Р Е Ш Е Н И Е
№ 207/03.06.2022 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. № 118/2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. чл. 46 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на В.П.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу заповед № 58 от 12.01.2022 г., издадена от кмета на община
Добрич, с която на основание чл. 46, ал. 1 т. 7 от ЗОС, вр. с чл. 40, ал. 2 и
ал. 1, т. 5 и т. 8, чл. 59 от Наредбата за реда и условията за установяване на
жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от
общинския жилищен фонд на Община град Добрич (Наредбата) е наредено прекратяване
на наемното правоотношение с В.П.П., възникнало на основание заповед № 258/
07.03.2018 г. на кмета на община Добрич за настаняване в общинско жилище на
адрес: гр. Добрич, бул. „***“ №22. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска тя да бъде отменена. Оспорват
се фактическите констатации в заповедта, че общинското жилище не се обитава
повече от 9 месеца. Жалбоподателката твърди, че децата й учат в Германия и често
се налага да пътува дотам, но това не означава, че трайно отсъства от страната.
Обстоятелството, че не е открита на адреса на датите, на които са били
извършени посещения от служители на „***“ ЕООД, не е основание да бъде
изхвърлена от жилището. Сочи, че къщата е единственото и основно жилище на нея
и на децата й. Там е адресната им регистрация. Твърди, че няма незаплатени сметки
за ток, вода и наем на общинското жилище. Сочи, че наетата от нея къща била в
състояние, в което никой не би я обитавал. Тя била наемател от 2012 г. и е
вложила собствени средства за основен ремонт, които възлизат на хиляди левове. Твърди,
че на посочените в заповедта дати е била в страната, като разполагала с
документи за прегледи от личния си лекар.
Ответникът по жалбата – кметът на община
град Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да
бъде отхвърлена. Твърди, че при извършени служебни справки е установено, че
общинското жилище не се ползва от жалбоподателката и членовете на семейството й
за период по-голям от шест месеца, поради което са налице основанията за
прекратяване на наемното правоотношение, посочени в оспорената заповед.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.
Със заповед № 58 от 12.01.2022 г. на
кмета на община гр. Добрич (л.7) на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал.
1, т. 7 от ЗОбС, чл. 40, ал. 2 и ал. 1, т. 5 и т. 8, чл. 59 от Наредбата за реда
и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем,
управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град
Добрич (Наредбата) е прекратено наемното правоотношение с В.П.П., възникнало на
основание заповед № 258/ 07.03.2018 г. на кмета на община гр. Добрич за
настаняване в общинско жилище на адрес: гр. Добрич, бул. „***“ №22.
Административният орган се е мотивирал с отпадане на условията за настаняване, тъй
като на две последователни служебни проверки на 9 и 13 декември 2021 г. П. и
членовете на семейството ѝ не са обитавали
общинското жилище. Позовал се е на справка от „***“ АД за липса на консумирана
вода на адреса за повече от девет месеца. Приел е за установено, че П. и двете
й дъщери са извън пределите на страната съгласно справка от Първо РПУ – Добрич
с вх. рег. № 66-02-572 от 14.12.2021 г., без да са подали декларации за
отсъствие. Последната подадена декларация от името на титуляря е била за
периода 15.03.2021 г. – 15.09.2021 г. Въз основа на справката от полицията кметът
на община Добрич е направил извод, че В.П.П. и децата ѝ за периода
01.01.2018 г. – 30.11.2021 г. са пребивавали по-голямата част от времето извън
страната за повече от 6 месеца.
От данните по административната преписка
е видно, че със заповед №258 от 07.03.2018 г. на кмета на община Добрич (л.38)
жалбоподателката В.П.П. и членовете на нейното семейство: *** Г. П. – дъщеря и ***Г.
П. – дъщеря са настанени в общинско жилище на адрес : град Добрич, бул. „***“ №
22, за срок от три години. Въз основа на настанителната заповед е сключен
договор № 204 от 07.03.2018 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот (л.
37).
Със заявление рег. №94В-00-155/05.03.2021
г. и декларация по чл. 7, ал. 2 от Наредбата (л.72-76) В.П. е отправила искане
за подновяване на заповедта и договора за настаняване на основание чл. 20 от
Наредбата.
По повод на заявлението община град Добрич
е започнала служебни проверки за това дали жилището се обитава от наемателите и
ако не се обитава, има ли подадена декларация за отсъствие извън страната за
всички членове на домакинството на основание чл. 59, ал. 2 от Наредбата – така писмо
рег. №70-01-539/ 03.12.2021 г. на л. 66. С писмо изх. №СР-06-1274/ 15.12.2021
г. (л.40) управителят на „***“ ЕООД Добрич е уведомил кмета на община Добрич за
резултатите от проверките на комисията, назначена със заповед № 1665/04.11.2021
г. на кмета на община Добрич. Към писмото са приложени два констативни протокола
за посещение на място от 9 и 13 декември 2021 г., според които жилището е
отворено за оглед и в него не е открит никой. На 04.01.2022 г. е изготвен констативен
протокол от комисията (л.35-36), в който е удостоверено, че при извършени две
последователни проверки на 09.12.2021 г. и на 13.12.2021 г. жилището не се
обитава. Комисията е констатирала въз основа на справка от Първо РПУ Добрич вх.
№ 66-02-572/ 14.12.2021 г. (л. 45-46), че П. и децата ѝ са извън
пределите на Република България, без да са подали декларации за своето
отсъствие. Последната подадена актуална декларация от нейно име била за периода
15.03.2021 г. – 15.09.2021 г. Направено е заключение, че наемателката и
членовете на семейството ѝ пребивават по-голямата част от времето извън
страната за повече от 6 месеца.
Въз основа на констативния протокол
комисията е изготвила мотивирано предложение изх. № СР-06-1324/06.01.2022 г. до
кмета на община Добрич, с което е предложила прекратяване на наемното
правоотношение с В.П.П. на основание чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата. Предложението
е изпратено до кмета на общината с придружително писмо на управителя на ***“
ЕООД с рег. № 70-01-572/ 06.01.2022 г. (л.33).
Въз основа на мотивираното предложение от
06.01.2022 г. и констативния протокол от 04.01.2022 г. кметът на община Добрич
е издал обжалваната заповед № 58/12.01.2022 г. за прекратяване на наемното
правоотношение с В.П.П.. Като фактическо основание в заповедта е посочено
отпадане на условията за настаняване, тъй като жилището не се обитава от
наемателката и при излизането си извън страната тя и членовете на семейството ѝ
не са подали декларация за отсъствие за повече от 6 месеца. От правна страна
заповедта е мотивирана с разпоредбите на чл. 40, ал. 2, във връзка с чл. 40,
ал. 1, т. 5 и т. 8 и чл. 59 от Наредбата и чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС. Видно
от разписка на л. 26 от делото, обжалваната заповед е връчена на 08.02.2022 г. лично
на В.П.П..
Съгласно решение № 19 от 10.12.2012 г.
по гр.д. № 3734/2021 г. по описа на ДРС бракът между жалбоподателката В.П.П. и ***е
прекратен с развод, като родителските права върху малолетните им деца *** Г. П.
и ***Г. П. са предоставени на майката.
Видно от приложените по делото удостоверения (л.50-56) В.П.П., *** Г. П. и ***Г.
П. са с постоянен и настоящ адрес:***.
Не е спорно между страните, а това се установява и от представените по
делото свидетелства от Средно училище Бракведер (л. 15, 24), че през учебната
2021/2022 г. децата на жалбоподателката учат в Република Германия.
По делото са приложени трудов договор от 06.12.2019 г. и фиш за заплата от
м. май 2020 г., удостоверяващи, че жалбоподателката е работила в Република
Германия през различни периоди от време на 2019 г. и 2020 г.
Видно от представената по делото медицинска документация (епикризи,
амбулаторни листи, резултати от изследвания) В.П.П. е диагностицирана с редица
заболявания, като в периода 11.12.2020 г. – 13.12.2020 г. е била приета на
стационарно лечение в болница в Република Германия. През същата година на
жалбоподателката са били извършени няколко медицински прегледа и изследвания в Република
България. Тя е посетила лекарски кабинет в страната и през м. октомври 2021
г.
Съгласно докладна записка с изх. № 1717р-15765 от 09.12.2021 г. на Първо
РПУ – Добрич (л.46) наемателката и децата й *** Г. П. и ***Г. П. имат
множество излизания и влизания от и в страната през ГКПП Русе Дунав мост и Аерогара
Варна за периода 28.02.2018 г. – 22.10.2021 г. В справката е отбелязано, че
съгласно Директива 2004/38/ЕО информацията не е следва да е пълна.
От приложеното в хода на
производството писмо от ОД на МВР - Добрич с рег. №357000-1569/21.02.2022 г. се
установява, че В.П. е влязла в Република България на 05.02.2022 г. Няма данни
за пътуванията на *** и ***Петрови за периода 01.12.2021 г. – 18.02.2021 г. Изрично
е посочено в справката, че от 01.01.2007 г. България е член на ЕС и българските
граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в резултат на
което данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол“ са непълни след тази
дата.
Съгласно извлечения от отчетите на „***“ АД за периода м.март 2018 г. – м. февруари
2021 г. няма консумирана вода в жилището. През м. март 2021 г. има изразходвани
66 куб.м. вода. За периода м. април 2021 г. - м. януари също няма разход на
вода. От 11.01.2022 г. до 09.02.2022 г. са консумирани 234 куб.м. вода, които
са заплатени съгласно фактура № 111041515267/09.02.2022 г. на л. 32 от делото.
Видно от касови бележки от 07.02.2022 г. (л.9, 10) жалбоподателката е
платила консумирана ел. енергия за периода 03.10.2021 г. – 02.11.2021 г.,
03.11.2021 г. – 03.12.2021 г. и 04.12.2021 г. – 03.01.2021 г., както и такси за
възстановяване на ел. захранването на адреса на общинското жилище.
Съгласно касови бележки от 07.03.2021 г. и 14.10.2021 г. (л.8) В.П.П. е
заплатила ТБО за 2021 г. и наем за жилището за м. март, август, септември и
октомври 2021 г.
В хода на производството са разпитани трима свидетели по искане на жалбоподателката.
От показанията на св. Д.В.Д. (съсед) става ясно, че къщата на бул. „***“
№22 е била занемарена, после жалбоподателката и семейството й се нанесли и
оправили къщата и дворчето, виждал ги е редовно. Имотът бил поддържан, дворът
не бил запустял, не е виждал някой да идва и да пита за В..
Свидетелката М.И.И.(съседка) си спомня, че В. обитава имота от 12-13
години, а преди това имотът е бил в много лошо състояние. В жилището бил
направен много голям ремонт и съпругът на свидетелката, който се занимавал с
ремонти, също е помагал на В.. Правел порти, огради. Когато се извършвал по-голям
ремонт, В. отивала при родителите си. Не е виждала имотът да е запустял и
необитаем. В. и родителите й постоянно правели ремонти. Децата идвали и си
отивали в Германия.
Свидетелят П.П.Г. е баща на жалбоподателката и свидетелства за това, че
преди 12 години имотът е даден от Жилфонд, но е бил в окаяно състояние. В него
не е имало дори тоалетна, липсвали врати, прозорци и ограда. Децата на В. учели
в Германия от шест години. Дъщеря му била на операция в Германия и сега
постоянно ходела там на прегледи, но не е отсъствала за повече от месец, месец
и половина. Според него и друг път са издавани „такива заповеди и после ги
отменяли“.
От обясненията на жалбоподателката в съдебно заседание е видно, че тя
пътувала често до РГермания както заради децата си, така и заради здравословното
си състояние. Лекувала се и в Германия, и в България. Децата й се прибирали по
няколко пъти в годината в страната, по време на учебните ваканции. Когато
пътувала с микробус от и за чужбина, невинаги й вземали личната карта за
проверка. Това било задължително, когато пътувала със самолет или с личен
автомобил.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС
и в необходимата писмена форма, но при неспазване на административнопроизводствените
правила и материалния закон.
Заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК. В
случая не е спазено изискването по чл. 26,
ал. 1 от АПК за уведомяване на засегнатото лице за образуване
на административното производство, което е започнало по инициатива на административния
орган. Не са спазени и изискванията по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от АПК за осигуряване на
възможност на засегнатото лице да участва в административното производство, да се запознае с доказателствата по преписката, както и да изрази становище и да направи
искания и възражения.
От доказателствата по делото е видно, че на
жалбоподателката е връчено едно единствено писмо рег.
№948-00-155≠7/18.03.2021 г., което е изпратено по повод на подаденото от
нея заявление за подновяване на договора за наем на общинско жилище, а не по
повод на започнала процедура за прекратяване на наемното й правоотношение,
поради което няма характер на уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК. Липсва
каквото и да е друго уведомление, в което да се указва за образуването на производство
за прекратяване на наемното правоотношение и да се дава срок на
жалбоподателката да изрази становище по събраните доказателства и да направи
своите искания и възражения. Засегнатото лице не е било уведомено за нито едно
от извършените действия по събиране на доказателства. Не е била осигурена каквато
и да е възможност на жалбоподателката да се запознае с материалите по
преписката (констативните протоколи от извършените проверки и мотивираното
предложение) и да организира пълноценно защитата си, т.е. тя била е лишена
изцяло от участие в производството по издаване на индивидуалния административен
акт.
Неизпълнението на изискванията на
чл. 26 и чл. 34 от АПК е довело и до нарушаване на чл. 35 и чл. 36 от АПК, които задължават административния орган да издаде акта,
след като е събрал и обсъдил всички необходими и допустими доказателства, изяснил
е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е обсъдил обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени. Допуснатите нарушения са от категорията на
съществените, защото са довели до непълнота на доказателствата, неизясненост на
фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния закон.
В обжалваната заповед са посочени две групи правни
основания за прекратяване на наемното правоотношение - чл. 40, ал. 1, т. 5 от
Наредбата, във вр. чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 40, ал. 1, т. 8, във вр.
чл. 59 от Наредбата.
Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл.
40, ал. 1, т. 5 от Наредбата наемните правоотношения се прекратяват едностранно
от общината поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско
жилище. Условията за настаняване на граждани, семейства или домакинства с
установени с жилищни нужди са регламентирани в чл. 6, ал. 2, т. 1-10 от
Наредбата, във вр. чл. 43, т. 1 от ЗОбС. Следователно, за да е приложима хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, във
вр. чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, следва да са
настъпили такива изменения в обстоятелствата по чл. 6 от
Наредбата, които да изключват наемателя от категорията на лицата,
отговарящи на изискванията за настаняване в общинско жилище. Такива в случая липсват, а и не се твърди да са налице. Лицата и
семействата/домакинствата с установени жилищни нужди се включват в окончателен
годишен списък съгласно чл. 12 от Наредбата, като при отпадане на някое от
условията по чл. 6 те могат да бъдат изключени от този списък съгласно чл. 14,
ал. 1, т. 1 от Наредбата, а при наличие на подадено от тяхна страна искане за
продължаване на договора им за наем (каквото в случая е подадено от
жалбоподателката) да им бъде отказано продължаването му. Едва тогава може да се
приеме, че са отпаднали условията за настаняване по смисъла на чл. 46, ал. 1,
т. 7 от ЗОбС, във вр. чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, което в случая не е
налице. Липсват изложени каквито и да е фактически обстоятелства в заповедта,
които да навеждат на извода, че наемателката вече няма качеството на правоимащо
лице с установени жилищни нужди и не са налице предпоставките за продължаване
на договора й за наем. Именно затова комисията по чл. 57 от Наредбата е
предложила на кмета на общината да прекрати наемното правоотношение само на
основание чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата, а не на основание чл. 40, ал. 1, т.
5 от Наредбата. На практика административният орган е направил недопустимо
смесване на фактическия състав по чл. 40, ал. 1, т. 5 с този по чл. 40, ал. 1,
т. 8 от Наредбата, приравнявайки отсъствието за повече от шест месеца с
отпадане на условията за настаняване, с което е допуснал нарушение на
материалния закон.
Неправилно и необосновано кметът на община Добрич е приел, че са налице
условията за прекратяване на наемното правоотношение и по чл. 40, ал. 1, т. 8, във
връзка с чл. 59 от Наредбата. Според първата разпоредба наемното правоотношение
се прекратява едностранно от общината поради необитаване на жилището от наемателите за повече от 6 месеца, извън
случаите на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредбата – обучение в друго населено място
или извън страната. Във втората разпоредба е предвидено, че наемателите на
общински жилища, които излизат извън страната, имат право да отсъстват и да не
обитават жилището за срок от шест месеца съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от
Наредбата. В случая административният орган е приел, че В.П. и дъщерите й са
пребивавали извън страната за повече от шест месеца, но никъде не е
конкретизирал периода на отсъствие, което нарушава правото на защита на
жалбоподателката и прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на
акта. В мотивите към заповедта е посочено, че според справката от „***“ АД няма
консумация на вода повече от девет месеца, но не е упоменато за кои девет
месеца става дума. Посочено е също, че според справката от Първо РПУ – Добрич за
периода 01.01.2018 г. – 30.11.2021 г. В.П. и децата й пребивават по-голямата
част от времето извън страната за повече от 6 месеца, но не е уточнено кой е
началният и крайният момент на това отсъствие и кои месеци и години обхваща. Не
е взето предвид, че информацията в полицейската справка не е изчерпателна и
детайлна съгласно Директива 2004/38/ЕО, поради което остава неясно как
административният орган е достигнал до извода, че наемателката и дъщерите й са
отсъствали трайно от страната за повече от 6 месеца. Действително липсата на
консумация на вода може да бъде индиция за неползването на имота, но само това
не е достатъчно да се приеме, че жилището е било необитаемо за повече от шест
месеца, при положение че данните за пътуванията на настанените лица са непълни,
а и не са събрани нужните доказателства за продължителността на престоя им в
чужбина. От гласните доказателства по делото се установява, че наемателите не са
преустановили трайно фактическата си власт върху жилището. Разпитаните пред
съда свидетели сочат, че дворът не е запустял, като жалбоподателката е направила
множество ремонти по къщата, което разколебава достоверността на фактическите
обстоятелства в акта относно необитаемостта на жилището.
Неясни и вътрешно противоречиви са мотивите към заповедта, в които веднъж е
прието, че настанените лица са извън пределите на Република България, без да са
подали декларация за отсъствие, а след това, че има подадена такава от името на
титуляря за периода 15.03.2021 г. – 15.09.2021 г. Ако административният орган е
имал предвид периодите преди и след тази декларация, е следвало да ги посочи
изрично, като конкретизира и тяхната продължителност за всяко едно от лицата по
настанителната заповед. В случая не е изследвано нито от помощния орган, нито
от решаващия орган, че две от настанените лица се обучават в чужбина и очевидно
попадат в предвиденото от наредбата изключение по чл. 26, ал. 1, т. 2 от
Наредбата. Административният
орган е следвало да уведоми наемателката за
своите констатации, да събере обяснения от нея, да ѝ
даде възможност за възражения и представяне евентуално на допълнителни
доказателства и едва тогава да пристъпи към
издаване на конкретния акт, ако се установи, че жилището не
се обитава повече от 6 месеца и не е подадена декларация по чл. 26, ал. 1, т. 2
от Наредбата. Престоят в чужбина за обучение и/или престоят за непродължителни периоди от
време не е непременно пречка едно лице да бъде страна в
наемно правоотношение с общината. Следвало
е да бъдат анализирани причините и точните периоди
на отсъствие от страната и др., за да се установи по безспорен начин основанието
за прекратяване на договора за наем. В случая не са събрани
обяснения от заинтересованото лице, не са изследвани
въпросите относно
обитаемостта на жилището през отделните периоди, както и престоят на обитателите
му в чужбина.
След
като не са издирени действителните факти
от значение за случая, а именно точното
установяване на продължителен (минимум 6-месечен) период на необитаемост на
жилището и
връзката на тези факти с приложимите правни норми, се е стигнало до издаването
на акт в противоречие с чл. 35 и чл. 36 от
АПК. Възможно е отсъствието от страната да е с по-голяма продължителност,
но колко, не е установено със сигурност. От данните по делото е видно, че са
направени само две проверки на място в рамките на пет календарни дни през
декември 2021 г., а за предходни периоди (2018 г. – 2020 г.) липсват данни за
извършени ежегодни проверки съгласно изискванията на чл. 57 и чл. 58 от
Наредбата. Всички тези несъответствия и пропуски
дават основание за извод, че липсват надлежни доказателства, които да
удостоверяват по безспорен начин реалното осъществяване на фактите, въз основа
на които е издадена обжалваната заповед. Касае се за процесуални нарушения, които са се отразили върху
съдържанието на крайния акт и водят до формирането на различни фактически и
правни изводи по спора.
Административният
орган, който носи доказателствената тежест да установи законосъобразността на
оспорената заповед на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, не е доказал наличието на
фактическите обстоятелства, даващи основание за прекратяване на наемното
правоотношение по чл. 40, ал. 1, т. 8, във вр. чл. 59 от Наредбата. В самата
заповед не е упомената конкретната продължителност на необитаване на жилището.
Това не се установява нито от свидетелските показания, нито от справките от
органите на МВР, които не са точни предвид начина на осъществяване на граничен
контрол с други държави членки на ЕС. От данните по делото не се доказва по
категоричен начин дали и в какъв срок не е обитавано общинското жилище от В.П. като
титуляр на заповедта и нейните дъщери, обучаващи се в чужбина. Обстоятелството,
че адресът е посетен два пъти, не е достатъчно, за да се направи извод, че е осъществен фактическият
състав на чл. 40, ал. 1, т. 8, във вр. чл. 59 от Наредбата, тъй като тези
посещения не удостоверяват отсъствието на жалбоподателката и дъщерите ѝ
за повече от шест месеца. В показанията на свидетелите също не се съдържа
конкретна информация за периода на отсъствие на жалбоподателката. Обстоятелството,
че В.П. и дъщерите ѝ не са променили адресната си регистрация по
постоянен и настоящ адрес, както и обстоятелството, че жалбоподателката
продължава да се грижи за поддръжката на жилището, заплаща разходите за ток,
вода и наем сочат категорично, че наемателите не са прекъснали трайно
ползването на имота. При липсата на достатъчни и сигурни данни, че наемателката и децата й не
живеят постоянно в жилището за повече от шест месеца, не може да се мотивира извод за
наличието на предпоставките по чл. 40, ал. 1, т. 8, във вр. чл. 59 от
Наредбата.
С оглед на изложеното
следва да се приеме, че неправилно кметът на община Добрич се е позовал на
посочените в акта нормативни разпоредби, за да прекрати наемното правоотношение
с жалбоподателката. Налице е противоречие между фактически и правни мотиви,
което опорочава волята на административния орган. Изводите му не съответстват
на данните по делото, поради което са необосновани и противоречащи на
материалния закон.
По тези съображения съдът намира, че са налице основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, които налагат отмяната на процесната заповед като
незаконосъобразна по същество.
Страните не са претендирали разноски по
делото, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, заповед № 58 от 12.01.2022 г. на кмета на община Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: