ,като и казала,че няма да гледа възрастни хора, а  ще работи в кафенето и като проститутка.Забранила и да се обажда на родителите си ,като упражнявала и физическо насилие над нея. Вечер я водела в кафенето, където И. проституирала с някои от клиентите, като парите за това били плащани на О., а последната и давала по 50 евро на седмица.

                   Няколко дни след това,И. се обадила на сви.Ч.,с който живеела на семейни начала, преди да замине за РГърция, и му предложила да дойде при нея, като му казала,че има работа и за него. Същият се придвижил до ГКПП Кулата, и след преминаването на границата, бил взет от подсъдимия О. и закаран в гр.Аридеа. Там, подсъдимата ги настанила ,заедно с И. в квартира, в непосредствена близост до тяхната.Вечер И. излизала да работи, като не давала обяснения на Ч. с какво се занимавала.Последният не знаел езика и не могъл да си намери работа, и след около месец се прибрал,въпреки,че виждал насилието, което подсъдимите упражнявали върху И., както и че не и давали да се прибере с него. 

                   През м. септември 2010г., подсъдимата О. отново се завърнала в РБългария.От свидетелката Е./ сестра на Д.В. и родственица по сватовство на подсъдимата/, разбрала,че В. се завърнала преди няколко седмици от РКипър .Е., която знаела,че О. се занимава със сводничество в РГърция, уговорила да заведе там и сестра и Д.В., за да проституира. О. се срещнала с последната и и предложила да замине с нея за Гърция, където да проституира. В. се съгласила и двете с О. отпътували за тр.Аридеа. При пристигането им, О. я настанила в дома си, взела и личната карта и започнала да уговаря срещите и с клиенти, с които да проституира.Заплащаните от клиентите суми ги прибирала О., като на В. не давала никакви средства, тъй като живеела в дома и, където  я карала да върши и всякаква домакинска работа . О. често и нанасяла побой,като подстрекавала и децата и да я бият, заплашвала я,че никога няма да се върне в България.

                   В края на 2010г., В. чистела жилището на подсъдимите и в един от шкафовете намерила личната карта на А.И.. Възползвайки се от отсъствието на Огнянови в момента, тя  и дала личната карта. И. предложила на В. да избягат, но последната се страхувала и не посмяла. И. взела личната си карта и успяла да се прибере в РБългария.

                   На 29.12.2011г., Д.В. се възползвала от отсъствието на подсъдимите от жилището им и отишла на пазара в гр.Аридеа, където извършила кражба на дрехи от сергиите , надявайки се,че ще бъде заловена и съответно предадена на компетентните органи,  като единствено възможен начин да избяга от подсъдимите.Действително, кражбата била видяна от свид.Михайлидис-полицейски служител. Последният опитал да установи самоличността на В., но тъй като не последната не говорела гръцки,имала видими белези от побой и  нямала документи ,била заведена в полицейското управление. Там  В. разказала по какъв начин е попаднала в града , с какво се занимава и отношенията и с подсъдимите. Същата била заведена за медицински изследвания в гр.Едеса, при които се установило,че същата е с оток на клепача на лявото око, има множество изгаряния от различна степен по тялото, както и че е бременна в пети месец. В. била настанена в приют за жертви на трафик и насилие в гр.Солун и на  12.01.2012г. била върната в РБългария от сътрудници на българска неправителствена организация, с чиято помощ В. била настанена в съответно социално заведение.

                   С решение на Смесения Заклет съд Килкис -първа инстанция, двамата подсъдими са осъдени за сексуална експлоатация и незаконно задържане по отношение Д.В., а А.О. е осъдена и за задържане личната карта на последната, лишавайки я от възможност да я ползва.

          Съдът прие за установена горната фактическа обстановка, като даде изцяло вяра на показанията на свид.И.,  В.,Т., Н. ,К. и В. Евтимови, З.Ч. и свид.А. Михаилидис, чиито показания са приобщени по реда на чл.281,ал.10 НПК .Същите не си противоречат и се подкрепят от писмените доказателства и комплексната експертиза. Свид.И. и в. са пострадали от престъплението. Същите установяват конкретни факти  за времето, мястото и начина, по който подсъдимата О. ги уговорила да тръгнат с нея за гр.Аридеа, както и за последвалите събития- упражняваното насилие върху тях,склоняването към проституция, начина, по който са успели да преустановят отношенията си с Огнянови. Свид.Т. ,който във връзка със служебните си задължения в сектор БОП гр.Кюстендил е посрещнал В. на границата при транспортирането и от неправителствената организация,провеждал е разговори ,както с нея, така и с И.,/като е видял и белезите от насилие на последната/, при които и двете са му разказали,че са били заведени от А.О. в Ргърция, където са били държани против волята им, подлагани на системно физическо насилие  от подсъдимите и са проституирали. Свид.Н., работеща в неправителствена организация за защита на жертви на трафик, е приела Д.В. от приюта в гр.Солун и съответно я предала на близките и. Свид.В. и К. Евтимови-сестри на Д.В. установиха,че другата им сестра-З.Е. е говорила с подсъдимата да заведе В. да проституира в Ргърция, а след връщането  и била с множество физически травми, изгаряния по тялото от цигари и бременна.същата им разказала,че е проституирала в Гърция ,като О. и е нанасяла системен побой и не и давал да се върне. Свид.Ч., който е във фактическо съжителство с А.И.  установи,че А.О. и децата и са биели Д.В., както и че вечер И. излизала да работи и се прибирала в ранните часове. А. и Б. Огнянови са и пречели да се върне в България, отнели са и личната карта, включително и неговата ,като след връщането на И. в България ,същата му разказала,че била принуждавана да проституира,както и че успяла да избяга, след като В. намерила и и дала личната карта. 

          Съдът не даде вяра на показанията на свид.З.Е. и Лазарина О.,които твърдат,че двете пострадали са работели като чистачки в кафенето на А.О., а В. и помагала при отглеждането на децата и домакинството, като двете не са проституирали и по отношение на тях не е упражнявано насилие. Първата, макар и сестра на пострадалата В., е съдействала на О. да я заведе в РГърция ,като самата тя сочи,че уговорката е била да е проститутка.Твърденията и,че се е грижела за децата на О. и не е била принуждавана или насилвана да върши нещо против волята и, се опровергават изцяло от показанията на посочените по-горе свидетели. Лазарина О. е дъщеря на двамата подсъдими, явно заинтересована същите да бъдат оневинени ,като нейните показания изцяло противоречат на тези на свид.И. ,В. и Ч..

          Свидетелите Владимир Илиев, Димитрова и Ерион Юса установяват обстоятелства, неотносими към обвинението. Тримата са живеят в гр.Аридеа и са познати с двамата подсъдими, като сочат,че не знаят да са  се отнасяли лошо с двете пострадали, както и те са работели в кафенето като чистачка и сервитьорка.Свид.Юса твърди,че Аридеа е малък град, в който няма заведения с проститутки, всички се познават, включително и с полицейските служители, като и че не е виждал или разбрал,че двете пострадали проституират.Никой от тримата обаче не е бил в близки отношения с двете пострадали, виждали са ги само в компанията на подсъдимите и е обяснимо,че никоя от тях не е споделила какви са отношенията им с последните.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прие,че подсъдимата О. е осъществила от обективна и субективна страна,следното:

                   ОБЕКТИВНА СТРАНА

                   Обект на престъплението са обществени отношения, свързани с посегателствата срещу личността и правата на гражданите, в конкретния случай посегателство срещу половата неприкосновеност и  свободния избор на сексуален партньор.

          Основния състав на престъплението „трафик на хора“ съдържа четири алтернативни форми на изпълнително деяние.

 В случая, обвинението срещу нея и подсъдимия О.  е за осъществяване  на само на една от тези форми“набиране“,за две отделни престъпения, извършени в съучастие по отношение И. и В..

Приетата  от съда фактическа обстановка установи,че подсъдимата О. е осъществила  изпълнителното деяние „набиране “ и „транспортиране“ по отношение  двете пострадали ,като ги е уговорила да тръгнат с нея  и ги е превела през границата , с цел  да бъдат, и са били  ползвани  за развратни действия.Същата е въвела в заблуждение А.И.,че ще работи като гледачка на възрастни хора, а В. я уговорила да дойде да проституира, обещавайки и ,че ще изкарва добри пари, както и,че никой няма да я тормози, възползвайки се и от психическото и състояние- същата страда от лека умствена изостаналост, живяла е без родители , лесно манипулирана  от по-големите си сестри.Тези действия на О., обосновават обективната страна на две престъпления  по чл.159б, ал.1 НК във вр. с чл.159б,ал.2т.2 във вр. с ал.1 по отношение И.  и чл.159а,ал.1 по отношение В.,а именно превеждане през границата на страната с цел използване за развратни действия, но в случая не е повдигнато такова обвинение,което е по-тежко наказуемо от настоящото.

По отношение подсъдимия Б.О., събраните по делото доказателства не установиха каквото и да било участие по осъществяване изпълнителното деяние по „набиране“ на двете пострадали, с цел да бъдат използвани за развратни действия. Всички действия по набирането на двете са били извършени от О.. Тя е провеждала разговорите и с двете,без участието на О., като е обещала на И.,че ще и намери работа като гледачка на възрастни хора, а на В.,че ще проституира без да я тормози някой.О. сама е превела двете пострадали през границата.

Действително, подсъдимият О.  е знаел,че И. и В. са пострадали от трафик ,осъществен от съпругата му  и склонявани от последната да проституират- същият е живял в едно жилище с тях, бил е свидетел на упражняваното върху тях насилие и се е възползвал от труда на В. като домашна помощница- да чисти дома му и да се грижи за децата му-действия, обосноваващи изпълнителното деяние на престъплението по чл.159в НК, но доколкото такова обвинение по отношение на него не е повдигнато и не са събирани доказателства в тази насока, съдът не следва да обсъжда .

          СУБЕКТИВНА СТРАНА     

                   От субективна страна, престъпленията ,извършени  от А.О.  ,са при пряк умисъл.Същата е съзнавала престъпния  характер на деянията и целяла настъпването на общественоопасните последици, постигайки и престъпната   цел-  използването им  за развратни действия.

                   С оглед на изложеното, съдът прие,че подсъдимата О. е осъществила два отделни състава на престъплението по чл.159а,ал.2,т.2 във вр. с ал.1 НК по отношение И. и по чл.159а,ал. НК по отношение В., както от обективна, така и от субективна страна, призна я  виновна  и  наложи наказания.Съдът оправда подсъдимата О. по обвинението по чл.159,ал.2,т.2 НК по отношение пострадалата В., тъй като се установи,че същата не е била въвеждане в заблуждение за целта на трафика-използването и за развратни действия.

                   Съдът управа изцяло подсъдимия Б.О. по повдигнатите му обвинения, по съображенията, изложени по-горе, а именно,че не е участвал с каквито и да било действия по осъществяване на изпълнителното деяние“набиране“на двете пострадали, с цел да бъдат използвани за развратни действие, което от своя страна обективира и липсата на субективна страна.

                   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

                   Съдът определи наказанията за всяко от горните две престъпления,съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите, визирани в чл.159а, ал.2 НК, степента на обществена опасност на деянията и дееца, подбудите за извършване на всяко престъпление, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

                   Степента на обществена опасност на деянието по чл.159а ,ал.2 НК е изключително висока.Съдът направи този извод, имайки предвид вида на засегнатите обществени отношения Трафика на хора  е насочен срещу личността и правата на гражданите, а в конкретния случай  срещу половата неприкосновеност и свободната  воля  на жертвите –И. и В.. Начина на извършване на престъпленията от подсъдимата,която  се възползвала от младата възраст на В.  и ниския социален статус на жертвите ,обосновават високата степен на обществена опасност и на двете престъпления.

                    Степента на обществена опасност на подсъдимата О. също е висока.Последната е осъждана за други престъпления,наказанията на които обаче не са постигнали целите ,визирани в чл.36 НК. О.  е продължила с престъпните деяния,  свързани с трафик на жени и то с користни цели- набавяне на облага от  развратните действия на жертвите. Начина на извършване на престъпленията от последната, възползвайки се от уязвимостта на жертвите, сочи ниското и правосъзнание и обосновава  висока степен на обществена опасност на подсъдимата.

                   Смекчаващи вината обстоятелства няма.

                   Отегчаващо вината обстоятелство -миналите и осъждания.

                    С оглед на изложеното, макар и да не е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства по отношение и на подсъдимата О. , при определяне размера на наказанията,  съдът взе предвид и продължителността на наказателното производство /  7 години, / съдът и  наложи следните наказания, под средния размер, както следва:

          Четири години „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.159а,ал. НК и „глоба“ в размер на 6 000лв.

          „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и шест месеца за престъплението по чл.159а,ал.2,т.2 във вр.  ал.1 НК и „глоба“ в размер на 12 000лв.

На осн.чл.23,ал.1 НК съдът групира наказанията , и определи по-тежкото от тях- по пет години и шест месеца  „лишаване от свобода“  при първоначален строг режим и глоба в размер на по 12 000лв.

Предвид изложеното по-горе-високата степен на обществена опасност, както на деянията  ,така и на подсъдимите Ангов и Асенова, както и извършването на две отделни тежки престъпления от двамата  на трафик на момичета, обосноваващи трайно престъпно поведение, съдът прие,че следва да увеличи  определеното  общо по-тежко наказание  с 6 месеца на Ангов и с  1 година на Асенова, като наложи 4 год. и 6 м.“лишаване от свобода“ на Ангов и 5 години „лишаване от свобода“ на Асенова.

Предвид,че и двамата подсъдими-Асенова и Ангов не са изтърпявали  наказание „от свобода“ ефективно ,и с оглед размера на наложените наказания, съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип за всеки от тях.

Съдът прие,че с така наложеното наказание, , ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимата, като и се отнеме възможността да извърши и други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

На осн.чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимата да заплати сторените деловодни разноски на досъдебното производство  в размер на 3 635,80лв. и на съдебното такова192лв.

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

 Предявените граждански  искове за неимуществени вреди от горните престъпления намират правното си  основание в чл.45 ЗЗД, постановяващ възстановяване на виновно причинените вреди. От изложеното по-горе се установи,че и двете пострадали –И. и Въасилева са   били обект на престъпно посегателство срещу личността им и гражданските им права  от страна на подсъдимата О.. Същите са жертви на трафик, с цел развратни действия, , в резултат на които са понесли неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на нормалното им психическо и емоционално състояние,водещо до прояви на физическа болка и страдание. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимата и следва да бъдат репарирани. Относно размера на предявените искове, съдът счете,че следва да ги уважи изцяло, предвид вредните  последици,  които още  време ще оказват влияние върху самочувствието и социалните им контакти ,като присъди 1000лв. на И. и  7 500лв. на В..Съдът осъди подсъдимата да заплати и законната лихва върху присъдената сума на В., считано от датата на увреждането, тъй като се касае за дължимо обезщетение за вреди, причинени от деликт и забавата  настъпва от момента на причиняването на тези вреди.Илиева не е претендирала лихва за забавата и съдът не е присъждал такава.

                   Съдът осъди подсъдимата  да заплати и държавна такса върху уважените  размери на исковете от  340лв.

                    ПО ТЕЗАТА НА ЗАШИТАТА

                    Защитника  на подсъдимите излага доводи ,че двамата не са извършили каквото и да било престъпление на територията на РБългария, както и че обвинението е недоказано.

                   Съдът е изложил в мотивите си съображения относно всички възражения на защитата,посочил е чии свидетелски показания кредитира и защо при установяване на фактическата обстановка,както и правните си съображения , обосноваващи виновността на подсъдимата О. и за какви престъпления, както и невинността на О. за повдигнатите обвинения,поради което не следва да ги повтаря.

                   По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: