Решение по дело №492/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 601

 

18.07.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ива Байнова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Росица Чиркалева

                                                                           Петър Вунов

 

секретар: Гергана Тенева

прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов АНД(К) № 492 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 9/20.02.2023 г., постановено по АНД № 11 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в ЗАНН. Най-напред се счита за неправилен изводът на районния съд, че не се установявало безспорно дали жалбоподателят бил наказан заради това, че нарушил чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като допуснал движение на пътно превозно средство (ППС), без едновременно да са били изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, или заради това, че не заплатил дължимата такса. От събраните по делото писмени доказателства се установявало, че процесното ППС се движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика, тъй като той не изпълнил задължението си да декларира преминаването и да заплати дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Неправилен бил и изводът на съда за неяснота при описание на нарушението досежно мястото на извършването му. Непосочването на конкретния тол сегмент не било процесуално нарушение, тъй като изписването на пътя и точния км било напълно достатъчно, за да бъде посочено мястото на нарушението и гарантирало в много по-голяма степен правото на защита, доколкото не би създало пречки за нарушителя да разбере къде точно е извършил нарушение, защото не биха му били необходими специални знания, за да се ориентира по този начин в пространството. Неоснователни били и доводите на въззивната инстанция, че била нарушена процедурата, по която била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и че за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не била предвидена възможност за издаване на ЕФ. Макар в нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да се говорило за нарушения по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, то от разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 с.з. било ясно, че ЕФ може да се издава и за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не била санкционна, тъй като в нея не е предвидена никаква санкция, а процесуална, доколкото урежда ред за налагане на наказание.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 9/20.02.2023 г., постановено по АНД № 11 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград, и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания ЕФ, като се претендират и направените разноски на двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „Леветон“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К.А. от АК - Хасково, в писмен отговор я оспорва като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като неправилно да бъде отменено.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 9/20.02.2023 г. по АНД № 11/2023 г. Районен съд – Свиленград е отменил ЕФ № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на „Леветон“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, и е задължено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 133,00 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че е налице неяснота в какво действителност се изразявало неправомерното поведение на наказаното лице. Не се установявало безспорно дали то било наказано заради това, че нарушило забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като допуснало движението на ППС, без едновременно да са били изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, или заради това, че не заплатило дължимата пътна такса. Това налагало отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. На следващо място е посочено, че лицето било санкционирано за деяние, извършено на АМ 4, при км. 83+554, но при преглед на меродавното за случая Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерския съвет не можело да се стигне до извод за кой точно ТОЛ сегмент ставало дума, тъй като ТОЛ сегмент, означен като „км. 83+554” липсвал в това решение. По този начин мястото на нарушението оставало неясно и лицето не можело да организира своята защита срещу правните изводи на наказващия орган, които били направени върху неизвестни и неясни за него фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничавало правото на защита на наказаното лице и представлявало съществено нарушение на процесуалните правила.  Накрая са изложени доводи, че в ЗП липсвала правна уредба за налагане на административни наказания чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна отговорност следвало да се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН, което обуславяло извод, че за извършеното от „Леветон” ЕООД нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП незаконосъобразно бил издаден ЕФ. Допуснатото процесуално нарушение било съществено, тъй като се ограничавали правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за  това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

По делото не се спори, а и е установено от събраните по него доказателства, че на 28.08.2021 г., в 14.45 часа, е заснето с техническо средство – устройство № 20352, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, на път А 4, км. 83+554, в община Любимец, ППС - влекач марка „Волво”, модел „*****“ с регистрационен номер СВ **** АТ, с технически допустима максимална маса 20 000, брой оси 2, екологична категория – евро 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5 и обща технически допустима максимална маса 40 000, собственост на „Леветон“ ООД, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Според настоящият касационен състав в случая действително процесното нарушение не е описано достатъчно ясно, тъй като в ЕФ въобще не е посочено словесно в какво точно се изразява изпълнителното му деяние. При това положение  няма как да е налице яснота за кое именно действие или бездействие е санкционирано лицето. Процесуално недопустимо е съдът да предполага за какво нарушение е било действителното административно-наказателно обвинение, като по пътя на тълкуването или подразбирането въз основа на други твърдения на контролния орган да извежда волята му. Следователно, правилно е прието от въззивната инстанция, че така е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява абсолютно основание за отмяна на процесния ЕФ, доколкото от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна препятства и осъществявания от съда контрол за неговата законосъобразност, поради невъзможност да се установи в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното решение по отношение на другите наведени от касатора доводи за противоречието му с материалния закон, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им приемане за основателни, не би се стигнало до по-различен резултат с оглед констатираното съществено нарушение на процесуалния закон при издаването на процесния ЕФ.

По тези съображения съдът намира, че в случая не е налице поддържаното касационно основание, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на касационният ответник за присъждане на сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски е частично основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано от представените договор за правна помощ и съдействие от 12.04.2023 г., проформа фактура и преводно нареждане от същата дата, от който е видно, че е заплатил на пълномощника си уговорената сума в размер на 600,00 лв. без ДДС или 720,00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Възражение на касатора за неговата прекомерност е основателно, тъй като действително делото не е с особена фактическа и правна сложност. При това положение и на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските му за адвокатско възнаграждение трябва да се намалят до сумата от е 563,30 лв. без ДДС или 675,96 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/20.02.2023 г., постановено по АНД № 11 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Леветон” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., кв.„Д.”, бул.„Ч.в.” № ***, сумата от 675,96 лева с ДДС, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.