Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на
секретаря Христина Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 1455/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Консорциум Реми
Груп“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“ 42, вх. Б, ет. 1, офис
1, срещу решение №3042/04.07.2019г., постановено по
гр.д. № 3626/2018г. на РС-Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на
„Факторът“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна,
ул. „КДП Георги Боев“
№ 4, ет. 2, ап. 17, сумата от 23520,85
лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената по
договор за доставка на стоки и строителни услуги, за което са издадени фактура
№ **********/13.03.2013 г., на стойност - 5060,59 лв., с ДДС; фактура №
**********/15.03.2013 г., на стойност - 987,36 лв. с ДДС; фактура №
**********/05.04.2013 г., на стойност - 554,15 лв. с ДДС; фактура №
**********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65 лв. с ДДС и фактура №
**********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на иска – 12.03.2018г. до окончателното
плащане, както и сумата от 7171.65 лв.,
представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в размер на
законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г., на основание
чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата
въззивникът поддържа доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Позовава се на недоказаност на изправността на изпълнителя
по договора. Подписването на приемо-предавателните протоколи и осчетоводяването
на процесните фактури от ответника не им придава материална доказателствена
сила. Верността им е оспорена своевременно, поради което приемането на
изпълнението не може да се счете за доказано. Неточното изпълнение в
количествено отношение не се обхваща от преклузията на чл.264, ал.3 от ЗЗД,
поради което е допустимо да бъде релевирано в исковия процес. Поддържа се на
следващо място, че искът е недоказан по размер. Процесните вземания са
възникнали през 2013г., поради което всички извършени през 2013г. плащания
следва да бъдат отнесени към тях. Извършените плащания от 3000 лева и 2000 лева
следва да се приспаднат именно от процесните задължения, а не от тези за
предходен период, както е приел съдът. Счетоводството на изпълнителя „Аква
Виа“ООД не може да служи като доказателство в негова полза, тъй като е
нередовно водено, поради липсата на декларирани ГФО в периода 2013г. – 2016г.
В срока по чл.263,
ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.
За да се
произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по
гр.д. № 3626/2018г. на ВРС е образувано по предявени от „Факторът“
ЕООД срещу „Консорциум Реми Груп“ АД обективно съединени искове с правно
основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, чл.327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 23520,85 лв., представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на цената по договор за доставка на стоки и
строителни услуги, за което са издадени фактури №№ **********/13.03.2013 г., на
стойност - 5060,59 лв., с ДДС; № **********/15.03.2013 г., на стойност - 987,36
лв. с ДДС; № **********/ 05.04.2013 г., на стойност - 554,15 лв. с ДДС; №
**********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65 лв. с ДДС и №
**********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на иска – 12.03.2018г. до окончателното
плащане, както и сумата от 7171.65 лв., представляваща обезщетение за забавено
заплащане на главниците в размер на законната лихва за забава за периода от
12.03.2015г. до 12.03.2018г.
В исковата молба
се твърди, че през 2013г., по договор за изработка и доставки с ответното
дружество, праводателят на ищеца „Аква Виа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Добрич, е доставило на
обектите на ответника строителни материали и е изпълнило в тях
строително-монтажни работи, за които са издадени описаните по-горе фактури. Работата
е приета, а фактурите са осчетоводени от ответника. На 21.11.2017г. „Аква Виа“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Добрич е прехвърлило на ищеца вземанията си към ответника по посочените
фактури, заедно с дължимите мораторни лихви върху всяко просрочено задължение
по фактурите. Извършената цесия е съобщена на ответника с уведомление по чл.
99, ал. З ЗЗД. Въпреки отправените покани плащания по фактурите не са
извършени, поради което се претендира за осъждане на ответника да изпълни
реално задължението си.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва валидността на извършената цесия, както и
надлежното съобщаване на прехвърлянето от първоначалния кредитор. Оспорва
наличието на облигационна връзка между цедента и ответника, произтичаща от
договори за изработка, с който ответникът да е възложил на цедента описаните
във фактурите доставки и извършването на строително-монтажни работи, по
посочените в исковата молба видове, количества и единични цени с включен ДДС. Оспорва
получаването на описаните във фактурите доставки и извършването на описаните в
същите СМР. Оспорва наличието на приети от ответника доставки и СМР. Оспорва верността
и достоверността на съдържанието на всички представени с исковата молба писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. В разглеждания случай оплакванията на въззивника съставляват оспорване
на изводите на районния съд за изправност на изпълнителя по договора и за липса
на погасителен ефект на извършените плащания в размер на 5000 лева. Така
направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Въпросът за валидността и противопоставимостта
на цесията, с която процесните вземания са прехвърлени от „Аква Виа“ЕООД на „Факторът“ ЕООД не следва да бъде
обсъждан, поради липса на възпроизведени такива оплаквания във въззивната
жалба.
В процесния случай, съдът намира, че ангажираните от страните писмени
доказателства са в състояние да мотивират извода за наличие на двустранни
възмездни облигационни връзки между цедента „Аква Виа“ЕООД и ответника „Консорциум Реми
Груп“ АД, по силата на сключени договори, които с оглед правата и задълженията
на страните имат комплексен характер и носят характеристиките на договор за търговска
продажба и изработка. Конкретните параметри на отделните доставки и видове СМР
са материализирани в издадените данъчни фактури, приложени към делото. Те са
подписани от двете страни по договора, което е несъмнено доказателство за
постигнатото взаимно съгласие за сключване на договора. В тях са отразени
съществените елементи на сделката - страни, вид и количество на стоката и СМР, както
и уговорената цена с ДДС, като по този начин установяват договорното
съдържание.
Обективираният във фактура № **********/13.03.2013 г. договор има за
предмет продажба и монтаж на помпа SEG40.40.E.2.50В на стойност - 5060,59 лв.,
като подписването й от ответника установява по безспорен начин факта на
извършване на доставката. Предметът на договорите за изработка по останалите
фактури е индивидуализиран чрез посочване на строителния обект, в който са
извършени и препращане към приемо-предавателните протоколи, с които е приета
работа. Налице е пълно съответствие между фактурираната стойност и стойността
на приетите СМР по съответните протоколи, представени по делото като приложения
към фактурите. Ответникът не твърди и не установява за приетите с протоколите
работи да са издадени други фактури, различни от процесните, поради което
предприетото оспорване на връзката между протоколите и съответстващите им
процесни фактури се явява бланкетно и необосновано. Видно от заключението на
вещото лице процесните фактури са отразени в счетоводството на ответника. С
осчетоводяването им ответникът фактически е потвърдил действията на лицата,
подписали от негово име фактурите, респективно е признал факта на сключване на
договорите. Касае се за търговски сделки
между търговци и ответното дружество не се е противопоставило веднага след
узнаването, поради което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързан от възникналите
облигационни правоотношения.
Съгласно разпоредбата на
чл. 261 ал.1 ЗЗД изпълнителят е длъжен да извърши работата така, че тя да бъде
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Задължение на
изпълнителя по договора за изработка е да извърши възложената работа съобразно
с поръчката, без недостатъци и в срок. Когато това е сторено, поръчващият е
длъжен да приеме работата
- чл. 264 ЗЗД и да заплати дължимото възнаграждение - чл. 266 ЗЗД. Всички свои
възражения за неправилно изпълнение той трябва да направи в момента на
приемането, освен ако се касае за скрити недостатъци.
Фактът на извършени от цедента и приети от ответника СМР се установява
от представените по делото двустранно подписани приемо-предавателни протоколи,
които са подписани от ответника без възражения и забележки относно извършената
работа и относно количеството и качеството на материалите. Посочените писмени
доказателства са представени с исковата молба и не са били оспорени в срока за
отговор относно тяхната автентичност, поради което се ползват с формална
доказателствена сила. Доколкото са подписани от ответника, същите представляват
частни свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодни за издателя си факти,
поради което се ползват с материалната доказателствена сила, която обвързва
съда да приеме тези факти за установени и по-конкретно факта, че ответникът е
получил точно в количествено, качествено и времево отношение изпълнение по
договорите. Възложителят не е направил своевременно възраженията си относно
качеството на изпълнението и размера на фактурираното възнаграждение. Това е
равносилно на фактическо приемане на изработеното, както и признание, че то
съответства на поръчката. Липсват наведени твърдения за установени скрити
недостатъци и за своевременното им заявяване. Възраженията за отклонение в
количествено отношение са неконкретизирани - не е посочено по отношение на кои
видове работи е налице частично изпълнение, в какво се изразява отклонението,
както и причините, поради което същото не е можело да бъде установено при
приемането на изпълнението. По същество оспорването се свежда до опровергаване
на признатия в протоколите факт на приемане на предложеното точно изпълнение,
без да е проведено доказване в тази насока. При наличието на документ с
материална доказателствена сила тежестта за опровергаването му е върху
оспорващия. По
изложените съображения съдът намира за доказано, че цеденът е изпълнил
възложената работа и е доставил уговорените материали, а ответникът е приел
изпълнението.
От факта
на приемането неминуемо следва задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на възнаграждение за извършената работа. Ответникът, в чиято тежест е било, не
е представил доказателства за престиране на дължимото възнаграждение по
договорите в претендираните и признати в протоколите размери, поради което
следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение
от негова страна. В представените по делото платежни нареждания от дата 16.04.2013г. на
стойност 3 000 лв. и от дата 14.05.2013г. на стойност 2 000 лв. с вписани
основания „по ф-ри“ ответникът не е упражнил правото си да посочи, кои
задължения погасява, поради което не би могло да се приеме, че същите са
отнасят именно за процесните фактури. В случаите когато длъжникът не е заявил
кое от множеството си задължения погасява с извършеното частично плащане,
прихващането на изпълнението следва да се извърши съобразно диспозитивното
правило на чл. 74, ал.1 от ЗЗД. В случая, доколкото задълженията за главници по
процесните фактури са еднакво обременителни, плащането следва да бъде отнесено
към най-старото задължение. От заключението на вещото лице, се установява, че
към 01.01.2013г. в хронологичния регистър на цедента „Аква Виа“ЕООД са отразени
задължения на „Консорциум Реми груп" АД в общ размер на 94672.38 лева, за
които лисват данни да са били погасени към възникване на вземанията по
процесните фактури. Следователно постъпилата сума от 5000 лева е послужила за
погасяване на тези стари задължения от предходен период, които не включват
вземанията по процесните фактури. Следователно посочените плащания нямат
погасителен ефект по отношение на процесните вземания.
Налага се извод за
доказаност на вземането за главница в пълния предявен размер от 23520,85 лв.,
представляваща неизплатената цена за доставени стоки и възнаграждение за
извършени строителни работи, поради което предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.327 от ТЗ се явява основателен до пълния претендиран размер.
Предвид развитието на спора по главния иск,
основателна се явява и заявената по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД акцесорна
претенция за заплащане на мораторна лихва върху главниците по процесните фактури
за периода от датата на претенцията 12.03.2015г. до датата на завеждане на исковата
молба пред съда 12.03.2018г., която възлиза на сумата от общо 7171.65 лева,
изчислена с програмен продукт „Апис – Финанси“, формирана както следва: 1543.01
лв. върху главница по фактура №**********/13.03.2013г., 301.06 лв. върху
главница по фактура №**********/15.03.2013г., 168.95 лв. върху главница по
фактура №**********/05.04.2013г., 3274.59 лв. върху главница по фактура №**********/10.05.2013г. и 1884.04 лв. върху главница по фактура №**********/27.05.2013г. Налага се извод за основателност
на иска до посочения размер.
Предвид съвпадение
в крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода
от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 1450 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №3042/04.07.2019г., постановено по гр.д. №
3626/2018г. на РС-Варна, с което „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК *********, гр.
Варна, ул. „Д-р Железкова“ 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, е осъден да заплати на „Факторът“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „КДП
Георги Боев“ № 4, ет. 2, ап. 17, сумата от 23520,85 лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на възнаграждение по договори за доставка на стоки и
строителни услуги, сключени между „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК ********* и „Аква Виа“ЕООД с ЕИК
*********, за което са издадени фактури № **********/13.03.2013 г., на стойност -
5060,59 лв., с ДДС; фактура № **********/15.03.2013 г., на стойност - 987,36
лв. с ДДС; фактура № **********/05.04.2013 г., на стойност - 554,15 лв. с ДДС;
фактура № **********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65 лв. с ДДС и фактура
№ **********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 12.03.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата от 7171.65
лв., представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в
размер на законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г.,
които вземания са прехвърлени от „Аква Виа“ЕООД, ЕИК ********* в полза на „Факторът“
ЕООД, ЕИК ********* по силата на договор за цесия от 21.11.2017г., на основание
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл.266, ал.1 от ЗЗД, чл.327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Консорциум Реми
Груп“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“ 42, вх. Б, ет. 1, офис
1, да заплати на „Факторът“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна, ул. „КДП Георги
Боев“ № 4, ет. 2, ап. 17, сумата от 1450 лева, представляваща сторени пред въззивната инстанция
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба
пред Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.