Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
гр. Пловдив, 03 февруари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII касационен
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Н. П. и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа КАНД № 3080 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Министерство на културата, чрез процесуалния си представител юрк.А.
против Решение № 1540 от 28.09.2021 г., постановено по АНД № 20215330202613/2021г.
по описа на Районен съд - Пловдив, III наказателен състав, с
което е отменено наказателно
постановление НП № 45-00-330/09.03.2021 г. на заместник-министър
на културата, с което на К.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.221а, ал.3 от Закона за културното наследство (ЗКН), е наложено
административно наказание “глоба“ в размер на 9400,00 лв. за нарушение на
чл.161, ал.2 от ЗКН.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63в ЗАНН. Иска се
да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде потвърдено НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и
не се представлява. В писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът
по касационната жалба – К.Н.П., чрез адв.А. оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира сторените в
производството разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е основателна и предлага оспореният съдебен акт да бъде отменен.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по
смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима.
Районният
съд е приел, че за
описаното в АУАН и НП нарушение е правилно
посочена
нарушената норма, доколкото от доказателствата става ясно, че действително
са извършвани строителни дейности – изкопни работи, извършени в изпълнение на
дадено от Общинската администрация разрешение за строеж за допълващо
застрояване, без наблюдение от археолог.
За да отмени НП, съдът е приел фактите
са безспорно
установени от събраните писмени и гласни доказателства, но след преценка
на доказателствата
не се установява
авторството на деянието и виновното му извършване, тъй като извършването на строителни
дейности представлява
осъществяване на фактически действия, които за разлика от правните действия е юридически
невъзможно да се осъществят от чуждо име.
Според
районния съд, не се
установява от материалите по преписката и от мотивите на административнонаказателния орган, че именно К.П. е извършвал
фактически строителни
дейности, напротив, установява се, че същият не е дори пребивавал в
имота повече от
40 години, а правните действия свързани с управление на имота извършва
чрез пълномощник.
Поради което,
соченото за нарушител лице не е годен субект на нарушението
по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след обстойна преценка на всички
събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни
на материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция
и няма да бъдат преповтаряни.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички
доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този
смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително
обстойни и обосновани.
В конкретния случай не се доказва, в
какво точно се изразява нарушението – във възлагане от П. на изкопни работи или
в тяхното извършване. Видно от приложени при първоначалното разглеждане на
делото писмени доказателства, Н.М./племенник и пълномощник на П./ е депозирал в
Регионален археологически музей-Пловдив, писмено заявление с вх.№
253/07.07.2020г. с молба да бъде определен наблюдаващ археолог във връзка с
предстоящи строителни дейности. Приложен е и сключен договор за спасителни археологически теренни проучвания с №
15/20.07.2020г., ведно приложение №2, протокол за приключване на
спасително археологическо проучване, доклад
и становище от Е.Б.-археолог, научен ръководител на спасително археологическо
проучване. С което личният ангажимент на възложителя във връзка с предстоящите
строителни дейности е изпълнен.
Оспореното
НП е издадено на основание чл. 221а, ал. 3 ЗКН. Според цитираната разпоредба, който
извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, ал. 2, се
наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на
юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв. Субект
на нарушението по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН е реалния изпълнител на строителни
дейности. Административнонаказателната отговорност включва и отговорност при
неизвършване на всички необходими действия, свързани с осигуряване на
археологическо наблюдение, в това число и съответно надлежно договаряне с определения
за това археолог.
Използваният израз е
"... който извършва строителни дейности... " по осъществяване на
инвестиционния проект, поради което и субект на задължението за осъществяване
на строителните дейности под наблюдението на археолог е извършителят на
строителните дейности, лицето на което е възложено да извършва същите.
Извършването на строителни дейности представлява осъществяване на фактическите
действия по изпълнение на строежа и попада в даденото от чл. 163, ал. 1 от ЗУТ
определение за "строител". В тази връзка строителят има право да
изиска от възложителя да осигури всички необходими разрешения във връзка със
строителството, включително да подсигури наблюдението на археолог, тъй като
съгласно чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, независимо дали е пряко обвързан по
силата на договора за възлагане, да се договори с археолог, именно строителят
носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с изискванията на
чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, като съгласно разпоредбата на т. 1 от ал. 3 на
посочената правна норма строежите се проектират, изпълняват и поддържат в
съответствие с нормативните актове за опазване на защитените зони, на
защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни
ценности. В
този смисъл за съда е безспорно, че именно изпълнителя на изкопните дейности е
субект на посоченото нарушение.
По изложените доводи
касационният съдебен състав намира, че неправилно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН на К.Н.П..
В първоинстанционното производство, правилно е преценена и степента на обществена опасност на
деянието, поведението на дееца при неговото установяване и това становище на
въззивния съд не се явява в противоречие с принципа на съразмерност на нарушението
и наказанието за него.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд правилно е приложил
закона, като е отменил наказателното постановление и не е допуснал
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването
на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и
направените искания от страните за присъждане на разноски, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото производството, които се констатираха в
размер на 960.00
лв. за адвокатски хонорар.
Административен съд – Пловдив, ХХIII касационен състав, водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1540
от 28.09.2021 г., постановено по АНД № 20215330202613 по описа за 2021 г. на Районен съд –Пловдив- III н.с.
ОСЪЖДА Министерство на културата гр.София, бул.
"Ал. Стамболийски" № 17 да заплати на К.Н.П., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: